Лора Джо Роуланд
Кейсей (28)

Глава 28

Семейството на владетеля Мицуйоши живееше в специална част от крепостта Едо, запазена за изтъкнати членове на клана Токугава. Там Сано и двама от детективите му поеха по застланите с плочи алеи през дървесни насаждения, и които деляха една от друга представителни къщи, заобиколени с градини и опасани с каменни зидове. Тази част беше пуста, отдалечена от бурния живот в града. По небето бързо се разпростираха сиви облаци, но Сано вдъхваше надежда от чистия, наситен с мирис на борове въздух. Може би решението на проблема му го очакваше вътре в този дом, собственост на владетеля Мацудайра — бащата на Мицуйоши. След като се представи на стражите при входа, той каза:

— Моля, уведомете владетеля Мацудайра, че трябва да говоря с него.

Стражите предадоха молбата му и тъй бързо получиха разрешение да го пуснат да влезе, че той дръзна да се надява, че владетелят Мацудайра все още не е разбрал за случилото се в двореца и затова няма да бъде предубеден към госта си. Изпратен за целта слуга придружи него и хората му до едно помещение, предназначено за посещения, където завариха разположени покрай стените стражи и самия домакин, вече седнал на подиума.

— Какво ви води насам? — попита владетелят Мацудайра.

Той притежаваше аристократичните черти на шогуна, но разположени върху по-широко и по-интелигентно лице; беше с добро телосложение, от което лъхаше сила, и носеше черна официална роба. С ръце на кръста и заобиколен от воините си като генерал на полеви лагер, бе вперил гневен поглед в Сано, който с тревога осъзна, че домакинът му вече знаеше, че в двореца бяха заклеймили сосакан сама като убиеца на Мицуйоши.

Сано се поклони бързо и рече:

— Преди да обясня, моля, позволете ми да ви поднеса своите съболезнования за загубата на сина ви.

Владетелят Мацудайра отпусна ръце, наклони глава и се втренчи така, сякаш не можеше да повярва на това, което бе чул.

— Няма да приема лицемерно съчувствие от човека, който го е убил — гласът му бе дрезгав от възмущение.

— Моля ви, разберете, че сте получили погрешна информация — каза Сано, а хората му се приближиха плътно до него, за да го предпазят от евентуална опасност. — Аз не съм убил Мицуйоши сан.

— Така твърдиш ти — отвърна гневно владетелят Мацудайра. — Из крепостта се говори, че убийството е твое дело. Мислиш ли, че не знам за присъдата ти, изречена от шогуна? — отвращение и омраза изкривиха лицето му, когато пристъпи към Сано. — Знам и за дневника, който описва заговора ти срещу моя син и негово превъзходителство. Тази сутрин полицейският началник Хошина ми разказа всичко.

Явно Хошина се бе постарал да разпространи вестта, да настрои общественото мнение срещу Сано и да му попречи да ангажира семейството на Мицуйоши да му съдейства в разследването му, помисли си Сано.

— Дневникът е фалшификат. Обвинението е изфабрикувано от Хошина. Не е тайна, че той иска главата ми.

Владетелят Мацудайра махна с ръка — жест, с който подмина обясненията на Сано като неубедително извинение.

— Шогунът, дворцовият управител, старейшините и полицейският началник смятат, че ти си убиец и предател. Това за мен е достатъчно доказателство.

— Шогунът още не е решил дали съм виновен въпреки дневника и клеветите на Хошина. Негово превъзходителство ми позволи да продължа разследването на престъплението и да докажа своята невинност.

— Умният ти език те е спасил от екзекуция — отбеляза владетелят Мацудайра презрително. — Но аз ще и използвам цялото си влияние и власт, за да си получиш смъртното наказание — докато се придвижваше към ръба на подиума, той размаха левия си юмрук към Сано, а с десницата стисна дръжката на меча си.

После внезапно го задавиха ридания и той извърна лице.

