Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Generation „П“, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Иван Тотоманов, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- XX век
- Ирония
- Контракултура
- Линеен сюжет с отклонения
- Постмодернизъм
- Сатира
- Хумор
- Черен хумор
- Четиво за възрастни
- Оценка
- 4,8 (× 21 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Виктор Пелевин
Generation „П“, 2000
Виктор Пелевин
Generation „П“
Изд. Калиопа, София, 2002
Превод: Иван Тотоманов
Художник: Бойко Марков
Формат: 54×84/16
Печатни коли: 17.5
История
- — Корекция
- — Сканиране на целия текст от NomaD
- — Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)
- — Корекция
Туборг Ман
3D-дубльорът на Вавилен Татарски се появяваше на екрана безброй пъти, но самият Татарски, за когото отминалите дни бяха като сън, обичаше да гледа само няколко неща. Първото беше пресконференцията на офицерите от Федералната служба за сигурност, след като бяха получили заповед да ликвидират известния бизнесмен и политик Борис Березовски: Татарски, с черна маска, седеше най-отляво на отрупаната с микрофони маса. Втората му любима лента бе с погребението на телевизионния коментатор Фарсук Сейфул-Фарсейкин, удушен при неизяснени обстоятелства с въже за скачане във входа си: Татарски, с черни очила и с черна превръзка на ръкава, целуваше неутешимата вдовица и хвърляше върху полузасипания ковчег зелена билярдна топка. Произходът на следващия сюжет не бе ясен: беше заснет със скрита оперативна камера и на екрана се виждаше как разтоварват американски военнотранспортен самолет „Херкулес С-300“ посред нощ на Червения площад. Сваляха стотици кашони с надпис „electronic equipment“ и странен логотип — небрежно очертана цица с такъв размер, който може да се постигне единствено със силиконова протеза. Татарски с униформа на омоновец мръзнеше на пост. Следващата му поява е широко известна — като Степан Разин на Лобното място в монументалния клип за шампоана „Head and Shoulders“ (слоган: „Най-доброто средство против косопад освен гилотината“). Значително по-слабо известен клип, също заснет на Червения площад, е излъчената няколко пъти по петербургската телевизия реклама на „Кока-кола“, показваща конгрес на радикалните фундаменталисти от всички основни световни конфесии. Татарски играе облечен изцяло в черно евангелист от Албукърки, Ню Мексико — след като яростно стъпква празна кутия от „Пепси-кола“, той вдига ръка, сочи стените на Кремъл и цитира пети стих на псалом 14:
„There they are in great dread,
For God is with the Righteous Generation!“[1]
Мнозина помнят появата му в клиповете за водката „ЛъжеБорис Втори“ и за супата на кубчета „Кармина Бурана“. Самият Татарски обаче, кой знае защо, не ги държеше в колекцията си. Нямаше я в нея и прочутата реклама на московската мрежа магазини „Gap“, където Татарски се беше снимал заедно със заместника си Морковин: Морковин в бродирано със злато джинсово яке се разхожда зад витрината на магазина, а облеченият със стара военна униформа Татарски хвърля тухла по бронираното стъкло и вика: „Кандахар беше по-кофти!“ (слоган „Enjoy the Gap“). Най-любимият му запис обаче, след който, както шепнешком разказваше секретарката Ала, той се просълзявал, не беше показан по телевизията нито веднъж.
Този запис всъщност е недовършен клип за „Туборг“ със слогана „Sta, viator!“ (вариант за регионалните телевизионни компании — „Що? Авиатор?“), в който е анимирана известната картинка със самотния странник. Татарски с разкопчана бяла риза върви по прашен път под спрялото в зенита слънце. Внезапно му хрумва някаква мисъл, той спира, обляга се на близката ограда и бърше потното си чело с кърпичка. Минават няколко секунди и героят очевидно се успокоява — обръща гръб на камерата, пъха кърпата в джоба си и бавно тръгва към яркосиния хоризонт, над който висят няколко леки облачета.
Има слухове, че този клип е заснет във вариант, в който по пътя един след друг вървят трийсетима Татарски, но дали е така, или не е, нямаме възможност да установим.