Мика Валтари
Турмс Безсмъртния (55) (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

1.

Когато отново пристъпих в патрицианския дом на Терций Валерий, аз видях, че старите стълбове от двете страни на входната порта бяха поправени и отново боядисани. Щом влязох в атрия, просто не го познах — там всичко блестеше и имаше много нови лъскави предмети. Басейнът беше украсен с бронзовата фигура на танцуваща грация, покрита само с тънък воал, а фигурата на орача с воловете, толкова скъпа на Терций Валерий, бе преместена и сложена в тъмен ъгъл. Разглеждах всичко това спокойно и без да бързам, за да мога да спечеля време и да се съсредоточа преди предстоящия ми разговор с Арсиное, когато тя изведнъж изтича да ме посрещне. Бях толкова развълнуван, че сърцето ми заби силно, сякаш щеше да изскочи от гърдите ми.

След като минаха първите мигове на срещата ни, Арсиное дойде на себе си и се загърна по-добре в наметката си на римска матрона, сведе поглед към пода и каза:

— Ах, Турмс, как ме изплаши само с неочакваното си пристигане! Разбира се, длъжна съм да ти обясня много неща, но в сегашното си положение не трябва да се вълнувам, затова ще бъде по-добре, ако се срещнеш първо със скъпия Терций Валерий. По-късно ще поговорим насаме.

Тя се оттегли бързо някъде в дома и аз дочух как се разрида и започна да вика прислужниците си. Когато чу плача и виковете, пред мен се появи и самият Терций Валерий с тояжката си. Той толкова много бързаше да види кой е странникът, предизвикал шума, че чак изпусна восъчните таблички, които държеше в ръка — явно точно преди идването ми се беше занимавал с делови въпроси. Щом ме позна, изпусна тояжката си и възкликна изумено и същевременно неуверено:

— Ти ли си това, Турн? Мислех, че вече никога няма да те видя. Всички бяхме убедени, че си загинал по време на морска буря. Арсиное срещна един моряк, когато в отчаянието си обикаляше града и търсеше някого, който и да е, само и само да научи вести за теб. Същият моряк се закле, че те е видял как загиваш и как корабът, на който си пътувал, е потънал. Ние преживявахме тежки времена тогава — Рим беше обсаден от волските, и не се усъмнихме в думите му.

Обясних спокойно, че не можех да изпратя вести за себе си поради обсадата и добавих, че явно никой не е страдал особено от отсъствието ми и от липсата на новини, тъй че може би щях да направя по-добре, ако изобщо не се бях връщал в Рим.

Терций Валерий побърза да отвърне:

— Не, не, скъпи Турн, не ме разбирай погрешно. Винаги ще се радваме да те видим и да те посрещнем тук в дома си като най-близък гост и приятел. Много се радвам, че си жив и здрав. Всъщност появата ти не променя по никакъв законов начин нещата, тъй като Арсиное ми призна, че вие двамата никога не сте сключвали законен брак и че не сте се разбирали особено, но че тя те е следвала само по жизнена необходимост. Толкова копнеела да се върне в родния си град, от който злощастната съдба я прогонила още в детството й… И тъй, какво исках да кажа? Не, не чувствам никаква лична обида спрямо теб, Турн, а и Арсиное не изпитва неприязън към теб. След като богинята отново ме дари с мъжество, макар да съм толкова стар, аз сметнах за свой дълг да встъпя в законен брак с Арсиное, особено като се имаше предвид ниското й положение. През това време независимо от жестоките лишения, на които бяхме подложени, аз като че ли се подмладих с десет, дори с двадесет години. И сам ще се съгласиш, Турн, че изглеждам чудесно, нали?

И този, по-рано тъй разсъдлив старец, надут от гордост и суета, започна да се перчи пред мен и да показва мускулите си. Кожата на шията му висеше, тъй като се беше избръснал гладко и нищо не я прикриваше. Беше облечен в сенаторска тога от фина тъкан, поръбена с алена лента, и я придържаше с едната си ръка кокетливо като капризен юноша. Не знаех дали да плача или да се смея, толкова жалко ми се стори всичко това.