Сано си помисли за репутацията, която имаше владетелят Мацудайра — добър господар на предоставените му от Токугава земи, които управляваше с вещина. Освен това долови, че искрено скърби за сина си, а не за политическите облаги, на които се бе радвал като баща на наследника на шогуна. Той изпита съчувствие към този опечален и объркан човек.

— Би било по-добре, ако използвате собствената си власт и влияние, за да разкрием истината около смъртта на сина ви. Дошъл съм да разбера какво съдействие ще ни окажете в разкриването на истинския убиец.

Владетелят Мацудайра завъртя рязко глава, а в насълзените му очи проблесна гняв.

— Дошъл си да ми разиграваш сцени на невинност и да злорадстваш над нещастието, което причини на този род! Аз няма да помогна да отървеш кожата си! — той скочи от подиума, устреми се към Сано и когато двамата се озоваха на една крачка разстояние, тикна лице в неговото, така че Сано виждаше червените жилки в пламтящите му очи. — Единствената причина, поради която те пуснах вътре, бе да мога да ти кажа лично, че ти, който унищожи сина ми и предаде нашия господар, си най-безчестното същество на тази земя!

Обидата порази Сано и той отстъпи назад, макар че каза:

— Моля ви, изслушайте ме! В повечето случаи на убийство извършителят е някой от близкото обкръжение на жертвата. Някакви негови деяния или проблеми в отношенията му с другите може да са довели до престъплението и…

— Дръзваш да обвиняваш сина ми за собственото му убийство? — прекъсна го владетелят Мацудайра, обзет от гневно възмущение. — Ти си дори по-лош от злодея, който описва в дневника си куртизанката. Срамувам се, че някога те смятах за достоен самурай!

— Аз не обвинявам владетеля Мицуйоши — побърза да поясни Сано. — Вината е изцяло на неговия убиец. Просто исках да кажа, че ключът към разрешаването на случай на убийство обикновено се крие в миналото на жертвата.

Владетелят Мацудайра поклати глава, отказвайки с презрение да приеме твърдението на Сано.

— Вашият син трябва да е имал някакъв враг — настоя Сано. — Вие сте го познавали, сигурно знаете с какво се е занимавал, с кого е общувал, кои са местата, които е посещавал… — Сано протегна ръка и насити гласа си с цялата убедителност, на която бе способен. — Моля ви, помогнете ми да открия врага, който е отнел живота на сина ви!

— Синът ми бе почтен и уважаван млад мъж, хората го харесваха. Той нямаше врагове и не е умрял, защото нещо се е случило в личния му живот.

Сано си помисли, че владетелят Мацудайра не е най-добрият източник на информация за Мицуйоши, който, след като си бе спечелил славата на развратник, очевидно имаше какво да крие от баща си.

— Възможно е други членове на семейството да са били по-запознати с делата на сина ви — предположи Сано. — Може те да са по-склонни да разговарят с мен — макар че му се струваше малко вероятно владетелят Мацудайра да му позволи да разпита когото и да било в имението, все пак беше длъжен да попита.

Владетелят Мацудайра се вбеси от това поредно оскърбление.

— Съпругата ми се поболя от мъка. Няма да ти позволя да я тормозиш с въпроси или измислици по адрес на сина ни.

— Тогава може ли да говоря с братята на Мицуйоши? Или с личните му васали?

В този момент забеляза, че един от стражите го наблюдава по-внимателно от останалите. Мъжът, вероятно около трийсет и пет годишен, имаше мощно телосложение на боец и интелигентно лице на учен. Погледите им се срещнаха за миг. Сано разпозна в и него един от хората на Мицуйоши, които бе видял в Йошивара в самото начало на разследването.

— Това убийство беше чисто политическо, както всички знаете — заяви владетелят Мацудайра. — Моят син стана жертва на твоите стремежи за властта. Ти си го убил, за да може твоят син да заеме мястото му като наследник на шогуна. Той стана случайна жертва на твоята атака срещу режима на Токугава. А сега си търсиш изкупителна жертва, за да прикриеш престъплението си и да избегнеш присъдата за държавна измяна.

— Аз не съм нито убиец, нито предател! — възрази яростно Сано. — Невинен съм и ще го докажа!

