Джейн Ан Кренц
Докосване на жена (5)

Глава 4

— Знам всичко, което са ти казали адвокатите днес следобед — Кайл стоеше до прозореца с чаша в ръка и мрачно се взираше навън към планините. — Моите поздравления.

— Не личи да се радваш за мен — спокойно отбеляза Ребека.

Тя стисна чашата с вино в очакване на нещо неприятно. Почти усещаше как то витае във въздуха над главата й.

— Не се радвам. Това усложнява нещата. От друга страна, ако не беше земята, която наследяваш, нямаше да се запозная с теб.

Ребека пое дълбоко въздух.

— Ти откъде знаеш за Алис Корк и за земята?

— Дълга история.

— Имало едно време… — подсказа му тя неохотно.

— Точно така. Имало едно време — той спря, като явно търсеше думи. — Имало едно време двама мъже и две имения, разделяни от ценна земя. Тя се наричала Долината на хармонията. Името й било доста неподходящо. Тази проклета долина никога не носела хармония.

— Кой е бил собственикът й?

— Всеки от собствениците на двете имения още отначало искали да я притежават, но първи я получил един мъж на име Макинтош.

— А кой е собственикът на имението до нея? — попита Ребека със силно предчувствие за нещо лошо.

— Семейство Балард притежават имението „Клиър Адвантидж“, което е от едната страна на долината.

— „Клиър Адвантидж“ ли? — Ребека погледна втренчено Кайл. — Има ли нещо общо с компанията „Клиър Адвантидж Дивелъпмънт“? — Фирмата беше един от най-големите конкуренти на „Флеминг Лък“.

— Има връзка, да. Същата, каквато има между „Флеминг Лък Ентърпрайзис“ и имението „Флеминг Лък“. Аз съм собственик и на двете. Глен Балард притежава „Клиър Адвантидж“ и компанията, която е създал. Нарекъл компанията си на името на семейната земя — също като мен. Нашите имения са от двете страни на Долината на хармонията. В продължение на три поколения фамилиите Балард и Стокбридж враждуват за тази проклета долина.

Остра болка сви стомаха на Ребека.

— Враждуват ли?

Кайл се обърна към нея. Зелено-златистите му очи приковаваха вниманието с напрежението, което изразяваха.

— Всичко започнало с една жена и с парче земя и изглежда, че така и ще завърши.

С рязко движение Ребека остави чашата и скръсти ръце в скута си.

— Разкажи ми всичко.

Кайл се поколеба и след това започна да разказва историята гладко като човек, който многократно я е чувал още в детството си.

— И фамилията Балард, и фамилията Стокбридж искали да притежават Долината на хармонията. Първоначално, защото там имало вода. По-късно — заради рудните залежи. Макинтош, собственикът на Долината на хармонията, не искал да я продаде нито на едните, нито на другите. Всеобщо било мнението, че той бил старо твърдоглаво копеле. Отношенията се влошили. Били отправени заплахи. Имало и изстрели.

— Прилича на история от Дивия Запад.

Кайл я изгледа странно.

— То си е било в Дивия Запад. Както и да е, в края на краищата Макинтош предложил разрешение на въпроса. Той умирал, а имал дъщеря. Не била хубавица, както ми казаха, и нямала ухажори. Макинтош искал тя да се омъжи добре за някой от семейство Стокбридж или от семейство Балард. Който я вземел за невеста, получавал земята.

— Бедната жена! — възкликна съчувствено Ребека.

— Тя е щяла да бъде богата, независимо от коя страна си избере съпруг.

— Щели са да я използват.

— Не ми е приятно да ти го казвам, Беки — каза рязко Кайл, — но факт е, че често хората се женят заради земята.

— Продължавай.

— Излишно е да споменавам, че жената от семейство Макинтош била ухажвана и от двете страни. Но избрала мъж от фамилията Стокбридж. В семейство Балард били бесни от яд и с наближаването на сватбата нещата станали неудържими. Крадели добитък, мъжете се сбивали в града и си устройвали засади в планините. Нямало как няколко души да не бъдат убити. И двете страни се въоръжавали за всеобща война, когато жената от семейство Макинтош разбрала причината, поради която се омъжва.

— Искаш да кажеш, че не е знаела ли? Че искрено е вярвала, че този твой прародител я е обичал?