Не отвърнах нищо и Терций Валерий продължи смутено:

— Разбира се, наложи се да минем през някои трудности, тъй като трябваше да докажем, че Арсиное е по произход патрицианка и римлянка. Тя може би ти е разказвала при какви странни обстоятелства, бидейки беззащитна сирота, й се е наложило да напусне родния си град. Но смелостта и решителността, които Арсиное прояви по време на обсадата, както и доброто име, което си заслужи сред римлянките, много й помогнаха. Съпругите на сенаторите потвърдиха, че само истинска римлянка може да се държи тъй достойно като Арсиное и да се жертва за нашия град.

Не разбирах за какво става дума, но Терций Валерий продължи:

— Сенатът прие това като доказателство за произхода й и първо я призна за римска гражданка, а после и за патрицианка. Иначе нямаше да можем да сключим брачен съюз според римското право, тъй като бракове между плебеи и патриции са забранени. От момента, в който тя бе призната за патрицианка, римското право защитава доброто й име, честта и имуществото й. Всякакви предишни обещания и задължения, дадени пред лица, които не са римски граждани, нямат вече никакво значение.

Терций Валерий извика новия управник на дома, който се появи на часа, облечен в разкошни одежди, и се поклони пред господаря си. Старецът заповяда да ни се донесат хляб и вино, за да може да ме приветства както трябва и да потвърди гостоприемството си. По разсеяност бях докоснал полицата над огнището и това не бе убягнало от погледа на наблюдателния старец. Може би се бях докоснал до огнището и не само поради разсеяност, а от вътрешната студенина, която изпитах, щом дочух новините.

След като пихме вино и отчупихме парчета от питата, ние се наместихме по-удобно и скоро забелязах, че виното започна да омайва слабия старик. Лицето му се зачерви и той стана по-приказлив.

— Искрено се радвам — разприказва се той, — че приемаш вестта тъй спокойно, Турн! Виждам, че наистина си разумен човек. Арсиное ми призна, че те отпратила надалече, за да може да ми покаже чувствата си — тя отдавна се влюбила в мен… Освен това разбрах, че си безплоден и че с теб горката жена никога не би узнала що е майчинско щастие. Една слаба и беззащитна жена не може да вини себе си, ако бъде насилена от мъж. А точно това се случило някога на Арсиное: тя самата ми призна, че именно тъй е била зачената Мисме — от някакъв насилник. Много уважавам решението й да задържи детето при себе си въпреки горчивите спомени, събуждани от самия вид на малката. Да, Арсиное наистина е мъченица! Напълно разбирам, как самото ти появяване, Турн, е достатъчна причина да се разстрои скъпата ми съпруга. Сега тя ридае, но скоро, надявам се, ще се успокои. Бременните жени са толкова чувствителни! — Той взе да се киска глуповато и да си играе с тояжката, която държеше между коленете си. След това продължи: — Дълбоко в душата си аз съм селянин, свикнал да вижда как се плодят животните, и затова не се притеснявам да говоря за отношенията между мъжа и жената. Кълна ти се, Турн, че Арсиное е чиста като момина сълза и съвсем невинна. По-рано не бях срещал жени като нея. Освен това, скъпи Турн, на теб мога да разкажа с гордост, че тя е и героиня. Тя бе най-смелата от всички римлянки и се обърна към богинята за помощ, когато Кориолан ни беше обсадил с войските на волските. Тя, именно тя ни дари с благоволението на богинята, тъй че Кориолан свали обсадата на Рим и се махна заедно с войската си — смръщи вежди и стисна по-силно тояжката си. — Когато волските отстъпваха, те не пропуснаха да разграбят много патрициански домове. Аз също пострадах. — Старецът заговори бързо и нетърпеливо за нещастията, които бе преживял, но внезапно лицето му се проясни, гласът му стана писклив и той добави: — Но все пак — останаха ми земите, а освен това се избавихме от Кориолан. Волските не му се доверяват вече, тъй като прекрати обсадата без битка, макар с големи трудности да бяха направили обсадните кули и тарани. — Терций Валерий продължаваше да напряга непослушната си памет и езикът му работеше без почивка: — Да, мисля, че бях започнал да разказвам за Арсиное и за безкрайната й свенливост. Лесно убедих сената, че тя е патрицианка, но много по-трудна се оказа втората задача — да убедя роднините си, който не искаха да вярват, но които в последствие видяха със собствените си очи, че отново съм добил мъжествеността си. Ние, римляните, не сме особено стеснителни в тези дела… Например всички съмнителни мъже трябва да се съблекат пред свидетели, за да докажат, че не са избягали роби и че не са скопени. Но в нашия случай затруднението беше, че Арсиное дълго не искаше да се съгласи да докажем двамата, пред свидетели възвръщането на мъжествеността ми. Както ти споменах вече, Арсиное е чиста и невинна, сякаш е девствена девойка, а не жена, познала и други мъже.

