Джейн Ан Кренц
Докосване на жена (12)

Глава 11

Нощта беше хладна и ясна и по планинския път нямаше никакво движение. Ребека се чувстваше удобно и на сигурно място в поршето. До нея Кайл шофираше с лекота, която й напомняше за начина, по който яздеше Тюлип.

В колата цареше атмосфера на безметежно спокойствие. Ребека беше наясно откъде идваше то — и двамата съзнаваха, че войната бе приключила. Кайл бе приел наказанието си с относително добра воля, но имаше чувството, че нещата бяха отишли твърде далеч. От своя страна Ребека усещаше, че е постигнала целта си и че беше време да се сложи край на пререканията. И двамата бяха хора със силни характери, които разбираха и приемаха границите, до които могат да стигнат в отношенията помежду си.

Те се обичаха и най-после това беше единственото важно нещо.

Спряха да вечерят в едно ресторантче. Нито Ребека, нито Кайл говориха много по време на вечерята, но тишината между тях им беше приятна.

Къщата в ранчото Флеминг Лък ги очакваше — тъмна и самотна в нощта. Но когато влязоха в нея и започнаха да светват лампите, сенките се разпръснаха.

— Според мен тук може да се направят някои неща — отбеляза Ребека, оглеждайки грубия неприветлив интериор.

— Това, което е необходимо тук, — каза Кайл, който стъкми огъня и отиде да налее две питиета, — е присъствието на жена.

Ребека мило му се усмихна, поемайки чашата си. След това се повдигна на пръсти и леко го целуна по устата.

— Точно от това мъжете от рода Стокбридж непрекъснато са имали нужда. Те просто не са знаели как да си избират подходящи жени, които да ги докосват.

Кайл стоеше много близо до нея, взираше се надолу в очите й, които блестяха от топлина и болезнен копнеж.

— Аз имах усет и те избрах, нали?

— Мисля, че това трябва да ти се признае, макар че след като ме избра, не знаеше какво да правиш с мен.

— Същинска клевета! Много добре знаех какво да правя с теб. Ако си спомняш, любих те възможно най-често.

Ребека вдигна поглед към него.

— И това ли ще правиш тази нощ?

— Точно това ще правя тази нощ — зарече се той.

— Добре. Ако искаш да знаеш, онази хотелска стая ужасно ми дотегна.

Кайл леко се усмихна.

— Но беше прекалено горда, за да си го признаеш. Затова тази вечер реших да взема нещата в свои ръце. Съжалих те.

— Съжалил си ме!

Той се засмя обещаващо.

— Разбира се. Да не би да мислиш, че не знам какво може да причини гордостта на един човек? За Бога, аз съм специалист в тази област. Ти беше притисната в ъгъла. Просто се пресегнах и те извадих оттам.

— Така ли? Искам да чуеш нещо, каубой. Приготвях се да ти кажа, че е време да ми купиш пръстен и да определим датата.

— Много си закъсняло, мое напористо главно секретарче. Вече съм се погрижил и за двете неща — той пъхна ръка във вътрешния джоб на сакото си и извади едно пакетче. — Ако през миналата седмица беше по-сговорчива, най-малкото щяхме да изберем заедно пръстена. Но тъй като ти беше много забавно да играеш ролята на дамата с желязна ръка в кадифена ръкавица, го купих без теб.

Лицето на Ребека се озари от усмивка, когато отвори кутийката и извади пръстена.

— Красив е — каза просто тя. — Благодаря ти, Кайл. Много ми харесва.

— Хубаво, защото съм ангажирал дата за сватба за следващия четвъртък.

Ребека ахна от изненада.

— Четвъртък! Как изобщо ще успея да се приготвя до четвъртък? Кайл, не може така да се бърза с нещо толкова важно като сватбата. За това е необходимо време. Ще трябва да си изберем човек, който да осигури яденето, да изберем цветя, сватбена рокля, да изпратим покани…

Оплакването й прекъсна, тъй като Кайл се наведе и мълчаливо я целуна.

— Всичко е уредено — каза той, повдигайки глава.

— Кой го е уредил? — попита Ребека.

— Аз. Да не би да си мислиш, че само ти можеш да организираш и да бъдеш експедитивна?

Ребека се разкъсваше между възмущението и смеха, който я напушваше. Най-после смехът надделя.

— Ти си невъзможен.

Но остави чашата и се хвърли в прегръдките му.

— Аз съм един влюбен мъж — коригира я той, като също остави чашата си и притегли Ребека към себе си. — Това ме прави способен на невероятни подвизи.