Владетелят Мацудайра заби пръст в гърдите на Сано.

— Братята и васалите на Мицуйоши знаят кой си, и ако ги доближиш, ще те убият, за да отмъстят за неговата смърт. Приеми, че ти правя услуга, като не ти позволявам да говориш с тях. Аз не бих се намесил съзнателно в правото на негово превъзходителство да реши съдбата ти, но ако дойдеш тук още веднъж или доближиш някого от семейството ми… — той извади меча си, размаха го към Сано и изкрещя: — ще те убия със собствените си ръце и ще спестя усилията на палача!

Детективите скочиха и застанаха между Сано и меча на владетеля Мацудайра. Стражите извадиха оръжията си в очакване да се разрази сражение.

— Дори и сега, докато ме обвинявате и заплашвате, истинският убиец е на свобода — каза Сано. — Ако не решите да окажете съдействие на разследването ми, вие се присъединявате към враговете ми и отказвате на своя син справедливостта, която той заслужава. Убиецът ще се отърве безнаказано.

След като отправи към Сано дълъг и враждебен поглед, владетелят Мацудайра каза:

— Придружете сосакан сама, докато напусне имението, преди аз лично да съм решил да раздам справедливост.

* * *

Веднага щом Сано и Хирата я оставиха, за да започнат разследването сред роднините на владетеля Мицуйоши, Рейко се отправи към двореца, за да се заеме със своите задачи. Беше се надявала да склони братовчедка си Ери, нейните приятелки сред наложниците на шогуна, както и прислужничките им да й кажат каквото знаят за владетеля Мицуйоши. Но главната надзираваща на женското крило в двореца каза, че всички са твърде заети и нямат време за разговори. Студеното й държане подсказа на Рейко неприятната истина — жените бяха научили, че Сано е на ръба на провала, и сега страняха от съпругата му, тъй като не искаха неприятности. Посещенията на приятелки и роднини в административния район завършиха по същия начин и Рейко се върна у дома с чувството на низвергната от обществото.

Както си седеше в стаята, ужасена, че вече няма власт да помогне на Сано, на прага се появи един от детективите му.

— Разполагам с информация, която сосакан сама ми нареди да предам на вас, ако той отсъства. Намерих банята, където работи Юя — някогашната приятелка на Глициния — и той й съобщи някакъв адрес в Нихонбаши. — Претърсих мястото тази сутрин, но там нямаше и следа от Глициния. Всички отрекоха да знаят нещо за нея… аз обаче мисля, че Юя лъже.

Рейко бе въодушевена, тъй като посещението й у семейството на куртизанката бе предоставило вероятна следа. Може би ако успееше да поговори с Юя, щеше да разбере истината.

— Моля, осигурете ми ескорт, който да ме отведе до банята веднага.

Детективът излезе, за да изпълни нареждането. Рейко избърза към стаята си, за да се преоблече за пътуването. Точно беше завързала кинжала под ръкава си, когато в стаята боязливо се промъкна бавачката Охана.

— Напоследък сте много заета, уважаема господарке — отбеляза тя.

Рейко се намръщи при това натрапничество. Подозираше, че Охана подслушва.

— Да, така е — отвърна с тон, който не даваше надежди за разговор. Тя забеляза, че Охана изглежда напрегната и очите й блестят повече от обикновено.

Девойката не обърна внимание на намека да си върви.

— Пак ли излизате? — попита тя нетърпеливо.

— Да — неприязънта, която Рейко изпитваше към Охана, се бе засилила, макар че момичето й бе направило услуга, като я бе представило на семейството на Глициния. Сега сетивата й се изостриха в предчувствие за някакво зло от страна на Охана. Вътрешно се упрекна за опасенията си, които не се основаваха на разума, а единствено на въображението. Как можеше да разбие заклинанието на „Черния лотос“, да престане да си въобразява, че вижда заплахи, които не съществуваха, и да се съсредоточи върху реалните опасности? — Чух, че сосакан сама бил обвинен в убийство и държавна измяна — Охана се приближи до нея. — Колко ужасно!

