Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Woman’s Touch, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 116 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2010)
Корекция
maskara (2010)
Сканиране
?

Издание:

Джейн Ан Кренц. Докосване на жена

ИК „Коломбина прес“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от qnsssi)

Глава 7

— Значи вие сте новата собственичка на Долината на хармонията — каза Глен Балард, вървейки след Ребека, която се връщаше в магазина. — Ще ви кажа направо, госпожице, че не сте такава, каквато очаквах да бъдете. Сигурен съм, че и Стокбридж е бил изненадан. А, ето го Хърб. Какво има, Хърб? Изглеждаш развълнуван.

Хърб Крокет неловко спря пред Ребека. Той премести поглед от спокойното й лице към намръщените физиономии на двамата мъже, които я следваха по петите.

— Всичко ли е наред, госпожице Уейд? — попита смутено той.

— Всичко е чудесно, Хърб. Кайл и Глен току-що извършиха едно благотворително дело. Почерпиха всички с по едно питие в кръчмата на Къли. Ако побързаш, може и ти да пийнеш една безплатна бира.

— Съюзили са се, за да почерпят всички? Не е възможно! — Хърб втренчи поглед в Кайл и Глен. — Трябва да е станала грешка. Мислех, че ще има…

Той бързо млъкна, забелязвайки гневните погледи на двамата мъже, които стояха зад Ребека.

— Мислеше, че ще има бой ли? — Ребека любезно се усмихна. — Не днес. Днес господин Балард и господин Стокбридж ще се държат добре. Нали, господа?

Кайл се подпря с една ръка на стената, а другата сви в юмрук до бедрото си.

— Никак не е забавно, Беки.

— Можеш да го повториш — промърмори Глен Балард.

Хърб премести смаян поглед от единия към другия.

— Кое не е забавно? — попита най-после той.

— Обясних и на господин Балард, и на господин Стокбридж, че ако днес следобед между тях избухне скандал, ще прехвърля Долината на хармонията на някоя секта. Както виждаш, и господин Балард, и господин Стокбридж могат да постигнат съгласие по някои неща, едно, от които е, че не искат Долината на хармонията да попада в ръцете на странни хора с пурпурни тоги.

— С пурпурни тоги ли? — Хърб Крокет беше ужасно объркан.

— Хърб, мини през кръчмата на Къли — каза с отегчено Кайл. — Там все някой ще ти обясни шегата.

— Ще отида — Хърб заобиколи Ребека и антуража й. — Покупките ви са в магазина, госпожице Уейд — извика той през рамо.

— Благодаря, Хърб.

Тя продължи към магазина с решителна походка. И Глен, и Кайл отново я последваха.

Никой не продума, когато тя взе плика си от Етъл, пресече улицата и тръгна към мотела.

Глен Балард, разбирайки, че тя има намерение да се прибере в стаята си, без дума да обели на нито един от двамата, които я преследваха като вълци, най-после се обади.

— Госпожице Уейд, — обади се той, като премина от донякъде западния носов изговор към по-делови тон. — Искам да говоря с вас.

— Така ли?

Тя се обърна на стълбището и огледа критично и двамата мъже. Разликата между Глен Балард и Кайл Стокбридж беше такава, каквато е между деня и нощта. Те бяха коренно противоположни. Кайл беше човек на тъмните мрачни сенки, докато справедливостта налагаше да признае, че неговият антипод беше изпълнен с лъчезарен дяволит чар. На човек му бе необходимо време да опознае Кайл, за да прецени дали го харесва или не, докато Глен от пръв поглед предизвикваше положителни емоции. При условие, че човек не знае за какво използваше чара си.

— Разбира се — каза непринудено Глен. — Но жена ми не ми разрешава преди вечеря да говоря по делови въпроси. Според нея това вреди на храносмилането. Дарла обича да се тревожи за мен и трябва да си призная, че това ми харесва. Всъщност тя е причината да съм тук сега.

— Може би ще е по-добре да обясните.

Подкупващата усмивка на Глен блесна още повече.

