Брайън Перо
Пазителя на маските (6)

5
Жребият на истината

Когато Амос пристигна в столицата, задъхан и капнал от умора, веднага се прибра в странноприемницата „Герб и меч“. Бартелеми разговаряше с трима рицари. Те бяха свалили доспехите си и мажеха с мехлем многобройните ужилвания от пчели, осеяли целите им тела. Имаха ужилвания навсякъде — под мишниците, зад колената, в устата и дори по стъпалата.

— Тези пчели са истински демони! Вижте, ужилили са ме по дланта, с която държах меча. Що за чудо е това? Юмрукът ми беше здраво стиснат върху дръжката на оръжието, а проклетниците въпреки всичко са успели да се пъхнат и там! — оплакваше се на висок глас единият рицар.

— Това е нищо в сравнение с мен — отговори му другият. — Вижте десния ми крак, почти е парализиран от отока. Преброих точно петдесет и три ужилвания. За сметка на това нямам нищо по левия крак, дори и следа от ухапване от насекомо. Онези пчели знаеха много добре какво правят и насочиха всичките си усилия да извадят от строя единия ми крак. Поваленият враг е победен враг! Тези малки демони знаеха как да ме съборят на земята.

— Ауи аз? — включи се и третият. — Ужилиха уе уъв устата и оголо очиде! Жа да не уога да уиждам! Добуе, че още уога да гоуоря прауилно!

Амос отиде при Бартелеми и му каза, че иска да поговорят на четири очи. Двамата се дръпнаха встрани от другите рицари.

— Допуснали сте голяма грешка, като сте задържали младото човеко-животно в гората! Беоритът няма нищо общо с бедите в кралството, а само той знае нещичко за враговете ни! Трябва да го освободите!

Бартелеми се изненада.

— Ти откъде научи всичко това? Тъй или иначе, нищо не мога да направя. Той ще бъде изгорен на кладата утре сутрин по изгрев-слънце.

Амос настоя:

— Трябва да го спасим! Ако ти не можеш да сториш нищо, с кого трябва да говоря, за да го пуснат на свобода?

— Лично с Йон Пречистващия, млади ми приятелю! — заяви рицарят с глас, в който личеше уважение. — Именно той нареди всеки, който прави магии, да бъде изгорен. Рицарите се подчиняват на господаря си и никога не критикуват решенията му. Човеко-животните са лукави същества, които заслужават смъртта си. Тази вечер ще можеш да присъстваш на процеса срещу момчето. Съветвам те да не се обаждаш в негова защита. Може да те сполети същата съдба и да се качиш с него на кладата.

Амос запита Бартелеми в какво се състои така нареченият процес, след като очевидно съдбата на Беорф е предрешена.

— Беоритът ще бъде подложен на жребия на истината. Йон слага в шлема си два къса хартия. На единия пише „виновен“, а на другия — „невинен“. Обвиняемият тегли наслука едното листче. Изборът му определя дали е виновен или невинен. Никога не съм виждал някой обвиняем да изтегли хартийката с надпис „невинен“. Йон Пречистващия е озарен от светлината и никога не греши. Ако приятелят му е невинен, истината ще излезе на бял свят и той ще бъде спасен. Но доколкото ми говори рицарската ми памет, ако такова нещо се случи, то ще е за първи път!

Амос тръгна из града в очакване на началото на процеса срещу Беорф. Пазарният площад бе преобразен на съдебна зала. След няколко часа процесът щеше да започне. Приятелят му, затворен в решетка, бе изложен на погледите и обидните подвиквания на минувачите. Мнозина го замерваха с домати и развалени яйца. С наведена глава, Беорф тихо ръмжеше. Амос срещна погледа му. В очите му прочете омраза и презрение.

Защо винаги ставаше така? Защо невежеството на хората ги подтикваше винаги да затварят невинните и да ги унижават публично, като ги заплашват със смърт? Може би Беорф щеше да отиде на кладата! Както и родителите му, той щеше да бъде осъден, без да бъде представено каквото и да е доказателство за неговата вина. А всички тези доволни хора тук, на площада, които нетърпеливо потриваха ръце в очакване на зрелището и вече си го представяха, нямаха ли капчица състрадание? Под претекст, че се защитава, този град не беше ли умъртвил по най-подъл начин достатъчно невинни същества? Трябваше им още едно, а после може би още и още, за да бъде задоволена жаждата им за кръв. Рицарите смятаха, че постъпват правилно, без да вникват в деянията им, без да гледат по-далече от носа си. Със свит стомах и пресъхнало гърло, на Амос внезапно му се пригади и той повърна зад порутената стена на една изоставена къща.

На площада се събираше внушителна тълпа. Амос сновеше неспокойно насам-натам. Мозъкът му работеше на светкавични обороти. Той трябваше на всяка цена да спаси новия си приятел. Но как? Без да може да обясни защо, беше сигурен, че жребият на истината бе хитрост, която Йон Пречистващия използваше, за да подкрепи решенията си, така че никой да не може да ги оспори. Но в какво се състоеше измамата?