— Наистина — отвърна Рейко рязко. Охана бе прекрачила границите на приличието, споменавайки проблемите на Сано, и съпругата му изпита негодувание към бавачката заради явния й глад за непристойни подробности.

— Съжалявам. Сигурно сте много разтревожена заради онова, което става — Охана коленичи предпазливо, също като котка, която се настанява на някое несигурно място. — Надявам се, че не съм ви разстроила още, като отворих дума за това.

Вместо да се поддаде на порива си да заповяда на момичето да се върне към задълженията си, Рейко си наложи да се усмихне:

— Няма нищо — Охана просто й предлагаше съчувствие тъй както тя умееше. Личните й проблеми не бяха извинение за раздразнението, което проявяваше към една невинна прислужничка.

— Вие със сосакан сама сте добри към мен и ще ми е неприятно, ако ви се случи нещо лошо — добави Охана. Странна, потайна нотка прозвуча в гласа й, все едно чувстваше точно обратното на онова, което бе изрекла. След кратка пауза изтърси: — Ще ми се да можех да направя така, че всичките ви неприятности да изчезнат.

Рейко не си позволяваше да се поддаде на подозренията си, тъй като нямаше причина да смята, че Охана й желае злото.

— Благодаря — каза тя по-сърдечно. — Съжалявам, ако ти се струвам рязка, но съм малко притеснена.

Охана се изчерви, свивайки глава между раменете си в необясним срам.

— Не заслужавам извиненията ви — измърмори тя.

И все пак в поведението й имаше нещо подозрително, което Рейко не можеше да отдаде на собственото си прекалено живо въображение.

— Защо, случило ли се е нещо?

— Нищо! — момичето изпъна рамене, сякаш някой я бе смушкал в гърба. — Много сте любезна, че питате, но аз съм добре — и отправи към Рейко пресилено ведра усмивка. — Притеснявам се за вас. Какво възнамерявате да правите?

Без да може да се отърве от съмненията си, Рейко я изгледа внимателно.

— Ще се опитам да разбера кой е убил владетеля Мицуйоши, и да докажа невинността на съпруга си.

— Аз може да съм ви полезна с нещо. Да дойда ли с вас?

Готовността на Охана да се натрапи повторно породи нови подозрения у Рейко.

— Можеш да ми помогнеш, като останеш тук и си изпълняваш задълженията.

— Да, уважаема господарке.

Сянка на разочарование и незадоволено любопитство премина през лицето на Охана, но тя се поклони смирено, стана и напусна стаята. Рейко забърза към паланкина, който я очакваше навън.

* * *

Сано и детективите му се спускаха надолу по пасажа, който водеше навън от обособения район на фамилията Токугава. През отворите за оръдията и процепите за стрелите в закритите коридори, които минаваха над високите зидове, Сано чу стражите да си говорят, докато чакаха да открият стрелба по всеки, дръзнал да нападне крепостта. Той гледаше съсредоточено пред себе си и полагаше усилия да запази безстрастна физиономия, скривайки страха си, докато минаваше под наблюдателните кули, при които стояха на пост още стражи. Тук човек, обвинен в държавна измяна, не можеше да бъде в безопасност. Той се чувстваше като воин от противникова армия, хванат в капан, защото мощта на Токугава щеше да се обърне срещу него, ако не успееше по някакъв начин да се сдобие с информацията, която не му се удаде да получи от владетеля Мацудайра, и да възстанови честното си име.

— Сосакан сама — викът бе съпроводен от бързи стъпки зад него. — Ако позволите, може ли да разговарям с вас?

Сано се обърна и видя по пасажа към него да тича стражът, който го бе наблюдавал настоятелно в имението на Мацудайра.

— Да — отвърна Сано. Запъхтян от тичането, пазачът с усилие спря пред него и се поклони. — Кажи.

Пазачът се огледа предпазливо, а финото му лице бе изопнато от напрежение. Той изрече полугласно:

— Насаме, ако не възразявате?

