Джейн Ан Кренц
Докосване на жена (4)

Глава 3

През следващите десет дни Кайл изцяло се отдаде на многобройните удоволствия, които му предлагаше животът с Ребека. Той откри, че направо процъфтява в истинска домашна атмосфера. За първи път изживяваше такова нещо и спокойствието направо го смайваше. За първи път, откакто бяха основали „Флеминг Лък Ентърпрайзис“, започна да напуска офиса в пет часа следобед заедно с останалите служители. За Кайл беше откритие и рядкото удоволствие да разговаря с жена, която го разбира. Ребека му разказваше за това, което се бе случило през деня, като даваше мнение и правеше занимателни дискусиите, които се водеха в неговия хол на чаша вино. Понякога му се поскарваше, друг път го хвалеше за успехите в службата. Често правеше предложения и не се отказваше да отстоява мнението си.

На Кайл му харесваше, че разговорите с Ребека за работата го стимулираха. Той не беше свикнал да се доверява на жена или на когото и да било друг по този въпрос, но усети, че след дълъг уморителен ден това му носеше облекчение. Щом Ребека беше около него, всичко в живота му изглеждаше малко по-леко. Най-изумителното от всичко бе, че той започна по друг начин да гледа на ролята на бизнеса в своя живот. Започна да открива, че в живота има други по-важни неща. На първо място от тях бе да люби Ребека. В четвъртък се наложи да замине в командировка, която бе насрочена седмици. Мисълта, че ще се отдели от Ребека дори само за една нощ, го притесняваше. Следобед Кайл се отби в кабинета й на път за летището.

— Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш с мен? — попита я той. Ребека се усмихна.

— Кайл, вече говорихме по въпроса. Нали си спомняш, че съм ти необходима тук, за довършителните работи по сделката Дженингс — Хътън? Самият ти го каза.

Той тихо изруга и се намръщи.

— Знам. По дяволите, иска ми се да можех да отменя това пътуване.

— Няма да те има само една нощ — внимателно изтъкна тя.

Кайл я погледна, без да може да обясни колко съдбоносна бе всяка нощ за мъж, който живееше като назаем. Той нямаше как да разбере, кога адвокатите ще я открият и не искаше да губи нито миг.

— Какво ще правиш, докато ме няма? — попита той.

— Май ще отида на купон с момчетата от отдел „Маркетинг“ — каза многозначително Ребека.

— Ще направиш какво? — за момент целият почервеня. После видя закачливото пламъче в кехлибарените и очи. — Скъпа, не си прави такива шеги. Опасно е.

— За кого?

— Познай — отвърна напрегнато той. — Кажи ми истината. Какво ще правиш довечера?

— Ще се прибера, ще пийна, ще вечерям и ще почета трилъра, който си купих онзи ден.

Той кимна доволно.

— Така е по-добре. Ще ми липсваш, Беки.

— И ти на мен — тя стана от стола, заобиколи бюрото и се хвърли в прегръдките на Кайл. — Обади ми се веднага щом се настаниш в хотел „Феникс“, за да знам, че си пристигнал благополучно.

Кайл се усмихна, като я поглади по мекия врат. Това че трябваше да се обажда на някоя жена, за да й каже, че е добре, беше нещо ново за него и го изпълваше с голямо удоволствие. Харесваше му усещането да бъде обвързан с Ребека.

— Веднага ще се обадя.

— Обещаваш ли?

— Обещавам.

След това той продължително я целуна и с усилие се откъсна от нея, за да не изпусне самолета.

След няколко часа във Феникс още щом се освободи от присъствието на носача, веднага вдигна телефона, който беше до леглото.

— Тук съм — обяви той. — Здрав и читав. Какво правиш?

— Точно в този момент ли? В кухнята съм и режа зеле. А ти какво правиш?

— Втвърдявам се.

Ребека се изкиска от другата страна на линията.

— При мисълта, че режа зеле ли? Много интересно. Кое те настройва така — като си представиш ножа в ръката ми или сладката престилчица, с която съм сега.

— Престилката — отвърна той, без да се колебае. — Представям си как си само по нея.

— Ще я облека специално за теб утре вечер, когато се върнеш от Феникс — обеща тя с дрезгав глас.

— Да — Кайл се отпусна на възглавниците, усещайки втвърдяване в долната част на тялото си. Нощта щеше да бъде дълга. — Как мина този следобед в службата?

— Всички оцеляхме. „Флеминг Лък“ не банкрутира. Рик Харисън каза, че сделката с Джеймисън е под контрол.