— Дори си ми избрал рокля? — попита тя смаяна.

— Съвсем сам.

— А какъв размер?

— Беки, скъпа, живях с теб десет дни, нали? Знам какъв размер дрехи носиш. Всъщност много малко неща не зная за теб.

Тя затвори очи, облягайки глава на гърдите му.

— И всичко ли, което знаеш, ти харесва?

Ръцете му я обгърнаха по-здраво.

— Всичко. Аз се влюбих в теб от пръв поглед.

— Хайде да не говорим за това — промълви Ребека.

Той леко я разтърси.

— Вярно е. Докато хлътвах по теб, толкова се увличах да правя какви ли не фокуси, за да разреша проблемите, които сам си бях създал, че дори за миг не се спрях, за да осъзная емоциите си. Но сега съм сигурен, че това, което чувствах още в самото начало, беше любов. Просто не исках да го призная пред себе си. Струва ми се, че ме беше страх да си го призная.

— Било те е страх?

— Късметът на мъжете от рода Стокбридж сред жените никога не е траен — каза спокойно той.

Тя вдигна ръка и му се усмихна.

— Щом се стигне до любов, Стокбридж, не можеш да разчиташ на късмет.

— Струва ми се, че научих този урок.

Той се наведе и продължително я целуна. Ребека се отпусна в прегръдките му, вкусвайки топлото обещание на устните му. Може би късметът ги беше събрал, но тя знаеше, че не това ще бъде връзката, която ще ги задържа. Изминаха заедно трънлив път, но накрая осъзнаха какво искат. Предаността им един към друг щеше да бъде непоклатима.

— Обичам те, Беки — каза Кайл с дрезгав глас. Той седна на канапето и я притегли към себе си. — Боже мой, колко те обичам!

Изтегната върху твърдото му тяло, с крака, приклещени в неговите, Ребека залюля главата му между дланите си.

— Обичам те — повтори нежно тя. — Завинаги и вечно. Нищо, което направиш, няма да ме раздели с теб.

— Беки.

Той зарови пръсти в косата й и притегли лицето й към своето. Устните му бяха нежни и ненаситни, изискващи пълно подчинение. Той също мълчаливо признаваше своята пълна и безусловна капитулация.

С бавни плавни движения смъкваха дрехите си и те небрежно падаха върху канапето. Когато и последната беше свалена, Кайл погали Ребека по голия гръб.

— Чудя се — каза дрезгаво Кайл, като целуна Ребека по шията — какво мислиш по въпроса за децата.

Ребека нежно махна черната коса от челото му.

— Доколкото знам, в рода Стокбридж винаги се раждат синове.

— Това е факт.

Той целуна вдлъбната част на рамото й и нежно пъхна ръка на топлото място между краката й.

— Както и в рода Балард.

— Проблемът е в това, — каза Кайл, целувайки я по рамото — че Балард вече е набрал преднина. Но мисля, че ако побързаме, можем да наваксаме.

Ребека нежно се засмя.

— Не съм съгласна да забременявам само за да се надпреварваш с Глен Балард.

Очите на Кайл пламтяха със зелен огън.

— Тогава какво ще кажеш да забременееш, за да мога да те гледам как ставаш пухкава и закръглена с моето дете?

Ребека притаи дъх.

— Смяташ, че ще ти хареса ли?

— Госпожице, готов съм на всичко, само да забременееш от мен.

Той започна бавно да разтваря краката й.

— Кайл.

— Това „да“ ли означава?

— Аз… О, да.

— Нека да вляза в теб — прошепна настойчиво той, като я наместваше точно над изпълнената си с очакване мъжественост. — Да вляза целият. Искам пак да стана част от теб. Бях самотен през нощите, прекарани без теб.

— Да — Ребека отново пое дъх. Тя трепереше от страст, която я обливаше на горещи вълни. Погали го смаяна, пръстите й нежно се плъзнаха през острите косми на гърдите му.

— Така, скъпа. Ето това е — Кайл бавно навлезе в нея, като същевременно я избута надолу, за да може да го усети изцяло. — Беки.

Тя нежно изстена и тялото й инстинктивно се стегна около него.

— Обичам те, Кайл.

— Знам — каза с плътен глас той. — Не преставай, скъпа. Иначе не знам какво ще направя. Толкова много те желая. Толкова те обичам!

