Джейн Ан Кренц
Докосване на жена (10)

Глава 9

— Това е най-прекрасното четиво — каза ентусиазирано Ребека на Дарла, когато седнаха да хапнат хамбургери в единственото кафене в града. — Един автентичен къс от местната история. Алис е имала чудесна представа за нещата и за хората.

— Тя съвсем сама ли е живяла в тази долина? — попита с интерес Дарла, потопявайки хамбургера си в кетчуп.

Ребека се замисли за това, което бе прочела в дневника на Корк.

— Понякога. Но струва ми се, че не е била по-самотна, отколкото понякога всеки от нас. Много е обичала стопанството и животните си. Ежедневните ангажименти на този начин на живот са й доставяли голямо удовлетворение.

— Пише ли за времето, когато е предстояло да се омъжи за бащата на Глен?

Ребека кимна.

— Това е най-тъжната част от дневника. Щом осъзнала, че Балард не я обича и че я е прелъстил с надеждата да придобие Долината на хармонията, Алис била съкрушена. А след като разбрала, че е бременна, се разкъсвала между гнева на жената и майчината любов. Но при загубата на бебето плакала. Когато четях тези редове, и аз си поплаках.

— Направо да му се прииска на човек да удуши бащата на Глен, нали?

— Както и на Кайл. Кейл е имал наглостта да се опита да прелъсти бедната Алис, но изпортил работата. Той бил много настъпателен и много нетърпелив и щом тя се възпротивила, избухнал. Алис се изплашила.

— А Балард — старши изчаквал удобния момент, за да я очарова — заключи Дарла. — Типичен сценарий „Балард-Стокбридж“. Бедната жена. Тя се е съпротивлявала на грубия и опасен мъж, за да стане жертва на сладкодумния прелъстител. Всъщност никой не го е било грижа за нея. Казах ти, че Балард и Стокбридж нямат репутация на внимателни хора, когато става въпрос за Долината на хармонията. За тях винаги земята е била на първо място.

— Знам — Ребека отхапа от хамбургера си. Тя все още мислеше за това как сутринта Кайл реагира на думите й. Очакваше, че поне ще бъде й благодарен, че не го обвини в блъфиране. Вместо това той сви гневно устни. Когато я откара в мотела, тя имаше чувството, че е на косъм да избухне.

Всъщност сега като си мислеше за реакцията му, прецени, че той се държа като много обиден. Вероятно обиждането на дракони е опасно развлечение.

— И какво е разрешението, Беки? — попита бавно Дарла.

— Повярвай ми, много мислих по въпроса. Надявам се, че ще мога да се справя — тя поклати глава. — Знаеш ли, в края на дневника си Алис предчувства, че ще мога да променя нещата. Според нея ще мога да се справя с Глен и Кайл и ще стопя враждата между тях. Но, Дарла, аз дори не познавам тази жена. Защо е решила да завещае всичко на мен?

— Кой знае? Може би е имала някакво предчувствие за теб. Кълна се, че от време на време тя беше направо със способности на медиум. Питай, когото искаш. Щом е имала чувството, че ти трябва да притежаваш Долината на хармонията, вероятно е била права. Макар че никак не ми се ще да съм на твое място. Ще продадеш ли земята?

— За да могат после Глен и Кайл да тормозят някой новодошъл по тези места ли?

— Един инвеститор не би се противопоставил на такъв вид тормоз — каза Дарла, като се подсмихна. — В края на краищата, Глен и Кайл ще предложат солидни суми.

— Така е. Но това не ми изглежда правилен начин за разрешаване на проблема. Войната ще продължи. Това няма да бъде обикновена сделка с недвижим имот. Нещата са много лични.

— За теб или за Алис Корк и майка й? — попита проницателно Дарла.

— И за трите — отговори тихо Ребека. — Три жени, попаднали в центъра на битката. Според мен е време враждуващите страни да бъдат принудени да се сражават една срещу друга.

Дарла я погледна с голям интерес.

— Имаш нещо предвид ли?

— Имам план — потвърди Ребека. — Хрумна ми снощи, когато наблюдавах как Глен и Кайл се измъкват от басейна.

Дарла се усмихна.

