Брайън Перо
Пазителя на маските (15)

14
Очите на Медуза

От три дни Беорф и Медуза споделяха общото скривалище. Нито веднъж не излязоха от пещерата. В този склад за храна момчето разполагаше с провизии, достатъчни да преживеят няколко седмици. Младата горгона задоволяваше глада си основно с насекоми, каквито в пещерата имаше в изобилие. Тази диета много не й допадаше. Искаше й се да има повече хлебарки и по-малко паяци.

Свирепи бури и силни дъждове ги бяха затворили в това доста неудобно за живеене местенце. Те разговаряха много. Беорф бе разказал на горската си приятелка за живота с родителите си и за игрите си с пчелите. Колкото повече време минаваше, толкова повече Беорф оценяваше качествата на Медуза. Той не бе имал често възможността да си създава приятели и това запознанство изпълваше сърцето му с щастие, каквото по-рано не бе изпитвал. Младата горгона беше нежна и внимателна, спокойна и кротка.

Беорф бе изработил от слама и дървени парченца очарователна кукла, представляваща Медуза. От благодарност горгоната нежно го бе целунала по бузата. На Беорф му се искаше престоят им в пещерата никога да не свършва! Чувстваше се уважаван и обичан. И много скоро се влюби. Думите на Медуза трептяха като нежна музика в ушите му. През нощта двамата заспиваха, опрели гръб до гръб, за да се стоплят. Дебеланкото живееше в състояние на неизчерпаема радост. Часовете минаваха като минути, а дните — като часове.

Сутринта на четвъртия ден Медуза попита Беорф дали знае защо магьосникът толкова се интересува от Брател велики.

— О, знам, разбира се! — отговори момчето, докато се тъпчеше с лешници. — Той търси един медальон. Но не се притеснявай, никога няма да го намери!

— Защо? — полюбопитства горгоната, зачудена от уверения тон на приятеля си.

— Защото добре съм го скрил! — гордо заяви Беорф. — Не знам какво означава този медальон за човека-змия, нито каква е магическата му сила. Той ми разказа някаква история за него, но не му вярвам нито дума. Никой не бива да се доверява на същества като нагите. Те са хитри и лъжливи. Медуза помисли малко и каза:

— Но ако ние притежаваме този предмет, можем да го използваме срещу него! Разбирам малко от магия и ако можех да видя този медальон, това вероятно би ни помогнало да разгадаем магическите му свойства.

— Мисля, че е по-опасно да го притежаваме, отколкото да го оставим там, където е, скрит дълбоко. Кармакас е способен да почувства присъствието му и докато се усетим, ще ни е открил.

— Прав си, приятелю — отвърна Медуза. — Все пак съм любопитна да разбера къде си скрил този медальон, така че той да не го открие.

— Много ми се иска да ти кажа, но няма да го сторя. Ако попаднеш в плен, Кармакас ще те подложи на мъчения, за да ти измъкне тайната.

Обидена, горгоната му обърна гръб. После заяви:

— И бездруго, ако попадна в плен, веднага ще ме убият, задето ти помогнах да избягаш. Разбирам, че желаеш да запазиш в тайна местонахождението му… Но мислех, че съм твоя приятелка. При нас приятелите си споделят всичко. Може би имаш право, че не ми се доверяваш. В края на краищата аз съм само една зла горгона! Смутен и засрамен, Беорф отговори:

— Разбира се, че си ми приятелка! И дори най-добрата ми приятелка! Нали тъкмо затова искам да те предпазя, като не ти казвам къде съм скрил медальона.

— Извинявай — каза най-сетне Медуза. — Знам, че го правиш за мое добро. Прекалено съм любопитна. Толкова ти се възхищавам! Просто исках да знам каква хитрост си използвал, за да попречиш на магьосника да открие медальона — това е всичко!

Пълничкото момче, трогнато от комплимента, бавно се доближи до ухото й.

— Добре, ще ти кажа! Това ще бъде нашата тайна. Когато скрих медальона, още не бях виждал Кармакас. Приятелят ми Амос ми беше казал, че нещо или някой с много голяма магическа мощ търси този скъпоценен предмет. Когато той тръгна за гората Тарказис и аз останах сам, се сетих за място, където никой не би отишъл да търси. Скрих го в гробищата на Брател велики. Там има хиляди гробове и десетки гробници. Същински лабиринт от скривалища. Гробището е на десет минути пеш от града. Казах си, че горгоните все пак няма да разпитват мъртвите — и се оказах прав. Сигурен съм, че на магьосника никога няма да му хрумне да претърсва това място!

Медуза нежно се усмихна.

— Благодаря ти за доверието, приятелю. Няма да разкрия тази тайна на никого. Но мога ли да ти задам още един въпрос: Къде точно в гробищата го скри?

— Предпочитам да запазя това за себе си — отвърна Беорф. — Трудно е да се обясни на някого, който не познава местността. Аз често ходех там с пчелите си, защото има великолепни цветя с много цветен прашец. Ако искаш, по-късно ще ти го покажа.

Тъкмо в този миг в пещерата влезе Кармакас. Дългата му змийска опашка бе изчезнала и сега той ходеше на два крака. С рязък жест сграбчи Медуза и постави кама на гърлото й.

— Сссс, време беше! Дебна ви от три, сссс, дни. Търпението ми, сссс, се изчерпа. Сега, беорите, сссс, ще отидеш в гробищата, сссс, и ще ми донесеш веднага, сссс, моя медальон. В противен случай, сссс, ще убия малката ти приятелка. Една горгона, сссс, повече или по-малко, няма никакво значение, сссс, за армията ми.