Кайл сви рамене.

— Тя била много млада. Баща й не искал да й казва истината, като си мислел, че тя ще е по-щастлива, ако не знае защо изведнъж двама от най-желаните за брак младежи на разстояние няколко мили наоколо започнали да я ухажват. Но скоро всичко й станало ясно. И тогава направо се вбесила.

— Обидила се е — подхвърли разгорещено Ребека.

— Както и да е. Всеки случай, тя мълчала по въпроса и настоявала сватбата да се отлага колкото може повече. Накрая баща й починал. В деня след погребението отменила сватбата. Вече притежавала Долината на хармонията и заявила, че няма намерение да се омъжва за никого от семействата Балард и Стокбридж.

Ребека вдигна поглед, изключително доволна от твърдостта на непознатата жена.

— Браво на нея.

Кайл гневно я стрелна с очи.

— Така тя започнала вражда, която продължава и до днес.

— Не я е започнала тя. Била е жертва. И какво станало после?

— Най-после госпожица Макинтош се омъжила. Избрала някого си от Денвър. Казвал се Корк.

— Сигурно някой, който я е обичал.

— Вероятно някой, който искал да притежава Долината на хармонията — каза мрачно Кайл. — Там има хубава паша и вода през цялата година. Както и да е, той достатъчно държал и на земята, и на жена си, за да уважава нейните желания. Отказал да продава земята, независимо колко му предлагали от семействата Балард и Стокбридж.

— Или са го заплашвали?

— Може би. Но Корк и жена му удържали на напора и на двете семейства. Те имали деца. Две починали още като малки. Третото, дъщерята, наследило земята.

— И предполагам, че веднага била затрупана със заплахи и предложения за женитба от следващите поколения на фамилиите Балард и Стокбридж?

Кайл кимна. Очите му помръкнаха.

— Отначало отказала на всички. Явно, че майка й добре я е подучила. Но била прелъстена от един от фамилията Балард. За чара на хората от фамилията Балард се носят легенди из онези месата. Говори се, че тя си внушила, че е влюбена и че този мъж от фамилията Балард е по-различен от останалите. Когато разбрала, че е бременна, приела предложението му за женитба.

— И какво станало? — Ребека усети, че тази невероятна история започва странно да я увлича.

— Малко преди сватбата разбрала, че нейният жених има любовница, с която не възнамерява да се раздели и след сватбата.

— Значи той е искал да се ожени за госпожица Корк само заради Долината на хармонията — тъжно констатира Ребека.

— Не се вживявай толкова — каза остро Кайл. — Това е стара история.

— Обикновено историята се повтаря в един или в друг вариант. И какво станало с госпожица Корк?

— Постъпила като майка си. В последния момент отменила сватбата.

— Въпреки че била бременна? По онова време, в онази епоха това е голяма смелост — каза Ребека с възхищение.

— Говори се, че Балард направо побеснял. Твърдял, че е баща на детето и че тя трябва да се омъжи за него. Но тя отричала, че бебето е от него. Казала, че може и да е копеле от фамилията Стокбридж, което според баща ми било чиста лъжа. Както се оказало, бременността й била ябълката на раздора. Скоро след това тя пометнала и прекарала сама следващите четиридесет години от живота си в Долината на хармонията. Името й е Алис.

— Моята Алис Корк? — попита бързо Ребека. — Тази, с която имам роднински връзки ли?

— Същата. Тя беше вироглава старица. Това ще ти кажа. Беше много стисната. Когато татко почина и аз наследих ранчото, отидох при нея да говорим за Долината на хармонията. Не ме пусна и до външната врата. Единственото ми удовлетворение беше, че към фамилията Балард е била още по-малко гостоприемна. Почина преди три месеца.

— И ми е завещала земята? — Ребека поклати глава от удивление. — Но аз изобщо не я познавам. Според адвоката с нея сме далечни роднини.

— Това обяснява защо адвокатите загубиха толкова време да те намерят — Кайл отпи глътка от питието си. — Адвокатите по начало не бързат. Знаех, че няма да се трогнат от това, че ти си наследницата. В края на краищата, клиентката им е починала и фирмата е била заета с по-неотложни неща. А пък аз наех най-добрата детективска агенция веднага щом видях клаузите на завещанието.

— И как си успял да видиш завещанието?

Кайл въздъхна.