Ребека сякаш почувства огън върху кожата си и й се стори, че това бе милувка. Той се прибави към топлината, която излъчваше тялото на Кайл и към пламъците на неговата страст. Главата й се замая и тя загуби представа за всичко, освен за силата на мъжа, който я бе прегърнал.

След това се почувства толкова напрегната, че й се стори, че ще се разпадне.

— До края, скъпа, — каза настойчиво Кайл. Тялото му бе изпънато като лък. — Нека да отида до края. Вземи ме.

Тя се притисна към него, когато чудните тръпки на освобождаването избиха като огнена спирала. Кайл непрекъснато бе с нея, като викаше името й и я следваше в омаята.

Когато всичко свърши, те легнаха един до друг и Кайл дълго време не пророни нито дума. Той бе присвил очи и замислено се взираше в огъня. Пръстите му нежно си играеха с косата на Ребека.

— Чудесно е, че в бъдеще няма да завися много от късмета на рода Стокбридж — каза най-после той.

— А от какво ще зависиш?

— От теб.

Той обърна глава и я погледна. Ребека имаше чувството, че ще се разтопи под напрегнатия му поглед.

— Винаги ще бъда до теб, Кайл — тя се усмихна. — Дори от време на време да изпадаш в драконовските си настроения.

— Няма начин да изпадам — увери я бодро той. — Аз съм един променен дракон.

— Разбира се. Затова днес ме отвлече от кабинета ми, нали?

Той се усмихна.

— Да можеше да видиш изражението си, когато се появих на вратата и ти разбра, че времето ти вече е свършило.

Ребека се облегна върху гърдите му, като постави брадичка на скръстените си ръце.

— Всъщност това до известна степен ми се стори романтично.

— Не беше зле за мъж, който има трудности по отношение на жените, нали?

— Изобщо не беше зле — съгласи се Ребека.

Тя плъзна длан по корема на Кайл до твърдите гъсти косми под него. Когато намери, което търсеше, леко го стисна.

— Ето това — каза Кайл, като я претърколи по гръб и се намести върху нея — е моята представа за романтично. Неслучайно всички в службата са на мнение, че имаш усет за това как да се справяш с мен.

Сватбеното тържество се състоя в дома на Стокбридж. Въпреки уверенията на Кайл, че се бе погрижил за всичко, през броените дни, които оставаха до голямото събитие, Ребека тичаше като побъркана. Беше трудно един мениджър по рождение да остави някой друг да му организира празнуването на едно толкова важно събитие.

— Сигурен ли си, че снабдителите са наясно за шампанското? — попита тя по едно време.

— Ще направя така, че да разберат за какво става въпрос — обеща с лекота Кайл.

— Не искаме да има евтино вино за твоите съседи и приятели.

— Престани да се тревожиш за имиджа на рода Стокбридж. Той вече е превъзходен, благодарение на теб.

— Кайл, много е важно какво качество ще бъде виното.

— Имаш личната ми гаранция, че ще взема скъпо вино.

Изведнъж Ребека се усмихна.

— Тук нещо не е наред. Не те чувам да крещиш за цената на скъпото шампанско.

— За сватбата — само от най-хубавото — тържествено обеща Кайл.

— Но това е много специално — подразни го Ребека.

— Този брак ще трае до края на живота ни. Затова да го отпразнуваме както трябва.

Така и стана. На самото тържество Ребека стоеше във вътрешния двор, заобиколена от близки и далечни съседи, които живееха в радиус от сто мили около ранчото. Кайл беше избрал семпла и елегантна рокля. Тя се чувстваше в нея като кралица. Кънтри състав, който свиреше изненадващо изискано, непрекъснато изпълняваш жизнерадостна танцова музика. Една фирма за организиране на партита от съседния по-голям град бе надминала себе си. Ястията бяха аранжирани с невероятен вкус. Шампанското се лееше свободно. А в центъра имаше огромна сватбена торта.

— Какво ще кажеш? — попита самодоволно Кайл, когато успя за няколко минути да се приближи до младоженката. — Не е лошо, нали?

— Направо съм изумена — призна си честно Ребека. — Самата аз нямаше да мога да го направя по-добре. Как успя да организираш всичко това за толкова кратко време?

— Открих, че имам вроден талант да възлагам задачи — призна си Кайл.

— А-ха. Най-после истината излезе наяве. И на кого възложи да отговаря за сватбата?

— Сега това няма значение — каза внимателно Кайл. Той й се усмихна с чувство за притежание. — Забавляваш ли се, госпожо Стокбридж?

— Разбира се, господин Стокбридж — когато вдигна поглед към него, очите й блестяха. — А ти?