— Без съмнение, сигурно — казах с горчивина.

Но Терций Валерий не ми обърна внимание, а продължи:

— Брат ми, племенникът ми и един нарочно избран представител на сената станаха най-накрая непосредствени свидетели на това, че съм способен да изпълнявам съпружеските си задължения. След всичко това никой вече не се съмняваше, че Арсиное е заченала именно от мен. Съпротивата на роднините ми отслабна. Племенникът ми Маний бе особено възхитен от свенливостта на Арсиное и побърза да убеди и другите роднини в невинността й. Сега най-сетне всичко е наред и аз често благодаря на покойната си жена, която ми даде знак от отвъдното, като прие образа на Арсиное.

В този миг в залата влезе и самата Арсиное, с очи, подпухнали от плач. Тя се наведе и целуна Терций Валерий по челото, след което избърса с привичен жест устата му.

— Надявам се, че не се преуморяваш, съпруже — нежно заговори тя, — като говориш за неприятни неща.

Главата на Терций Валерий спря да трепери и той придоби съвсем спокоен вид.

— Не, скъпа. Най-добре е да се хване бика за рогата. Мисля, че и Турн ще се съгласи — нямаше време за отлагане, трябваше да му разкажа за всичко, което се случи между нас, и за подвига ти. И така, както вече споменах, у нас всичко е наред и единственото, което трябва да обсъдим, са паричните въпроси. Когато дойдохте за първи път в Рим, цялото ви имущество беше погрешно записано само на твое име, Турн, макар да съм сигурен, че това не е бил хитър ход от твоя страна. Ти просто не познаваше тогава обичаите и законите на града ни и явно имаше намерение да се грижиш за Арсиное. — Той поглади ръката й и аз би трябвало все пак да кажа, в чест на бившата жрица, че тя не издържа погледа ми, а наведе очи. — Турн, не се съмнявам в порядъчността ти — продължаваше старецът — и ти, разбира се, ще поискаш веднага да поправиш положението и да отпишеш от твое име всичко, което по право се пада на Арсиное. Аз също записах много богатства на нейно име, както и няколко роби.

Тъй като аз мълчах, Терций Валерий помисли, че се колебая, и каза гневно:

— Естествено, никой не може да те принуди да го сториш, но мисля, че някои разкрития от миналото ти биха ти попречили доста да добиеш благоволението на сената. Не е ли така, мила?

Той погледна въпросително към Арсиное и тя кимна в знак на съгласие.

Дълго време не можех да откъсна поглед от скъпото лице на бившата си жена, от нежните й ръце и рамене, от дългите й извити мигли.

Най-накрая събрах сили и казах:

— Още утре ще си тръгна и ще уредя всичко така, както искате. Никакви неприятности няма да имате с мен. Винаги съм се грижил за Арсиное и сега съм също тъй готов да й услужа, както някога. Ще припиша таланта сребро и някои златни украшения на нейно име и те, ще се съгласиш, Терций, не са лоша придобивка — дори за дома на един сенатор. Нека всичко това да увеличи още повече уважението, с което се ползва Арсиное сред римските патрицианки, макар най-ценното й притежание да си остава все пак свянът й, безгрешното й поведение, както и невинността й.

