Лора Джо Роуланд
Кейсей (20)

Глава 19

Стражите пред съда отвориха широката, украсена с дърворезба порта пред Сано. Той и четирима от детективите му влязоха в дълбокото мрачно помещение, изпълнено с мъже, които бяха коленичили в редове по цялото протежение на ширасу — част от пода, покрита с бял пясък, символ на истината. Там бе коленичил финансовият министър Нита. Със сведена глава и оковани китки, той стоеше в предната част на помещението с лице, обърнато към ниския подиум. Върху подиума, ограден от двама секретари, които се бяха разположили зад бюра, снабдени с хартия и пособия за писане, седеше съдията Аоки.

Сано и хората му коленичиха в задната част на публиката. Съдията се обърна към Нита с дрезгав, но звучен глас:

— Току-що чухме доказателства, че сте крали от хазната.

Сано си помисли, че лицето на съдията му напомня пъпеш — заострено и с дълбоки бръчки; очите му пък бяха като черни камъни в бразди. Беше облечен в строга черна роба, украсена със златни гербове. Плешивият му скалп отразяваше светлината от фенерите над подиума.

— Ако желаете, можете да не отговаряте.

— Признавам, че взех парите, излъгах доверието на господаря си и се опозорих — заяви Нита.

Тихите му думи не изразяваха никакви чувства, но раменете му бяха увиснали в отчаяние. Както всички знаеха, наказанието, налагано от Токугава за кражба, бе смърт.

— На това основание ви обявявам за виновен в злоупотреба и в държавна измяна — заяви съдията Аоки.

Сано пое въздух, за да помоли Аоки да забави екзекуцията, докато бъде разрешен случаят с убийството на владетеля Мицуйоши. Не беше изключено да му потрябва нова информация от Нита и затова той държеше всички заподозрени да са живи, докато не успее да разкрие убиеца. Но съдията заговори първи:

— Ще изчакам с присъдата ви, тъй като сте обвинен и в друго тежко престъпление — заяви той към Нита. — Сега ще бъдете съден и за убийството на владетеля и Мицуйоши.

Потресен, финансовият министър рязко вдигна глава. Сано остана като зашеметен, без да може да повярва на ушите си. Съдията Аоки възнамеряваше да съди Нита за убийството тук и сега, а дори не бе уведомил Сано! После си даде сметка, че трябваше да го очаква. Съдията се домогваше до по-висок пост и нито за миг не се бе отказвал от опитите си да получи повишение. Той вечно намираше начин да се промъкне в делата на бакуфу с надеждата да впечатли шогуна. И тъй като не му се струваше достатъчно да осъди финансовия министър само за злоупотреба, бе решил да се възползва от възможността да докаже, че Нита е и убиецът на наследника на шогуна.

Сега съдията Аоки отправи поглед към Сано в дъното на залата, предизвиквайки го да възрази.

— Ваша светлост, при цялото ми уважение трябва да ви помоля да отложите делото по убийството — въпреки гнева си Сано говореше учтиво, тъй като знаеше скритата опасност в молбата си. Присъстващите заобръщаха към него глава и той разпозна сред публиката важни служители от бакуфу.

— Умолявам ви също да отложите присъдата на финансовия министър Нита за злоупотреба и за момента да го оставите под домашен арест.

— По каква причина? — безчувствените очи на съдията Аоки проблеснаха.

Сано видя как финансовият министър впери поглед в него с неистова надежда за отсрочка. Обичайно бледото му лице сега бе придобило цвета на посивелите му коси; изглеждаше най-малко десет години по-стар от последната им среща.

— Разследването по убийството още не е приключило — поясни Сано въпреки тревогата си, че по принуда се озовава в съмнителното положение да защитава от закона един престъпник. — Засега не е установено дали убиецът е финансовият министър Нита или някой друг. Освен това, ако възникне необходимост, той трябва да ми бъде на разположение за разпит.

— Вашата молба е взета предвид и за съжаление — отхвърлена — маниерът на съдията Аоки бе почтителен, но подплатен със скрито самодоволство. — Припомням ви, че съдията има право да насрочва процеси и да произнася присъди по свое усмотрение.

Макар че Сано се радваше на висок пост в бакуфу, тъй като принадлежеше към вътрешното обкръжение на шогуна, фактическият му ранг беше неясен. Въпросът, дали имаше власт над останалите служители, бе обект на постоянни дебати.

— Съдът продължава работата си — обяви съдията Аоки. — Наказанието, което според мен заслужава финансовият министър Нита, ще бъде определено днес.