— Май малко избързвам. По-добре да започна отначало — той изпълни лек забавен поклон. — Глен Балард — на вашите услуги. Със съпругата ми Дарла научихме, че сте в града. Чудехме се дали бихте дошли у нас на малка сбирка, която уреждаме довечера. Просто едно барбекю, на което сме поканили няколко съседи. При всички случаи, ние ви възприемаме като нова съседка. Искате ли да се запознаете с някои от местните хора?

Запознанство със съседи — звучеше добре. Но Ребека изпита много странно усещане при мисълта, че ще общува с жената, която е била сгодена за Кайл. Знаеше, че рано или късно ще се наложи да си има работа със семейство Балард. На едно непретенциозно барбекю може би щеше най-лесно да проучи ситуацията.

— Изглежда чудесно — каза любезно тя. — Приемам.

Кайл не издържа.

— Не ставай глупава, Беки. Мислех, че си достатъчно прозорлива, за да не се поддаваш на хитрите им уловки и на угодничеството им.

— Стокбридж, защо не оставиш дамичката сама да реши? Вече си изпробвал късмета си с нея. Доколкото разбрах, крил си я два месеца.

— „Дамичката“ сама взима решенията си — процеди Кайл дрезгаво. — И тя реши през последните два месеца да остане при мен.

— Може би защото не е знаела защо така зорко я пазиш, а?

— „Дамичката“ — Ребека се намеси със спокоен тон, — няма намерение да слуша такива глупости. Извинете, но отивам да си приготвя закуска.

— Моите извинения, госпожице Уейд — каза Глен Балард бързо, с явно искрено разкаяние. — Нямах намерение да ви засегна. Не обръщайте внимание на мен и на Стокбридж. Ние не можем да стоим на едно място повече от пет минути, без да се караме. Това е в кръвта ни, нали разбирате? Така е било и с бащите ни, и с дядовците ни.

Кайл я погледна свирепо.

— Не се оставяй да те омае, Беки. Признавам му, че умее това. Но всичко е фалш. Така ще се усмихва и когато съвсем те ограби.

— Госпожица Уейд изглежда интелигентна жена. Предполагам, че може да различи истината от фалша — не пропусна да отбележи любезно Глен. — Имала е достатъчно време да прецени към коя категория да те причисли. Защо не се отдръпнеш и да й дадеш възможност да ме опознае?

— Нямам намерение да стоя безучастен, Балард.

— Защо? — попита Глен. — Би трябвало вече да си свикнал. Напоследък ти се е случвало веднъж или два пъти.

— За маловажни неща — каза троснато Кайл.

Ребека видя опасен блясък в очите на Кайл и я обзе неприятно чувство. Може би Глен намекваше за времето, когато се бе оженил за годеницата на Кайл. По изражението на Кайл личеше, че миналото изобщо не е погребано. Тя се зачуди доколко силни бяха чувствата му към другата жена.

— Слушай, негодни… — започна Балард заплашително.

— Извинете — прекъсна го рязко Ребека. — Имам да върша по-приятни неща, отколкото да слушам това. Любезно ви моля да си спомните заплахата ми. Аз много рядко заплашвам.

Тя толкова силно тръшна вратата, че стресна всички, които бяха в съседното помещение.

— Ще ви взема след час, госпожице Уейд — извика бодро Глен през вратата.

— Не се безпокойте. Ще намеря къде живеете.

— Щом предпочитате така… Попитайте управителя на мотела. Той ще ви ориентира. Дарла с нетърпение очаква да се запознае с вас. Доскоро.

Ребека се облегна на евтината дървена врата и чу отдалечаващите се стъпки на Глен Балард. Той си подсвиркваше.

Кайл започна грубо да блъска по вратата още преди Балард да излезе с колата си от паркинга.

— Отвори, Беки. Искам да ти кажа нещо.

— Не сега, Кайл. Трябва да се приготвя за срещата с новите съседи.

— Как не! Балард иска да те изиграе. Ако си умна, няма да го допускаш да припари и на сто метра от теб.

— Ще имам предвид съвета ти — извика тя през вратата. — Сега си отивай.