Арсиное не се изчерви, а пак кимна, след което погали разсеяно посивялата и оредяла глава на съпруга си.

Защо ли не изпаднах тогава в ярост от наглото й поведение? Защо не се опитах да отворя очите на Терций Валерий? Защо не му разказах що за жена е подслонил под покрива си? И защо ли не я взех със себе си насила? Та нали само да поисках, тя сигурно би изоставила Рим! Доказателство за силата, която имах над нея, бяха прекараните ни съвместни години в Ерикс, в Сегеста, в Химера, в горите на сиканите… Може би не го направих, защото виждах, че тя най-сетне бе постигнала целта си. Цял живот Арсиное се беше стремяла към спокойно, уютно, богато семейно огнище. Защо ми трябваше да я изтръгвам оттам и да я подлагам отново на опасности? Съдът беше разбит и виното бе изтекло. Нужно ли беше да се опитвам да го залепя? И защо? За да мъча и себе си, и нея? Освен това не бях сигурен дали бих могъл да отворя очите на заслепения старец. Мъчно ми беше да огорчавам възрастния патриций, който се чувстваше толкова щастлив. Сигурен съм, че той всъщност не беше чак толкова глупав и може би просто бе решил да вярва на всичко, което му разказваше Арсиное. Та тя беше красива жена! Той я бе спечелил за съпруга — това му беше достатъчно. Такава е човешката природа.

Когато се отказах от имуществото си в полза на Арсиное, Терций Валерий изведнъж прояви признаци на безпокойство и започна да поглежда към Арсиное, сякаш чакаше съвет от нея. Тя му се усмихна ободряващо и Терций Валерий, който явно се бореше с вроденото си скъперничество, каза:

— Ти си човек на честта, Турн. Затова заслужаваш награда. В края на краищата, ти си този, който си изтръгнал Арсиное от ръцете на безжалостния грък и я върна обратно в родния й град, тук, откъдето жестоката съдба я е прогонила още съвсем малка. Тъй или иначе, двамата с Арсиное искаме да ти подарим петнадесет югера^[1] плодородна земя заедно с необходимите сечива за обработване и двама роби. Тази моя собственост е отделно от другите ми земи и е на самата граница с етруските, тъй че няма да ми е много трудно да се разделя с нея. Някога я получих като обезщетение срещу дълговете на един плебей, който загина във войната. Там живеят двама от моите роби — възрастен мъж и жена, на които имам пълно доверие. Вярно е, че главната постройка бе изгорена от волските, но оборът и курникът си останаха непокътнати, а двамата роби са настанени временно в колиба до постройките.

Знаех, че този дар му струваше много, тъй като скъперничеството му беше всеизвестно. Но благородството му се обясняваше с факта, че искаше да се отърве от мен колкото се може по-бързо и да ме накара отново да напусна града и жилището му. Освен това той сигурно мислеше, че ако започна да се грижа за петнадесет югера земя, сигурно скоро щях да поискам да получа и римско гражданство, а всичко това беше от полза за града му. Казах си, че любовта към Арсиное не го беше лишила от разсъдък. Но аз нямах намерение да се превръщам в римлянин. Ето защо, след като обмислих предложения от него подарък, аз отвърнах:

— Приемам твоя дар, Терций Валерий, за да не оскърбя щедростта ти с отказ. Но не разбирам много от земеделие. Иска ми се да остана в града, тъй че ще трябва да се задоволя с доходите, които би ми носила тази земя. Сигурно ще мога да получавам и допълнителни средства, ако се наема като учител по гръцки, ако започна да гадая на длан или пък да играя понякога в цирка на Рим.

Арсиное изсумтя презрително, а Терций Валерий, който също изпита неудобство от думите ми, сложи ръката си върху нейната, за да я успокои.

— Скъпи Турн, радвам се, че не се стесняваш от ниския си произход и говориш открито по какви долни начини смяташ да се издържаш. Мисля, че Субура^[2] би била много подходящо място за теб. Чувал съм, че и по-рано си прекарвал добре там, но не исках да споменавам нищо, тъй като беше мой гостенин.

