Брайън Перо
Пазителя на маските (17)

16
Армията на Берион

В продължение на четири дни Рицарите на равновесието се подготвяха според указанията на Амос. Металните им щитове бяха лъснати, така че да отразяват като огледало всичко, което се изпречеше пред тях. През цялото време те трябваше да се поддържат в безупречно състояние. Ковачите на Берион изпълниха чудесно задачата си. Щитовете на пехотата също блещукаха на слънцето, както и тези на стрелците с лък.

Благодарение на това, че внимателно бе прочел книгата Ал-Катрум, териториите на мрака, Амос бе измислил бойната стратегия. Поиска да уловят по две мангусти за всеки от рицарите, за да ги пазят от евентуална атака на змии. Бялата дама му се бе явила, за да го предупреди, че врагът може да предизвика чрез магия дъжд от пепелянки. Като претърсиха земите на Берион и тези на околните кралства, намериха седемстотин седемдесет и седем мангусти, които бяха предадени на четиристотинте воини от армията на Берион. Мъжете получиха заповед да не хранят твърде обилно дребните бозайници по време на пътуването до Брател велики. Беше много важно да са гладни за змии при евентуалната среща с влечугите.

Измежду всички петли в Берион Амос избра този с най-силен и пронизителен глас. Благодарение на властта, която имаше над птиците Пазителят на маските, петелът го следваше вярно навсякъде.

Жюно, от своя страна, ръководеше хората си с огромен ентусиазъм и напълно се доверяваше на находчивостта на Амос. Той се подчиняваше на момчето, без да задава въпроси. Кралят на Берион дори бе наел бард, който с един или друг от многобройните си музикални инструменти свиреше и пееше на храбрите бойци, за да им вдъхва кураж.

С празнично настроение Амос и цялата армия напуснаха Берион, решени да освободят Брател велики от проклетите горгони. Когато съзираха веещото се от вятъра знаме на Рицарите на равновесието, жителите на всеки град и село ги посрещаха с бурни приветствени възгласи. Всички бяха чули за тяхната мисия и държаха да поздравят тези мъже, които в очите им бяха герои и изглеждаха непобедими.

Урбан и Фрила не бяха воини, присъствието им на бойното поле не би допринесло с нищо. Затова останаха в Берион да чакат завръщането на сина си. Те имаха пълно доверие на Амос и го оставяха свободно да управлява съдбините си.

Конете галопираха от изгрев до залез-слънце в продължение на пет дълги дни. Когато вечерта на петия ден войниците на Берион стигнаха до границите на кралството на Рицарите на светлината, пратиха съгледвачи в Брател велики. Там ги очакваше ужасяваща гледка. Подредени като зловеща почетна стража, от двете страни на пътя към столицата стърчаха стотици каменни статуи. Лесно можеше да се отгатне, че всички жители на града без изключение — мъже, жени, деца и животни — бяха превърнати в камък.

Като чу разказа на съгледвачите, които тракаха със зъби и трепереха от глава до пети, цялата армия мигновено загуби ентусиазма и доверието си. Войниците имаха пред себе си мощен враг, способен на удивителни чудеса. След като се посъветваха, Амос и Жюно решиха, че денят вече е напреднал и за армията е късно да продължи. Установиха временен лагер, където да прекарат нощта, и определиха хора, които да останат на пост.

Жюно напразно положи усилия да повдигне духа на хората си. Повечето от тях нямаха почти никакъв боен опит и се чувстваха безпомощни пред подобна опасност. Бардът вече не пееше, а умоляваше господаря си да го пусне да си върви. Докато слънцето се скриваше зад хоризонта, Амос и Жюно, седнали край лагерния огън, обсъждаха планове за превземане на Брател велики. Един от постовите ги прекъсна:

— Има едно много странно момиче, което иска да говори с вас, господарю Дарагон. Да го доведа ли, или да го отпратя?

Заинтригуван, Амос пожела да приеме неочакваната посетителка. Доведоха я пред него, съпроводена от четирима рицари. Тя носеше пелерина с широка качулка, която напълно скриваше очите й. Стъписан, Амос видя, че малки златисти змийчета се извиваха в отвора на качулката й. На няколко крачки от нея мангустите в клетката започнаха да се раздвижват. Още преди момичето да осъзнае, че са я довели при Амос, той рязко се обърна към Жюно:

— Това е горгона!

Господарят на Берион се развика с все сила:

— Пазачи! Вдигнете огледалните щитове! В лагера е проникнала горгона!

За няколко секунди девойката се оказа обградена с огледала и се хвърли на земята, треперейки с цялото си тяло.

— Моля ви — изплака тя, — не ми причинявайте болка! Казвам се Медуза, сама съм и дойдох тук като приятелка. Не ми причинявайте зло, моля ви! Кажете на Амос Дарагон, че съм дошла да му помогна и че познавам приятеля му Беорф! Моля ви… моля ви… Повярвайте ми, не съм лоша…

Младата горгона изглеждаше искрена, но от предпазливост Амос нареди да й завържат очите и да вържат здраво ръцете й на гърба. Двама от рицарите, които я бяха придружили, с особена предпазливост изпълниха заповедта. После я сложиха до огъня, за да бъде на светло. Двайсетина войници обградиха Медуза и насочиха щитовете си към нея. Така горгоната не можеше да избяга, без да погледне собственото си отражение.

Още повече озадачен от това, че тя бе произнесла името на Беорф, Амос приближи до нея.

