Уилям Гибсън
Невромантик (18)

18

Тя го пропусна само за миг. Почти го направи, но не съвсем точно. Влезе точно както трябваше, помисли си Кейс. Правилният начин беше нещо, което той можеше да усети, нещо, което беше забелязвал в позата на друг жокей, наведен над дека, с пръсти, летящи по клавиатурата. Тя си го имаше: действията, движенията. И го беше подготвила екстра за влизането си. Беше се подготвила въпреки болката в крака и беше слязла по стълбите на Джейн Трета като че ли си беше у дома, лакътят на ръката с оръжието на хълбока, предмишницата вдигната, китката отпусната, люлеейки дулото на флетчера с тренираната небрежност на дуелист от времето на Регентството.

Това беше представление. Беше като кулминация на цял живот гледане на записи за бойни изкуства, от евтините, с които беше израсъл Кейс. Той разбра, че за няколко мига тя беше всеки един лош герой, Сони Мао от старите видеота на Шоу, Мики Чиба, цялото това наследство чак до Ли и Истууд. Тя вървеше по начина, по който го обясняваше.

Леди Джейн Трета Мари-Франс Тесие-Ашпул си беше изрязала владенията ниско, наравно с вътрешната повърхност на черупката на „Блуждаещ лъч“, премахвайки лабиринта от стени, който някога ги е разделял. Тя живееше в една-единствена стая, толкова широка и дълбока, че далечните й краища се губеха в инверсния хоризонт, и подът се губеше зад извивката на вретеното. Таванът беше нисък и неравен, облицован със същата имитация на камък като стените на коридора. Тук-там по пода стърчаха назъбени парчета стена, високи до кръста остатъци от лабиринта. Точно срещу стълбището, на около десет метра от него, имаше правоъгълен тюркоазен басейн. Подводните му светлини бяха единственото осветление на апартамента. Или поне на Кейс му се струваше така, докато Моли не направи последната си стъпка. Басейнът хвърляше местещи се петна светлина по тавана над него.

Те чакаха до басейна.

Той знаеше, че рефлексите й са ускорени, форсирани от неврохирурзите за схватки, но не беше ги изживявал през симстимовата връзка. Ефектът приличаше на филм, пуснат на забавени обороти, бавен, изкусен танц, режисиран от инстинкта за убийство и годините тренировки. Като че ли тя обхвана и тримата с един поглед: момчето, застанало на високия ръб на басейна, момичето, усмихващо се над чашата си с вино, и тялото на Ашпул, със зяпнала черна лява очна кухина над приветливата му усмивка. Той носеше винената си роба. Зъбите му бяха много бели.

Момчето скочи от трамплина. Слабо, кафява кожа, перфектно тяло. Гранатата излетя от ръката й преди ръцете му да докоснат повърхността. Кейс разбра какво е тя в момента, в който плесна във водата: сърцевина от мощен експлозив, обвита с десет метра фина, чуплива стоманена жица.

Флетчерът й избръмча, изпращайки облак експлозивни стрели в лицето и гърдите на Ашпул, и той изчезна, и от разкъсаната облегалка на празния, покрит с бял емайл плаващ стол се заиздига пушек.

Дулото се завъртя към Джейн Трета, когато гранатата избухна, и симетричната сватбена торта от вода се издигна, пръсна и рухна обратно, но грешката вече беше направено.

На Хидео не му се наложи дори да я докосне. Кракът й се пречупи.

В „Гарвей“ Кейс изпищя.

 

— Доста време ти отне — каза Ривиера, докато претърсваше джобовете й. Ръцете й от китките надолу изчезваха в матова черна сфера с размера на топка за боулинг. — Видях веднъж масово убийство в Анкара. — Пръстите му измъкваха предмети от якето й. — Граната. В басейн. Експлозията изглеждаше доста слаба, но всички загинаха мигновено от хидростатичния шок. — Кейс усети как тя раздвижва изпробващо пръсти. Материалът на топката като че ли не оказваше повече съпротива от темперопяна. Болката в крака й беше разкъсваща, невероятна. Пред погледа й се люлееше червена мрежа.

— Ако бях на твое място, нямаше да ги мърдам. — Вътрешността на топката като че ли се сгъсти леко. — Това е секс-играчка, Джейн Трета я е купила от Берлин. Повърти си ръцете достатъчно, и ще ги смели на пюре. Вариант на материала, от който е направен този под. Предполагам, че нещо е пипано по молекулите. Боли ли?