От външната страна на вратата настъпи тишина. Ребека почака Кайл да прибегне към друга тактика, но чу измъченото ръмжене на мотора на поршето.

Тя беше някак разочарована, че този път Кайл толкова бързо се предаде. С въздишка извади продуктите, направи си сандвич и отново зачете дневника на Алис Корк.

След няколко страници тя откри, че Алис имаше някои наблюдения, които хвърляха светлина върху двамата члена на третото поколение на родовете Балард и Стокбридж. Очевидно и Алис накрая бе стигнала до заключението, че Глен и Кайл не бяха точни копия на бащите си.

След няколко часа Ребека най-после откри дома, разположен на един хълм извън града. Тя паркира колата си зад най-различни марки превозни средства — от нов мерцедес до петнайсетгодишен пикап. Като че ли повечето от съседите бяха поканени на барбекюто.

Ребека се изкачи по една дървена пътека от задната страна на къщата, където около голям басейн се бе събрала внушителна тълпа от хора, които се смееха, разговаряха помежду си, викаха и се кикотеха. Въздухът бе изпълнен с миризма на горящи дърва и печено месо. Докато Ребека се колебаеше и се чудеше коя е домакинята, една жена се приближи към нея с широка приветлива усмивка.

— Вие сигурно сте Ребека Уейд. Аз съм Дарла Балард. Много се радвам, че сте тук. Казах на Глен, че ако дойдете, това ще е истинско чудо. Сигурна съм, че имате богати впечатления за родовете Стокбридж и Балард.

— Не можех да устоя на поканата да хапна някъде извън кафенето в града. Изядох си дажбата от хамбургери за този месец — каза Ребека. Тя бързо прецени Дарла. Съпругата на Глен Балард бе мила блондинка с кафяви очи. Беше около възрастта на Ребека и очевидно бе бременна. Това състояние й отиваше. Дарла сияеше.

— Безплатно ядене е най-малкото, което можем да предложим. Елате с мен. Ще ви запозная със съседите. Бог ми е свидетел, че вече всички знаят за вас тук. Нищо, което се случва между родовете Стокбридж и Балард, не остава в тайна. Разбрах, че днес следобед сте изумили клиентите в кръчмата на Къли. Наричат ви новия шериф на града. Говори се, че сте влезли в кръчмата съвсем сама и сте запазили мира така, както в лошите времена момчетата с черни шапки са се опитвали да го наложат.

— Не беше чак толкова показно — Ребека последва домакинята сред тълпата, разсъждавайки за бързината, с която се разпространява клюката. Тя се зачуди колко ли злобни приказки са били изприказвани, когато Дарла е развалила годежа си с Кайл При тази мисъл нещо в нея трепна. Пламенната гордост на Кайл сигурно е била съкрушена, когато бившата му годеница го е напуснала и се е омъжила за мъж от рода Балард.

Но Дарла не приличаше на жена, която безпричинно би постъпила така. Ребека се опита да я прецени, докато Дарла водеше гостенката си сред вихър от запознанства. Беше очевидно, че всички харесват Дарла и че усмивката й е искрена. Ребека усети, че с малко усилие и тя би могла да я хареса.

— Радвам се, че намерихте къде живеем — извика Глен от пушещото огнище за барбекюто. — Скъпа, поднеси на жената питие. Вероятно й е необходимо. Цял ден се е занимавала със Стокбридж.

Дарла се засмя.

— Какво предпочиташ, Ребека?

— Чаша вино, ако обичате. Имате красив дом.

— Благодаря. Само ми се иска повече време да оставаме тук — Дарла поведе Ребека към един мъж с бяло сако, който наливаше напитките. — За жалост, заради работата на Глен през повечето време сме в града. Не можем да допуснем конкуренцията да изпревари „Клиър Адвантидж Дивелъпмънт“.

— Изненадана съм, че досега не сме се срещали — отбеляза Ребека, поемайки чашата с вино.