— Аз съм Амос Дарагон. Искаше да говориш с мен, слушам те.

— Да — отвърна тя. — Ето какво. Познавам Беорф. Дори аз съм тази, която го превърна в статуя. Не бързай да ме съдиш, нека ти разкажа моята история и ще разбереш по-добре обстоятелствата, при които се случи тази беда.

Смазан от новината, Амос се строполи на земята. Изобщо не трябваше да тръгва към гората Тарказис без приятеля си. Негова беше вината Беорф да е превърнат в камък. Беше го оставил сам срещу непреодолима опасност и сега горкото момче плащаше прескъпо цената на тази раздяла. За миг на Амос му се прииска да заповяда на рицарите да убият намясто младата горгона. Но не го направи.

— Продължавай — каза й той, едва сдържайки сълзите си. — Слушам те.

— Магьосникът, когото се готвиш да убиеш, се казва Кармакас. Както и приятелят ти Беорф, той принадлежи към расата на човеко-животните. Притежава способността да се превръща в змия и благодарение на силната си магьосническа дарба може да контролира всяко същество, което е родствено със змията. Така е и с косите на горгоните, заради които те са принудени да му служат като робини. Именно Кармакас ме изпрати тук, за да спечеля доверието ти и после да те превърна в каменна статуя. В подобна клопка попадна и твоят приятел. След като беше пленен от Кармакас, Беорф отказа да му каже къде е скрил медальона. Тогава ми бе заповядано да го освободя, за да спечеля доверието му. Когато това станеше, трябваше да му измъкна тайната. И така, освободих го и заедно отидохме да се скрием в една пещера, която на времето е била използвана от родителите му като склад за храна. По време на дългите дни, които прекарахме заедно, ние се опознахме. Трябва дори да кажа, че той много скоро се влюби в мен. Аз бях благоразумна, защото знаех, че за да научи къде е медальонът, Кармакас подслушваше всеки наш разговор и изчакваше удобния момент да нанесе удар. Когато доверчивият Беорф най-после ми разкри тайната, магьосникът излезе от сянката и заплашвайки да ме убие, принуди Беорф да му донесе медальона. Той се подчини и когато се върна, аз трябваше да го преобразя на статуя от камък. Едва след това почувствах колко много ми липсва. Не спирах да мисля за него. Оттогава всеки ден се връщам в пещерата, гледам застиналото му тяло и вече знам какво е приятелството… а може би и любовта. Тези чувства не съществуват при горгоните. За мен това беше едно невероятно откритие. Безкрайно съжалявам за извършеното и дойдох тук, за да изкупя вината си. Готова съм да изменя на Кармакас и да ти кажа тайните, които по-късно да използваш срещу неговите магически сили.

Амос беше дълбоко развълнуван от разказа на Медуза. Той помълча и въздъхна:

— Това няма да върне приятеля ми.

— Знаеш ли, той много ми е говорил за теб — отвърна младата горгона. — Знам, че лесно не се отчайваш и знам също един начин да му възвърна живота. Спечели тази битка, завладей отново града и ще ти върна твоя приятел такъв, какъвто го помниш.

— Как да ти имам доверие след всичко, което ми разказа? — попита Амос. — Защо да не мисля, че това е още една хитрина в полза на Кармакас.

— Остави ме да завърша разказа си и сам ще прецениш моята честност. Знам плановете на магьосника, както и че скоро ще ви нападне. Щом поемете по пътя за Брател велики, дори и да се криете, той ще усети присъствието ви и ще изпрати срещу вас хиляди силно отровни змии. Познавам тези твари и мога да ти кажа, че и от едно тяхно ухапване жертвата изпада в дълбока кома. После отровата бавно стига до сърцето и блокира всички артерии. Ухапания го чака сигурна смърт. Знам също и това, че Кармакас има базилиск. Не мога да ти кажа какво е това базилиск, едва преди няколко дни чух да го споменава.

— Значи съм бил прав — смръщи вежди Амос. — Медальонът наистина е криел петльово яйце. Аз познавам магическите свойства на това ужасно животно.

— Толкова по-добре, защото Кармакас няма да се поколебае да го използва срещу вас. И това не е всичко. Зад градските стени двеста горгони чакат с нетърпение да се поразкършат, като влязат в бой. Те се отегчават и непрекъснато се карат и бият помежду си, за да се разсеят. Опразниха оръжейната на рицарите и сега разполагат с мечове, лъкове, копия и боздугани. Изглежда, че ти и хората ти знаете тайната за това как се убиват горгони. Разбрах го, когато чух някой от вашите да дава заповед да се вдигнат огледалата… Знай, че това е и единственият начин да се възвърне живота на жителите на града. Всяка жертва, превърната в каменна статуя, незабавно се освобождава от проклятието, когато горгоната, която я е вкаменила, умре при вида на отражението си в огледало. Знаеш ли, съжалявам, че…

Амос я прекъсна:

— Ако разбирам добре, единственият начин Беорф да бъде освободен от проклятието е ти да се погледнеш в огледало?

Медуза отговори сериозно:

— Повярвай ми, знам как да освободя Беорф. Нека изкупя вината си и да ти помогна, и обещавам да ти върна приятеля. Смятай ме за твой съюзник, помощта ми ще бъде безценна. Имам няколко идеи за това как да заложим капан на магьосника. С моята информация и твоята хитрост ще накараме Кармакас добре да се поизпоти.