— Щом желаете — Сано даде знак на хората си да продължат напред, а самият той пое редом с пазача.

— Благодаря ви — макар че изрече това със задъхано облекчение, мъжът продължи да върви, свил глава между раменете, като се озърташе напрегнато.

Сано го огледа, докато го чакаше да се успокои.

Мъжът правеше особена гримаса, сбръчквайки клепачи, и имаше деликатна уста, която му придаваше уязвим вид въпреки мускулестото телосложение.

— Как се казвате? — попита Сано.

— Уада — отвърна стражът, сякаш правеше признание за вина.

— Не се страхувайте, Уада сан. Оценявам това, че идвате при мен.

Повървяха двайсетина крачки мълчаливо и едва тогава Уада изрече тихо:

— Репутацията на фамилията е много важна за моя господар. Той обичаше сина си и иска да запази само добри спомени за него.

— Но човек, който не е свързан пряко със сина на владетеля, би могъл да разкрие истината за смъртта му? — предположи Сано.

Уада се поколеба, преди да отговори, забил поглед в земята.

— Моят господар е забранил на семейството си, на васалите си и на прислугата да говорят с вас. Аз не искам да нарушавам заповедта му.

И без съмнение не искаше да бъде наказан, помисли си Сано. Дали пък не очакваше подкуп? Сано огледа внимателно профила на Уада, но не откри в лицето му алчност, а само тревогата на човек, разкъсван между лоялността и желанието да каже онова, което мислеше.

— Вашият върховен дълг е към шогуна — каза Сано. — Негово превъзходителство ми нареди да разследвам убийството на владетеля Мицуйоши и вие трябва да ми окажете съдействие, като ми кажете всичко, което ви е известно и което може да се окаже съществено за разследването.

Чертите на Уада се поотпуснаха, но той продължаваше да изглежда притеснен.

— Моят род служи на Мацудайра от пет поколения — каза той. — Аз бях част от свитата на владетеля Мицуйоши от деня на раждането му и съм се грижил за него през целия му живот. Обичах го като по-малък брат. Не желая да загубя поста си, но не бих могъл да понеса, ако за убийството му бъде наказан не който трябва, а истинският убиец се отърве, защото аз съм мълчал.

— Ще направя всичко, което е във властта ми, за да отмъстя за смъртта на Мицуйоши — обеща Сано.

— Е… — макар че Уада изглеждаше поуспокоен, колебанието накъсваше думите му с неловки паузи. Когато Мицуйоши беше малък, ясновидецът на клана предсказа, че един ден той ще управлява Япония. От този момент нататък животът му бе подготовка за върховния пост на шогун. Баща му нае учители, които да карат Мицуйоши сан да учи от дебелите книги и да тренира бойни изкуства по цял ден, както и свещеници, които да дисциплинират духа му. Накрая го представиха на шогуна, който го хареса. Всичко изглеждаше така, сякаш предсказанието щеше да се сбъдне. По всяка вероятност той щеше да наследи режима и по тази причина от него се очакваше толкова много, че…

— Че той се разбунтува? — предположи Сано.

Кимайки, пазачът продължи с неохота:

— Той беше момче с характер. Копнееше за приключения. Когато стана на шестнайсет, постоянната дисциплина и охрана му дойдоха до гуша. Нареди ми да му помогна да се измъкне от двореца. Бродеше из града, докато баща му смяташе, че учи. Мицуйоши сан обичаше кварталите за забавления. Беше красив, имаше чар и пари, бързо се сприятеляваше с клиенти от чайни и игрални домове. Скоро откри Йошивара и бедите започнаха. Една нощ, когато шогунът бе пожелал неговата компания, не успяха да го открият никъде. Владетелят Мацудайра научи, че синът му посещава някаква куртизанка. Когато Мицуйоши сан се прибра у дома, двамата се скараха жестоко. Баща му беше бесен, че е разочаровал шогуна и е рискувал да загуби благоволението му. Мицуйоши сан помоли за малко свобода в замяна на това, че бе приел да се жертва заради амбициите на клана. Те и двамата искаха той да бъде следващият шогун, но цената плащаше Мицуйоши.