Тя изохка.

— Като че ли си наранила крака си. — Пръстите му намериха плоския пакет с дрога в левия заден джоб на джинсите й. — Чудесно. Последната ми проба от Али, точно навреме.

Местещата се мрежа от кръв започна да се върти.

— Хидео, — каза друг глас, женски, — тя губи съзнание. Дай й нещо. За това и за болката. Много впечатляваща е, нали, Петер? Тези очила обичайно нещо ли са откъдето тя идва?

Хладни, спокойни ръце, с увереността на хирург. Ужилване на игличка.

— Няма как да знам — отговаряше Ривиера. — Никога не съм виждал мястото, където живее. Те дойдоха и ме прибраха от Турция.

— Спрол, да. Имаме там интереси. И веднъж пращахме Хидео. Всъщност вината беше моя. Пуснах да влезе едно момче, крадец. Той отмъкна семейния терминал. — Тя прихна. — Погрижих се да не срещне проблеми. За да изкарам акъла на другите. Беше приятно момче. Пробужда ли се тя, Хидео? Може би да й дадем още?

— От още ще умре — каза трети глас.

Кървавата мрежа се плъзна в мрака.

Музиката се върна, духови инструменти и пиано. Танцова музика.

К Е Й С . . . . . .

. . . И З К Л Ю Ч И

С Е . . . . . . . .

Послеобразите на проблесналите думи играеха през очите и набръчканото чело на Мелкум, докато Кейс махаше тродите.

— Пищеше преди малко, мъжки.

— Моли — отвърна Кейс с пресъхнало гърло. — Пострада. — Той измъкна бяла пластмасова бутилка от края на г-мрежата и смукна глътка безвкусна вода. — Изобщо не ми харесва как върви цялата тая.

Мъничкият монитор „Крей“ светна. Финландецът, пак на фона на смачкани и пресовани отпадъци.

— И на мен. Закъсахме я.

Мелкум се отбутна нагоре, изви се и погледна над рамото на Кейс.

— Тоя мъжкар кой е, Кейс?

— Просто картинка, Мелкум — каза уморено Кейс. — Един образ, който познавам от Спрол. Всъщност говори Ледомлък. Картинката трябва да служи да се чувстваме уютно.

— Дрън-дрън — каза Финландецът. — Както казах на Моли, това не са маски. Имам нужда от тях, за да разговарям с вас. Защото нямам много от това, за което вие мислите като за личност. Всичко това обаче е просто зяпане по облаците, Кейс, щото, както вече казах, я закъсахме.

— Кажи си словото, Млък — обади се Мелкум.

— Кракът на Моли си отива, като начало. Не може да ходи. Предполагаше се тя да влезе, да очисти Ривиера, да измъкне магическата дума от Джейн Трета, да се качи при главата и да я каже. Сега се провали. Така че искам вие двамата да идете след нея.

Кейс зяпна лицето на екрана.

— Ние?

— Кой друг?

— Аерол. Образът от „Вавилонски рокер“, приятелят на Мелкум.

— Не. Трябва да е твойта особа. Да е някой, дето разбира Моли, дето разбира Ривиера. Мелкум за мускули.

— Май си забравил, че тук съм точно по средата на малко набегче. Да си спомняш случайно? За к’во ме накара да си довлека задника тук…

— Кейс, слушай. Времето ни е скъпо. Много скъпо. Слушай. Реалната връзка между твоя дек и „Блуждаещ лъч“ е радиовръзка на странична честота през навигационната система на „Гарвей“. Ще закарате „Гарвей“ в един много частен док, който ще ви покажа. Китайският вирус е просмукал напълно паметта на Хосаката. В нея вече има само вирус, нищо друго. Като влезете в дока, вирусът ще бъде включен в системата за охрана на „Блуждаещ лъч“ и ще махнем радиовръзката. Взимаш дека си, Платото и Мелкум. Намирате Джейн Трета, изцеждате думата от нея, убивате Ривиера, взимате ключа от Моли. Можеш да следиш как върви програмата, като включиш дека в системите на „Блуждаещ лъч“. Ще се погрижа за връзката. Отзад на главата има стандартен куплунг, под капаче с пет циркона.

— Убиваме Ривиера?

— Убивате го.

Кейс премига по посока на изображението на Финландеца. Усети как Мелкум слага ръка на рамото му.

