Лора Джо Роуланд
Кейсей (10)

Глава 9

Придружен от детективите Фукида и Маруме, както и от няколко войници, Сано отново пое към Йошивара, този път в дирене на онзи хокан, когото финансовият министър Нита бе споменал като възможен извършител на убийството. Когато пристигнаха, бе късен следобед и Сано с учудване установи, че от последното им посещение кварталът на удоволствията бе претърпял значителна промяна.

Нямаше я потискащата атмосфера. Покривите блестяха, отразявайки лъчите на залязващото слънце, а през портите се стичаха стотици мъже, жадни за удоволствия. Някои носеха подобни на кошници тръстикови шапки, които скриваха лицата им. Сано разпозна в тях самураи, на които законът забраняваше да посещават Йошивара. Улица „Наканочо“ бе осветена от окачените по стрехите ярки фенери. В клетките витрини на публичните домове се предлагаха куртизанки. Посетителите ги гледаха жадно, изпълваха чайните и заливаха магазините, които продаваха сувенири и пътеводители на квартала. Щом влезе в Йошивара с хората си, Сано си представи количеството пари, което щеше да смени притежателите си на сутринта, когато клиентите плащаха неимоверно високите цени, искани от публичните домове за храна, пиене, обслужване и жени.

— Ще се отбием в някоя чайна и ще попитаме къде можем да намерим Фуджио — каза Сано на детективите си. — Сигурно има участие някъде — той не го познаваше лично, но бе виждал този хокан да свири на увеселения и знаеше, че се ползва с репутацията на признат изпълнител.

В този момент по улицата минаха две момчета с отмерена стъпка, като биеха барабани.

— Чуйте невероятния Фуджио, който ще свири тази вечер в къщата на удоволствията „Атами“! — викаха те.

Спестили усилията си да издирват заподозрения, Сано и хората му поеха към „Атами“, която се намираше на „Едочо“ — странична улица, оградена от два реда публични домове. При разположената навътре порта бе поставена ниска масичка. Върху нея бяха сложени три сгънати футона, юрган и кувертюра всички изработени от пъстра коприна.

— Цумиягу но кото — демонстриране богатството и привързаността на покровителя на куртизанката — каза Сано.

Сано се взря в хартиения етикет, прикрепен към юргана, с дата три дни преди убийството и надпис: „Тази завивка е дарена на Такане от почитаемия Нита Монзаемон“.

— В такъв случай финансовият министър е покровител на поне още една куртизанка, освен Глициния — отбеляза детектив Маруме. После посочи кувертюрата. — Доста скъпи неща.

— Може да не е влюбен в Глициния — усъмни се Сано. — Един клиент, привързан към определена жена, прекарва времето си тук само с нея.

— Може да ходи и при други само за да скрие чувствата си към Глициния — предположи Фукида.

— Или висшият старейшина Макино е излъгал — добави Маруме.

Това бе съвсем реална възможност, като се имаше предвид характерът на Макино.

— Ако той ме е излъгал, а Нита ми е казал истината — взе да разсъждава Сано, — тогава министърът няма очевидна причина да отвлече Глициния или да убие владетеля Мицуйоши — а тази сутрин Нита му се струваше съвсем възможен заподозрян. — Маруме сан, провери отношенията на Нита с другите куртизанки и установи дали наистина се задържа наоколо. Чайната за запознанства е добро място за начало.

Тези заведения предлагаха добри условия на клиентите да си избират куртизанки, да си уреждат срещи и да уговарят крайната цена за услугите.

— Фукида сан, потърси свидетели, които са видели Нита в нощта на убийството — нареди Сано. — Трябва да проучим всяка негова стъпка. А аз ще се заема с Фуджио — ако подозренията към Нита отпаднат, той се надяваше истинският виновник да се окаже хокан.

Детективите се поклониха и тръгнаха да изпълняват задачите си. Сано остави войниците отвън и влезе в къщата на удоволствията. Един застанал на портата страж го поздрави.

— Добре дошъл, господарю — посрещна го пазачът.

— Имате ли среща с някоя от нашите дами?

Сано се представи и каза:

— Търся Фуджио.

— Той ще свири в банкетната зала.