— Беше чудесна гледка, нали? Хората с месеци ще говорят за това. Но ти пое огромен риск, като бутна Кайл в басейна. Виждала съм го да избухва по доста по-незначителни поводи.

Ребека повдигна въпросително вежди.

— Знам. Но аз ти казах, че пред мен Кайл никога не е избухвал сериозно.

— Това е изумително.

Ребека поклати глава с известно самодоволство.

— Колегите ме харесват, защото имам репутацията на човек, който може да влиза и да излиза в леговището на дракона и да остава невредим. Отивам там, където тях ги е страх да припарят. И излизам невредима.

— Така ли? Кажи ми, Беки, след като осъществиш големия си план, пак ли ще останеш невредима?

Ребека въздъхна със съжаление.

— Не. Ако трябва да съм откровена, ще се наложи да платя много висока цена, когато Кайл открие какво ще направя със земята.

— Май не очакваш връзката ви да се запази след това сътресение — отбеляза Дарла.

Ребека я погледна.

— Не знам какво ще стане — съгласи се искрено тя. — Но според мен тогава със сигурност ще разбера доколко силни са чувствата на Кайл към мен.

— А ако те не са толкова силни, колкото се надяваш?

— Няма да бъда по-зле от онези две жени, които са притежавали Долината на хармонията — каза Ребека със спокойствие, което изобщо не отговаряше на състоянието й. — Поне ще изпитам удовлетворение от това, че е била раздадена справедливост.

Вратата на кафенето се отвори и в него бавно влезе Глен Балард. Той любезно кимна на шепата хора, които седяха по масите и пиеха кафе, и след това се насочи там, където бяха жена му и Ребека.

— Снощи не дадохте ли достатъчно поводи за клюки? — каза Глен с усмивка, закачи сивата си шапка на една кука и се настани до Дарла. — Направо наливате масло в огъня, като обядвате заедно. Никой не може да разбере какво става.

— Нашият девиз е да държим всички в напрежение — усмихна се Дарла, повдигайки глава за бърза целувка. — Ребека тъкмо ми обясняваше, че е решила какво да прави с Долината на хармонията.

Усмивката на Глен беше все още непринудена, но когато се облегна в сепарето, изведнъж погледът му се изостри като на ястреб, зърнал плячката си.

— Сериозно? Кога ще ни смаеш с Кайл?

— Веднага щом ви събера двамата — обеща Ребека.

— Няма да чакаш дълго, защото видях колата му пред мотела. Няма дълго да се чуди къде си, защото веднага ще се сети, че си тук. Бих искал да видя изражението му, когато познае колата ми отвън.

Вратата на кафенето се отвори с трясък и този път Ребека нямаше нужда да чуе шепот на любопитни хора, за да разбере кой влиза в заведението.

Кайл мина покрай сепаретата с обичайната си свободна походка. Той не обърна внимание на вълната от любопитство, която заля кафенето.

— Търсих те — каза той на Ребека, като седна до нея. — Добър ден, Дарла.

— Добър ден, Кайл. Май нямахме кой знае колко време да поговорим след сватбата ми. Ти много се увлече да прибавяш характерния за рода Стокбридж нюанс към тържеството ни. Как си?

Кайл изръмжа.

— Добре съм. Много съм добре.

— Не е ли истинско щастие, че нито ти, нито Глен настинахте след снощното ви гмуркане в басейна?

Ребека хвърли поглед към двамата мъже, които сега се гледаха над масата с марка „Формика“.

— На тях им е необходимо нещо повече от накисване, за да слязат на земята.

Кайл не обърна внимание на двете жени.

— Какво правиш тук, Балард?

— Тъкмо щях да си поръчам бургер и да чуя каква съдба е отредила Ребека на Долината на хармонията. Много добре знаеш, че имам траен интерес към нея.

— Твоят интерес е абсолютно неоснователен — Кайл прекъсна темата, когато сервитьорката се приближи. Донеси ми кафе, Жан. И бургер.

— Същото и за мен, Жан — додаде Глен.

Жан бързо кимна, наблюдавайки с нескрито любопитство двете жени. После се втурна към кухнята, издавайки звуци с дъвката си, както обикновено.

— Предлагам ви да престанете да спорите кой има законен интерес към Долината на хармонията — каза Ребека, хапвайки пържени картофки. — Защото от сега нататък и двамата имате такъв интерес.