— Добре е да е под контрол — отвърна Кайл. — Ако я изгуби, ще му откъсна главата, а след това — дупенцето ти.

— Дупенцето ми ли? — попита тя с наивна изненада.

— Ще видиш. Ти ме убеди да гласувам доверие на Харисън за сделката с Джеймисън, спомняш ли си? Тя е важна за мен, Беки. Ако не я вземем, ще я вземат от „Клиър Адвантидж Дивелъпмънт“, а аз няма да допусна да стане това.

— Разбирам — каза тихо тя. — Боже мой, ако знаех, че дупето ми ще пострада, щях много да помисля, преди да те посъветвам да гласуваш доверие на Харисън за тази сделка.

Кайл се усмихна.

— В края на краищата, това няма кой знае какво значение.

— Няма ли?

— Не. Разкажи ми по-подробно за сделката Дженингс-Хътън.

Тя го информира за сделката и накрая му каза, че ще отиде на летището да го посрещне. Кайл неохотно затвори телефона и отиде да вземе един студен душ.

На другия ден следобед тя беше в чакалнята на летището, както беше обещала. Кайл не можеше да си спомни последния път, когато някой го беше посрещал на летището. Когато тя се затича към него и бурно го прегърна, той почувства, че го заля вълна от щастие.

Прибраха се с колата у дома, където Ребека беше приготвила вечеря и бутилка вино. Кайл имаше чувството, че бе попаднал в един вълшебен свят, където го бяха оставили временно, докато научи опияняващите малки удоволствия на семейния живот.

По-късно вечерта Ребека си сложи ефирна престилка, както беше обещала. Под нея нямаше нищо. Кайл чувстваше, че ще се побърка.

Когато Ребека леко потреперваше в ръцете му и викаше неговото име, той реши малко по-късно да й каже истината. Обикновено щом имаше проблеми, той беше прям и с чувство за реалност, но сега откри, че не би понесъл да разбие крехката илюзия, която си бе създал.

Следващия понеделник сутринта в „Стокбридж Лък“ атмосферата се нажежи. Щом нещата се поуталожиха, Кайл мрачно си помисли, че не трябваше така сляпо да се доверява на семейния късмет, когато става въпрос за жени. Късметът обикновено действаше, когато ставаше въпрос за добитък, рудодобив и бизнес, но не и по отношение на жените.

Мъжете от рода Стокбридж никога не се славеха с успеха си сред жените и от три поколения Кайл имаше най-горчив опит в тази област. Съдбовният ден бе започнал много приятно. Кайл се събуди и видя красивите бедра на Ребека удобно настанени до неговите. Мигновено като камшик го заля прилив на утринно желание. Нямаше съмнение — доста се бе разглезил през последните няколко дни. С познатата интимност от няколкото сутрини, в които се събуждаше в това положение, Кайл целуна рамото на Ребека и бавно я погали по гърдите и надолу към приятната топлина между краката й. Тя отвърна със сънлива чувственост, като инстинктивно се обърна към него, без дори да отвори очи.

Кайл си помисли, че едно от най-приятните неща в живота му с Ребека беше готовността, с която тя се обръщаше към него винаги когато я докосваше — независимо дали това бе през деня или през нощта. През последните няколко дни той гладно бе изследвал цялата гама от нейните реакции. Имаше чувството, че тя е същество, изтъкано от светлина и вълшебство. От нежна женска топлина и страст. Когато той я пожелаеше, тя винаги откликваше. Когато го любеше, Кайл имаше чувството, че е най-щастливият човек на света. Тя беше негова и Кайл никога не бе притежавал жена като Ребека Уейд.

Ребека беше уникална. Той бе убеден, че тя бе създадена за него и реши толкова да я завладее, че тя никога вече да не погледне към друг мъж. Когато здраво я прегърна и изпи от устните й нежните викове на сексуално освобождаване, той се развълнува до мозъка на костите си. Щеше да направи всичко, за да я задържи.

Сутринта всичко започна както обикновено. Но най-после късметът го напусна. Кайл и Ребека отидоха на работа с колата и той остави поршето на паркинга на компанията на мястото за президента. Изпрати Ребека до кабинета й, като не се смути от това, че един от младите чиновници видя как я целуна за „довиждане“. Ребека се изчерви и промърмори недоволно, че се държи така на работното място. Всяка сутрин му правеше забележка заради това.

