Джейн Ан Кренц
Докосване на жена (11)

Глава 10

Следващите четири дни бяха най-тежките в живота на Кайл. Той ги прекара в отчаяно търсене на Ребека. Загуби цял ден, за да я търси из планината — в имението на Алис Корк, в мотела, в къщата на Балард. Обиколи и мотелите в близките градове. След това се качи на поршето и, разяждан от мъка и гняв, се върна в Денвър.

Тя бе избягала от него. Кайл не можеше да преодолее шока. Дълбоко в себе си, въпреки цялата бъркотия през изминалите дни, въпреки всичко, което се случи, той се надяваше, че Ребека ще остане с него.

Така ли се бе чувствал баща му, когато Марта Стокбридж го бе напуснала? Той се чудеше как един мъж би могъл да съществува, когато част от него е разбита на парчета.

Щом се спусна от планината, Кайл увеличи скоростта на поршето. Трябваше да намери Ребека. Нямаше да мине по пътя на баща си. Нямаше да се превърне в рязък и мрачен човек, какъвто беше той. Всичко да отива по дяволите, ако миналото пак се повтори. Той не беше баща си, а Ребека изобщо не беше слаба, крехка, прекалено деликатна жена, която не може да се справи с нрава на един мъж.

Кайл няма да повтори грешките на баща си. Поне не всички грешки. В случай че успее да ги избегне.

Той ще намери Ребека и ще й обясни това. Ще й го обясни много ясно, си каза мрачно Кайл.

Но към неделя най-после си призна, че няма да му е много лесно да я намери в Денвър. Потърси я в предишното й жилище, в любимите й ресторанти, дори остави съобщения в по-големите хотели. Вечерта се прибра капнал в жилището си, крачейки от едно помещение в друго, сякаш очакваше духът й да се материализира.

В понеделник сутринта Кайл стана от леглото и си спомни, че трябва да отиде на работа. Не можеше да пренебрегва повече „Флеминг Лък Ентърпрайзис“. Бе отсъствал вече цяла седмица, без да се обади. Бог знае как Харисън се бе справял без компетентен, деен и способен главен секретар, който да компенсира отсъствието на шефа.

Той стоя под душа петнайсет минути, избръсна се с педантична прецизност, намери чиста риза и си наложи да хапне нещо. Но нито един от познатите утринни ритуали нямаше силата да изтрие пораженията, които бяха нанесли събитията през изминалата седмица.

Дори Кайл съзнаваше, че изглежда като изваден от бездънна яма. Той се погледна в огледалото в коридора, видя тъмните кръгове около очите си, резките бръчки около устата си и забеляза, че има нужда от подстригване. Прокара пръсти през тъмната си коса, като се опитваше да я опитоми. След малко се отказа.

Слезе с асансьора и се качи на поршето. Деликатният мотор на колата съчувствено изви, когато поршето с рев излезе от гаража. По пътя си към офиса Кайл помисли къде още би могъл да потърси Ребека. Той можеше да отвори личния й файл и да вземе адреси на нейни роднини.

Когато влезе в паркинга на компанията си и остави колата, той реши, че трябва да наеме същата частна детективска агенция, която преди бе открила Ребека.

— Добро утро, господин Стокбридж — Тереза Олдридж изненадано вдигна поглед към Кайл, когато той влезе в кабинета. — Не знаехме дали да ви очакваме днес.

— Тук аз съм собственикът, забрави ли?

— Да, господине — отговори любезно тя. — Не съм забравила. — Тя погледна мрачното му изражение и се изкашля. — Приятно ли прекарахте отпуската си миналата седмица?

— Прекарах отвратително, Тереза.

— Радвам се да го чуя, господин Стокбридж — каза машинално Тереза. Очите й се разшириха от ужас, когато усети какво е направила. — Извинете, исках да кажа…

— Няма значение. Знам точно какво искаш да кажеш. Какво става тук? Виждам, че докато ме е нямало, сградата не е паднала.

Невъзмутима, Тереза придоби деловия вид на секретарка.

— Повечето от съобщенията за вас вече са обработени, но има няколко, които ви оставих — тя се пресегна да вземе една папка. — Искате ли да ви ги кажа сега?

Кайл потисна една ругатня.

— Да. Донеси ми ги с кафето.

В очите на Тереза блесна познато пламъче.

— Господин Стокбридж, знаете какво е отношението на госпожица Уейд по въпроса за това секретарките да правят кафе на шефовете си.