Кайл и Глен обърнаха искрящи погледи към спокойното й лице.

— Какво означава това? — попита Кайл.

— Вече взех решение. Ще дам земята и на двама ви. По петдесет процента. Съвместна собственост. Вие ще решите точно как да си я разделите. Знам, че никой от вас няма да я продаде на другия, така че и двамата сте обвързани с нея. Аз излизам от играта.

Дарла се задави от хапката, която дъвчеше. Тя глътна кафе, за да прочисти гърлото си, очите й се насълзиха. В заведението беше настъпила мъртва тишина, тъй като всички се напрягаха да чуят за какво става дума.

Кайл и Глен се втренчиха в Ребека, сякаш бе полудяла.

— Да не би да си изгубила ума си? — обади се най-после Кайл с глас, изпълнен с ожесточение.

— Беки, това е невъзможно — реагира бързо Глен. — Ние със Стокбридж не можем да си разделим дори един сладкиш, та какво остава за земята. Ще се хванем за гушите. Жестът е много мил, но…

— Това нито е жест, нито е нещо мило — каза направо Ребека. Държа за малко справедливост от мое име, от името на Алис Корк и на майка й. Заради тази земя три жени са страдали от мъже от родовете Балард и Стокбридж. Сега е ваш ред. Имате възможност за избор. От вас зависи дали ще се разкъсате на парчета, или ще решите как да се сработите, за да създадете нещо полезно в тази красива долина.

— Има и трета възможност — отбеляза Дарла. — Може да я продадат на някой непознат и така Долината на хармонията да отиде в чужди ръце.

— Никога — изръмжа Глен.

— Абсолютно изключено — моментално потвърди Кайл.

— Виждаш ли? — каза Ребека на Дарла. — Има надежда. Те могат да се споразумеят за някои неща.

— Каква катастрофа — промълви Глен. — Да я завещае на една жена! Тя е права, Стокбридж. Най-после Алис и майка й ще бъдат отмъстени.

Кайл се обърна към Ребека. Лицето му беше сковано от гняв, който той никога не бе си позволявал да проявява пред Ребека.

— Вън — заповяда Кайл с опасно нежен глас. — Веднага. Искам да ти кажа нещо.

Той се изправи и я почака.

Ребека вдигна поглед към гнева в зелените му очи и я побиха студени тръпки.

— Хамбургерът ми — каза тихо тя.

— Вън — повтори гой с ужасно спокоен тон.

Ребека не пророни дума. Тя долови тревожния поглед на Дарла, но леко поклати глава, когато почувства, че новата й позната може да направи опит да се намеси.

Ребека се измъкна от сепарето и мина покрай смаяните посетители, без да се обръща нито наляво, нито надясно. Вървеше с високо вдигната брадичка и с изправен гръб и усещаше, че Кайл я следва по петите.

Най-после — помисли си тя, разбра защо гневът на Стокбридж предизвикваше такова страхопочитание. Ребека трябваше да бъде наясно, че всичко щеше да завърши точно така. Тя рискува и загуби.

Когато стигна до вратата, тя я отвори и излезе. Кайл я хвана за ръката и я задърпа в посоката, където бе паркирал поршето.

— Ти, подла, предателска, измамна малка вещице — каза през зъби Кайл. — Затворих си очите пред престъплението, което извърши във „Флеминг Лък“, но на никого няма да му се размине, ако се опитва така да си играе с живота ми. Чуваш ли, Ребека?

— Чувам — прошепна тя.

Ребека гледаше встрани от него, взирайки се в далечните планини.

— Гледай към мен, когато ти говоря, госпожице — той я хвана за брадичката и обърна главата й към гневните си очи. Челюстта му бе скована от гняв. — Скалъпила си един проклет тъп номер. Ще си отмъстиш, ако аз допусна това да стане. Но ако си въобразяваш, че ще ти се размине, значи си ненормална. Няма да допусна никоя жена да ме разиграва по този начин. Дори ти.

Тя също кипна.

— Не говори така, все едно че съм представлявала нещо за теб. И двамата знаем истината. — Гърлото й се бе схванало и гласът й едва излизаше. — Единствената причина да проявиш интерес към мен е Долината на хармонията. Надявах се, че ми казваш истината, когато заяви, че чувствата ти към мен са по-силни, отколкото привързаността ти към земята, но не е трябвало да ти вярвам.