— На този етап — да. Но с нетърпение очаквам да се забавлявам много повече през нощта. Междувременно нека да потанцуваме.

Той я хвана за ръка и я отведе към малката площадка, на която бе дансингът.

— Ще се справя — измърмори Ребека, като едвам го настигаше. — Но за какво е това бързане?

— Налага се да изразходвам малко излишна енергия — обясни Кайл, като я завъртя в бърз кънтри валс. — Или трябва да танцувам с теб, или да те отнеса в спалнята, за да започнем медения си месец.

Ребека се усмихна, усещайки вътрешна топлина.

— Представи си колко шокирани ще останат гостите.

— Не съм много убеден. Тук хората винаги очакват от Стокбридж скандал — Кайл млъкна и изведнъж се взря в нещо зад нея. — Или от Балард.

Ребека погледна през рамо.

— Боже мой! Дошли са Дарла и Глен. Чудех се защо се бавят.

Познатата вълна на предаване на новината премина през гостите, когато Глен Балард и жена му се присъединиха към тържеството.

— Не се безпокой. Ако Балард ме предизвика, ще му извия врата — обеща нехайно Кайл, завъртайки Ребека в поредния танц.

— Недей да се палиш толкова. Глен няма да те предизвика, но ако ти направиш нещо подобно, кълна се, че ще те удуша.

Кайл обидено я погледна.

— Няма да вдигам скандал на собствената си сватба.

— Защо не? — каза зад него Глен. — На моята вдигна. Добър вечер, госпожо Стокбридж. Поздравления за това, че най-после успя да сложиш юзди на този грубиянин.

— Благодаря, Глен — Ребека любезно наведе глава, когато Кайл с нежелание спря танца. — Беше трудно, но виждам, че си е заслужавало. Здравей, Дарла. Дали случайно не си помогнала на Кайл да организира това тържество?

Дарла спокойно се усмихна.

— Как позна?

— Усетих докосване на жена — призна си Ребека.

Кайл изръмжа.

— Благодаря ти, че развали имиджа ми. Почти я бях убедил, че съм уредил всичко с образцово планиране и с организаторските си способности.

— Как би могъл да го направиш? Ти обикаляше из цял Денвър и се опитваше да я склониш да се омъжи за теб — изтъкна Дарла.

— Изненадан съм, че успя — каза Глен. — Беки, ти ми направи силно впечатление на умна жена. Как си допуснала човек като Стокбридж да те прилъже да се омъжиш за него?

— Дръж си езика, Балард — предупреди спокойно Кайл.

— Откровено казано, — заяви Ребека — в действителност той не ми предложи да се омъжа за него. Бях го планирала за следващата или за по-следващата седмица, но миналия петък Кайл взе нещата в свои ръце.

— Някои неща — отбеляза Кайл с мъжко високомерие — не могат да бъдат поверени на един главен секретар. Понякога и шефът трябва да поеме отговорност. Балард, предполагам, че ще искаш от скъпото ми шампанско?

— Естествено, че не съм дошъл да пия вода.

Кайл рязко кимна.

— Така си мислех.

Той проправи път през гостите до масата, където щедро наливаха шампанско и пунш. Хората се отдръпнаха, когато двамата мъже се отправиха към масата. Чуваше се шепот от слисани гласове, изказваха се някои предположения.

— Направо невероятно — каза Дарла с облекчение, гледайки как Кайл и Глен се движат заедно. — Преди да дойдеш тук, изобщо не допусках, че тези двамата могат да се държат един към друг цивилизовано. Сега благодарение на теб са бизнес партньори.

— Те са просто двама твърдоглави мъже, които имаха нужда няколко пъти да им се чукнат главите една в друга, за да могат да отворят очи за здравия разум.

— Жалко, че някои жени от предишни поколения не са проумели това. Можеше да не се пролива кръв и да се разбиват сърца.

— Кой знае? — каза замислено Ребека. — Може би бащите и дядовците им са били точно толкова безжалостни и безкомпромисни, както ги е описала Алис Корк и както всички тук твърдят. Може би никой не би успял да ги промени. Но Глен и Кайл са интелигентни бизнесмени, които дълбоко в себе си съзнават, че не бива да продължават враждата, започнала преди три поколения. Тази борба не е тяхна. Тя е на предшествениците им.

— Може и да си права — каза бавно Ребека. — Предполагам, че на Глен и на Кайл им е бил необходим разумен изход, който да запази репутацията им и да ги освободи от това силно напрегнато положение. Нито един от двамата не е могъл да отстъпи, но в същото време и не е искал войната да продължава завинаги.