Амос взе две камъчета, които бяха съвсем еднакви по размер, но различни на цвят, и ги пъхна в джоба си. По-тъмното щеше да представлява думата „виновен“, а другото, светлосиво — „невинен“. За десет опита момчето изтегли шест пъти светлия камък и четири пъти — тъмния. Започваше играта пак и пак. Резултатите винаги бяха приблизително същите. Нито веднъж Амос не успя да изтегли последователно десет пъти един и същи камък. Значи бе съвършено невъзможно играта на Йон да е справедлива. По думите на Бартелеми, в кралството бе имало много процеси и нито един обвиняем не бе спечелил свободата си чрез жребия на истината. Всички се оказваха виновни, което противоречеше на всякаква логика!

Изведнъж на Амос му просветна. Щом всички обвиняеми неизменно са избирали листчето с думата „виновен“, значи просто тази дума е била написана и на двете листчета! Ето, Йон бе нечестен играч! Лъжеше и хитруваше. Да, само това можеше да бъде обяснението: владетелят на Брател велики пишеше „виновен“ и на двете листчета. Така беше невъзможно някой да изтегли думата „невинен“, защото тя не беше написана на нито едно от листчетата в шлема. Но как да се разобличи измамата на Йон, така че Беорф да бъде освободен?

Часът на процеса наближаваше, а Амос все още търсеше решение на проблема. Едва когато пусна тъмния камък на земята, а остави светлия в джоба си, решението се появи — ясно и кристалночисто. Момчето избухна в смях. Най-после бе намерило хитрина, която щеше да му позволи да спаси приятеля си.

* * *

Йон Пречистващия пристъпи към подиума. Беше висок мъж, на около шейсетгодишна възраст. Дългите му прошарени коси бяха вързани на врата, а брадата му беше сива и буйна. Дълбок белег прорязваше лицето му от дясното око до долната устна. Ризницата му беше с цвета на златото. Двойка бели орли украсяваха шлема му, а на шията си носеше широка верижка с голям медальон. Той представляваше човешки череп, издялан от зелен камък, който имаше за очи нещо като огромни диаманти. Йон беше внушителен, силен и тържественият му вид предизвикваше респект.

Тълпата беше развълнувана, шумна, нетърпелива. Градските порти на Брател велики вече бяха затворени за през нощта и всички рицари бяха налице за процеса. Под буря от ръкопляскания владетелят взе думата:

— Събрали сме се тук, за да може светлината да възтържествува още веднъж. Скъпи жители на Брател велики, момчето, което виждате в клетката, е магьосник. Много рицари са били свидетели на превръщането му в животно. Един рицар никога не лъже и думата на моите хора не подлежи на съмнение. Магията на този магьосник е много силна и както и другите, пленени от нас, той ще бъде осъден да премине през огъня на пречистването, за да бъде кралството ни спасено от заплахата, която тегне над главите ни. Освен, разбира се, ако жребият на истината не ни разкрие неговата невинност. Защото само ако премахнем всички форми на магията, ще можем да победим вражеската сила, която ни връхлита. Истината и светлината са нашите водачи и досега нашите предчувствия се оказаха истински, а нашите действия — героични. Нека този, който се съмнява във виновността на младия магьосник, да стане или да замълчи завинаги!

Над събралото се множество се спусна тежка тишина. Амос вдигна ръка и с глас, който издаваше нервността му, извика:

— Аз знам, че правите грешка!

Всички погледи се обърнаха към момчето, което пред съда се осмеляваше да подложи на съмнение думата на Йон и рицарите му.

— Млъкни, младежо! — строго му викна Йон. — Твоята младост и неопитност извиняват тази дързост. Сега вземи думите си обратно — или ще понесеш последствията!

— Не се отказвам от нито една своя дума, господине — продължи Амос по-уверено. — Това момче се казва Беорф и е мой приятел. Той е от расата на беоритите. Не е никакъв магьосник, а още по-малко създание, което да превръща хората в каменни статуи. Мисля, че ако изгорите това момче, никога няма да разберете какво се случва в кралството ви, защото само той е виждал съществата, които ви заплашват. Той е невинен по обвиненията, които му отправяте!

За първи път, откакто властваше над това кралство, някой се осмеляваше да противоречи на Йон Пречистващия.

— Да не би да мислиш, малък негоднико, че си по-мъдър от владетеля на Брател велики? Близо четирийсет години се сражавам с тъмните сили на този свят. Проливал съм кръвта си за истината. Губил съм хора, цели армии. И всичко това за тържеството на светлината на хората над мрачния и зъл свят на мрака. Приближи се до подиума, за да те видя по-добре!

Амос се приближи с достойнство, като запази мълчание. Йон се усмихна, когато видя момчето с дълги сплетени коси, разкъсана черна кожена ризница и преметнатия през рамо тризъбец. Намеси се Бартелеми. Той падна на колене пред господаря си и му каза полугласно:

— Простете му, велики господарю. Това дете е глупаво, не знае какво прави. Познавам го, то живее с родителите си в странноприемницата на майка ми. Те са пътници, които отскоро са тук. Майката и бащата на това момче не знаят нищо за постъпката му. Простете на това дете и аз ще гарантирам за него.