— Не извъртай, за да представиш всичко като проверка на чувствата ми към теб. Дадох ти възможност да ги провериш. Казах ти да продадеш земята на Балард, ако толкова много се съмняваш в мен.

— Знаеш, че никога няма да направя това — каза бързо Ребека. — За теб беше удобно да ми направиш такова предложение, защото беше сигурен, че няма да го приема. Може би все пак трябваше да го приема. Щеше да получиш това, което заслужаваш. Но така Балард щеше да получи повече, отколкото заслужава и нямаше да бъде справедливо към Алис Корк.

— С какво право се заемаш да раздаваш справедливост за Алис и майка й? Дори не ги познаваш — изръмжа Кайл.

— Те са ми роднини.

— Изобщо не беше чувала за тях, преди да срещнеш мен.

— Тогава обвинявай себе си за сегашното положение. Ако не си беше направил труда да ме издириш и да ме прелъстиш, нямаше да прехвърлям проблема с Долината на хармонията върху теб и Балард.

— По дяволите, жено, ти си играеш с живота ми и с бъдещето ми, а аз на никого няма да разреша това.

— Не можеш да ме спреш.

Ребека беше изненадана от смелостта, която й бе необходима, за да се противопостави на Кайл. Сега вече знаеше защо толкова много хора се страхуваха да си имат работа с него, когато е в такова настроение.

— Не ме предизвиквай, Беки — в очите му се четеше мрачно предупреждение. — И двамата знаем, че ще загубиш. Не ме превръщай в свой враг. Не причинявай това и на теб, и на мен.

— Има един изход — каза тихо тя.

— Какъв? — попита я хапливо Кайл. — Да се сработя с Балард? Това не е изход. Това е абсолютно невъзможно. Ако знаеше малко повече за миналото на този край, щеше да го разбереш. Изключено е един Стокбридж да работи с Балард. Може би си мислиш, че тази вражда е една дълготрайна шега. Но не е, Ребека. Мъже са умирали в битката между рода на Балард и моя род.

— И жени са страдали. Но всичко това е минало. Време е да бъде приключено.

— Няма ти да си тази, която ще го направи — изрева Кайл. — Разбираш ли какво ти казвам? Предупредих те да не се опитваш да ставаш омиротворителка. Ти си моя. Трябва да си лоялна към мен, не към Балард. Днес си го призна, когато каза, че не можеш да продадеш земята само на него.

— Нямаш право да ме караш да вземам страна. Вече съм взела решение и държа на него.

— Дори ако това ни раздели?

Тя го погледна безпомощно.

— Ние никога не сме били истински заедно, Кайл. Имах някакви надежди и мечти, но сега виждам, че са били безпочвени. Ти току-що ми каза, че съм подла предателска измамна малка вещица. Няма големи изгледи да се влюбиш в такъв човек, нали?

— Не говори от мое име.

— Според мен няма големи изгледи изобщо да се влюбиш в някоя жена — продължи тъжно Ребека. — Трябваше по-рано да разбера това. Върни се към тъмните сенки, където ти е мястото, Кайл. Остани в мрака, докато жив те погълне. След четиридесет-петдесет години, когато обърнеш поглед към живота си, прекаран в самота, спомни си, че е имало една жена, която се е опитала да те изведе сред светлина. Спомни си, че е имало една жена, която истински те е обичала. За известно време. Но ти не си отвърнал на любовта й.

— Веднъж ти казах, че съм ти дал всичко, което мога да дам на една жена.

Тя кимна.

— Но то не беше много, нали?

— Престани, Ребека — той я прегърна, пръстите му се вкопчиха в ръцете й. — Какво се стремиш да ми причиниш?

— Нищо, Кайл — каза уморено тя. — Просто се отдръпвам от кръстосания огън. С Глен правете със земята каквото искате. Разигравайте номерата си посред бял ден на главната улица пред кръчмата на Къли. Не ме интересува кой ще спечели. Важното е, че сега всичко е само между вас двамата. Жените от фамилията ми нямат нищо общо с това.

Ребека го заобиколи и тръгна решително към мотела. Настъпи моментът, в който да си тръгне.