Но Кайл не го интересуваше, дори ако всички видеха, че целува Ребека. Той тръгна към кабинета си, като леко си подсвиркваше с уста и като зави по коридора, кимна на секретарката си Тереза Олдридж.

— Добро утро, Тереза. Как прекара уикенда?

Той погледна пощата, която тя отваряше.

— Много добре, господин Стокбридж. А вие?

Тереза изключително любезно му се усмихна, но не успя да прикрие веселото си настроение. Тя беше петдесет и три годишна и работеше при Кайл от около пет години. Достатъчно време, за да усети, че поведението на Кайл през последните десет дни разкриваше съвсем нова страна от характера му. Това й беше много приятно, сякаш отношенията му с Ребека означаваха някаква лична победа за нея.

— Уикендът беше страхотен, Ребека.

— Виждам, че не сте го прекарали в офиса, както обикновено, господин Стокбридж. Не намерих никакви разпореждания и инструкции, както през последните пет години.

— Права си, Тереза. Не прекарах уикенда си в службата. Открих, че мога да върша по-приятни неща в края на седмицата.

— Радвам се да го чуя.

— Харисън завърши ли доклада си по сделката с Джеймисън?

— Да. Ето го. Донесе ми го преди малко.

Тя му подаде документа.

— Благодаря — отговори той, като отваряше плика, на път към кабинета си. — Тереза, тази сутрин не си прави труда да ми правиш кафе. Беки ми поднесе кафе на закуска — добави той самодоволно.

— Разбирам — отговори Тереза отдалеч.

Кайл се усмихна. Откакто Ребека бе заявила, че секретарките в компанията не са длъжни да правят кафе на шефовете си, Кайл и управителите започнаха ежедневно да се надпреварват за традиционното ободряване. Секретарките печелеха. Те можеха да си позволят да не отстъпват. Ребека беше на тяхна страна.

Тереза беше също толкова непримирима, колкото и останалите секретарки. Кайл изпитваше известно удовлетворение да й даде да разбере, че амазонката, която беше повела съпротивата в службата, му се беше подчинила на фронта в дома му.

— Беки прави страхотно кафе — добави Кайл, за да се увери, че е правилно разбран.

Той прегледа бегло първата страница от доклада, като умът му се приспособяваше към началото на работния ден.

— Сигурна съм, че е така — промърмори Тереза зад него. — Госпожица Уейд прави всичко добре.

Нещо в тона й за момент стресна Кайл. Той се обърна, очите му свирепо се присвиха.

— Какво означава това, Тереза?

Той направо бе готов да хване за гушата всеки, който би посмял да се отнесе критично към връзката му с Ребека. Досега не бе имал тази възможност.

Тереза продължи да му се усмихва, без да се притеснява от неодобрението му. В края на краищата, тя бе работила с него почти пет години. Познаваше го по-добре от всеки друг в компанията.

— Само че напоследък изглеждате щастлив, господин Стокбридж, и всички знаем, че е заради Ребека — тя се поколеба, после внимателно добави — радвам се за вас. Време беше да започнете да вършите други работи през уикендите и вечерите, вместо да ги прекарвате в офиса, за да изграждате вашата империя.

Кайл кимна, доволен от искрените й поздравления.

— Благодаря ти.

Той се обърна и влезе в кабинета си. Ребека грешеше, помисли си той, като пак се върна към доклада на Харисън. Нямаше защо да се тревожи за това какво ще си помислят хората в службата, когато всички разберат, че тя живее при него. Истината беше, че почти всички от компанията му бяха ужасно благодарни на Ребека. Тя вече имаше неограничени възможности да укротява дивия звяр.

След десет минути обаче приятното настроение на Кайл в понеделник сутринта се стопи в гневни изблици. Той се вторачваше в цифрите и изводите в доклада на Харисън, като от начало беше сигурен, че не ги разчита правилно. Но след малко разбра, че няма никаква грешка. Протегна се и натисна уредбата.

— Да, господин Стокбридж?

— Извикай Рик Харисън. Веднага.

— Добре, господин Стокбридж.

Гласът на Тереза премина към мекия тон на секретарка професионалистка, която знае, че току-що е станала катастрофа.

Кайл освободи бутона на уредбата и продължи да чете. Тогава ненадейно го осени друга мисъл. Той отново натисна бутона.

— Да, господин Стокбридж — каза Тереза внимателно.

— Кажи на Харисън, че ако се отбие в кабинета на Беки, преди да дойде при мен, още до обяд лично ще подпиша заповедта му за уволнение. Ясно?