— За твое съжаление, Тереза, госпожица Уейд не ръководи тази работа — Кайл с трясък отвори вратата на вътрешния кабинет. — Поне сега вече не я ръководи — допълни той с приглушен глас. Какво ли не би пожертвал, за да се върне — и методи на управление, и какво ли не още. Всяка сутрин щеше сам да си прави кафето, ако можеше да го пие с Ребека. — А какво искаш да кажеш с това, че повече от съобщенията ми вече са обработени? — извика й той.

— Господин Харисън се справи с някои, а за останалите бяха взети мерки по обичайния начин.

Кайл не обърна внимание на загадъчния отговор и затвори вратата. „Обичайният начин“ през последните два месеца означаваше, че Ребека се е погрижила за тях.

Кайл огледа познатото помещение. Кабинетът му беше чист като аптека. Нямаше купища документи, оставени на неговото внимание, нямаше паметни бележки от управителите, нямаше списък с обаждания, на които трябваше да бъде отговорено веднага. Кайл смъкна якето си и намръщено се загледа в чистото бюро. После се наведе и натисна бутона на секретарската уредба.

— Тереза, имам чувството, че тук вече няма нужда от мен. Къде е работата, натрупана през времето, в което ме нямаше?

— Обичайните неща са уредени.

Кайл стисна зъби и пусна копчето на уредбата. Преди Ребека да постъпи на работа, никой не се осмеляваше да поеме отговорността да се грижи за „обичайните“ неща, които се трупаха на бюрото на Кайл. Той реши, че служителите му много се бяха разпуснали. Очевидно абсолютно всички смятаха, че имат право да влизат в кабинета на шефа си и да се разпореждат. Харисън беше надминал себе си.

Фактът, че имаше нещо, което да го вбеси, му възвърна самочувствието. Кайл усети как вътрешният му смут се поуталожи, когато намери къде да насочи изтерзаните си емоции. Направо ще сдъвче някого заради това. Може би много хора. Ще започне с Харисън. Веднага след като си изпие кафето.

Кайл се отпусна на стола си. Тази сутрин наистина имаше нужда от кафе. Той се чудеше дали Тереза до такава степен се чувстваше освободена, че да бъде толкова нахална, да не изпълни заповедта му за кафето. Ребека беше оставила отпечатъка си върху „Флеминг Лък Ентърпрайзис“.

Кайл отново се обади на Тереза.

— Искам кафето сега. Тази сутрин нямам настроение да си играя на демонстриране на сила. Или ми донеси кафе, или си търси друга работа.

За момент в съседното помещение настъпи тишина. След малко се чу ледено любезният глас на Тереза.

— Кафето ви идва. Заедно със седмичния доклад, който пропуснахте миналия петък.

Кайл се отпусна на стола си, като си мислеше, че вече трябва да побеждава там, където може. На Ребека не й беше приятно секретарките да бъдат тероризирани, но Ребека вече я нямаше, за да успокоява дракона.

Кайл се пресегна към тефтера с телефоните, за да намери номера на детективската агенция, която беше наел преди два — два и половина месеца, когато вратата се отвори. Той не вдигна поглед.

— Благодаря, Тереза — изръмжа саркастично Кайл.

— Мислех, че си се отучил от навика си да използваш Тереза за своя сервитьорка — каза спокойно Ребека, поставяйки на бюрото пред него пълна кана с кафе.

Кайл изпусна тефтера с телефоните. Той рязко се обърна, за да види призрака, който стоеше от другата страна на бюрото.

— Ребека!

Веждите й се повдигнаха въпросително.

— А ти кого очакваше? Някоя камериерка ли? — тя размаха клипборда и седна на стола срещу него. — Идвам със седмичния доклад. През последните няколко дни се струпа доста работа. В четвъртък и петък с господин Харисън се погрижихме за повечето от текущите задачи, но има няколко неща, на които ти лично трябва да обърнеш внимание. Според мен сделката Дженингс-Хътън е под въпрос. Трябва да предприемем няколко решителни хода по отношение на нея.

Кайл скочи на крака, като рязко се облегна на бюрото.

— Била си тук в четвъртък и петък? Обърнах града да те открия.

Тя го изгледа продължително, без да отговори.

— Така ли?

— Беки, направо се побърках да те търся.

— През цялото време бях тук. Къде си мислеше, че ще отида?