— Алис Корк възложила на адвоката си да публикува тази проклетия в местния вестник на общината, в която прекарала целия си живот. Явно решила да си направи шега. Искала да бъде сигурна, че всички от фамилиите Балард и Стокбридж за пореден път са победени от жена. Аз обаче казах на детективската фирма, че ще платя допълнително, ако те открие преди адвокатите.

Дланите на Ребека яростно се вкопчиха една в друга.

— Винаги си бърз, когато гониш целта си. Достатъчно дълго работих с теб, за да го разбера.

Кайл присви устни.

— Всичко завърши с това, че аз първи те открих. Имах късмет. Фамилията Стокбридж е известна с късмета си в някои области. Оказа се, че ти си тук, в Денвър, и работиш във фирма, която предстои да бъде разпродадена. Работата се сведе до това Карстеърс да ме запознае с теб. С него се знаем от години. И когато му казах, че имам нужда от главен секретар като теб, той се скъса да те препоръчва. Беше загрижен за бъдещето ти след разпродажбата на фирмата.

Ребека бавно пое въздух.

— И аз, знаейки, че работата ми е в сериозна опасност заради разпродажбата, не можех да си намеря място от радост, че съм имала такъв късмет да те срещна точно тогава. Бях ти толкова благодарна, че реших да се проявя като най-добрия главен секретар, който си имал.

— Преди това нямах главен секретар — сухо изтъкна Кайл.

— Вярно. Така че аз изпълних моята част от сделката, нали? Бях най-добрият главен секретар, който си имал. Кажи ми, Кайл, ти кога реши да ме прелъстиш?

Очите му се присвиха застрашително.

— Не съм си поставял за цел да те прелъстявам, Беки. Всъщност отначало изобщо не знаех какво да правя с теб. Най-важното беше да те намеря, но след това нямах представа какво да правя. Ти изобщо не беше такава, каквато очаквах.

— И какво очакваше?

— Не знам — Кайл се раздвижи неспокойно. — Ти просто ме изненада, това е. Надявах се да открия жена, с която да мога да имам бизнес, но в момента, в който те видях, разбрах, че точно с теб не искам да имам бизнес.

— И очакваш да ти повярвам ли? След като чух историята на фамилията ти?

Той я погледна косо и свирепо.

— По дяволите, Беки, не съм очаквал, че между нас ще се получи привличане. Не бях готов за това. Реших да изчаквам. Непрекъснато си казвах, че адвокатите ще те търсят с месеци и междувременно ще те опозная. Приемах нещата едно по едно. Ти имаше нужда от работа. Аз имах възможност да ти предложа.

— И си си представял, че аз ще ти бъда толкова благодарна, че ще ти дам земята, на каквато и цена решиш да предложиш?

Кайл погледна към съдържанието на чашата си. Когато вдигна глава, очите му искряха от честност.

— Стори ми се, че можеш да ми върнеш услугата, като изслушаш предложението ми за земята, преди да чуеш предложението на фамилията Балард.

— Значи явно трябва да очаквам предложение и от фамилията Балард? — попита студено тя.

— Можеш да бъдеш сигурна, че Глен Балард ще бъде по петите на адвокатите. Той винаги дебне да открадне това, което някой друг е открил.

Ребека бе потресена от горчивината, с която той изрече тези думи. Очите й се разшириха от изненада.

— Значи не за първи път изпадаш в такава ситуация заедно с Балард?

— Случвало ми се е веднъж — два пъти.

— Кога? Във връзка с работата ли?

Сега тя бе обзета от любопитство. До този момент не бе виждала очите на Кайл да изглеждат така. Това я плашеше.

— Няма значение, Беки. Сега това не е важно. Единственото ми желание в момента е нещата между нас да се изяснят. Съзнавам, че тази ситуация може да те притеснява. Сигурен съм, че имаш въпроси.

Ребека бавно поклати глава от изненада.

— Признавам ти, че се опитваш да омаловажиш нещата, като ги сведеш до нещо дребно, което трябва да бъде изяснено. Имам само един въпрос към теб, Кайл.

— Питай — подкани я великодушно той. Погледът му бе донякъде замислен, сякаш той бе напълно сигурен, че вече владее положението.

— Защо реши, че ще успееш, след като направиш това с мен?

Той я погледна втренчено.