Йон омекна:

— Много добре, достойни Бартелеми. Баща ти неведнъж ми е спасявал живота и дължа на наследниците му същото уважение, каквото изпитвах към него. Отведи това момче и повече да не го виждам в Брател велики.

Един мъж се отдели от тълпата и каза:

— Господарю, моето име е Урбан Дарагон. Познавам сина си по-добре, отколкото рицарят Бартелеми, и ви уверявам, че ако Амос твърди, че пленникът ви е невинен, значи има основание. Бартелеми е добър човек и разбирам, че иска да предпази пътниците, с които го свързват приятелски отношения. Семейство Дарагон му благодари от все сърце, но винаги съм учил сина си да действа при всякакви обстоятелства според своето вътрешно убеждение. Държа да добавя, че Амос не е глупав и много хора ще имат полза да чуят това, което има да каже.

Йон отстрани Бартелеми с жест на нетърпение и въздъхна:

— Да бъде според волята на бащата! Ще следим справедливостта да бъде въздадена. Подлагам момчето на жребия на истината. Ще разиграем съдбата на младия пленен магьосник. Ще пусна две листчета в шлема си. На едното ще пише „невинен“, а на другото — „виновен“. Трябва да изтеглиш едното листче, млади недоволнико. Ако изтеглиш листчето с надпис „невинен“, ще пощадя живота на твоя приятел магьосник. Но ако дръпнеш листчето с думата „виновен“, на кладата ще изгорят трима души: малкият магьосник, баща ти и ти. Онези, които защитават враговете на Йон Пречистващия, са предатели и заслужават смърт. Така баща ти ще се научи, че понякога е по-добре да спазваш закона на владетеля на кралството, отколкото да слушаш вътрешния си глас. Донесете ми две листчета хартия!

Докато Йон пишеше върху листчетата, Амос скришом намигна на Беорф с усмивка и заяви:

— Подчинявам се на законите на това кралство и с удоволствие ще изтегля жребия на истината. Позволете ми само да погледна какво написахте върху двете листчета, преди да ги сложите в шлема.

Йон се изненада от тази молба, но бързо се съвзе и отвърна:

— Стига дрънканици и глупости! Аз съм рицар, не мога да лъжа, нито да хитрувам. Качи се на подиума и нека истината осветли живота и на трима ви!

Безпокойството на господаря на Брател велики потвърди убеждението на Амос: и на двете листчета той бе написал „виновен“. Това личеше и в погледа на възрастния човек. От своя страна, Урбан Дарагон се потеше обилно и силно се надяваше, че синът му е намислил някаква хитрост, с която да избегнат кладата. Бартелеми гледаше тревожно цялата сцена, сигурен, че рано сутринта новите му приятели ще посрещнат смъртта. Беорф, стаил дъх, не можеше да повярва, че Амос рискуваше собствения си живот и този на баща си, за да го спаси — него, едно човеко-животно, ненавиждано от хората.

Тълпата, уверена в изхода на играта, пазеше спокойствие. Владетелят на кралството никога не се беше лъгал и никой не се съмняваше, че на следващия ден в Брател велики щеше да гори огромна клада.

Амос спокойно пъхна ръка в шлема. После със светкавичен жест взе едното листче, пъхна го в устата си и го глътна.

Йон кресна:

— Какво правиш, малък глупако?

Амос отговори с усмивка:

— Много просто: взех листчето и го изядох.

Чу се подигравателният смях на зяпачите и Йон, изпаднал в ярост, се провикна:

— Но защо направи това, магаре такова?

Амос тържествено обясни:

— Тъй като глътнах хартийката, която изтеглих, никой тук не знае дали приятелят ми е виновен или невинен. За да разберем, трябва само да погледнем… листчето, което остана в шлема. Ако на хартията е написана думата „невинен“, значи съм глътнал тази, на която пише „виновен“. Следователно ще ни изгорите утре по изгрев-слънце. Но ако намерим вътре думата „виновен“, това ще означава, че аз съм изял листчето с думата „невинен“. Така спасението ни ще бъде сигурно! Сега бих искал Бартелеми да се приближи и да прочете присъдата на вашия жребий на истината.

Рицарят се приближи, извади листчето от шлема и извика високо и силно:

— Виновен!

Амос продължи:

— Това доказва, че съм изтеглил и изял листчето, където е било написано „невинен“, освен ако в шлема не е имало две листчета с надпис „виновен“. Не мисля, че предводителят на Рицарите на светлината е мошеник. Следователно току-що чухме гласа на истината!

Публиката избухна в оглушителни ръкопляскания. Йон внезапно скочи и заяви, почервенял от гняв:

— Истината проговори, освободете дебелото момче от клетката!

После прошепна на ухото на Амос:

— Ще ми платиш скъпо за хитрината ти. Ще разбереш, че никой не може да се противопоставя безнаказано на господаря на Брател велики.