Той искаше да разтърси това лице с прекалено безобидно, невинно и многозначително изражение, но не посмя да я докосне. Още не, каквото и да стане. Ако я докоснеше, той по-скоро щеше да свали бързо дрехите й и да я повали на канапето отсреща. Кайл си каза, че трябва да се успокои. Трябваше да мисли ясно. Задържа ръцете си на бюрото, за да ги възпре да не треперят.

— Ти избяга от мен — каза най-после много нежно той.

— Заминах си от планината, без да те безпокоя с моите планове — отговори Ребека. — Но не съм избягала. Трябва по-добре да ме познаваш, Кайл.

Той поклати глава, за да я проясни. Донякъде му се струваше, че има халюцинации.

— Знаех само, че си отиде.

— Върнах се на работа — каза тя, като повдигна рамо, отхвърляйки обвинението.

— Проверих дали не си в предишното ти жилище. Не беше там.

— Останах на хотел, докато си намеря друго жилище — обясни тя доста непринудено.

— Така ли? — Кайл се изправи. — Сигурно си избрала някой много потаен хотел. Оставих съобщения във всички по-големи хотели и мотели.

— Така ли? — попита го тя пресилено ведро. — Защо?

Облекчението, което бе обзело Кайл, постепенно отстъпи място на нарастващо раздразнение. Той започна да усеща, че Ребека може би си играе с него.

— Защо? — повтори внимателно той. — Защото се опитвах да те намеря, разбира се.

— Защо? — попита отново тя.

Кайл й хвърли свиреп поглед и след това тръгна към френския прозорец. Застана до него, гледайки планините, и се опитваше да разбере какво става.

— А ти как мислиш, защо съм те търсил, Беки?

— Нямам представа — отвърна решително тя. — Но сега, след като ме намери, ще обърнем ли внимание на седмичния доклад?

— Не, няма да обърнем внимание на седмичния доклад — Кайл се извърна рязко и застана пред нея. — Ще говорим, по дяволите!

— За какво?

— За нас. И не ме гледай така наивно. Сигурно си чула преди пет минути, когато заявих на секретарката си, че не съм в настроение за игри. Казах го напълно сериозно. Прекарах много тежка седмица, Беки, и ти си виновна за всичко. Постави ме в предостатъчно трудни ситуации. Остави ме на мира, госпожице. Платих си за грешката.

Тя се облегна на стола си и замислено го наблюдаваше.

Кайл видя проблясък на съчувствие в кехлибарените й очи и му поолекна. Надутата поза на любезно спокойствие беше фасада. Под нея тя бе толкова напрегната, колкото и той.

— Струва ми се, че разбирам.

— Разбираш много добре. И ми се струва, че и аз започвам да схващам нещата. Ти размахваше ножа, нали? Отмъсти си толкова, колкото можеше. Достатъчно е това, че ме принуди да стана съдружник в бизнеса с Глен Балард. О, не, Беки Уейд иска и последната капка кръв. Тя настоява за отмъщение за две жени, които изобщо не познава, а след това — и за себе си. Ти си една алчна жена. Трябва да си наясно какво ми причини, когато изчезна.

Ребека погледна към бележките си на клипборда.

— Не е вярно, Кайл. Изобщо нямах представа как ще приемеш това, че си заминах. Само бях наясно, че ми трябва време да размисля. Разбрах, че тук е последното място, където ще ме потърсиш.

— Много добре ме познаваш.

— Напоследък доста научих — съгласи се тя.

Той се почеса по врата.

— Повече, отколкото искам да знаеш за мен.

— Грешиш, като криеш от мен някои неща, Кайл.

— Нямах избор — той отново се обърна към гледката със Скалистите планини. — Не знаех как да ти кажа. Нямах представа колко ще можеш да понесеш. Опасявах се, че ако знаеш всичко — за това докъде съм стигнал, за да се сдобия с Долината на хармонията, че имам провалени брак и годеж, ще ме напуснеш. Коя умна жена не би го направила? И точно когато започнах да се надявам, че може би ще успееш да се справиш с всичко, ти ми излезе с този номер със земята. Тогава изпуснах нервите си пред теб. Но това няма да се повтори, кълна се.

— Рано или късно трябваше да се случи — изтъкна нежно Ребека.

Той решително поклати глава.

— Не, няма да допусна да се повтори.

— Намерението е благородно, но е трудно изпълнимо. Ти имаш ужасен характер, Кайл. Знам, че в повечето случаи се овладяваш, но положително ще има и такива, при които няма да успееш. Но, откровено казано, не виждам защо трябва чак толкова да се тревожим за това.