Сано пое нататък по коридора към помещението, от което се чуваха гласове и смях. В банкетната зала компания самураи и куртизанки се бяха разположили удобно и си бъбреха. Камуро им сервира печени сардели, солена папрат, яйца от пъдпъдък, варени на пара миди и саке за мъжете. Точно когато Сано се появи на прага, иззад завесата в отсрещния край на помещението се появи още един мъж. В едната си ръка носеше шамисен, а в другата — голямо сгъваемо ветрило. С ритуален жест той затвори ветрилото с рязък звук и всички глави се обърнаха към него.

— Благодаря сърдечно за вашата снизходителност — каза Фуджио.

Групата го посрещна с възторжени викове. Фуджио коленичи, настани шамисена и изсвири няколко тона. Сано го огледа внимателно. Фуджио беше около трийсет и пет годишен, висок и слаб, с особена, вулгарна красота. Имаше дръзки искрящи очи, някак пакостливо изражение и лъскави коси, прибрани в кок на тила му. Носеше традиционното за хокан черно сако върху бежово кимоно.

— С вашето любезно разрешение ще ви изпълня новата си песен: „Тайнственият прилив“ — обяви той.

Зрителите с охота седнаха, готови да слушат. Фуджио засвири весела мелодия и запя с галещ треперлив глас. Песента бе лековата, изпълнена с похотливи послания, така че след края й самураите се разсмяха гръмогласно, а компаньонките им се закикотиха! Сано се усмихна. Похотливите песни бяха специалитет на Фуджио и той ги изпълняваше с лукав хумор. Хокан се поклони и гръмнаха разпалени аплодисменти. После забеляза Сано. От изражението му стана ясно, че го е разпознал, и усмивката му мигом изчезна, изтрита от откровен страх.

— Моля да ме извините.

Остави шамисена си и насред протестите на самураите хукна през закрития със завеса изход. Сано забърза след Фуджио, но същото сториха и куртизанките, които се скупчиха на изхода и закрещяха:

— Върни се!

Докато Сано се промъкна покрай тях и излезе в коридора, Фуджио бе изчезнал през една врата. Сано се втурна навън и се озова на потънала в мрак алея, която минаваше покрай източната стена на Йошивара. Зърна хокана, който тичаше покрай вонящите навеси на тоалетните към края на квартала. Сано хукна след него, като се хлъзгаше по влажните камъни на настилката.

В далечината забеляза няколко жени, скупчени на едно място. Приближи и видя, че бяха заобиколили Фуджио и крещяха:

— Ела с мен, господарю, и аз ще те направя щастлив!

Тази част на Йошивара бе известна под наименованието „Ничоме“ — „Злия поток“. Името произлизаше от една легенда за воин, който бил нападнат от великан човекоядец. Тук куртизанки от низшата класа в отчаяни усилия да привлекат клиенти заговаряха и спираха мъжете, дърпаха ги в мизерни бордеи и ги обслужваха в общи помещения наред с други двойки. Сега те се бяха вкопчили във Фуджио, който крещеше:

— Пуснете ме!

Сано успя да се добере до хокан, сграбчи го за реверите на сакото, дръпна го встрани от жените и го притисна до една стена. Куртизанките се разпръснаха уплашени. Фуджио вдигна ръце, предавайки се.

— Няма защо да ме наранявате, сосакан сама — каза с ослепителната си усмивка, която омайваше толкова негови почитателки. — Каквато работа имате с мен, можем да я уредим без бой.

Сано го пусна, но застана плътно до него, готов да го сграбчи, ако се опиташе да избяга отново.

— Защо хукна, когато ме видя?

— Уплаших се — призна Фуджио смирено.

— Уплаши се, че си издирван за убийството на владетеля Мицуйоши?

— Ами… да — Фуджио се засмя, шегувайки се със своето затруднено положение, макар че Сано усети колко му се искаше да бе успял да избяга. — Ако търсите убиеца, хванали сте не когото трябва — върху изразителното му лице се изписаха смирение и искреност. — Но ще се радвам да помогна с каквото мога.

У Фуджио имаше нещо неустоимо и Сано не можеше да се ядоса на откровените му опити да се измъкне с чар от неприятностите.

— В такъв случай — продължи той — ми кажи какви ти бяха отношенията с владетеля Мицуйоши.

— Той ми беше покровител. Аз свирех и пеех тук за него и приятелите му — хоканът живееше от парите на покровителите си и разчиташе на тях да го препоръчат на нови клиенти. — Както виждате, за мен владетелят Мицуйоши бе по-полезен като жив, отколкото като мъртъв — Фуджио разпери ръце с усмивка. — Затова не само не бих, но и не съм го убил.

