Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Пътеводител на галактическия стопаджия (4)
Оригинално заглавие
So Long, and Thanks for all the Fish, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 24 гласа)

Информация

Източник
sfbg.us

История

  1. — Корекция
  2. — Оправяне на кавички (Мандор)
  3. — Добавяне

ГЛАВА XIII

Тази нощ у дома си, докато се разкарваше из цялата къща, въобразявайки си, че върви през царевични полета с бавно движение и продължително избухвайки във внезапен смях, Артър си мислеше, че дори ще е в състояние да изслуша плочата с гайдарите, която беше спечелил. Часът беше осем и той реши, че ще се настрои да изслуша цялата плоча преди да и се обади. Може би щеше да остави това за утре. Това беше нещо, което се правеше без плам. Или може би другата седмица…

Не. Без игрички. Той я желаеше и не се интересуваше кой знае за това. Той определено и абсолютно я желаеше, копнееше за нея, искаше да прави с нея много неща, за които даже нямаше думи.

Той ясно се улови да казва неща като „ЮпиииииИ!!!!!!“, докато се въртеше нелепо из къщата. Очите и, косата и, гласът и, всичко…

Той спря.

Сега щеше да пусне плочата с гайдите. После щеше да и се обади.

Или може би първо да и се обади?

Не. Трябваше да направи следното: щеше да пусне плочата. Щеше да я изслуша всеки последен вой на банши[1]. После щеше да и се обади. Това беше правилния ред. Това беше нещото, което трябваше да направи.

Той се притесняваше и спря да пипа разни неща, защото те се счупваха, когато го правеше.

Той взе плочата. Не можа да я счупи. Той я извади от опаковката и. Той отвори грамофона, включи захранването. Всичко оцеля. Той се кикотеше, докато спускаше иглата към плочата.

Той седна и тържествено изслуша „Шотландски боец“.

Изслуша „Удивляваща Грация“.

Изслуша нещо за някаква долчинка и т.н.

Той си спомни чудния си обяд.

Те точно щяха да си тръгват, когато бяха прекъснати от ужасен изблик от „ю-ю-ю-ху-ху-ху“. Безкрайно упоритата жена махаше към тях от другия край на помещението като някаква глупава птица със счупено крило. Всички в кръчмата се обърнаха към тях и като че ли очакваха някакъв вид отговор.

Те ни най-малко не бяха чули колко очарована и щастлива ще е Анджи в 4:30, че всички са и помогнали да събере пари за изкуствен бъбрек и че смътно чувствува, че някой на съседната маса е спечелил кутия бонбони, но изгубиха една-две секунди в обмислянето на факта, че виещата дама ги пита дали е у тях билет №37.

Артър откри, че е у тях, и сърдито погледна часовника си.

Фенчърч го побутна.

— Хайде — каза тя. — Иди и я вземи. Не бъди в лошо настроение. Дръпни им една хубава реч за това колко си бил поласкан и можеш да ми се обадиш и да ми кажеш как е минало. Ще искам да чуя плочата. Хайде.

Тя разтърси ръката му и си тръгна.

Постоянните посетители възприеха благодарствената реч като нещо по-темпераментно, отколкото е нормално. Това все пак беше само една плоча.

Артър си помисли за това, дослуша музиката и продължи да изпада в смях.

Бележки

[1] банши — духове от ирландската митология (Б. пр. )