— За какво говориш? Нищо не съм ти направил, с изключение на това, че съм те любил.

— Не си ме любил — каза тя леко презрително. — Ти ме използва. Не си по-добър от предшествениците си. Опита се да ме прелъстиш с надеждата, че ще ти прехвърля земята без много шум.

Кайл направи крачка напред.

— Беки, това не е вярно. Когато имаш възможност да размислиш, ще го разбереш. Предупреждавам те. Недей да сипеш сега обвинения, които после самата ти ще трябва да понесеш. Казах ти истината за всичко, което се случи. Сега нашите отношения нямат нищо общо с Долината на хармонията.

Ребека стана. Самата тя се изненада, че не избухна от силната ярост, която я бе обзела.

— Не ме лъжи безцеремонно, Кайл. В основата на всичко е долината. Всъщност излиза, че тя е единствената причина за отношенията между нас. Преди всичко, заради нея сме се запознали, заради нея си ме любил и си ме поканил да дойда да живея при теб. На предшествениците ти признавам едно — те поне са предлагали брак на жената, която е притежавала тази долина. Аз дори и това не получих.

Зелените очи на Кайл проблеснаха.

— Ребека, седни. Реагираш прекалено бурно. Това не ти е присъщо. Успокой се и ми дай възможност да поговорим.

— За какво да говорим? Искаш ли да купиш тази земя от мен?

— Забрави за земята — изръмжа Кайл, като очевидно спокойствието му се изчерпваше. — Не говорим за земята, а за нас. За теб и мен.

— Така ли? Тогава няма да имаш нищо против днес следобед да дам земята на Глен Балард? — каза презрително тя.

Кайл отхвърли заплахата с едно махване на ръка.

— Не прави такива прибързани глупави изявления. Ти просто си малко разстроена.

— Малко разстроена ли? — Ребека не вярваше на ушите си.

— Беки, по-късно можем да се заемем с Долината на хармонията. Сега тя не е важна. Важни са нашите отношения.

— Какви отношения? — Ребека много ядосано се огледа. — Доколкото виждам, единствените отношения, които имаме, съществуват заради тази земя.

— Не е вярно, по дяволите, Беки, чуй ме — Кайл направи две големи крачки напред и остави чашата си. — Не постъпваш разумно. Това не ти е присъщо. Успокой се и се опитай да помислиш.

Тя вдигна брадичка.

— За какво да помисля, Кайл? За това, че нито веднъж не ми каза, че ме обичаш ли? За това, че съм била глупава да си въобразявам, че ме обичаш и че само ти е необходимо време, за да разбереш чувствата си? Или може би трябва да седна и да помисля за това как съм била подведена и използвана? Нещо ми подсказва, че второ ще даде подобри резултати.

— Не си била подведена — той обгърна раменете й и леко я разтърси. Погледът му блестеше, докато с явно усилие овладяваше гнева си. — Няма да ти се размине, че така ме обвиняваш, независимо колко си ядосана. Казах ти веднъж и го повтарям, че връзката ни няма нищо общо с тази земя.

— И аз трябва да ти повярвам ли? — тя беше скептична. — След всичко, което току-що ми разказа?

— Повярвай ми, Ребека — каза през зъби Кайл.

— Кажи ми поне една разумна причина, за да ти повярвам.

— Искаш причини ли? — отвърна бързо той. — Ще ти изложа няколко. Дължиш ми малко доверие, Ребека Уейд. Аз съм мъжът, с когото ти спиш. Мъжът, когото казваш, че обичаш.

— Защо трябва да си хабя любовта и доверието на вятъра? Поне сега знам защо нито веднъж не ми каза, че ме обичаш. Признавам, че поне в това отношение си бил честен.

Той грубо стисна раменете й.

— Дадох ти всичко, което мога да дам на една жена — каза рязко той. — Всичко.

— Искам да ти кажа, Кайл Стокбридж, че това не е достатъчно.

Ребека бързо се отдръпна от него, направи няколко крачки назад и ръцете му увиснаха празни.

— Не бягай от мен, Беки — заповяда й нежно той.

— Не бягам от нищо и от никого. Но ще се махна колкото може по-далеч от теб.

— Ще те последвам.

Тя прочете неумолимото намерение в очите му и мрачно се усмихна.