Откъм Тереза настъпи напрегната тишина и накрая тя каза предпазливо:

— Господин Стокбридж, струва ми се, че господин Харисън вече е в кабинета на госпожица Уейд.

— Знаех си!

— Това е обичайна процедура в понеделник сутринта — обясни бързо Тереза. — В понеделник господин Харисън най-напред се консултира с нея. Те обсъждат програмата ви за седмицата и подготвят препоръки към вас.

— Всеки понеделник? — гневът на Кайл се засили. — Всеки проклет понеделник? И откога е така?

— От около три седмици — призна Тереза и после с всички сили се опита да намали отрицателния ефект. — Госпожица Уейд започна да изпълнява нова програма. През седмицата по различно време тя се среща с началници на отдели. Така успява да подготвя нещата ви. Понеделник сутринта е определена за господин Харисън. Ще се обадя в кабинета й и ще я помоля да каже на господин Харисън, че искате да разговаряте с него.

— Недей, Тереза — каза Кайл с мрачна злоба. — Ако се обадиш, ще те уволня. Ще отида лично да доведа Харисън.

— Добре, господин Стокбридж.

Тонът на Тереза бе преминал от студено професионален към онзи специален леден регистър, който бе по силите само на добрите секретарки.

Кайл не се заблуди нито за миг. Конкуренцията щеше да бъде жестока. Той грабна доклада от бюрото си и тръгна към вратата. Тереза старателно се бе навела над електронната си пишеща машина, когато той с трясък премина през външния кабинет. Кайл знаеше, че тя ще се обади по телефона веднага щом го види, че е излязъл. Имаше около десет секунди.

Стигна до затворената врата на кабинета на Ребека тъкмо когато телефонът иззвъня. Кайл нахлу, без изобщо да си прави труда да почука, и изненада Ребека в момента, в който се пресягаше да вдигне слушалката.

— Кажи на Тереза, че много закъсня. Вече съм тук — той се позабави на вратата и хвърли презрителен поглед на Рик Харисън. — Кажи й, че се е постарала.

Харисън въздъхна и се облегна на стола си с изражението на подсъдим, който току-що е видял, че съдебният състав влиза в залата.

— Откъде знаеш, че е Тереза? — нежно попита Ребека, като се пресегна за слушалката. Както винаги, тя изобщо не се притесняваше от променливите настроения на Кайл.

— Отгатнах — каза недружелюбно Кайл.

Той удари документите по бедрото си и зачака.

— Ало? Тереза? О, ти си. Господин Стокбридж току-що влезе.

Докато говореше, погледът на Ребека се спря върху Кайл. Той я видя как премигва, когато разбра за какво става въпрос. Очевидно бързо преценяваше как да постъпи. Кайл заплашително се ухили и огледа стаята.

Ребека бе направила чудеса в кабинета си, като го бе превърнала в уютно място. Това бе постигнала с много растения и с малък персийски килим. В единия ъгъл имаше машина за кафе. Лидерката на съпротивителното движение срещу кафето даваше пример, като сама правеше и поднасяше кафе.

Кайл погледна двете полупразни чаши на бюрото. Очевидно Ребека бе направила кафе не само за себе си, но и за Харисън. И това става всеки понеделник в продължение на три седмици? Кайл размишляваше. Подготвил се бе направо да сдъвче Харисън за това, че тотално бе объркал сделката с Джеймисън. Сега още повече изпитваше желание да го разкъса и да разхвърля парчетата му напосоки.

Харисън се протегна към чашата си с кафето. Когато погледна изражението на Кайл, се спря. Той никога не бе изглеждал толкова нещастен и примирен със съдбата си. Кайл не помръдна от отворената врата, тъй като чакаше Ребека да приключи с телефона.

— Благодаря, Тереза — каза с успокояващ глас Ребека. — Сигурна съм, че господин Стокбридж няма да се ядосва, когато му обясним всичко.

— Не разчитай на това — отсече грубо Кайл, когато тя остави слушалката. Вдигна документите и погледна Рик Харисън. — Що за боклук е това? Как можа така да го изпортиш? С теб обсъдихме всяко пени от офертата. Джеймисън беше съгласен с всичко. Сделката ни беше в кърпа вързана, Харисън.

— Джеймисън промени мнението си — каза монотонно Рик, като се изправи. — Малко е сложно, но мога да обясня.

