Дъглас Адамс
Сбогом, и благодарим за рибките (19)

ГЛАВА XIX

Форд Префект беше раздразнен от продължителното си събуждане от звука на оръдеен огън.

Той се плъзна навън през сервизния люк, в който си беше оформил място за спане чрез изключване на няколко от шумните апаратури около него и чрез постилането му с хавлии. Той слезе по стълбата и навъсено тръгна да кръстосва коридорите.

Те бяха клаустофобично тясни и болезнено осветени, и каквато и светлина да имаше в тях, тя мигаше и намаляваше, като че ли енергията си проправяше път оттук-оттам през кораба, причинявайки силни вибрации и стържещовиещи шумове.

Обаче не беше това.

Той спря и се облегна на стената, тъй като нещо, което приличаше на малка мощна сребърна бормашина прелетя покрай него и се отправи надолу по мрачния коридор с гадно съсухрено пищене.

И това не беше.

Той внимателно се провря през една херметична врата и се озова в един по-обширен коридор, който обаче беше все така мижаво осветен.

Корабът се наклони. Правеше го доста задоволително, но този път беше по-значително. Малоброен взвод роботи мина с ужасно тракане.

Обаче все още не беше това.

Лютив дим се носеше от единия край на коридора, така че той тръгна в другата посока.

Той мина покрай няколко обзорни монитора, вградени в стените между плоскости от кален, но вече лошо издраскан кристал

Един от тях показваше някаква ужасна зелена люспеста фигура на влечуго, което се пенявеше и беснееше по Единичната Преобразуваща система за гласуване. Беше трудно да се каже дали той е за или против това, но явно се чувствуваше много вживян. Форд намали звука.

Обаче не беше и това.

Той мина към друг монитор. Там вървеше реклама за някаква марка паста за зъби, която определено щеше да те накара да се чувствуваш свободен, ако я употребяваш. Беше съпроводена с някаква гадна гърмяща музика, така че не беше и това.

Доакто той гледаше, хиляда ужасно превъоръжени Зирзлароботски звездни крайцери излетяха иззад тъмната сянка на луната, чийто силует се очертаваше на фона на заслепяващия диск на звездата Ксаксис, и едновременно с това корабът изригна от всичките си отвори ужасен пламък от напълно непонятна енергия сврещу тях.

Това беше.

Форд гневно разтърси глава и разтърка очите си. Той се отпусна на разбитото тяло на някакъв тъп сребърен робот, който явно беше изгорен преди малко, но досега беше изстинал достатъчно, за да може да се седне отгоре му.

Той се прозя и извади своя екземпляр от ПЪТЕВОДИТЕЛЯ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ от чантата си. Той включи екрана и мързеливо прелисти няколко статии от трето и четвърто ниво. Той търсеше някакви добри лекарства за безсъние. Той намери „Почивка“, което беше това, каквото си мислеше че търси. Той намери „Почивка и възстановяване“ и точно щеше да влезе в него, когато внезапно му хрумна по-добра идея. Той погледна монитора. Битката се разгаряше все по-страховито с всяка изминала секунда и шумът беше безкраен. Корабът пращеше, пищеше и се накланяше когато всяка нова стрела от енергия се изстрелваше или го удряше.

Той отново погледна в ПЪТЕВОДИТЕЛЯ и потърси няколко нови неща. Той внезапно се засмя и после отново бръкна в чантата си.

Той извади оттам един малък запаметяващ модул, избърса го от праха и трохите от бисквити и го включи в интерфейса на гърба на ПЪТЕВОДИТЕЛЯ.

Когато цялата информация, за която той мислеше, че ще бъде полезна, премина в модула, той го изключи, подхвърли го леко, сложи ПЪТЕВОДИТЕЛЯ в чантата си, усмихна се самодоволно и тръгна да търси информационните банки на корабния компютър.