— Негово превъзходителство шогунът ми е предоставил отговорността да открия убиеца на владетеля Мицуйоши — каза Сано, като се мъчеше да овладее гнева си. — Ако финансовият министър Нита бъде съден днес не само за злоупотреба, но и за убийство, това означава намеса в изпълнението на моите задължения.

— Започвам да си мисля, че целите да забавите правосъдието за собствена изгода — зад равния глас с на Аоки звучеше скрита злоба; присъстващите се размърдаха в неловко очакване. — Нима предпочитате убиецът на наследника на негово превъзходителство да се измъкне ненаказан само защото не вие, а някой друг ще реши дали финансовият министър е виновен?

Това бе обвинение в държавна измяна, макар и косвено. Сано знаеше, че ако продължеше да се противопоставя на делото, щеше да си изпроси и пряко обвинение. Победен, поклати глава; кипеше от гняв, но безмълвно. Какъв лош късмет, че този месец беше ред на Аоки да съдийства, а не на бащата на Рейко! Съдията Уеда не би поставил личния си престиж над разума.

— Ще изслушаме първия свидетел — обяви съдията Аоки.

Противоречиви чувства връхлетяха Сано. Той не искаше да види как Аоки ще докаже вината на финансовия министър Нита, след като самият той не бе успял; но ако съдията служеше на справедливостта, осъждайки Нита, Сано нямаше право да се оплаква. Безспорно един такъв неуспех щеше да урони престижа му, но приключването на разследването щеше да уталожи настъпилия смут в бакуфу и да спести на Сано доста неприятности въпреки накърнената му репутация. Освен това беше любопитен да види какви разкрития щяха да се направят в хода на делото.

Един от секретарите извика:

— Призовава се Качо, куртизанка от Йошивара.

Една жена от първия ред на публиката се придвижи напред, както бе коленичила, и спря близо до ширасу. Сано разпозна в нея една от куртизанките, които в нощта на убийството на владетеля Мицуйоши бяха забавлявали гостите по време на увеселението в „Овария“.

— Ти познаваш ли финансовия министър Нита?

Тя се поклони и отговори смирено:

— Да, ваша светлост.

— Вярно ли е, че е бил толкова влюбен в Глициния, че е запазил за себе си всичките й часове за клиенти, тъй като не е искал да я дели с друг мъж?

— Да, ваша светлост.

— Да се отбележи, че финансовият министър Нита е ревнив човек, готов на всичко, за да запази Глициния за себе си — съдията Аоки се обърна към присъстващите: — Свидетелката е свободна. Да чуем следващия свидетел.

Възраженията на Сано към процеса станаха още по-категорични, тъй като съдията Аоки бе използвал свидетелката като марионетка само за да потвърди собствените му съждения, които изкарваха финансовия министър убиец. На практика всички процеси в Япония приключваха с присъда „виновен“, а този, който течеше в момента, обещаваше да се превърне в пример за това, как Аоки поддържаше установената практика.

Вторият свидетел бе собственикът на „Овария“. Съдията Аоки го попита:

— Финансовият министър Нита дойде ли в уречения час за среща с Глициния в нощта на убийството?

Собственикът отговори отрицателно и Аоки зададе втори въпрос:

— Защо не?

— Владетелят Мицуйоши помоли за компанията на Глициния и финансовият министър Нита му я отстъпи.

— Беше ли финансовият министър ядосан или разстроен от факта, че владетелят Мицуйоши го е лишил от срещата му с жената, която обича?

— Много ядосан… и много разстроен.

— Да се отбележи, че гневът, който финансовият министър е изпитвал към жертвата, както и мрачното настроение са били достатъчни предпоставки за убийство — каза съдията Аоки.

Сано се почувства реабилитиран, тъй като до този момент Аоки не бе представил никакви нови доказателства срещу Нита. В същото време бе обзет от тревога, че съдията търси начин да осъди един обвиняем въз основа на свидетелски показания, които Сано познаваше и смяташе за несъстоятелни.

— Колко време остана онази нощ в „Овария“ финансовият министър? — последва нов въпрос към свидетеля.

— Няколко часа, ваша светлост — отвърна собственикът.

— Макар че не е можел да бъде с Глициния и е знаел, че тя е на горния етаж с Мицуйоши? — бръчките по лицето на Аоки изразяваха престорена изненада.

— Да.

Съдията кимна удовлетворен и се обърна към публиката:

— Финансовият министър е останал, защото е искал да отмъсти на владетеля Мицуйоши. Имал е достатъчно възможности да се промъкне горе и да убие съперника си.