— И по-добре да обясниш — изсъска през зъби Кайл. — Трябваше да ме чакаш в моя кабинет тази сутрин, за да направиш именно това. Но не те намерих там, нали Харисън? Дошъл си в кабинета на Ребека и двамата се опитвате да измислите някаква стратегия спрямо мен. Нямаш ли смелост да се срещнеш лично с мен?

Рик почервеня като рак. Устните му се свиха от яд.

— Всяка понеделник сутрин по това време се срещам с Беки. След това щях да дойда при вас. Исках да се запознаете с доклада ми, преди да разговаряме.

— Мошеник. Искаш да се скриеш зад полите на една жена.

— Кайл, — решително се намеси Ребека. Гласът й беше любезен, но очите й святкаха от гняв. — Достатъчно. Напразно се нахвърляш. Рик тръгваше към твоя кабинет. Само се отби тук, защото имахме насрочена среща в понеделник сутринта.

Веждите на Кайл се извиха въпросително и той отново насочи вниманието си към нея. Знаеше, че може би реагира прекалено бурно, това засягаше всички. Изненадващо го обзе първична мъжка ревност. В момента не беше важно, че може би нямаше реална причина за това. Той усети непреодолима нужда да излее раздразнението си.

— Не бързай да го защитаваш, Беки, защото така ще се убедя, че е дошъл, за да те моли за ходатайство. Харисън, отиди в кабинета ми и ме чакай.

— Слушам — Рик стана и тръгна към вратата.

— И следващия път, когато решиш да се скриеш зад полите на жена, — каза много внимателно Кайл, — не избирай моята.

Ребека изстина зад бюрото си. Но Рик погледна Кайл по мъжки. Той мрачно кимна, сякаш върху плещите му се бе стоварило най-голямото нещастие. Излезе от помещението и затвори вратата след себе си.

Успокоен до известна степен, че бе успял да сплаши подчинения си, Кайл се обърна към Ребека. Той не очакваше да види как абаносовите й очи святкаха от гняв.

— Как смееш? — прошепна тя. — Кайл, това беше пълна дивотия! Как можа да сведеш скандала с Рик до личните ни отношения? Как бих могла да работя тук, ако всеки път, когато видиш мъж в кабинета ми, реагираш по този начин? Колко глупаво, идиотски, тъпо постъпих! Знаех си, че не е редно. — Моливът, който беше взела, се счупи на две между пръстите й. Тя избута парчетата. — Знаех си, че не бива да се премествам при теб. Всичко това е направо абсурдно!

Кайл се стресна от рязката й реакция. Гневът му отново се надигна, но той го контролираше, както ставаше винаги в присъствието на Ребека. Той агресивно пристъпи напред, хвърли документите на Джеймисън върху бюрото й и постави длани върху дървената му повърхност.

— Нямаше да се стигне до лични неща, ако не бях видял как Харисън сладко си пие кафето с теб. Какво става тук? Тереза ми каза, че това е в програмата за понеделник. А с кого се срещаш всеки вторник?

— Със Сандра Билингс от „Обработка на данни“ — изстреля отговора Ребека. — И това ли ще определиш като непрофесионално поведение? Може би си мислиш, че ние със Санди всеки вторник стоим тук и играем карти или клюкарстваме за любовния си живот?

— Не се опитвай да се измъкнеш, като представяш нещата за напълно естествени.

— Всичко е напълно естествено. Точно така работех при Екстън и Фордис. Точно така искаше да работя моят шеф господин Карстеърс. Така е експедитивно и резултатно. На теб ти хареса как се справям там, помниш ли? Каза, че ти е направило силно впечатление това, което Карстеърс ти е съобщил за работата ми. Че си мечтал за такъв човек. Затова ме назначи, когато изкупиха фирмата, спомняш ли си?

Кайл потуши надигащото се у него чувство за вина. Колкото и ентусиазирана да беше препоръката на Карстеърс, тя не беше определяща при решението на Кайл да назначи Ребека, но той надали можеше да обясни това точно сега. Опита друг подход.

— Нямам нищо против методите ти на работа — започна хапливо той, — но не искам служителите ми да те използват като параван. Точно това се опита да направи тази сутрин Рик Харисън.

— Не е вярно!

— Вярно е. По дяволите, познавам Рик и виждам как всички мои служители започнаха да те използват, когато искат да избегнат срещата си с мен.

— С Рик обсъждахме програмата ти за седмицата, а не сделката с Джеймисън — пламна Ребека. — Опитваш се да представиш нещо съвсем невинно като подмолно и непрофесионално.