— Хей. Забравил си нещичко.

Усети как гневът се надига в него, смесен със злоба.

— Ти сам си го начука. Взриви контрола на манипулаторите, когато изстреля Армитаж. Сега „Ханайва“ ни държи яко и стабилно. Армитаж надупчи другия Хосака, а бордовите отлетяха с рубката, нали?

Финландецът кимна.

— Така че си оставаме тук. И това значи, че заминаваш, приятел. — Той искаше да се изсмее, но смехът заседна на гърлото му.

— Кейс, мъжки, — каза меко Мелкум, — „Гарвей“ е влекач.

— Точно така — ухили се Финландецът.

 

— Разни удоволствия из големия свят отвън? — запита конструктът, когато Кейс отново се включи. — Бас държа, че поканата дойде от Ледомлък…

— Аха. Печелиш. Куанг действа ли?

— Звяр. Пълен убиец.

— Окей. Малко я вкиснахме, но действаме по въпроса.

— Нещо повече да ти се ще да ми кажеш?

— Адски бързам.

— Добре, м’че, не ме мисли мен. Така или иначе съм умрял.

— По дяволите — Кейс превключи, пресичайки дерящия нервите смях на Платото.

 

— Тя мечтаеше за състояние, включващо много малко от индивидуалното съзнание — говореше Джейн Трета. Беше протегнала голяма камея, едва побираща се в шепата й, към Моли. Изрязаният профил много приличаше на нейния. — Животинско блаженство. Мисля, че тя смяташе еволюцията на предния мозък за нещо като погрешна стъпка. — Тя отдръпна брошката и я заразглежда, накланяйки я, за да улови светлината под различен ъгъл. — Само в определени режими на извисяване индивидът — член на клана — би изпитвал по-болезнените аспекти на самоосъзнаването…

Моли кимна. Кейс си спомни за инжекцията. Какво ли й бяха дали? Болката все още беше там, но се усещаше като концентриран фокус от изкривени усещания. Неонови червеи, гърчещи се в бедрото й, допир на зебло, миризма на пържен крил — умът му изпита погнуса. Ако престанеше да внимава в тях, усещанията започваха да се припокриват и се превръщаха в сензорния еквивалент на статичен шум. Щом нервната й система беше в такова състояние, в какво ли щеше да е умът й?

3рението й беше ненормално ясно и ярко, дори повече от обикновено. Нещата като че ли вибрираха, всеки човек или предмет изглеждаше настроен на леко различна честота. Ръцете й, все още заключени в черната топка, лежаха на скута й. Тя седеше на един от столовете до басейна и счупеният й крак беше изпънат пред нея на възглавничка от камилска вълна. Джейн Трета, свита в твърде голяма джелаба от небоядисана вълна, седеше срещу нея на друга възглавничка. Беше много млада.

— Къде отиде той? — запита Моли. — Да се боцне ли?

Джейн Трета сви рамене под гънките на тежката бледа роба и отметна кичур черна коса настрани от очите си.

— Той ми каза кога точно да те пусна. Не искаше да ми каже защо. Всичко трябваше да бъде мистерия. Щеше ли да ни навредиш?

Кейс усети как Моли се поколеба.

— Щях да го убия. Щях да се опитам да убия нинджата. След това трябваше да говоря с теб.

— Защо? — запита Джейн Трета, пъхвайки камеята обратно в един от вътрешните джобове на джелабата. — Защо де? И за какво?

Моли като че ли изучаваше изтеглените, деликатни кости, широката уста, тесния орлов нос. Очите на Джейн Трета бяха тъмни и странно непрозрачни.

— Защото го мразя — каза тя накрая. — И това защото просто е част от това как са ми вързани жиците, какво е той и какво съм аз.

— И заради шоуто — добави Джейн Трета. — Видях шоуто.

Моли кимна.

— А Хидео?

— Защото те са най-добрите. Защото един от тях веднъж уби партньора ми.

Джейн Трета помръкна силно и вдигна вежди.

— Защото трябваше да разбера — каза Моли.

— И след това щяхме да говорим, ти и аз? Както сега? — Тъмната й коса беше съвсем права, разделена по средата, събрана назад във възел от матово сребро. — Не бихме ли могли да говорим и така?

— Махни това — вдигна пленените си ръце Моли.