Следващите двама свидетели бяха стражите от портала на Йошивара. В отговор на въпросите на съдията Аоки те свидетелстваха, че Нита ги е подкупил, за да го пуснат да излезе от квартала след забранения час.

— Очевидно финансовият министър Нита е нарушил закона и е напуснал Йошивара, защото е бързал да избяга от сцената на собственото си престъпление — съдията се обърна към Нита: — Имате ли да кажете нещо в своя защита?

— Не съм убил никого! — отрече Нита с рязък глас, който трепереше от негодувание. — Аз съм крадец, но не и убиец.

— Един самурай, достатъчно покварен да краде от господаря си, спокойно може да убие и неговия братовчед — заключи Аоки. — Обявявам ви за виновен за смъртта на владетеля Мицуйоши.

Олюлявайки се, Нита се изправи на крака, като разпиля белия пясък.

— Не съм го убил! — извика той. Вълна от вълнение премина през публиката. — Каквото и да съм сторил, относно това убийство съм невинен!

Двама от стражите в залата го хванаха и го принудиха отново да застане на колене. Без значение, дали Нита казваше истината, или просто се опитваше да предотврати по-нататъшното опозоряване на семейството си, Сано повече не можеше да мълчи. Той стана и каза:

— Ваша светлост, не бива да съдите въз основа на толкова оскъдни доказателства.

Съдията Аоки го изгледа така свирепо, сякаш в следващия миг щеше да го изхвърли от залата, но не можеше да го стори заради високото положение на Сано.

— Право на съдията е да преценява доказателствата. Аз съм решил, че уликите срещу Нита са достатъчни, за да го осъдя за убийство.

— Не може да ме осъдите! — задърпа се Нита от ръцете на стражите. — Аз съм невинен. Кълна се в честта на прадедите си!

— Вие дори не представихте факти, доказващи невинността му — възпротиви се Сано.

Той долови как през публиката премина ропот, видя любопитни лица, които взеха да се извръщат към него, и усети как висшите служители се питаха какво ли ще му се случи заради това, че е взел страната на направил самопризнания предател. Знаеше, че има хора, които изгаряха от нетърпение да го видят екзекутиран редом с Нита. Всеотдайността му в диренето на истината неизменно го въвличаше в подобни рискове. Но въпреки това не можеше да допусне разследването да завърши с осъждането на Нита и действителният убиец да се отърве от справедлива присъда.

— Представил съм всички доказателства, които съм сметнал за съществени — заяви съдията. — Това е повече от достатъчно, за да бъде удовлетворено правосъдието.

Това бе истина — безброй обвиняеми биваха осъждани правилно или погрешно въз основа и на по-оскъдни доказателства от онези, които Аоки бе представил срещу Нита, при това с пълното одобрение на бакуфу.

Сано каза:

— Нямате свидетели, които да удостоверят, че финансовият министър Нита е влязъл в стаята, където е бил убит владетелят Мицуйоши. А и в самата стаята не бяха открити никакви улики, които да го потвърдят.

Съдията отмина аргумента му с небрежно махване на ръка.

— Или той е унищожил всички следи от присъствието си там, или вие не сте успели да ги откриете. Любовта му към куртизанката Глициния е достатъчно доказателство, че се е възползвал от възможността да убие съперника, прекарал нощта с нея.

— Не я обичам! — проплака отчаяно Нита. — Ако я желаех толкова силно, щях да й откупя свободата и да се оженя за нея. Тя също ме искаше, но аз й отказах. А и никога не бих убил наследника на моя господар заради една проститутка!

— Имаме основание да вярваме, че казва истината — отбеляза Сано, като си даваше сметка, че всяка дума го свързва все по-здраво с Нита и подрива лоялността му към режима. — Финансовият министър се развлича и с други куртизанки, не само с Глициния. Дори е обезпечил ритуалното излагане на завивките на една от тях.

— Виждате ли? — обърна се Нита към съдията.

— Тишина! — нареди Аоки, след което заяви на Сано: — И с още хиляда куртизанки да се забавлява, това е без значение. Принудата да отстъпи Глициния на владетеля Мицуйоши го е разстроила достатъчно, за да се скара със собственика и да убие за отмъщение.

— Бях разстроен, защото в „Овария“ поискаха да платя за срещата, която нямаше да се състои — отвърна Нита гневно.