— Не можеш да ме напускаш — извика гневно Кайл. — Аз още не съм приключил с теб. — Но тя не се обърна. Кайл я видя как си отиде, ръцете му се свиха в юмруци. — Дявол да те вземе, Беки — прошепна той. — Не може да ме напускаш. Няма да ти разреша.

Вратата на кафенето се отвори. Дарла застана на прага. Тя погледна към отдалечаващата се фигура на Ребека, после — към Кайл. В очите й вече нямаше дяволитост, изражението й беше замислено.

— Гледай ти! — каза тихо тя. — Май току-що новият шериф на града отново е превърнал улиците в безопасно място за мирните хора. И сега той ще се отдалечи на кон към залеза в най-добрите традиции на героичните хора на закона по уестърните. Или може би е жена? Ние всички стоим и се чудим коя беше тя и кое е следващото място, където отива.

— Това не е шега, Дарла.

— Да — съгласи се тя. — Не е. Но ми се струва, че така може да се сложи край на една нелепа вражда, която продължи твърде много и въвлече прекалено много невинни наблюдатели. Глен те чака вътре. Посъветвах го какво би могъл да направи със земята. Сега решавайте двамата.

Кайл нищо не каза, когато тя слезе по стълбата. Щом се изправи точно срещу него, тя го погледна и се усмихна.

— Знаеш ли, Кайл? Забравих да ти благодаря.

— За какво? — попита подозрително той.

— За това, че толкова лесно ме остави на мира, когато развалих годежа ни преди четири години. Вярно, че реагира със символичен протест. Така и трябваше, защото беше замесен Балард и следователно твоето его бе накърнено. А по принцип хората от рода Стокбридж не се предават, без да вдигнат голям скандал. Но дори когато се появи на сватбата ми и направи ужасната сцена, аз съзнавах, че съм щастлива.

— Че си се отървала от мен ли?

Той се обърна и видя как Ребека изчезна зад един ред коли на паркинга на мотела.

— А-ха. Можеше още повече да усложниш живота ми — каза замислено Дарла. — Всъщност ако действително си ме желал, ако наистина си ме обичал, струва ми се, че изобщо нямаше да успея да се отърва от теб. Но кой знае? Може би ако наистина си ме обичал, сигурно е нямало да искам да те напускам. — Тя се усмихна, когато той я погледна сърдито. — Ще бъде интересно да видим колко лесно ще оставиш Ребека да те напусне.

Кайл я хвана за ръката, когато тя мина покрай него.

— Каквото и да стане, Ребека няма да ме напусне. Иди да й го кажеш.

— Какво възнамеряваш да правиш?

— Трябва да се погрижа за една работа.

Той я пусна, нахлупи шапката над очите си и се качи по стъпалата към кафенето.

Глен Балард се бе разположил в сепарето и довършваше пържените картофки, които жена му не бе успяла да изяде. На Кайл му се видя някак странно, че вижда как Балард спокойно дояжда картофките, оставени от жена му. Това изглеждаше твърде обикновено и ежедневно, за да го прави един враг.

На Кайл му мина през ума, че макар че беше израсъл в същата малка общност както Балард, той много неща не знаеше за този човек. Като че ли враговете имаха много бегла представа един за друг.

Кайл се изтърси в сепарето срещу мъжа, който цял живот му беше противник.

Балард леко се усмихна.

— В този град ще имат храна за клюки, която ще им стигне за следващите десет години. Можеш ли да си представиш Балард и Стокбридж да седят един до друг и да обядват?

— Това не е точно среща за обяд.

— Но ние се храним, нали? Ето, идва твоят хамбургер.

Кайл ядосано вдигна поглед към Жан, която постави подноса пред него. Младата жена изглеждаше нервна. Тя бързо се отстрани и изприпка към кухнята.

— Какво й става? — промърмори Кайл.

Кайл дъвчеше картофче.

— Според мен тя се разтревожи, след като жените си тръгнаха. Докато Дарла и Ребека са тук, всички смятат, че ние сме под контрол. Но когато останем само двамата, всичко може да се случи. Кой знае? Може цялото сепаре да лумне в пламъци.

— Какво кара хората да мислят, че Дарла и Ребека могат да упражняват контрол над нас? — попита нервно Кайл.