— Ти уби баща ми — каза Джейн Трета. В гласа й нямаше и помен от промяна. — Гледах по мониторите. Той ги наричаше „очите на майка ми“.

— Той уби онази кукла, дето изглеждаше като теб.

— Той обожаваше артистичните жестове — отвърна тя, и край нея се появи Ривиера, светнал от дрогата, в раирания затворнически костюм, който беше носил в покривната градина на техния хотел.

— Свикваш ли? Тя е интересно момиче, нали? И аз мислех така, когато я видях за пръв път. — Той мина зад Джейн Трета. — Само че няма да стане, ако ме разбираш.

— Наистина ли, Петер? — Моли се насили да се усмихне.

— Ледомлък няма да е първият, който прави тази грешка. Да ме подцени. — Той премина по покрития с плочки ръб на басейна към бялата емайлирана маса и плисна минерална вода в тежка кристална обла чаша. — Той разговаря с мен, Моли. Предполагам, че е разговарял с всички нас. И с теб, и с Кейс, и там с каквото има да се говори у Армитаж. Той обаче не ни разбира истински. Има си своите профили, но те са само статистики. И ти може и да си статистическо животно, скъпа, и Кейс е именно такова, но аз притежавам едно качество, неизчислимо поради собствената си природа. — Той отпи.

— И какво точно е то, Петер? — запита Моли с равен глас.

— Перверзността — светна лицето на Ривиера. Той тръгна обратно към двете жени, люлеейки водата в плътния, дълбоко изрязан цилиндър от планински кристал, като че ли се радваше на тежестта й. — Удоволствието от безкористното действие. И съм взел решение, Моли, напълно безкористно решение.

Тя чакаше, гледайки към него.

— О, Петер — каза Джейн Трета с онова умилително раздразнение, което обикновено се използва към деца.

— Нито дума за теб, Моли. Той ми разказа за това, ако схващаш. Джейн Трета знае кода, разбира се, но ти няма да го получиш. Ледомлък също. Моята Джейн е амбициозно момиче, по свой собствен перверзен начин. — Той отново се усмихна. — Тя има своите планове за семейна империя, и двойка ненормални изкуствени интелекти, колкото и пикантна да е концепцията, само ще й се пречкат в краката. И така, нейният Ривиера идва да й помогне, ако схващаш. И Петер казва: дръж се здраво. Свири си любимите суингове на татенцето, и остави Петер да ти намери подходяща компания, зала танцьори, оплаквачи за умрелия Крал Ашпул. — Той изпи остатъка от минералната вода. — Не, Татенце, вече няма да се справиш, няма да можеш. След като Петер е дошъл в къщи. — Лицето му беше порозовяло от удоволствието от кокаина и меперидина, и той запрати със сила чашата в лявата й леща, пръсвайки възприятието й в кръв и светкавици.

 

Мелкум се беше прикрепил към тавана на кабината, когато Кейс махна тродите. Капроново въже, привързано около кръста му, беше закачено за панелите от двете му страни с амортизационни корди и сиви каучукови вендузни захвати. Беше си свалил ризата и работеше по централния панел с недодялано изглеждащ нула-г френски ключ. Масивните антиоткати на ключа издрънчаха, когато изскочи поредният шестогран. „Маркус Гарвей“ стенеше и пукаше от натоварването.

— Млък вика да докуваме — каза ционитът, пъхвайки шестограна в мрежеста торбичка на пояса си. — Докато Мелкум пилотира курса, вади малко инструменти за работата.

— Инструменти ли държиш там вътре? — Кейс изви врат и загледа как мускулите танцуват по кафявия гръб.

— Този тук — каза Мелкум, измъквайки продълговат пакет, омотан в черен найлон, иззад облицовката. Постави обратно панела и го прикрепи с един шестогран, колкото да го държи. Черният пакет междувременно отплува настрани. Мелкум щракна вакуумните клапи на сивите захвати и се освободи, хващайки нещото, което беше измъкнал.

Той се отбутна, преплува над инструментите си — на централния екран пулсираше зелена диаграма на док — и се улови за ръба на г-мрежата на Кейс. Дръпна се надолу и зачопли скоч-лентата на пакета с дебелия си, оръфан нокът.

— Някакъв китаец казал, истината идва на бял свят тъй. — От пакета се показа древна, намаслена автоматична карабина „Ремингтон“. Дулото й беше отрязано на няколко милиметра пред скосената предна ложа. Прикладът беше изцяло махнат и заменен с дървена дръжка от пистолет, омотана с матовочерна лента. Миришеше на пот и ганджа.