— Не ми е приятно всеки понеделник сутринта да пиеш кафе с Рик Харисън.

— Доводите ти са смехотворни. Май ревнуваш, Кайл.

Думите й дълбоко го засегнаха. Кайл изруга и се отдръпна рязко от бюрото. Отиде до най-отдалечения ъгъл на стаята и се обърна към Ребека.

— Може и да ревнувам — призна той тихо.

Както и бе очаквал, изражението на Ребека мигновено стана по-мило. Тя не можеше да понася да гледа как някой страда. Най-малко тя бе жената, която би накарала любовника си да ревнува.

— Няма причини — каза му внимателно Ребека.

Той погледна към втората чаша кафе на бюрото й.

— Няма ли?

— О, Кайл, как може да говориш така — скочи Ребека и бързо заобиколи бюрото. Очите й бяха изпълнени с тревога и загриженост. — Знаеш, че никога няма да имам нещо общо с друг мъж — тя докосна ръката му и вдигна поглед към него. — Знаеш това, нали? Обичам те, Кайл. Имаш ми доверие, нали?

Той се загледа в разтревоженото й лице и великодушно реши да се остави да бъде успокояван. Устните му се извиха в лека усмивка, вдигна ръка и с върха на юмрука си погали извивката на шията й.

— Имам ти доверие, скъпа — каза нежно с плътен глас. Наведе глава и леко я целуна по устните. — Но не мога да се доверя на Рик Харисън и на другите мъже тук. Ставам нервен, когато разбера, че прекарваш сутрините, като им поднасяш чай и съчувствие.

— Тук се сервира само кафе и се прави преглед на програмата за седмицата — каза твърдо тя. — И, Кайл, аз трябва да съм сигурна, че ти вярваш, че е точно така, иначе няма да мога да работя повече тук.

Леката заплаха го разтревожи. Кайл се намръщи и за малко да й каже, че не иска и да чуе, че няма да може да работи повече при него, когато вратата се отвори след много леко безапелационно почукване.

— Извинете, госпожице Уейд, — каза рязко Тереза Олдридж, като се понесе през стаята. Минавах оттук и реших да ви оставя сутрешната ви поща. — Тя се усмихна предизвикателно на Кайл. — Здравейте, господин Стокбридж. Нямах представа, че още сте тук. Господин Харисън ви чака в кабинета ви.

— Благодаря, Тереза — каза недружелюбно Кайл, като се отдалечи от Ребека. — Сигурен съм, че госпожица Уейд високо оценява навременната ти помощ. — Той се пресегна и освободи секретарката си от лекия й товар. — Довиждане, Тереза. Кажи на Харисън, че ще дойда след минута.

— Разбира се. Какво още мога да направя за вас, госпожице Уейд? — попита натъртено тя.

— Струва ми се, че няма друго, Тереза. Вече всичко е както трябва. Благодаря ти, че донесе пощата.

Златистите очи на Ребека излъчваха весело настроение, когато тя се върна към бюрото си.

— Както кажете — промърмори Тереза и излезе от стаята. Тя не затвори вратата след себе си.

Кайл видя как секретарката му си тръгна и подигравателно и с възмущение поклати глава.

— Какво ще правя с моите служители? Дисциплината запада. Стана много лошо, че те решиха, че могат да те използват, за да ме обработват. Сега започват да се държат покровителствено към теб.

— Според мен това е много мило — каза Ребека и седна. Очите й преливаха от смях.

— Мило, друг път. Как мога да работя, когато всичките ми служители са на твоя страна?

Като се приближи към бюрото, той машинално погледна към купчината писма, която държеше.

Изведнъж пред погледа му се наби познатото име на адвокатската фирма в левия горен ъгъл на най-горния плик. Сякаш шок премина по цялото му тяло. Стомахът му се сви. Не сега, помисли си той. Беше много скоро. Той не беше готов за това. Трябваше му още малко време. Само още няколко дни или седмици. Но късметът му се бе изплъзнал.

— Нещо не е ли наред, Кайл? — протегна ръка Ребека към писмата, като погледна плика, който беше най-отгоре.

— Не.

Тази думичка издрънча като счупено стъкло. Неохотно той й подаде малката купчина писма, изпитвайки терзание, като гледаше как тя безцелно прехвърля в ръце най-горния плик.

Вече нищо не можеше да направи по въпроса. Довечера щеше да говори с нея, реши той. Щеше да почака, докато се приберат. После щеше да й налее чаша вино и да й обясни всичко. Тя щеше да разбере. В края на краищата, тя го обичаше.

