Едгар Алън По
Сън в съня

По челото те целувам

и понеже се сбогувам,

да призная не е лудост —

сънища са мойте дни

и в това ти не сгреши.

Щом надеждата си тръгне

нощем и когато съмне,

в мисъл или във представа,

нищо друго не остава.

Виждам или тъй изглежда —

сън в съня е без надежда.

 

И стоя на този бряг,

сред кипеж на морски ад,

а в ръката ми проблясват

мънички зрънца от пясък.

Как пълзят, о, как изтичат,

как към дъното те тичат,

додето плача и въздишам,

че пръстите са много слаби

и не могат да опазят

зърно единствено дори

от жестоките вълни.

Виждам, или тъй изглежда —

сън в съня е без надежда.