Дъглас Адамс
Сбогом, и благодарим за рибките (23)

ГЛАВА XXIII

Битката се разгаряше около звездата Ксаксис. Стотици от страховитите и ужасни превъоръжени кораби от Зирзла сега бяха начупени и натрошени на атоми от убийствената мощ, която огромния Ксаксизиански кораб беше в състояние да освободи.

Част от луната също я нямаше, отнесена от същите тези искрящи енергооръдия, които раздираха пространството, когато мимаваха през него.

Корабите от Зирзла, които останаха, сега имаха безнадеждно малцинство пред унищожителната мощ на Ксаксизианския кораб въпреки че бяха ужасно превъоръжени, и летяха да се укрият зад бързо дезинтегриращата се луна, а Ксаксизианският кораб, който ги преследваше, обяви че се нуждае от ваканция и напусна бойното поле.

За момент всичко беше удвоен страх и вцепеняване от ужас, но кораба си отиде.

С изумителната мощ на командата си той прелетя през пустите обширни пространства бързо, без усилия, и преди всичко — тихо.

Дълбоко в неговия мазен вонящ корпус, скрит в сервизния си люк, Форд Префект спеше сред хавлиите си, сънувайки стари свърталища. Той сънуваше една от своите дрямки в Ню Йорк.

В съня си той се разхождаше късно една нощ из Ийст Сайд покрай реката, която беше станала толкова екстравагантно замърсена, че някои нови форми на живот спонтанно излизаха от нея и претендираха за благоденствие и избирателни права.

Една от тях премина покрай него, олюлявайки се. Форд махна.

Нещото доплува до плитчината и излезе на брега.

— Здрасти — каза то. — Аз бях създаден току-що. Аз съм съвършено нов във Вселената от всички страни. Има ли нещо, което можеш да ми кажеш?

— Пфу — каза Форд малко стъписано. — Мисля, че мога да ти кажа къде има барове.

— А нещо за любовта и щастието? Чувствувам дълбока нужда от неща като тези — каза то, размахвайки крайниците си. — Тук има ли някакви инициативи?

— Можеш да получиш неща, каквито желаеш — каза Форд, на Седмо авеню.

— Инстинктивно чувствувам — бързо каза създанието, — че ми трябва да съм хубав. Нали?

— Доста си прям, нали?

— Няма смисъл от увъртане. Нали?

— За мен? — попита Форд. — Не. Но слушай — прибави той след момент, — повечето хора разбират, нали знаеш? Има ли нещо; харесва ли ти тук?

— А познай, копеле — каза създанието, — както ти казах, аз съм нов тук. Животът е напълно странно нещо за мен. На какво прилича?

Това е нещо, почувствува Форд, за което мога да говоря с авторитет.

— Животът — каза той, — е като грейпфрут.

— Хм, и как по-точно?

— Е, той е портокаловожълт и набръчкан отвън, влажен и сочен по средата. В него има и семчици. О, и някои хора ядат по половин за закуска.

— Има ли някой друг тук, с когото да говоря?

— Така мисля — каза Форд. — Обърни се към някой полицай.

Дълбоко в леговището си Форд Префект се размърда и се обърна на другата си страна. Това не беше любимият му вид сънища, защото в него не взимаше участие Ексцентрика Галумбиц, тригърдата проститутка от Еротикон Шест, която играеше главна роля в много от сънищата му. Но това поне беше сън. Поне той спеше.