— Шегуваш ли се? — попита Дарла с широки от изумление очи. — Родовете Балард и Стокбридж да общуват? Това е нечувано. — Тя сбръчка нос в кисела гримаса. — И не е безопасно. Ако има възможност за избор, никой здравомислещ човек не би събрал в едно помещение хора от двата рода.

— Толкова ли е лошо?

— Невероятно лошо е. Враждата между тях е пословична.

— Само заради Долината на хармонията ли?

Дарла я погледна бързо и изпитателно.

— Започнала е заради долината, но с годините много неприятности са подклаждали огъня. Странно, но враждата продължава толкова време, че вече никои не знае как да я прекрати. Понякога си мисля дори, че никои от тези мили хора не иска тя да бъде прекратена. Защото е източник на много клюки и забавления.

— Но ти не я намираш за забавна, нали, Дарла? — попита внимателно Ребека.

Дарла за момент затвори очи.

— Не. Според мен тя е глупава и опасна. Но това е може би защото изпитах какво е да бъдеш под кръстосан огън — тя отвори очи и погледна спокойно Ребека. — Предполагам, че си чула всичко по въпроса.

Ребека мило се усмихна.

— Само голите факти.

— Те са истина. Бях сгодена за Кайл Стокбридж. И честно казано, първоначалната причина, за да започне Глен да ме ухажва, беше именно защото носех венчален пръстен от Стокбридж. Вероятно изкушението да му нанесе още един удар е било прекалено силно, за да му устои, макар че и до ден-днешен той отрича, че това е единствената причина, поради която е започнал да ме преследва. Ребека, повярвай ми, знам, че семействата, за които говорим не са добри. Но аз съм родена и израсла в този край.

Ребека замислено прехапа долната си устна.

— С Глен ви е провървяло — отбеляза тя.

Дарла се подсмихна.

— Това е така, защото Глен се хвана в собствения си капан. Той се влюби в мен. Предполагам, че се е изненадал толкова, колкото и аз, когато е осъзнал какво се е случило. Кайл винаги ще бъде убеден, че Глен ме е прелъстил, но истината е, че аз и без това възнамерявах да разваля годежа си с него. Ако имах смелост, щях да го направя няколко седмици по-рано.

— Смелост ли? — намръщи се Ребека.

Дарла кимна и сръбна плодов сок от чашата, която държеше.

— Човек трябва да има смелост, за да се изправи срещу Кайл Стокбридж. Сигурна съм, че вече си разбрала това. Дълго време се измъчвах при мисълта как да кажа на Кайл, че искам да скъсаме. Тогава се появи Глен Балард и всичко стана по-лесно. На него му достави огромно удоволствие да съобщи новината на Кайл. Не биваше да се съгласявам той да прави това. Сцената беше ужасна — тя потрепери. — Никога няма да я забравя.

Ребека изпитателно оглеждаше тълпата от гости.

— Защо искаше да развалиш годежа си с Кайл? — попита тихо тя.

— По две причини — отговори направо Дарла — Първата, че понякога ме плашеше до смърт. Тъй като съм израснала тук, бях чувала за избухливия характер на Стокбридж, но докато не се сгодих за Кайл, не бях имала възможност да добия представа за него.

Очите на Ребека се разшириха от учудване.

— Той те е изплашил?

— Да. Ти, естествено, достатъчно дълго си била заедно с него, за да го видиш как избухва.

— Е, виждала съм го ядосан и той наистина може да вдигне голям шум, ако не получи това, което иска, но пред мен никога не е избухвал.

— Щастливка. Пред мен избухна веднъж — два пъти и аз не можех да го понеса — обясни Дарла. — Всеки път се разтрепервах. Просто не можех да издържам. Глен никога не ми повишава тон. О, знам, че когато се ядоса, той може да се мери, с когото и да е от рода Стокбридж, но много рядко избухва пред мен. Дори тогава не ме плаши. Всеки случай, не както Кайл.

— Характерът на Кайл не е чак толкова лош — Ребека се зачуди защо се почувства длъжна да го защитава. — Той никога не загубва самообладание. Но някак се е научил да използва тази страшна черта от характера си, за да контролира някои ситуации, и не прекалява с прилагането на този трик.