Той я стрелна с поглед през рамо.

— Казах ти някои ужасни неща.

— Нарече ме подла, предателска, измамна, малка вещица — съгласи се тя. — Но при създадените обстоятелства трябва да призная, че имаше известно право. Аз наистина донякъде извърших предателство, за да ви подведа да работите заедно с Балард. Не ми е приятно да го признавам пред теб, защото знам колко много ти и всички останали държите да се поддържа легендата за сприхавия нрав на рода Стокбридж, но според мен го надценявате.

Кайл се облегна с ръка на стената и втренчи поглед в Ребека. Сигурно нещо не беше разбрал.

— Надценяваме ли го? — изрече най-после той.

Тя бързо кимна. Елегантно прибраната й коса проблесна на светлината в кабинета.

— Надценявате го. Както правят драконите, ти нападаш ненадейно. Когато отвориш уста, бълваш много огън. Но не причиняваш кой знае какви щети. Имаш много по-големи възможности за самоконтрол, отколкото ти и всички останали смятат, че притежаваш.

Това някак го притесни.

— Чакай да се разберем. Искаш да кажеш, че не се стряскаш от характера ми ли?

Ребека леко се усмихна.

— Признавам, че за известно време е доста стъписващо, но това не трае дълго. Както обикновено, когато разнищиш една легенда, виждаш, че се базира на много празни приказки.

— Това ми е безкрайно неприятно — каза изумен той. — Но сега не съм в настроение да споря по въпроса. Ако избухването ми не те е прогонило за четири дни и ако си решила, че си ми отмъстила, защото скрих от теб истината за Долината на хармонията, защо си замина?

— Казах ти, беше ми необходимо време да помисля.

— За нас ли?

— Да.

У Кайл блесна лъч надежда. Тя беше тук, работеше при него, и беше приключила с наказанието си заради Долината на хармонията. Твърдеше, че не се плаши кой знае колко много от нрава му. Може би все още чувстваше нещо към него. Той облиза сухите си устни и се опита да запази спокойствие.

— И стигна ли до някакви заключения? — попита Кайл.

— Всъщност, да.

Той затвори за миг очи, опитвайки се да разгадае нюансите в гласа й. Това беше невъзможно. Кайл отвори очи и срещна кехлибарения й поглед.

— Е?

Ребека се изправи, като все още държеше клипборда си, и застана точно срещу него.

— Реших да се омъжа за теб.

Ако прозорецът зад него беше отворен, Кайл беше сигурен, че може би щеше да падне долу.

— Да се омъжиш за мен?

— Точно така. Това, което напоследък ми прави силно впечатление, е, че мъжете от рода Стокбридж не умеят да се справят в отношенията си към жените. Сутринта, когато яздехме, ти казах, че мъжете от твоя род — включително и ти, не умеят да си избират съпруги. Затова реших да взема нещата в свои ръце. Решавам вместо теб. Както знаеш, много съм добра във взимането на решения.

Сякаш светът около него се залюля. Кайл се загледа в спокойното лице на Ребека, докато всичко си дойде на мястото.

— Беки, сигурна ли си? Знаеш първият ми брак каква катастрофа беше. А втория път дори не успях да опазя годежа си.

— Разбирам, че самата мисъл за брак те изнервя. Това е разбираемо, като се има предвид досегашният ти опит. Но този път можеш да се успокоиш. Аз поемам отговорността, така че няма да има грешка.

— Сигурна ли си? — попита саркастично той. Но вътре в себе си усещаше прилив на еуфория. През него като вълна премина страхотна възбуда, която спря дъха му. Кайл се страхуваше да помръдне, за, да не би да развали магията.

— Напълно сигурна — заяви тя сериозно.

— Кога? — попита Кайл.

Тя почука с химикалка по клипборда си и сви замислено устни.

— Трябва да се предприемат едно-две неща, преди да подпишем документите.

— Какви неща?

— Искам да ме ухажваш — каза тя. — Искам истинско ухажване.

Кайл онемя.

— Ухажване — повтори той тихо.

— Искам, Кайл. Искам всичко, което не си ми дал досега. Цветя, танци, мили приказки, пръстен и голяма сватба. Но това не е всичко. — Брадичката й гордо се надигна. — Искам да кажеш, че ме обичаш.