— По-добре да се прибера в кабинета си, преди Харисън да започне да се чуди дали ще го уволня.

— Изслушай го, преди да започнеш да го кастриш — каза сериозно Ребека, като вдигна поглед от пощата. — Той е един от най-добрите ти служители. Дължиш му вниманието да чуеш обясненията му.

Кайл вдигна поглед към нея.

— Добър съвет — каза най-после той. — Запомни го, когато дойде твоят ред.

Той излезе от стаята, без да се обърне.

Ребека седна и замислено се загледа към празната врата. Тя забелязваше прогрес, но истината беше, че все още имаше много случаи, при които Кайл изведнъж ставаше неразбираем и обгърнат в сянка — такъв, какъвто беше, когато го видя за първи път преди два месеца и десет дни. В някои случаи той си беше загадка за нея, дори когато наглед му бе приятна топлината и светлината на нейната любов.

В крайна сметка, нещата се подреждаха по-добре, отколкото тя си представяше. Още от началото тя изпитваше неудобство от създалото се положение, притесняваше се да се обвърже с Кайл не само защото той беше шеф на компанията, но и защото не знаеше за него много неща.

Това, което най-много я бе тревожило — реакцията на колегите, се оказа, че е най-малкият й проблем. Доколкото Ребека усещаше, всички доброжелателно наблюдаваха взаимоотношенията й с Кайл, сякаш им бяха сватовници. Естествено, че имаше приказки, но те, за нейна изненада, никак не бяха злонамерени.

Кайл не беше женкар. Всъщност той имаше учудващо чиста репутация за мъж с неговото служебно положение и с очевидно хетеросексуалната си ориентация. За няколко седмици Ребека успя да разбере, че неговите служители уважават това. Може би именно поради тази причина те толкова много бяха впечатлени от връзката, която процъфтяваше пред очите им.

Понякога обаче посред нощ, когато лежеше будна и размишляваше за неясното си бъдеще, Ребека се чудеше дали всички щяха да бъдат толкова любезни, ако тази връзка се разпаднеше.

Явно имаше риск. На Ребека й правеше голямо впечатление, че Кайл нито веднъж не бе казал, че я обича. Тя се бе убедила, че може би той ще успее да преодолее това, което му пречеше напълно да се отвори към нея. Окуражаваше я фактът, че той много се промени за десетте дни, през които тя живееше при него. Наистина, повечето от интимните им разговори все още се въртяха около работата, но тя полагаше усилия да промени това.

Можеше само да се надява, че някой ден той ще бъде наясно колко дълбоки са чувствата му към нея и ще й го признае. Но беше много вероятно да се заблуждава. Тя знаеше много малко за него. Беше чула слухове за развален годеж преди четири години и някой колебливо й бе намекнал, че навремето Кайл е бил женен. Но Ребека отхвърли тези слухове и реши, че са злонамерени.

Това беше всичко, което Ребека знаеше за миналото на Кайл.

Не беше много.

Ребека въздъхна и взе писмата. Пликът, поставен най-отгоре, привлече вниманието й. Много малко хора се радваха, когато получеха писма от адвокати и от данъчни агенти. Тя внимателно отвори плика, като се чудеше какво би могла да е направила, за да бъде дадена под съд. Беше изпълнена със съмнения. Ако репутацията на Кайл беше чиста, нейната щеше да е съвсем безупречна. Това, че се обвърза с Кайл Стокбридж, беше най-голямата авантюра в живота й. Тогава защо някой адвокат ще иска да се свърже с нея?

Тя бегло прегледа съдържанието на писмото и веднага разбра две неща. Първото беше, че не я даваха под съд. А второто — че беше единствена наследница на далечна роднина, за която до този момент дори не бе чувала — някаква госпожица Алис Корк. Адвокатската фирма, която се разпореждаше с имотите на госпожица Корк, искаше да се срещне с Ребека, за да обсъдят условията на завещанието.

За момент Ребека остана озадачена на стола си, после скочи и изхвърча от кабинета.

— Здравей, Тереза, Кайл вътре ли е? — попита тя, като се втурна в приемната на кабинета на Кайл.

— Да, но все още дъвче господин Харисън. Ще почакате ли?

Ребека направи гримаса.

— Не. Имам лошо предчувствие, защото кой знае как ще изглежда този кабинет, когато Кайл приключи с Рик. Би ли му предала да ми се обади, когато се освободи?