Очевидно Мицуйоши бе станал сексуален обект на шогуна и това не му бе харесало особено.

— Какво се случи после?

— Свадите продължиха — отвърна Уада. — Владетелят Мацудайра нареди на Мицуйоши сан да се посвети на целта да удовлетворява желанията на шогуна. Мицуйоши сан пък преследваше собствените си удоволствия и шогунът скоро започна да се оплаква, че когато се нуждаел от него, той никога не бил на разположение. Накрая баща му прекрати издръжката му, та да няма средства да поддържа навиците си. Мицуйоши сан започна да обръща повече внимание на шогуна, защото не искаше да се прости с шанса и си да стане негов наследник, но въпреки това ние продължихме да излизаме заедно, ходехме в чайни и публични домове, където често му сервираха на вересия, тъй като той беше самурай от клана Токугава и любимец на шогуна. Но веднъж си навлече неприятности. Става дума за един игрален дом в Нихонбаши, клиентите в който са престъпници и гангстери.

Сано усети вътрешно напрежение, тъй като това бе сигнал за важна улика.

— Задлъжня им с пари?

Уада кимна с мрачно изражение.

— Не трябваше изобщо да се замесва с тях, но той обичаше тръпката от съприкосновението с престъпния свят на Едо. Не трябваше изобщо да им задлъжнява, защото са опасни. Собственикът на това място е див, безскрупулен ронин, който няма страх от никого, дори и от Токугава. Една нощ, докато двамата с Мицуйоши сан бяхме в града, той ни издебна и поиска Мицуйоши сан да плати това, което дължеше на него и на приятелите му. Мицуйоши сан каза, че не може, и тогава този ронин го заплаши, че не си ли върне дълга, ще го убие.

Най-накрая изникваше възможен заподозрян, различен от екзекутираните трима. Сано бе обзет от въодушевление.

— Кога бе отправена тази заплаха?

— Преди около два месеца… — Уада се замисли за момент. — Но още преди Мицуйоши сан да задлъжнее, този ронин вече го беше намразил. Между тях имаше вражда.

— Мицуйоши сан изплати ли си дълга към тях? — вълнението на Сано нарастваше.

— Не, доколкото знам — след поредната пауза Уада добави: — Макар че финансовият министър Нита бе осъден заради убийството, а сега и вие сте обвинен в него, все си мисля, че този ронин има нещо общо със смъртта на Мицуйоши сан.

Сано бе на същото мнение. Но вината на новия заподозрян тепърва трябваше да се докаже.

— Първоначално не споменах този ронин нито пред вас, нито пред полицията — каза Уада, — защото знаех, че моят господар няма да иска репутацията на сина му да бъде съсипана. После, когато финансовият министър бе осъден, смятах, че убиецът е заловен и не е необходимо да говоря — той сведе глава. — Съжалявам.

Сано не можеше да се ядосва на пазача, че бе скрил важна информация, тъй като си даваше сметка за кодекса на лоялността, който обвързваше и двамата. Освен това разбираше и мъчителното чувство за вина, което Уада изпитваше, задето бе нарушил този кодекс в името на истината.

— Искам да предложа обезщетение за неприятностите, които съм причинил, като ви разкажа всичко, което знам, в това число нещо, свързано със самото убийство — каза Уада сериозно. — Същата нощ онзи ронин беше в Йошивара. Когато отидох с Мицуйоши сан в агея за срещата му с куртизанката Глициния, го видях в тълпата отвън.

Сано вдъхна свежата, въодушевяваща атмосфера на предполагаемия радостен изход; сърцето му ликуваше, защото сега имаше нов заподозрян и съвсем нова посока на разследване.

— Кой е този ронин и къде мога да го открия? — Сано бе обзет от желание да падне на колене и да благодари на боговете за тази нова възможност да докаже, че не е нито убиец, нито предател.

— Ако искате, веднага ще ви отведа до игралния дом — предложи Уада, — но не знам истинското му име. Всички го наричат Светкавица.