— Обичам те — заяви той, без изобщо да се замисли. Думите дойдоха с изумителна лекота. Те прокънтяха във въздуха и той ги чуваше отново и отново, като съзнаваше, че това бе истина. Изведнъж Кайл се почувства раним и уязвим. — Толкова много те обичам, че направо се разкъсвам от обич.

Ребека се усмихна.

— Отличен старт — каза одобрително тя. — Можеш да ме вземеш за вечеря в седем часа. Ще ти дам адреса на хотела, в който съм отседнала.

— Не. Ще дойдеш с мен — каза й пламенно той. — Искам да се върнеш при мен. Ще отидем на вечеря, щом искаш, но държа да дойдеш у дома.

— Не преди да сме женени, Кайл. Казах ти, че искам да ме ухажваш. Ще направим всичко така, както аз го искам. Вече опитахме по твоя начин, но нищо не се получи — тя отново седна и погледна клипборда си. — Сега, след като изяснихме това, е време е да преминем към седмичния доклад, нали?

На Кайл постепенно му стана ясно, че положението беше извън контрол. Преди да се върне при него, тя щеше да го дразни, да го примамва, да го тормози Бог знае докога. Ребека Уейд се главозамайваше.

Кайл направи крачка напред и изтръгна клипборда от ръцете й.

— Не, Беки — каза рязко той. — Стигна твърде далеч. Аз те обичам и по всичко личи, че и ти ме обичаш. Това е достатъчно. Ще се оженим веднага щом уредим документите. Не възнамерявам да се оставям да ме прекарваш през още едни перипетии. Предизвика достатъчно хаос в живота ми. Задоволи се с отмъщението си и да прекратим войната.

Ребека се пресегна да вземе клипборда си.

— Искам да ме ухажваш, Кайл. Искам любов и цветя. Голяма сватба. Всичко да бъде както трябва. Няма да дойда да живея при теб, докато не ги получа.

— Беки, защо? — избухна безпомощно той. — Това е глупаво губене на време.

— Според мен не е — каза нежно тя. — Стана до болка ясно, че мъжете от рода Стокбридж трябва малко да се шлифоват.

— И ти искаш да ме шлифоваш ли?

— Това е най-малкото, което мога да направя за мъжа, когото обичам.

Ребека реши, че Кайл никога няма да разбере колко силно трепереше, когато излезе тази сутрин от кабинета му. Тя бе стискала зъби, но през следващите дни се разбра, че си е заслужавало.

Кайл я обичаше и искаше да го докаже, като я ухажваше. Кабинетът й и хотелската й стая бяха пълни с цветя. Всеки ден я водеше на вечеря и на танци. Вечерите бяха на запалени свещи и танците бяха интимни.

Най-хубавото беше, че повечето от сенките, които обгръщаха Кайл, отново се отдръпваха. В дните, които последваха обявяването на намерението на Ребека да се омъжи за него, Кайл се шегуваше и се усмихваше повече, отколкото през предишните два месеца взети заедно.

По време на вечерите на запалени свещи, Кайл започна да се разкрива и да говори. За миналото. За баща си. За бъдещето. Все едно че беше освободен от клещите на времето. Той беше ненаситно любопитен по отношение на Ребека. Искаше да знае всичко за нея. Тя отговаряше на въпросите му, като от една страна се забавляваше, а от друга се очароваше, наблюдавайки го как излиза на светлина.

Имаше моменти, в които непоносимият нрав на Стокбридж припламваше. Най-яркият пример беше, когато Ребека бе казала на Кайл „лека нощ“ пред вратата на хотелската си стая. Той се бе примирил с факта, че тя няма да отиде с него в жилището му, но очевидно не бе очаквал да му откаже предишната интимност.

— Беки, това е лудост — гневеше се той с напрегнат глас, като стоеше в коридора пред стаята. — Пусни ме да вляза.

— Не — каза мило тя. — Още не.

— Аз те желая. По дяволите! Ако затвориш вратата под носа ми, ще я разбия!

Съседна врата се отвори и един пълен мъж на средна възраст показа плешивата си глава в коридора.

— Хей, я по-тихо! Мъчим се да заспим.

Кайл така изгледа мъжа, че той бързо затвори вратата.

— Правиш сцени, Кайл. Ще ти бъда благодарна, ако престанеш. Знам, че от рода Стокбридж много ги бива за това, но от рода Уейд изобщо не обръщат внимание на тези неща.

Кайл изруга.

— Пусни ме да вляза. Ще поговорим по въпроса.

— Няма да поговорим. Ако те пусна, няма да мога да те изкарам навън.