— Говори се за това как сме се съюзили, за да почерпим посетителите в кръчмата на Къли и за неочакваното ни гмурване в басейна. Репутацията ни на нахакани юначаги малко е накърнена. Дарла казва, че хората наричат Ребека „новият шериф на града“. Ако си забелязал, „лошите“ сме ние.

— Това е безумно. Безумно и тъпо. Женски игри. — Кайл понечи да бутне настрани хамбургера си, но усети, че е гладен. Той вдигна горната му част и с широк жест го поля с кетчуп. После съедини двете части и отхапа голяма хапка. Вкусът на недопечено месо му вдъхна известна увереност.

— Така — каза язвително Глен. — Според мен вината е изцяло твоя.

— Вината да е моя?!

— Ти откри Ребека. Ти я въвлече в цялата работа. Ти я ядоса дотолкова, че да дойде тук и да създаде тази глупава ситуация. Ако не се беше опитал да ме изиграеш, нямаше да изпаднем в подобна бъркотия. Адвокатите щяха да я намерят. С теб можеше да направим офертите си честно, като бизнесмени. Ребека нищо нямаше да знае за миналото на долината. Щеше да избере офертата, която й хареса и щеше да се сложи край на всичко.

— Не ми излизай с този номер. И ти я търсеше усилено също като мен. Аз просто имах късмет, това е.

— Късмет ли? Не съм сигурен, че тази дума е най-подходяща при създалите се обстоятелства. Но и без това късметът на рода Стокбридж винаги е бил надценяван.

Кайл отхапа още една голяма хапка от хамбургера си.

— Хайде да престанем да повтаряме едно и също за това как сме се накиснали и да видим какво ще правим оттук нататък. Не допускам, че ще постъпиш разумно и ще ме оставиш да купя земята.

— За Бога, не. Всеки от рода Балард е искал да притежава Долината на хармонията. Не очаквай от мен да се откажа от половината от нея. — Настъпи деликатна пауза, след която Глен продължи. — Не очаквам да постъпиш разумно и да ме оставиш аз да я купя.

— И през ум да не ти минава — Кайл омете и последната хапка от хамбургера си и се облегна назад. — Сега какво?

— Нямам думи — Глен го погледна отнесено. — Знаеш ли какво? Всъщност аз не съм мислил много за това какво бих направил с Долината на хармонията, ако стане моя. Някак съм приемал, че ще ми бъде достатъчно да я притежавам. Ти имаш ли някакви идеи?

Кайл пъхна едно парченце картоф в шишенцето с кетчупа.

— Струва ми се, че там има чудесни условия за първокласен ски курорт.

— Ски курорт ли? Това е най-тъпата идея, която съм чувал.

Реакцията на Глен беше напълно автоматична.

— Може да стане.

Глен помисли малко.

— Ще трябват пари. Много.

— Да.

— Един процъфтяващ курорт ще донесе тук много пари. Ще открие нови работни места. Ще създаде нов поминък в околността.

— Ако се направи както трябва. — Глен се загледа през прозореца.

— Виждаш ли ни двамата да можем да се сработим за такова нещо?

— Не.

Кайл дояде картофките си и се пресегна към картофките, останали в чинията на Ребека. Те бяха студени.

— Нито пък аз. Родовете Стокбридж и Балард никога не работят заедно. Ще стигаме до кръв, винаги когато се наложи да взимаме някакво решение.

— Няма да стане — съгласи се Кайл.

— Алтернативата е да оставим земята както си е, докато синът ми порасне и ни наследи — засмя се под мустак Глен. — Идеята не е лоша. Ако почакам достатъчно дълго, долината може да стане притежание на изцяло на рода Балард.

Кайл го погледна.

— А моят син?

— Не се безпокоя за него. Така както я караш, надали ще имаш наследници.

— Както я карам ли? — Кайл потрепери, като си каза, че трябва още малко да се задържи да не избухне. В края на краищата, това беше бизнес.

— Жената, която току-що отпрати, беше единствената на света, която може би щеше да се омъжи за теб — каза Глен. — Фактът, че я остава да си тръгне, е типичен пример за глупостта на рода Стокбридж. Но това, както обикновено, работи в моя полза. Никак няма да ти бъде лесно да намериш друга жена, която да остане с теб толкова дълго, че да ти роди наследник. Така че един ден моят син ще наследи долината.