Арсиное почервеня и възкликна:

— Най-накрая хвърли маската си, Турмс! Сигурно си прекарвал много пъти там в обществото на леки жени! Мислиш си навярно, че ще ми липсваш!? Ето какво имам да ти кажа — според мен ти не трябва да се връщаш вече в Рим, а да се заселиш в Субура и да си останеш там! Сам знаеш, че само благодарение на моите усилия не пропадна до самото дъно, но аз не мога вечно да се грижа за теб. Върви там, където ти е мястото, щом предпочиташ да затънеш в калта! А аз оттук нататък ще се занимавам единствено със съдбата на бъдещия си син и с грижи по семейството си!

Цялата тази тирада развълнува извънредно много Терций Валерий, той пребледня и започна да почуква с тояжката си по пода в такт с думите на Арсиное.

— И тъй — тръгвай по-скоро при жените си, Турмс! Тук, в дома ми, няма място за толкова недостоен човек като теб. А ако някога те видя в цирка и ако паднеш на арената, бъди сигурен, че палецът ми ще бъде обърнат надолу!

— Е, чак пък толкова! — възкликна Терций Валерий, който изпадна в истинско безпокойство от думите на съпругата си, но затова пък аз усетих как сърцето ми отново се стопли — дори и да не беше вече моя жена, Арсиное все пак продължаваше да ме ревнува!

Тя стана рязко, избухна отново в плач и се втурна вън от залата. Когато останахме насаме, двамата със стареца се уговорихме да се срещнем на следващия ден на форума, при градската съкровищница. Аз трябваше да припиша всичко на името на Арсиное, а от своя страна Терций Валерий трябваше да припише на мое име земята, за която стана дума. Щеше да прехвърли книжа на мое име и един от градските землемери трябваше да бъде нает срещу заплащане, за да измери точно владенията ми.

Наех си жилище в Субура, точно срещу мястото, където някога Тулия^[3] бе прегазила с колесница трупа на баща си. Това ме устройваше, тъй като се бях любувал дълго на красотите на етруските градове и не изпитвах обич към Рим.

Бидейки вече собственик на земя, реших да посетя владенията си и да разгледам петнадесетте югера. Двамата беззъби роби, грохнали и с побелели глави, се разтрепериха, щом ме видяха и аз прочетох едва ли не ужас в очите им. Започнаха да ми показват всичко и така ги втрисаше, че отначало не можех дори да си обясня прекомерния им страх. После се сетих, че ако новият собственик беше римлянин, той сигурно щеше да заповяда да ги убият — двамата бяха съвсем безполезни. На мен обаче подобна постъпка ми се струваше безчовечна, ето защо заповядах да бъде построена по-добра постройка и покривът й да бъде украсен по етруски образец. Там настаних двамата, а освен това наех и едно младо пастирче, чиито родители бяха убити от волските, да се грижи за добитъка. Изобщо разходите по имението ми бяха по-големи от доходите, които получавах. Бях лош стопанин, но не се безпокоях особено.

В Субура, както и на форума получих доста сведения в какво всъщност се е състояло геройството на Арсиное по време на обсадата на Рим от волските войски. Римските плебеи отказвали решително да вземат оръжие в ръце, за да защитават патрициите. На форума царували хаос и безпорядък и дори сенатът не дръзвал да назначи диктатор, както се постъпвало по-рано в тежки времена. И ето че Арсиное видяла възможност да завоюва на своя страна разположението на знатните патрицианки. Тя създала благотворително дружество, където се събирали римлянки от всички съсловия, за да тъкат и да шият топли дрехи за гражданите, които от обич към родината защитавали денонощно стените на града. Било есен и често валяли проливни дъждове, тъй че топлите дрехи се оказали крайно необходими.