Очите му заблестяха.

— Радвам се, че съзнаваш това.

— Разкарай се, Кайл — каза тя с лека усмивка. — Ще се видим утре в офиса.

— Беки, този хотел сигурно ти струва цяло състояние. Няма защо да оставаш тук. Върни се при мен. Имам свободна спалня.

— Която изобщо няма да имам възможност да ползвам. Не, Кайл, благодаря — тя се прозя. — Извинявай. Трябва да поспя, ако искаш утре да ти бъда полезна.

— Искам сега да ми бъдеш полезна — започна той и отново изруга, този път примирено, тъй като вратата леко се затвори под носа му.

Ребека се облегна на вратата и чу звука от отдалечаващите се стъпки по коридора. После се усмихна и започна да се приготвя за сън.

Мъжът я обичаше. Вече не можеше да има съмнение. Ребека почти винаги бе убедена в това, но сега го виждаше с очите си. Все пак още малко щеше да почака, преди да го освободи от нещастието му.

Тя спокойно поклати глава, извади нощницата от гардероба и тръгна към банята. Изобщо не проумяваше защо съпругите в рода Стокбридж и жените от рода Корк изобщо не се бяха сетили как да се справят с мъжете от рода Стокбридж.

Номерът беше да им се излезе насреща. Щом направиш това, ги държиш с къса юзда. Всички мъже от рода Стокбридж бяха силни, а на силните мъже им трябват силни жени, които не понасят много глупости.

Още две седмици с цветя и вечери на запалени свещи, реши Ребека, и ще каже на Кайл, че е време да й поднесе пръстена.

Но следващия петък следобед плановете на Ребека се провалиха. Кайл се появи в кабинета й малко преди пет часа. Той бе сменил дрехите си. Вече не беше с костюма и връзката, които носеше през целия ден. Вместо тях, той беше с познатите джинси и с черната каубойска шапка. Нещо в зелените очи на Кайл изостри вниманието на Ребека. През нея премина странна тръпка на очакване.

— Имаш някакви планове за уикенда ли? — попита иронично тя.

— Да, госпожице — усмихна се широко Кайл.

Ребека не се довери на тази усмивка.

— Какви планове? На ранчото ли ще се качваш?

— За първи път позна. Винаги съм казвал, че си един проницателен главен секретар — той удари с шапка бедрото си и отново се усмихна. — Идваш с мен.

Тя остави химикалката и го погледна внимателно.

— Така ли?

— Да.

Ребека помисли върху предложението.

— Струва ми се, че няма да дойда. Вече ти обясних, че няма да оставам при теб нито една нощ, докато не се оженим.

— Проблемът ти, госпожице, е, че си ужасно безкомпромисна. Трябва да се понаучиш да отстъпваш за някои неща.

Зъбите на Кайл блеснаха.

— И ти си мислиш, че ще можеш да се държиш добре през целия уикенд? Ще ме оставиш ли да ползвам свободната ти спалня, без да ме тормозиш?

— Можеш да се настаниш, в която спалня пожелаеш — каза той, заобикаляйки бюрото. — Но която и да избереш, ще ме намериш в нея.

— Кайл!

Ребека извика и скочи от стола, но нямаше къде да бяга. Той веднага я хвана и я метна върху рамото си.

— Кайл Стокбридж, да не си посмял да ме носиш така. Какво ще си помислят всички?

— Ще си помислят, че най-после ни е омръзнало да се разиграваме. И ще бъдат прави. Напоследък се чувствах като мечок, който го водят за носа. Ухажвах те, Беки. Сега ще те заведа в планината и ще те любя, докато се побъркаш. За известно време се отказвам от твоя метод.

Той я изнесе от кабинета, без да обръща внимание на смаяните и доволни погледи на служителите си. Когато стигна до асансьора, Рик Харисън задържа вратата и застана пред шефа си. Той се усмихваше широко.

— Да разбирам ли, че имате интересни планове за уикенда? — попита направо Рик.

— Отиваме на планината — обясни Кайл, като потупа Ребека по дупето. — Беки има нужда от чист въздух и от гимнастика.

— Разбирам. Приятно прекарване — каза Рик, когато вратата на асансьора се отвори на партера.

— Ще бъде — обеща Кайл, докато Ребека приглушено коментираше нещо.

Той излезе от асансьора и понесе товара си към мястото на паркинга, където беше черният му автомобил. Намести Ребека в поршето и пое във вечерната тъмнина.