— Интересен сценарий, но ако бях на твое място, нямаше да възлагам много надежди на него. Имам планове по отношение на Ребека.

— Да, но дали тя ще ги приеме? Тази жена има собствено мнение.

— Остави ме аз да се тревожа за Беки — каза малко насила Кайл. — С теб имаме да обсъждаме други неща.

Глен кимна замислено.

— Ски курорт, а?

— Прав си. Няма да се получи — каза мрачно Кайл. — Сътрудничеството между Стокбридж и Балард е немислимо.

Настъпи продължително мълчание. След това Кайл замислено каза:

— Спомняш ли си нощта преди Деня на вси светии, когато с теб отидохме до къщата на Алис и прогонихме онези навлеци, които искаха да опустошат обора й?

Глен кимна.

— Спомням си.

— Тогава действахме заедно.

— Така е. За половин час — Глен отново млъкна. — Предполагам, че можем да се опитаме да направим план за ски курорт в Долината. При условие, че с теб стоим на една ръка разстояние и оставим помощниците ни да вършат работата.

— Не се заблуждавай. Когато стане въпрос за Долината на хармонията, никой от нас няма да удържи да стои настрана. Това няма да бъде обикновено начинание.

— Може би с няколко миротворци, които да уталожват страстите ни, ще успеем да се въздържаме да не се хванем за гушите. Вероятно Дарла и Ребека ще се справят.

Кайл помисли.

— Вероятно.

Отново настъпи продължителна тишина.

— Знаеш ли — обади се най-после Глен — бащите и дядовците ни може би сега се обръщат в гробовете си.

— Сигурен съм, че някъде Алис и майка й се превиват от смях.

Кайл дояде последното картофче от чинията на Ребека и стана.

Глен се изправи и се пресегна да вземе шапката си.

— Виждам как Жан се мотае около касата с нашата сметка. Може би се страхува да ни я донесе.

— Аз ще я платя.

— Как не! — каза приятелски Глен. — Не искам никой от рода Стокбридж да ми плаща обяда. Ти ще си платиш твоята сметка, а аз — моята.

— Както обичаш.

Кайл се усмихна неочаквано и подхвърли няколко банкноти на тезгяха.

— Какво толкова смешно има? — Глен прибави същата сума към купчинката пари.

— Ти каза на Ребека, че с теб не можем да си разделим и един сладкиш. А току-що си поделихме сметката. Не е лошо като първо усилие към съвместен бизнес.

— Не се пали толкова. От сега нататък очаквам всичко да тръгне надолу с главата.

Кайл леко се усмихна в знак на съгласие.

— Очаквам да стане така. Бедата е в това, — че не виждам друг изход за нас, освен да решим как да осъществим този план.

— Имал ли си някога чувството, че си хванат в собствения си капан? — попита замислено Глен.

— Да, много пъти, откакто срещнах Ребека.

Той излезе от кафенето, усещайки как всички посетители ги гледат, зяпнали от изумление. Стокбридж и Балард току-що са обядвали и никой от тях не е бил разкървавен. Той знаеше, че може би заслугата ще се припише на новия шериф на града.

Кайл се запъти към мотела, без да обръща внимание на погледа, с който го проследи неговият бизнес партньор. Сега, след като се поуспокои, той трябваше да обсъди някои неща с Ребека.

Кайл бе направо шокиран, като разбра, че Ребека преди десет минути бе напуснала мотела. Полазиха го студени тръпки от ужас. Най-после това се случи. Той избухна пред Ребека и тя избяга от него също както бе избягала и жена му. Както и Дарла.

Също както майка му бе избягала от баща му.

Но този път имаше съществена разлика. Той нямаше намерение да оставя Ребека да си отиде така както остави Хедър и Дарла. И щеше да бъде проклет, ако се предаде и се затвори в себе си, както бе направил Кейл Стокбридж, когато Марта го бе напуснала.

Кайл се закле, че ще намери Ребека, ако ще да я гони до края на света. Нямаше да й се размине да го научи какво е любов и после да го напусне.

— Можеш да бягаш, госпожице, — каза нежно той — но не можеш да се скриеш.