Чевръстите и изразителни ръце на Фуджио изобразиха невинност и Сано си спомни приказките за това, как преди време е бил актьор от театър „Кабуки“.

— Но си мразел владетеля Мицуйоши, защото ти е бил съперник в чувствата ти към Глициния — възрази Сано.

— Това беше истина преди много време, когато бях лудо влюбен в нея. Тя ме караше да ревнувам, като флиртуваше със самураи пред очите ми. Само че някой ви разказва много стари истории — снизхождение обагри усмивката му. — Приключих тази връзка миналата година, когато се ожених за дъщерята на собственика на „Великия Миура“. Сега вече изобщо не се интересувам от Глициния.

Той се облегна небрежно на стената.

— А аз се надявах да ми кажеш къде е тя — каза Сано.

— Съжалявам. Нямам представа.

— В такъв случай не възразяваш да претърсим дома ти?

Фуджио рязко вдигна вежди:

— Ни най-малко.

Когато го запита къде се намира къщата му, хокан с готовност отговори, че живее в Имадо — близко селце. Но Сано определено имаше чувството, че Фуджио крие нещо, дори и това да не бе изчезналата куртизанка.

— Къде беше и какво правеше в нощта, когато бе убит владетелят Мицуйоши?

— Свирих на едно увеселение. Но вие вече сте установили, че съм бил в същата къща, където е умрял, нали? Затова дойдохте за мен. Нищо на това място не остава скрито дълго време — Фуджио потъна в мрачно примирение, но след миг лицето му се разведри и той добави, вдигайки пръст: — Но аз забавлявах гостите от сервирането на вечерята в часа на кучето^[1] до след полунощ, когато научихме, че владетелят Мицуйоши е мъртъв.

— Напускал ли си помещението през това време?

— Не, господарю.

Макар че изпълненията му сред толкова хора представляваха добро алиби, Сано отново усети, че Фуджио нещо шикалкави.

— Сигурен ли си, че изобщо не си излизал в почивка?

В очите на хокан се появи особен поглед, сякаш току-що бе проумял нещо, което го разстрои и едновременно с това му достави удоволствие. Той каза:

— Ходих до тоалетната в уличката отзад. Но не е необходимо да разчитате само на моята дума. Видя ме финансовият министър Нита. Той стоеше на алеята при задния вход на „Овария“.

Сано трепна изненадан. Преди да успее да отговори, Фуджио продължи:

— Нита ви е насочил към мен, нали? Разказал ви е някогашни клюки, за да ме забърка в неприятности. Аха, така си и мислех. Но се обзалагам, че не ви е споменал, дето ме е видял на уличката, защото щеше да му се наложи да признае, че и той е бил там. Сигурно току-що е бил намушкал владетеля Мицуйоши, когато го видях — ухили се тържествуващо Фуджио.

Но може би самият Фуджио бе убиецът и търсеше начин да обвини в престъплението Нита точно както и Нита се опитваше да набеди него, помисли си Сано.

— Защо му е на финансовия министър да убива наследника на шогуна и да се опитва да натопи теб? — попита Сано. — Защото е влюбен в Глициния и ревнува от теб и владетеля Мицуйоши ли?

С кратко махване хокан отхвърли подобна идея.

— О, Нита обича да използва по особен начин своите куртизанки, но това няма нищо общо е любовта. Става въпрос за пари — и Фуджио разтърси кожената кесия, която носеше на кръста си. — Как смятате, че Нита покрива огромните си разходи в Йошивара? В последната нощ, която прекарах с Глициния, тя ми каза, че Нита краде от хазната.

— А тя откъде е разбрала? — Сано бе слисан от това обвинение в злоупотреба, което представляваше държавна измяна.

Фуджио сви рамене:

— Не ми каза. Но смятам, че е изнудвала Нита, и той я е убил, за да й затвори устата.

Изнудването бе нов мотив за убийството и Сано си даваше сметка, че трябва да го провери, макар и да допускаше възможността Фуджио да си е измислил цялата история. Изпитваше ужас от това отново да се изправи срещу Нита, както и от катаклизмите в бакуфу, които щеше да предизвика едно разследване на хазната. При все това подобно развитие предлагаше възможно обяснение за липсващия дневник.