Медуза, запазила самообладание въпреки заплашителното острие, опряно до шията й, се намеси:

— Не отстъпвай пред това изнудване, Беорф, не му казвай нищо! Ако ми спасиш живота, ще подложиш на опасност други същества! Остави го да ме убие! И бездруго ще ни убие всички, когато си намери медальона. Спасявай се и мълчи!

Онемял пред разигралата се сцена, Беорф не знаеше що да стори.

— Мисли бързо! — кресна Кармакас, като натисна бавно острието към кожата на младото създание.

Болката накара Медуза да изпищи. Беорф не можа да издържи да гледа как приятелката му страда и извика:

— Добре! Не я убивайте — и ще ви дам медальона! Закълнете ми се, че няма да й причините зло!

— Заклевам се — отговори нагата. — Ще те чакам тук, сссс, с нея, за да съм сигурен, че ще се върнеш. Иди да вземеш медальона ми, сссс, и побързай. Нямам, сссс, повече време за губене.

Беорф се преобрази на мечка и с един скок изскочи от пещерата. Хукна с всичка сила към гробищата на Брател велики. По пътя се опитваше да намери решение, някаква хитрина, която да го измъкне от безизходното положение, в което беше попаднал. „Ако Амос беше тук! — мислеше си. — Той щеше да намери някакъв начин да запази медальона и да спаси Медуза“. Едно нещо обаче беше съвсем ясно за него: горгоната не трябваше да умре и той щеше да направи всичко, което бе в неговата власт, за да я запази жива, до себе си. Беорф обичаше Медуза. Чувстваше дори, че бе готов да даде собствения си живот, за да запази този на приятелката си.

Когато стигна до гробищата, Беорф отиде при гробницата на някакво знатно семейство. Премести един камък, който с времето бе започнал да се рони по краищата, и бързо сграбчи медальона. Пое дълбоко дъх — скъпоценният предмет беше в лапите му. Мислите му бяха объркани и страхът да не загуби Медуза го измъчваше до смърт. Той беше в капан! Нагата нямаше и най-малко основание да им пощади живота, след като се сдобиеше със съкровището си. Беорф беше направил всичко възможно магьосникът да не открие медальона. Сега нямаше избор — трябваше да се изправи пред лицето на смъртта с достойнство, като се надява на снизхождението на Кармакас. С тези мрачни мисли и стиснал медальона със зъби, той пое по обратния път.

Когато пристигна в пещерата, Беорф възвърна човешкия си вид. Плувнал в пот, той се обърна към магьосника, който все така държеше Медуза под острието на ножа си.

— Ето ви медальона! Сега ни оставете живи! Ако наистина искате да убиете някого, за да укротите гнева си, вземете моя живот. Заменям го срещу нейния. Не я убивайте, защото тя няма нищо общо с всичко това. То е между мен и вас!

Магьосникът сграбчи медальона и с чудовищен смях изрече:

— Чудесно, сссс, ще взема твоя живот, сссс, и ще оставя Медуза да живее. Приемаш ли, сссс, това споразумение?

Примирен, Беорф изпъчи гърди и тържествено заяви:

— Да, моят живот за нейния!

Нагата очевидно добре се забавляваше.

Прибра ножа и откри главата на Медуза.

— Видя ли, сссс, момиченцето ми, как за теб всичко се, сссс, подреди!

Младата горгона стисна нагата в прегръдките си и го целуна по бузата.

— Ти ми беше казвал, че беоритите са глупави и сантиментални. И се оказа прав! За мен беше детска игра да го накарам да проговори. Не вярвах, че ще е толкова лесно. Благодаря за доверието ти, татко, мисля, че добре изиграх ролята си.

Зяпнал от удивление, Беорф не вярваше на очите си. Кармакас изгледа момчето и му каза със зловеща усмивка:

— Запознай се, сссс, с дъщеря ми Медуза. Всички горгони са, сссс, мои деца. Ние сме едно, сссс, голямо семейство!

След като намести пак качулката върху очите си, горгоната се обърна към Беорф:

— Наистина ли повярва, че си станал мой приятел? Ненавиждам косматите същества, повдига ми се от тях! Ти вониш като мръсно животно и си направо смехотворен. Не те обичам, мразя те. Ако по-често си служеше с главата, отколкото със стомаха, бързо щеше да усетиш, че се преструвам. Толкова лесно беше да те накарам да повярваш, че съм ти приятелка! Но нямам никаква заслуга, скъпи ми Беорф. Ти си глупак!

Почти през сълзи момчето отвърна:

— Наистина те обикнах, Медуза. И дори сега да знам, че си ме лъгала и че ще умра, пак не съжалявам за времето, което прекарах с теб. Това със сигурност беше най-хубавото време в живота ми.

— Млъкни! — викна горгоната. — Колко си жалък! Ще ти направя един подарък, юнако. В замяна на смешната кукла, която ми подари, ще изпълня едно твое желание. Ей сега ще ти позволя да погледнеш очите ми. Това ще е последното нещо, което ще видиш, преди да се вкамениш завинаги. Би било жалко да те лиша от такава незабравима гледка!

Медуза смъкна качулката си, а Беорф дори и не помисли да извърне глава — толкова много искаше да види очите й. Те бяха кървавочервени. В центъра на зениците Беорф съзря танцуваща светлинка, огнено пламъче. Неспособен да помръдне, той усети как кожата му се втвърдява. Студ започна да обхваща тялото му. Миг преди да се превърне в каменна статуя, беоритът успя да промълви с нежност:

— Имаш най-красивите очи в света, Медуза.