— Точно това пише Алис Корк в края на дневника си. Тя предрича, че вероятно поколението на Глен и Кайл ще сложи край на старата вражда. Пише, че Глен се е променил, след като се е оженил за теб. Не е бил женкар като баща си и дядо си. Просто е имал нужда от повод, за да стане домашар.

— А Кайл е имал нужда от жена като теб — промълви Дарла. — Някоя, която да може да се справя с него, да го извади от мрака и да не се страхува от нрава му. От някоя, за която няма да се тревожи, че ще я обикне и после ще я загуби. И да знае, че няма да може да я уплаши до смърт.

— Разбрах, че са започнали да правят конкретни планове за Долината на хармонията — каза със задоволство Ребека.

Дарла се засмя.

— Можеш ли да повярваш? Приели са идеята на Кайл за ски курорт. Глен направо се е запалил по нея. Казва, че курортът много ще допринесе за икономиката на този край. Хората в града вече са се ентусиазирали.

— Чудя се докога…

Думите на Ребека заседнаха в гърлото й, когато гостите странно утихнаха. Силно обезпокоена, тя се втурна към масата с шампанското и пунша.

— О, не — простена Ребека. — Знаех си, че е твърде хубаво, за да трае дълго.

Кайл стоеше, втренчил поглед в Глен, и ясният му силен глас се носеше над тълпата.

— Ти луд ли си? Какво искаш да кажеш с това, че ще наемеш „Дънкън и Крамптън“ за изкопните работи? Те са петокласна фирма. Виж как работиха на строежа на магазина миналата година. Знам със сигурност, че предприемачът им е платил майка си и баща си и пак три пъти са отлагали крайния срок. Ще вземем „Раймонт“.

— Изобщо няма да стане. Те всеки момент ще фалират. Не можем да сме сигурни дори, че ще успеят да свършат работата. Млъкни, Стокбридж, и не се меси в тези неща. Имам много по-голям опит от теб в това отношение.

— Така ли? Кога за последен път си участвал в изграждането на ски курорт? Правил си само някакви маловажни строежи и няколко дребни офиса. Случаят е съвсем различен.

— Имам известни връзки, с които може да се уреди въпросът, ако проявиш разум — отвърна Балард. Той вдигна брадичка в открито предизвикателство. — Но това май е невъзможно за някого от рода Стокбридж, нали?

— Искаш ли малко разум? С радост ще ти дам.

Кайл започна да сваля официалното си сако. Той се усмихваше с мрачно предизвикателство. Балард също започна да сваля сакото си.

— О, не, недейте — каза Ребека, носеща се през тълпата с огнен поглед. — Няма да разваляте сватбата ми с тъпата си кавга.

— Глен, никога няма да ти простя, ако не прекратиш веднага тази глупост — каза енергично Дарла. Тя бе на една крачка зад Ребека.

— Не се безпокой, скъпа. Няма да трае дълго — заяви Глен. — Освен това Стокбридж предизвика скандала. Спомни си какво направи на нашата сватба.

— Оставям на теб, Балард, да осветлиш тази стара история — отбеляза Кайл.

— Престанете и двамата! — Ребека се изправи пред Кайл.

— Глен — процеди през зъби Дарла, когато стигна до мъжа си — ще трябва да минеш през мен и детето, за да стигнеш до Кайл.

— Махни се от пътя ми, Беки — настоя Кайл.

— Стига, Дарла, ще трае само няколко минути — уговаряше я Глен.

— С Дарла сме готови да останем тук цяла нощ — каза непринудено Ребека. — Но ако питате мен, бих правила други неща през първата си брачна нощ. А ти, Кайл?

Тя се вдигна на пръсти, сложи ръце на раменете на мъжа си и го целуна бавно и с любов.

Обтегнатите мускули на Кайл веднага се отпуснаха. Устните му жадно се отвориха и езикът му потърси нейния. Ръцете му се увиха около талията й.

— Да, скъпа, — изръмжа той — мога да се сетя за много други неща, които да върша тази нощ, освен да поваля Балард на земята. Какво ще кажеш — да отидем да ги направим?

Тълпата одобрително изрева. Глен извика силно зад Ребека:

— Май не си вече толкова забавен, колкото преди, Стокбридж. Променил си се.

Кайл вдигна глава и погледна стария си враг. Балард, прегърнал усмихнатата Дарла, му се хилеше.

— Щастлив съм — заяви Кайл.