— Няма да ме следваш много дълго. Веднага щом се отърва от Долината на хармонията, ще ме забравиш. Не се безпокой, Кайл. Каквото и да мислиш, че изпитваш към мен, ще се изпари веднага щом земята вече не е между нас.

Тя бързо излезе и тръгна по коридора към спалнята.

Кайл се спусна към нея, като едва я стигаше.

— Къде си тръгнала?

— За тази нощ — на хотел. Утре смятам да направя малко пътешествие из планината. Любопитна съм да видя земята, която Алис Корк и майка й толкова упорито са се борили да задържат.

— Те не са искали толкова да задържат Долината на хармонията, колкото тя да не попадне в ръцете нито на Стокбридж, нито на Балард.

— Мога да разбера защо не са желали да попадне в ръцете на човек от фамилията Стокбридж. Но засега нямам нищо против някой от фамилията Балард. Може би този Глен Балард не прилича чак толкова на предшествениците си, колкото ти на своите.

— Престани да сипеш смътни заплахи. Не е в твой стил.

— Кой изрича заплахи?

Ребека зави покрай ъгъла в спалнята и влезе в килера, за да вземе куфара си. Когато рязко се обърна, тя се сблъска с Кайл, който се оказа почти върху нея. Ръбът на куфара го блъсна в слабините.

Кайл трепна от болка и задържа дъха си.

— Повярвай ми, Ребека, Глен Балард е негодник като баща си и като дядо си. Знам го със сигурност.

— Така ли? — Ребека стовари куфара върху леглото, отвори го и започна безразборно да хвърля в него дрехи. — Откъде знаеш? Какво още ти е направил, освен че се е борил за това, за което и ти?

— Преди всичко, прелъсти годеницата ми — каза Кайл с леден глас.

Ребека беше толкова шокирана, че за миг не помръдна. Тя втренчи поглед в Кайл, държейки куп бельо.

— Балард е откраднал годеницата ти? — повтори най-после неразбиращо.

— С Дарла са женени от около четири години.

Ребека бавно се обърна към отворения куфар и пусна бельото в него.

— Чух слухове, че някога си бил сгоден. Но никой не коментира.

— В службата нямат кой знае каква представа за това — отвърна Кайл. — Там не говоря по този въпрос.

— Нито пък другаде. Чудех се кога ще се наканиш да ми го кажеш — тя затвори куфара, като го заключи с излишно старание. — Чух и слухове за брак. На времето си помислих, че това са клюки. Сега не съм сигурна. Вярно ли е, Кайл? Ти разведен ли си?

Той прокара пръсти през косата си.

— Да.

— Да? Само това обяснение получавам за един развод и за един провален годеж?

Очите му я изгаряха.

— Какво искаш да ти кажа? Че съм два пъти неудачник по отношение на жените ли? Хубаво, признавам си. Мъжете от рода Стокбридж не са добри съпрузи. Попитай някого, който ни познава. Късметът на Стокбридж не действа, когато стане въпрос за жени — заключи с горчивина той.

— Може би мъжете от рода Стокбридж не е трябвало да разчитат на късмета си по отношение на жените. Може би вместо това е трябвало да се опитат да бъдат честни.

Ребека вдигна куфара си. Той беше толкова тежък, че се налагаше да го носи с две ръце.

— Остави го, Беки. Никъде няма да отиваш.

— Как ще ме спреш? С груба сила ли? Не се опитвай, Кайл. Не е помогнало при другите жени, няма да помогне и при мен. Махни се от пътя ми.

Той за момент затвори очи, явно полагайки усилие да се овладее.

— Не искам да те пусна, Беки. Опасявам се, че ще направиш нещо неразумно.

— Например какво? Да продам земята на Глен Балард ли? Обещавам ти, че веднага ще ти кажа, ако го направя. Сега се махни от пътя ми.

— Беки, ти ми каза, че ме обичаш — напомни й той много нежно.

— Спомена, че правя неразумни неща — промърмори тя. — Махни се, Кайл!

— Тази сутрин ме посъветва да дам възможност на Харисън да ми изложи обяснението си. Послушах те.

— Не прави аналогии. Вече имаше възможност да ми обясниш и това, което ми каза, не ми хареса.

— По дяволите, Беки, дължиш ми поне малко доверие.