Дарла я погледна недоверчиво.

— Никога не е избухвал пред вас?

— Виждала съм го да се ядосва на служителите си и веднъж — два пъти ми се е развиквал, но това не ме е ужасявало.

— Изумително — каза въздържано Дарла. — Когато се ядосаше в мое присъствие, инстинктивно ми се искаше да избягам и да се скрия. Но дори да бях калила нервите си по отношение на тази страна на характера му, знаех, че няма да мога да се справя с другото.

— С кое друго?

Дарла отново я погледна изпитателно.

— Не знаех какво да правя с тъмната страна на характера му. Имаше една страна от него, до която усещах, че никога няма да стигна. Всъщност ние никога не разговаряхме свободно. Не общувахме. Дори ми се струва, че през половината време той дори не ме забелязваше. Беше прекалено зает с плановете си за „Флеминг Лък Ентърпрайзис“.

— Компанията действително поглъща голяма част от времето му.

— Когато бяхме сгодени, тя го поглъщаше целия. След като ми сложи пръстен, все едно че беше направил поредната си сделка. Беше готов да насочи вниманието си към следващата. Чувствах се изоставена. Осъзнах, че всъщност той не ме иска. Не ме обичаше. Стигнах до заключението, че може би не е способен да обича някого. Тогава разбрах, че трябва да разваля годежа.

— Ти обичаше ли го? — беше й трудно да зададе този въпрос, но Ребека трябваше да знае отговора.

Дарла наклони глава встрани, обмисляйки проблема.

— Не съм сигурна. Каквото и да съм чувствала, то не продължи много. Може би това не е била истинска любов, макар че е можело и да прерасне в нещо истинско, ако изобщо бях получила някакъв отклик от негова страна. Когато Кайл започна да излиза с мен, наистина бях развълнувана и поласкана. В края на краищата, той беше син на една от най-важните фамилии в района. Дори смятам, че първоначално ме привличаше тъмната му страна. Предизвикваше ме.

— Кайл наистина може да предизвиква — съгласи се Ребека.

— Предизвикателството ми омръзна, когато разбрах, че нямам сили да го променя. Знаех, че ми е необходим по-добродушен човек. По-открит — Дарла се усмихна. — Глен проявява тежкия си характер единствено когато се изправи срещу Кайл. При тези случаи атмосферата се нажежава до неузнаваемост.

— Не мога да повярвам, че години наред двамата са изпитвали толкова голяма вражда един към друг.

— И аз не мога, но е факт — Дарла спокойно потупа заобления си корем. — Сигурно аз ще поставя началото на ново поколение враждуващи потомци от рода Балард.

— Може би ще имате щастието да се роди момиченце.

Дарла се усмихна.

— Това положително ще развали цялата работа, нали? Но в рода Балард като че ли винаги се раждат момчета. Както и в рода Стокбридж. Ако Кайл се ожени, сигурна съм, че ще се роди поредният наперен Стокбридж, които ще расте с мисълта, че хората от рода Балард са най-нисшата форма на живот.

Ребека повдигна въпросително вежди, тя се усмихна на домакинята.

— Не ме гледай така. Това ме изнервя.

— Извинявай. Но чух, че си живяла с Кайл и не мога да не се чудя…

— Живяхме заедно десет дни. Всичко свърши — заяви Ребека. — Приключи, когато разбрах защо Кайл така „случайно“ се е запознал с мен.

— Заради Долината на хармонията ли? Разбрала си съвсем наскоро?

Ребека кимна.

— Вчера ми се обадиха адвокатите. Няколко часа след това напуснах Кайл.

— И той тръгна след теб — промълви замислено Дарла.

— Разбира се. Още не е сложил ръка на Долината на хармонията.

Дарла присви очи.

— Това не му е присъщо.

— Кое не му е присъщо?

— Не вярвам Кайл да убеди някоя жена да отиде да живее при него, само за да може да вземе земята й. И двамата с Глен много биха се постарали да придобият Долината на хармонията, но не мисля, че някой от тях би стигнал толкова далеч.