— Освен това смятам, че Глициния е писала за злоупотребите на Нита в дневника, който винаги носеше със себе си… Същият, за който сега всички говорят, че липсвал — добави Фуджио, сякаш в отговор на мислите на Сано. — Нита сигурно е унищожил дневника, за да не може престъплението му да излезе наяве след смъртта й.

Ставаше по-наложително от всякога Сано да намери изчезналия дневник.

— Интересна история — каза той. — И как се вмества в нея владетелят Мицуйоши?

— Ето как — той е в стаята на Глициния и в този час най-вероятно вече е пиян. Нита се промъква там, решава, че Мицуйоши е заспал, и убива Глициния. После обаче установява, че господарят е буден и е видял всичко. Глициния е селянка и Нита може да се измъкне без наказание, въпреки че е виновен за убийството й, но той се е опасявал, че ако от бакуфу разберат какво е сторил, кражбите му могат да излязат наяве. И е убил Мицуйоши, за да се отърве от свидетеля — Фуджио кимна, уверен, че разсъжденията му са правилни.

— А как се е освободил от тялото на Глициния?

— Ами сигурно е наредил на някои хора да му помогнат и после да си затварят устата — отвърна Фуджио.

Историята звучеше правдоподобно, макар че почиваше на съмнителни предположения. Склонен да се включи в играта на този етап, Сано каза:

— Как обясняваш фибата, използвана за убийството на владетеля Мицуйоши? Защо Нита ще избира това оръжие вместо меча си? Или искаш да промениш историята си и да обвиниш за убийството ярите на Глициния, тъй като фибата е нейна?

— Не, не, не — размаха ръце Фуджио. — Момоко не го е извършила. Макар че, ако се съди по това, което чувам, си е подла стара вещица. Знаете ли какво правела, когато бръснела куртизанките? — разпоредбата в Йошивара налагаше всички куртизанки да са с обръснати полови органи. — Изскубвала космите един по един от най-болезнените места.

Той потръпна. Сано също.

— И ако куртизанките се оплачели — продължи Фуджио, — Момоко добавяла фалшиви обвинения към делата им, за да ги държи в бордеите по-дълго. Според мен по-вероятно е да убият самата нея, отколкото тя да убие когото и да било. Сигурно си е изпуснала фибата в стаята на Глициния. А Нита я е използвал за убийството на владетеля Мицуйоши, за да отклони подозренията от себе си и да ги насочи към някой друг — хокан погледна Сано настоятелно. — Както направи и с мен.

— А сега ти му връщаш услугата — каза Сано, обзет от разочарование. Без съмнение както Фуджио, така и финансовият министър се стараеха да се защитят, а това дискредитираше показанията им един срещу друг.

Изведнъж очите на Фуджио припламнаха дяволито.

— Едно лошо деяние заслужава подходяща отплата, винаги съм го казвал — и като се отдръпна от Сано, продължи: — Ще ме арестувате ли, или мога да си ходя? Цяла зала с клиенти ме чакат и ще побеснеят, ако не им свиря.

— Можеш да тръгваш — рече Сано и добави: — Засега.

Проследявайки с поглед как Фуджио се отдалечаваше бързешком, се запита дали хокан му бе предоставил ключа към разрешаването на случая, или го бе измамил. Трудно му беше да си представи Фуджио като убиец. Въпреки това зад маската на обаянието можеше да се крият коварство и убийствена ярост. Ето защо Сано реши, че ще заръча на детективите да следят Фуджио известно време. Почувства се още по-потиснат, след като си даде сметка, че проведените тази вечер разпити, вместо да го приближат към успешното приключване на случая, му бяха отворили още работа. Сега трябваше да издирва свидетели, които да потвърдят или да отрекат историята както на Фуджио, така и на Нита, а и мрежата от лични взаимоотношения, свързани с престъплението, бе станала още по-заплетена.

Кварталът на удоволствията бавно потъваше в здрач; небето на запад искреше в медни отблясъци. Сано вървеше нагоре по пътя, ограден от публични домове, в посока към „Агеячо“. В сгъстяващия се мрак фенерите изглеждаха по-ярки, тълпите — още по-шумни, а музиката — по-игрива. Той забеляза йорики Ямага и група полицейски служители, вероятно дирейки същите факти, от които и той се нуждаеше. Помисли си за Рейко, която бе излязла тази сутрин да търси някакви следи към евентуалното скривалище на Глициния. Надяваше се, че куртизанката е все още жива, защото по всяка вероятност тя бе единственият човек, който можеше да му каже какво се бе случило в онази спалня.