Арсиное заедно с почтените патрицианки носела топла супа на защитниците на града, както и пресни пити хляб, изпечени в кухнята на Терций Валерий. Всред тези римлянки патриотки особено се откроявала несломимата майка на Кориолан, Ветурия, както и жена му, Волумния, която била от етруски произход и за която Кориолан се оженил навремето само заради зестрата, без да изпитвал никакви чувства към нея, въпреки че тя му родила двама сина. В Рим дори се говорело, че една от причините, поради които Кориолан избягал от града, била именно възможността да се избави от жена си.

Арсиное била приета добре в това достойно общество, но тепърва я чакал още по-голям триумф. Римляните принудили сената да изпрати вестители до Кориолан с предложение за мир. Макар сред тези пратеници да имало и жреци, военачалникът на волските останал непоколебим. Тогава Арсиное уговорила патрицианките да тръгнат към вражеския стан, за да се опитат да накарат Кориолан да сключи мир. Той навярно не бил могъл да устои на страданията на майка си, упреците на жена си и сълзите на малките си момченца, говорела разпалено Арсиное.

Жените се бояли, че дивите волски ще ги ограбят и ще ги убият или ще им сторят и други ужасни неща. Но безстрашието и въодушевлението на Арсиное ги окуражили и около двадесет достойни римлянки тръгнали с нея. Сенатът имал намерение да забрани този поход, който би могъл да ги направи ценни заложнички на волските, но воините, които пазели градските стени, помнели добре топлия хляб и супа на Арсиное и как тя с усмивка на уста ги молела да я научат да произнася латински думи и им обяснявала просълзена, че е забравила родния си език, защото още като дете й се е наложило да напусне Рим. Ето защо стражата отворила портите пред жените, без да ги разпитва, и те се запътили към вражеския стан още преди представителите на сената да ги настигнат.

Премръзналите и изгладнели волски, изумени от внезапната поява на патрицианките, ги посрещнали с радостни викове, тъй като достойните матрони се досетили да донесат със себе си кошници, пълни с хляб и месо, и веднага започнали да гощават с храна враговете си. Жените били отведени в самия лагер, пред шатрата на Кориолан. При това през цялото време към тях се отнасяли почтително. Пред шатрата горял огромен огън и жените се струпали около него, за да се посгреят, тъй като Кориолан се съгласил да приеме майка си и синовете си чак привечер.

При огъня Арсиное споделила поверително с жените, че ако видът на двете момченца и сълзите на майка му не склонят Кориолан да отстъпи, тя самата ще се заеме с това, като привика на помощ богинята. Тя собственоръчно разкрасила с багрило лицето на жената на Кориолан — Волумния, за да бъде по-привлекателна в очите на мъжа си. Лично аз мисля, че Арсиное бе постъпила така само за да завоюва доверието на Волумния, тъй като добре е разбирала, че никакво червило не би могло да направи грозната жена красива.

В края на краищата шумът и разговорите около огъня привлекли вниманието на Кориолан и той пуснал римлянките в шатрата си. Ветурия плакала горко, проклинайки сина си, и говорела, че съжалява, дето е родила син, който да донесе разруха на града си и да се превърне в предател на родината. Ако би могла да предвиди бъдещето, самата тя би го удушила още в люлката му, кълняла Ветурия. Тя говорела още, че й е противно да го гледа — такъв силен, снажен и красив, най-силният измежду всички римляни, но целият отрупан с бойните знаци на волските.

Волумния изтикала напред двамата си сина и попитала Кориолан дали е толкова безсърдечен, че смята да докара гибел на родния град на децата си. Тя му напомнила, че само преди няколко години, когато се родили момченцата, бракът им дори би могъл да се нарече щастлив. Напомнила му и за красивия им дом, построен с нейни пари. Сега този дом ще бъде разрушен, съпружеското ложе ще бъде осквернено, а децата сигурно ще бъдат продадени за роби, ако волските завземат града.

Кориолан, който бил наистина снажен мъж, с една глава по-висок от всички други римляни, слушал търпеливо оплакванията на жените и от време на време хвърлял поглед към Арсиное, която стояла смирено настрани със сведени към земята очи. Но доколкото я познавам, навярно се е била погрижила Кориолан да забележи изкусно подредената й златиста коса и бялата й шия. Не бих се удивил дори, ако от вълнение и притеснение тя дори не е забелязала, че наметката й се е плъзнала, съблазнително оголвайки част от рамото й.