— Разбира се — Тереза погледна писмото в ръката на Ребека. — Добри новини ли?

Ребека се засмя.

— Още не знам.

Тя се върна по коридора, разочарована, че не успя да сподели вълнението си с Кайл. Обади се в кантората на адвокатската фирма и си определи среща за следобед.

— Много се радваме, че най-после ви открихме, госпожице Уейд — промърмори секретарят на фирмата. — Господин Крамуел ви издирва от почти три месеца.

Тя много малко научи от разговора по телефона, но успя да потвърди, че беше точно тази Ребека Уейд, която търсеха. Нямаше грешка. Ребека затвори телефона и реши същата вечер да се обади на леля си Бет. Тя беше генеалогът на фамилията. Може би знаеше коя е Алис Корк.

Кайл цяла сутрин не се обади. Към обяд Ребека направо преливаше от нетърпение да му каже изумителната новина. Тя взе чантичката си и слезе долу, за да се срещне с него. През последните десет дни те всеки ден обядваха заедно.

Кайл тъкмо излизаше от кабинета си, когато Ребека влезе. Той беше намръщен, явно имаше много работа. Погледна към нея и сви рамене.

— А, Беки, ето те и теб. Тъкмо щях да кажа на Тереза да ти се обади. Днес ще трябва да пропуснем обяда. Налага се да се видя с Джеймисън в неговия клуб. Ще се опитам да спася сделката. Ще се видим по-късно.

Ребека премига, когато той мина покрай нея. Кайл се спря колкото да я целуне кратко и силно по устата и изчезна.

— Успех — извика тя след него, но не беше сигурна, че той я чу.

Когато се обърна, видя, че Тереза замислено гледа към нея. Ребека се разстрои от странното й изражение.

— Е, — опита се да разведри атмосферата — Рик оцеля ли?

— Рик е жив и доколкото знам, е добре — каза любезно Тереза. — Но не знам какво му става на шефа.

— Нещо му има на Кайл ли? — стресна се Ребека.

— Недоумявам. Само знам, че няма насрочена среща с Джеймисън. Освен ако господин Стокбридж не е прибягнал до телепатията.

— О — успя да се отрони само от устните на Ребека.

Тя отиде в сладкарницата на компанията и се зачуди дали медният им месец не бе приключил. Разбира се, помисли си тя предизвикателно — трудно можеше да има меден месец, щом човек не е женен.

В два часа Ребека се освободи за един час от работа, за да се срещне с адвокатите на госпожица Алис Корк. Когато след петдесет минути излезе от кантората им, беше направо изумена. Тя вече беше щастлива собственичка на доста голям парцел земя в планините на Колорадо.

В пет часа най-после Кайл се появи на вратата на кабинета й. Той беше преметнал сакото си върху рамо и изражението му беше мрачно и предизвикателно, сякаш влизаше в битка.

— Готова ли си? — попита я той.

Ребека се поколеба.

— Не съм сигурна — призна си честно тя. — Изглеждаш така, сякаш ще влизаш в сражение. Нещо случило ли се е, Кайл?

— Да, но ще го оправим. Да вървим.

Той се обърна и тръгна по коридора.

Ребека наистина се колебаеше дали да го последва. Вълнението от новината, която бе научила този следобед, преминаваше. Той явно имаше по-големи проблеми.

— Беки?

Кайл намръщено погледна през рамо, като разбра, че тя не го следва послушно. Ребека преглътна.

— Идвам, Кайл.

Тя все чантичката си и затвори след себе си вратата на кабинета.

— Този следобед спасих сделката с Джеймисън — това бяха единствените думи, които отрони той по пътя към високата сграда, в която беше жилището му.

— Поздравления.

Ребека не се опита да наруши тишината, която настъпи след това. Имаше достатъчно време, за да му съобщи новината. Той паркира поршето в гаража. Когато тръгнаха към асансьора, все още не проговаряше.

— Седни — нареди й Кайл, влизайки след нея в апартамента. — Ще донеса да пийнем. Ще ни бъде необходимо.

— Защо?

— Трябва да ти разкажа нещо — съобщи й той. — Няма да ти хареса. Само си припомни съвета, който ми даде днес сутринта за изслушването на обясненията. — Той за момент се спря на вратата на кухнята. — И запомни още нещо, Беки.

— Какво? — попита тя, усещайки студени тръпки.

— Запомни, че каквото и да се случи, ние с теб сме обвързани и това няма да се промени. Ще преодолеем всичко заедно.