— Бащите и дядовците им да искали да се женят заради нея.

— Други времена, други нрави — заяви философски Дарла. — Може и да греша за Кайл. Признавам, че не успях да го опозная. Но съм убедена, че Глен не би се оженил само за да притежава тази долина. — Тя внезапно млъкна, сякаш й хрумна някаква мисъл. — Но…

— Какво „но“? — попита Ребека.

Дарла шеговито се усмихна.

— Струва ми се, че ако Кайл изпадне в ситуация, която би му осигурила и двете неща, той не би се поколебал максимално да се възползва от нея. Може би Глен би направил същото, преди да ме срещне. Не може да се пренебрегне фактът, че хората от родовете Балард и Стокбридж се възползват от благоприятните случаи.

— С други думи, ако на Кайл му хареса жената, която притежава Долината на хармонията, той ще вземе и двете — обобщи направо Ребека.

— Ако може да вземе и двете. Мъжете от рода Стокбридж са всеизвестни с късмета си в сделките — каза Дарла с лека усмивка. — Но не и с чара си. Местните хора ще ви кажат, че родът Балард е най-облагодетелстван с чара си. Но стига сме водили този потискащ разговор. Да отидем да видим дали ще намерим парче месо с листче с твоето име. Глен е във вихъра си, когато застане пред барбекюто. Казва, че то е в кръвта му.

Следващият час мина бързо. Ребека се поотпусна и започна да се забавлява. Глен Балард беше зает с останалите гости и не повдигна въпроса за Долината на хармонията. Дарла представи Ребека на още няколко свои приятели и разговорът непринудено премина на най-разнообразни неангажиращи теми. Очевидно всички бяха твърде деликатни, за да говорят за враждата между Стокбридж и Балард или пък за ролята на Ребека в нея.

Ребека започна да се чуди дали няма да е по-добре да задържи долината. Там може да си построи къща, помисли си тя, където да прекарва уикендите. Мрачно се усмихна, чудейки се как Кайл и Глен биха реагирали, ако още една независима жена реши да живее в Долината на хармонията.

Тя бе в разгара на разговора с жената на собственик на ранчо, когато усети някакъв смут около басейна. Отначало не бе нищо особено — само шепот, който премина през тълпата. Но след миг чу как новата й позната ахна от изненада.

— Боже мой! Кайл Стокбридж! — каза събеседничката й. — Той е тук. При басейна. Какво нахалство! Горката Дарла! По лицето й бяха изписани възмущение и възбуда. — Надявам се да няма скандал. — От тона й се разбираше, че вероятно щеше да има скандал и че тя, както и всички останали, щяха да останат разочаровани, ако няма.

Ребека се обърна и видя, че Кайл стоеше до басейна. Той не си бе направил труда да се преоблече. Все още беше с прилепналите си джинси, протритите ботуши и избелялата памучна риза, които носеше през деня. Черната шапка беше нахлупена над очите му и видът му излъчваше язвително предизвикателство. Беше дошъл, за да предизвика неприятности и не го интересуваше ничие мнение. Улови погледа на Ребека и студено се усмихна.

Преди Ребека да успее да реагира, тя видя как Глен Балард си проправя път през тълпата с по една кутия бира във всяка ръка. Поне Глен очевидно се опитваше да избегне скандала. Когато тълпата се размести, Ребека изгуби от погледа си двамата мъже.

— Трябваше да се досетя, че Кайл ще направи такъв номер. Той не може да не развали някое събиране. За нищо на света няма да ви остави задълго в нашите „лапи“.

Ребека погледна Дарла, която се бе появила до нея. Тя имаше вид на нещастен човек, който се е примирил с катастрофата.

— Изглежда Глен ще се държи прилично. Кайл няма да вдигне скандал, ако Глен не му отвърне.

Жената на собственика на ранчо изсумтя:

— Тези двамата винаги и навсякъде правят скандали.

— За съжаление е права — каза Дарла. — Никой от тях не може да устои да не се заяжда с другия. Сбирката ми ще се провали. Сигурна съм.