— Има и други заподозрени — музиканта Фуджио, както и придружителката на Глициния, Момоко, която е задържана за същото убийство — Сано тръгна към подиума по пътеката между редовете насядали мъже. — Със същия успех бихте могли да подведете под съдебна отговорност всеки един от тях.

— Но никой от тях не е заклет предател — отвърна съдията Аоки и отправи към Сано поглед, изпълнен със скрито тържество. Лошият нрав на финансовия министър го правеше по-вероятен извършител на престъплението, но това не бе главната причина Аоки да се спре именно на него въпреки останалите заподозрени, даде си сметка Сано. Съдията Аоки не бе достатъчно зъл, за да осъди някого заради прищявка, нито искаше кръвта на Фуджио или Момоко по ръцете си, защото си даваше сметка, че можеха да се окажат невинни. Финансовият министър Нита, който вече бе получил смъртна присъда заради злоупотреби, беше безопасната изкупителна жертва. Съдията можеше да му лепне обвинение в убийство с чиста съвест и без много да го е грижа, че истинският престъпник може да е все още на свобода.

Ако владетелят Мицуйоши е бил единствената цел на убиеца, той не би трябвало да има причина да убива отново. Шогунът щеше да е доволен от присъдата на финансовия министър Нита, съдията щеше да получи повишението, за което толкова отдавна копнееше. Безпощадната му пресметливост смрази кръвта на Сано.

— В такъв случай осъдете финансовия министър Нита, щом желаете — каза Сано, — но забавете екзекуцията — ако разполагаше с малко време, можеше да научи истината за убийството и ако бе необходимо да отмени присъдата на Нита. — Моля само за още няколко дни.

— Позволихте си твърде много волности по отношение на съдебните дела — отбеляза съдията Аоки гневно. — Справедливостта не може да бъде забавена, защото на вас така ви се ще — обърна се към Нита и обяви: — Осъждам ви на смърт чрез ритуално самоубийство! — след което кимна на стражите: — Отведете го на мястото за екзекуции.

Откъм Нита се разнесоха стонове и вайкане. Очите му се разшириха от ужас, след като до съзнанието му достигна мисълта, че всякаква надежда вече е загубена. Когато го повлякоха към вратата, краката му бяха омекнали и той се полюшваше между стражите като труп.

Отчаян, Сано застана на пътеката и препречи пътя им.

— Спрете! — нареди той.

Четиримата му детективи скочиха и застанаха до него. Стражите спряха и погледнаха към Аоки в очакване на следваща заповед, а към тях на помощ се притекоха и още. Из залата се разнесе озадачен ропот.

— Финансовият министър Нита е под моя опека — заяви Сано на съдията.

Той хвана дръжката на меча си; детективите му и стражите в залата го последваха. Докато двете страни стояха една срещу друга, зрителите скочиха на крака и се прилепиха към стените, за да освободят място за битката.

Очите на съдията Аоки блеснаха от гняв, който подсказа на Сано, че си е спечелил смъртен враг.

— Няма да позволя кръвопролитие да оскверни моя съд — каза той и направи жест към стражите. Те свалиха ръце от оръжията и пуснаха Нита, който рухна на пода. — Ако решите, можете да предотвратите смъртта му със сила, но ви съветвам хубаво да си помислите преди това.

В съдебната зала настана мъртва тишина, а Сано си представи последствията от своите действия. Да отвлече Нита, изглеждаше единственият възможен начин да спечели време, за да разреши случая. Щеше обаче да си навлече обвиненията, че е защитил един предател. Изобщо не бе от значение, дали Сано имаше властта да отмени решение на съдията Аоки. Намесата му в законовата процедура щеше да го заклейми като противник на справедливостта. Лоялността му към режима щеше да бъде поставена под въпрос, а репутацията му щеше да бъде унищожена. Финансовият министър бе официално признат за виновен за смъртта на наследника на шогуна и по тази причина много хора щяха да повярват, че Нита наистина е убиецът. Ако шогунът повярваше на това, Сано можеше да бъде пратен в изгнание, но най-вероятно просто щеше да бъде екзекутиран. Дори шогунът да пощадеше семейството му, Рейко и Масахиро щяха да споделят позора му. Животът им щеше да бъде съсипан.

И всичко това заради финансовия министър Нита, който накрая можеше да се окаже и действителният убиец. Гърдите му се изпълниха с гняв и отчаяние. Той поклати глава към детективите си. Под злорадия поглед на съдията Аоки те отстъпиха встрани, за да сторят път на стражите, които изведоха финансовия министър Нита от съдебната зала.