В края на краищата Кориолан казал, че майка му изобщо не се е променила и си е все същата сурова и безсърдечна старица. Волумния той утешил с думите, че дори и волските да завземат града, самата нея никой няма да докосне — все пак и волските имат очи. Що се отнася до синовете им, той обещал да ги откупи, ако бъдат продадени в робство. Казал още, че бил слушал достатъчно дълго това, което жените имали да му казват, и че не научил нищо ново. Време било да се връщат обратно в града. Самият той като предводител имал много по-важни дела и не можел повече да си губи времето, като изслушва жалбите на матроните.

Говорейки всичко това, Кориолан се вглеждал с любопитство в Арсиное. Ето защо другите жени я изтикали напред, макар че тя се съпротивлявала. Те я призовали да се обърне към богинята, си, за да може последната да й помогне да намери думи, с които да убеди Кориолан да отстъпи. Арсиное отвърнала, че за да го направи, двамата с Кориолан трябва да останат насаме, ако, разбира се, Кориолан не се бои от нея, слабата жена. Тя понечила да хвърли наметката си на земята в желанието да покаже, че не носи кинжал. Кориолан й казал добродушно да почака и да го хвърли чак когато останат насаме, при което заповядал на римлянките и на стражите да напуснат шатрата.

За какво са си говорили двамата, когато всички напуснали, никой в Рим не знае. Знае се само, че Арсиное прекарала в шатрата на Кориолан до изгрев-слънце и суеверните жени твърдели, че виждали някакво синкаво неземно сияние, което се излъчвало от вътрешността й. Други пък настоявали, че това били просто лунните лъчи. Накрая, Арсиное излязла от шатрата, бледна и с изнурен вид, и призовала всички жени да благодарят на богинята Венера. След всичко това тя паднала бездиханна в прегръдките им. Кориолан не се показал повече, но заповядал жените да бъдат придружени от стражи обратно до самите стени на града. За Арсиное била приготвена специална носилка. В същия ден Кориолан заповядал да бъде прекратена обсадата на града. Волските събрали шатрите си и си тръгнали толкова бързо, че дори не си направили труда да изгорят построените от тях обсадни кули.

В течение на много месеци не виждах Арсиное и дори нямах желание да посещавам дома на Терций Валерий. Поради състоянието си тя прекарваше времето си главно в своите покои. По време на най-горещите летни дни започна раждането. Робът, когото бях подкупил, ми съобщи всичко това и дългите часове, които прекарах в неведение, бяха почти непосилни. Разхождах се ядно из стаята си и току захвърлях в ъгъла някой глинен съд, изпитвайки истинско страдание и безсилие от факта, че не съм близо до Арсиное и че не мога с нищо да облекча страданието й. Усещах, че все още я обичам както и преди и че никое от обстоятелствата, които ни деляха, не можеше да намали чувствата ми към нея.

Раждането се оказало изключително тежко и продължило повече от едно денонощие, тъй като момченцето било много едро. Когато то се появило най-накрая на белия свят, изведнъж от жаркото небе се изсипал град, засвяткали светкавици и се разнесли гръмотевици. Една от светкавиците ударила храма на стария римски бог, който не искал да отстъпи мястото си на Юпитер. Но цялата тази буря се разрази без моето участие, тъй като през това време аз лежах слаб и изнурен на постелята си. Градушката унищожи много посеви и уби много овце, но на противоположния бряг на Тибър всичко беше спокойно, тъй че моята собственост по склоновете на Яникулския хълм изобщо не пострада — напротив, дъждът се оказа от полза.

Когато Терций Валерий видял момченцето и го взел на ръцете си, той почувствал толкова силна радост, че веднага заповядал да бъдат направени жертвоприношения с волове, овце и кози във всички храмове на Рим, за да бъде отбелязано раждането на младенеца като велико събитие.

Мина цяла година, преди да видя Арсиное.