— Какво могат да направят? — попита Ребека, изпълнена с възмущение. — Това са уважавани бизнесмени, а не бандити. Бога ми, няма да започнат да вдигат скандал на такова събиране.

Жената на собственика на ранчо и Дарла я изгледаха със съжаление. Ребека премига.

— Искате да кажете, че наистина ще започнат да се бият ли? Тук, пред всички?

— Няма да е за първи път — обяви жената на собственика на ранчо.

— И кога се е случвало? — Ребека бе потресена.

Това бе цивилизована сбирка, а не кръчма.

— Най-забележителният случай бе на сватбата ми — каза мрачно Дарла. — Но има и други примери.

— Не вярвам. Двама интелигентни възрасти мъже?

— Почакайте и ще видите — изговори напевно жената на собственика на ранчо.

Ребека стремително се обърна и тръгна през тълпата.

— Не, няма да чакам и да гледам. Моментално ще сложа край на това. Дарла, Кайл няма право да разваля тържеството ви.

— Ребека, чакай — каза настойчиво Дарла. — Върни се. Повярвай ми, не бива да се намесваш в това, което става. Никой нищо не може да направи. Разбрах какъв успех си имала днес следобед, но не разчитай, че това ще се повтори. Просто си изненадала и двамата. Едва ли пак ще ти провърви. Повярвай ми, враждата е голяма. Това не е шега. Хората от родовете Балард и Стокбридж винаги са се карали, когато са се срещали.

Ребека не й обърна внимание. Тълпата се раздели с подозрително нетърпение, когато тя бързо си проправяше път към басейна. След като и последният от гостите й направи път, Ребека се озова на няколко крачки от двамата мъже. Тя се смая, като чу разговор на позната тема.

— Чудесно, Балард — казваше Кайл. — Ти почти успя. Но аз засякох подмолните ти действия веднага щом моят служител започна да ми обяснява защо Джеймисън е променил мнението си. Стилът ти ми е ясен. Сигурно ще се зарадваш, ако разбереш, че в понеделник следобед името на Джеймисън бе вписано в договора.

Глен сви рамене.

— Тази новина заслужава една глътка — каза той и надигна бирата. — Когато открих, че първи си се добрал до Джеймисън за банковата операция, ужасно се разтревожих.

— С напредване на възрастта ставаш муден, Балард — отбеляза подигравателно Кайл.

— Само шест месеца съм по-голям от теб и все още мога да те наложа с камшик при една ръка, завързана на гърба ми.

— Никога не можеш да ме надвиеш и ти го знаеш. Спомняш ли си какво стана на сватбата? Накрая лицето ти се завря в пунша.

— А доколкото си спомням, твоето беше омазано със сватбената торта. Надявам се стилът ти да се е усъвършенствал. Няма никакво удоволствие в това да удряш човек, който не се защитава. Все едно да си хабиш патроните на вятъра.

— Това за патроните важи за твоята експедитивност — каза презрително Кайл. — За нищо друго не те бива.

— С теб мога да се справям всеки божи ден и ти го знаеш. Но просто не ми се ще това да става тук. Дарла не одобрява публичните скандали. — Той зърна Ребека. — А имам чувството, че и Беки не ги одобрява. Нали, Беки? — Той широко й се усмихна.

— Да, не одобрявам — Ребека изгледа Кайл. — Какво правиш тук?

— Поканата ми се е загубила по пощата, но знаех, че Балард ще се разочарова, ако не дойда.

Тя чу, че леко заваля думите и сериозно се стресна.

— Пиян ли си, Кайл?

— Не дотам, че да откъсна ръката на Балард и да го налагам с нея, докато не стане на пихтия — Кайл леко разтвори крака в поза на борец и отпи глътка бира. Не откъсваше очи от противника си. — Е, Балард? Ще се опиташ ли да ме изхвърлиш от купона?

— Ако реша да те изхвърля, няма да се опитвам. Ще го направя. Край.