— Защо? Защото съм спала с теб десет нощи ли? — отвърна бързо и гневно тя. — Абсолютно нищо не ти дължа за тази привилегия. Що се отнася до мен, ти си ми длъжник. Длъжник си ми за цялата любов, която пропилях по теб. За цялата любов, която бях готова да пропилея за теб в бъдеще. Но както изглежда, този дълг няма да ми бъде изплатен, затова ще го впиша в графата „лоши дългове“.

— Беки, предупреждавам те. Ако си тръгнеш сега, ще съжаляваш.

Той повдигна вежди.

— Така ли? И какво ще направиш? Ще ме уволниш ли? Хайде, действай. Щом Карстеърс толкова горещо ме препоръча на теб, сигурна съм, че ще успея да го накарам да ме препоръча и на някой друг. Може би Глен Балард ще има нужда от добър главен секретар, който два месеца е работил във вражеския лагер?

Ребека веднага разбра, че прекали с последната безсмислена заплаха. Ръката му здраво хвана нейната, пръстите му я стиснаха за наказание. Но това не я изнервяше толкова, колкото силният гняв в очите му.

— И през ум да не ти минава да отиваш при Глен Балард — каза подчертано нежно той.

Ребека си пое дъх, за да се съвземе, и реши, че въпреки че беше ядосана, нямаше право така да го заплашва. Тя просто не биваше да наранява мъжа, когото толкова много обичаше.

— Успокой се, Кайл. Няма да предложа услугите си на твоя съперник. Нямам интерес да бъда в центъра на тази вражда. Просто искам да се оттегля. Доколкото схващам, колкото по-бързо стане това, толкова по-добре.

Кайл се взря в лицето й и неохотно пусна ръката й.

— Беки, продай ми земята и между нас няма да има проблеми — подкани я той със сурова деликатност. — Когато сложим край на това, ще видиш, че нашите отношения нямат нищо общо с него. Ще те желая толкова неудържимо, колкото и сега. Между нас нищо няма да се промени.

Тя можеше само да се възхищава на това докъде може да стигне наглостта му.

— Не искаш много, нали?

— Само доверието ти.

— А аз какво ще получа?

Той се намръщи.

— Всичко, което имаше досега. Отношенията ни ще станат такива, каквито бяха до днес сутринта.

— Не ми е приятно да ти го кажа, Кайл, но ми се струва, че отношенията ни никога няма да бъдат такива, каквито бяха досега. Случиха се прекалено много неща. Аз искам повече, отколкото ти можеш да ми дадеш. Вече съм наясно.

— По дяволите, госпожо. Какво искаш от мен?

Гласът му беше груб.

— Любов, всеотдайност, открити отношения, това е.

— Казах ти, Беки. Вече съм ти дал повече, отколкото, на която и да е друга жена.

— Повече, отколкото си дал на бившата си съпруга или на онази Дарла, за която някога си бил сгоден?

— Остави на мира бившата ми съпруга и бившата ми годеница.

— Че защо? Ти твърдиш, че си ми дал повече, отколкото, на която и да е друга жена, но ти си им дал брачни халки. Това е повече, отколкото получих аз. Довиждане, Кайл.

Ребека само веднъж погледна смаяното изражение на Кайл и се промъкна покрай него. Беше много болезнено да се взира повече в съсипаното му лице. Тя вече страдаше толкова много, че й идваше да заплаче. С огромно усилие на волята успя да извлачи тежкия куфар по коридора, после до асансьора и до гаража, където беше колата й.

Тя усещаше, че Кайл мълчаливо следва всяка нейна стъпка. Той не предложи да й помогне за тежкия куфар, но и не направи усилие да я спре, когато тя седна зад кормилото на колата си. Просто стоеше на входа на коридора при ескалатора с ръце в джобове и гледаше как завърта ключа в стартера.

Ребека го зърна за последно в огледалото за обратно виждане. Лицето му бе добило неразбираемото изражение на човек, свикнал да бъде сам. Човек, който дълбоко в себе си не бе очаквал самотата да му се размине.

По време на съвместния им живот имаше моменти, в които той не изглеждаше толкова отчужден и самотен. Имаше моменти, в които Кайл приличаше на мъж, който се влюбва. Ребека си каза, че сигурно се бе заблудила.

На три преки от блока на Кайл Ребека спря на паркинга на универсалния магазин и се разплака от все сърце.