— Също както се опита да задигнеш Джеймисън от „Флеминг Лък“ ли? — присмя се Кайл.

— Престани, Кайл — изсъска Ребека, бясна от поведението му. — Започваш скандал. Не понасям такива неща.

Кайл и Глен я изгледаха така, сякаш беше невероятно наивна.

— И какво от това? — попита любезно Кайл. — Размишлявах известно време и реших, че няма да продадеш Долината на хармонията на някакви си смахнати. Заплахата ти вече не ме впечатлява. Не можеш да ме стреснеш с нея.

— Събирането ни е много приятно и ти ще го развалиш, ако не се държиш възпитано — каза остро Ребека.

— Да — обади се провлачено Глен. — Всичко ще развалиш, Стокбридж. Ще предизвикаш гадно скандалче. Ще шокираш съседите. Може би по-добре е да си тръгнеш, преди да се наложи да те изнесем.

— Има само един начин да си тръгна оттук, Балард, и той е с Беки. Дойдох да я взема и няма да се прибера без нея.

Ребека погледна втренчено Кайл.

— Ще си тръгна, когато искам и когато съм готова. Тук съм на гости и възнамерявам да се забавлявам. Докато ти дойде, си прекарвах много приятно.

— Как не!

Глен Балард отново се усмихна.

— Много съм щастлив, че ви е било приятно, госпожице Уейд. Дарла несъмнено ви е харесала. Каза, че ще станете добри приятелки. Това е чудесно, като се има предвид, че ще бъдем съседи.

— Беки, не го слушай — изсъска Кайл. — Не трябва да имаш нищо общо с тая мижитурка.

— Защо? — попита гневно Ребека.

— Защото е от рода Балард — изрева Кайл. — А ти си моя, спомняш ли си?

Всички бързо обърнаха глави към тях. Цялата тълпа слушаше пререканията пред басейна.

Ребека изтръпна. Тя бе казала на Дарла, че никога не се бе плашила от Кайл, но трябваше да си признае, че в някои моменти той й даваше да разбере колко сърдит можеше да бъде.

— Не викай, Кайл. Притесняваш ме.

— Притесняваш и Дарла, Стокбридж. Защо просто не си тръгнеш? — подигравателната усмивка на Глен заблестя на светлината на лампата. — Не се безпокой за Ребека. Ние ще се погрижим за нея.

— Няма да я хванеш на въдицата си — отвърна бързо Кайл. Той хвърли кутията от бира и застана с ръце на бедрата си.

— Кайл, веднага престани! Чуваш ли? — скръцна му със зъби Ребека, усещайки как я обзема все по-силна тревога. Напрежението, което предизвикаха двамата мъже, бързо ескалираше и ставаше неконтролируемо. — Прекалено много си пил и се държиш идиотски.

— Съгласен съм с това — каза бодро Глен Балард. — Държиш се идиотски, Стокбридж. Но то е в кръвта ти, нали?

— Искаш да си тръгна ли? Защо не се опиташ да ме изхвърлиш? — Кайл разкопча копчето на ризата си и започна да навива единия ръкав.

— Нямам нищо против — каза Глен, оставяйки кутията от бира.

— Кайл, да не си посмял да се биеш тук! Чуваш ли? — извика гневно Ребека. — Да не си посмял!

— Ти не се меси, Беки — той не я погледна.

Вниманието му бе приковано в противника.

— Ще се меся — изсъска тя. — Веднага да престанеш или…

Но Кайл не й обръщаше абсолютно никакво внимание. Той се готвеше за битката. Глен Балард бе навил ръкавите си и бе приклекнал в поза на борец.

— Направо не вярвам — Ребека погледна първо единия, после — другия. — Просто не вярвам. Моментално ще сложа край на това.

Тя постави ръце на раменете на Кайл и го бутна с всичка сила. С яростен вик той падна в басейна.

— Защо аз не се сетих за такова изпълнение? — каза Дарла Балард, приближавайки се към съпруга си, който се превиваше от смях при вида на потъващия Кайл. Дарла силно го бутна и след секунда Глен Балард се озова при своя противник.