— Сигурно нямаш втори?

— Абсолют, мъжки — отвърна Мелкум, бършейки смазката от черната цев с червен парцал. Черният найлон беше увит около дръжката в другата му ръка. — Растафариански воин съм, повярвай ми.

Кейс придърпа тродите надолу на челото си. Не се даде труда да постави отново тексаския катетър; щеше поне да се изпикае като хората в „Блуждаещ лъч“, ако ще да му е за последно.

Щракна превключвателя.

 

— Хей, — каза конструктът, — тоя Петер е абсолютно лайно, а?

Сега вече като че ли бяха част от леда на Тесие-Ашпул; изумрудените арки се бяха разширили, сраснали и превърнали в плътна маса. Зеленото доминираше в слоевете на китайската програма, която ги обкръжаваше.

— Близо ли сме, Дикси?

— Доста близо. Скоро ще трябваш.

— Слушай, Дикси. Ледомлък казва, че Куанг се е враснал здраво в Хосаката ни. Казва, че трябва да изключа теб и дека от мрежата, да ви пренеса в „Блуждаещ лъч“ и да ви включа пак, в защитните програми там. Че вирусът щял да си бъде там целия. След това нападаме изотвътре, откъм мрежата на „Блуждаещ лъч“.

— Изумително — каза Платото. — Никога не съм обичал да правя нещо по простия начин, когато мога да го направя със задника напред.

Кейс превключи.

 

Мракът й беше пълен с изгаряща синестезия, където болката й имаше вкус на старо желязо, мирис на диня, криле на молец, пърхащи по бузата й. Тя беше в безсъзнание, и сънищата й го стряскаха. Когато оптичният чип проблясна, цифрите бяха обкръжени от хало, лека розова аура около всяка от тях.

07:29:40.

— Това ми е много неприятно, Петер. — Гласът на Джейн Трета като че ли идваше през огромно празно пространство. Моли може да чува, досети се той, но след това се поправи. Симстимът все още работеше и беше на място; той го усещаше как убива ребрата й. Просто ушите й регистрираха вибрациите от гласа на момичето. Ривиера каза нещо кратко и неразбираемо. — Но на мен — не, — отговори тя, — и не ми доставя удоволствие. Хидео ще докара медицински блок от медпункта, но за това ще е нужен хирург.

Последва тишина. Кейс различи чудесно как водата в басейна се плиска в ръба му.

— За какво й разказваше, когато се върнах? — Ривиера сега беше много близо.

— За майка ми. Тя ме попита. Мисля, че беше в шок, освен инжекцията на Хидео. Защо й направи това?

— Исках да видя дали ще се счупят.

— Едното се счупи. Когато тя се свести — ако се свести — ще видим цвета на очите й.

— Тя е изключително опасна. Прекалено опасна. Ако не бях тук да я разсея, да нахвърля Ашпул, за да я отвлека, и моя собствен Хидео, за да изхабя бомбата й, къде щяхме да сме сега? В нейна власт.

— Не, — каза Джейн Трета, — имахме Хидео. Мисля, че не разбираш доста неща за него. Тя обаче очевидно разбира.

— Нещо за пиене?

— Вино. Бялото.

Кейс се изключи.

 

Мелкум се беше прегърбил над пулта на „Гарвей“, набирайки командите за влизане в дока. Централният екран показваше неподвижен червен квадрат, представляващ дока на „Блуждаещ лъч“. „Гарвей“ беше по-голям зелен квадрат, който намаляваше бавно, люлеейки се от една на друга страна под командите на Мелкум. По-малък екран отляво изобразяваше как скелетите на „Гарвей“ и „Ханайва“ приближават извивката на вретеното.

— Имаме един час, приятел — каза Кейс, издърпвайки фиброоптичната нишка от Хосаката. Батериите на дека му щяха да издържат деветдесет минути, но конструктът на Платото беше допълнително натоварване. Прикрепи с бързи, механични действия конструкта към дъното на дека с микропорова лента. Покрай него преплува коланът на Мелкум. Кейс го улови, откачи двете амортизационни корди с вакуумните вендузи и щракна едната ключалка около другата. След това притисна вендузите от двете страни на дека и завъртя лостчето, създаващо вакуум. Остави дека, конструкта и импровизираната презрамка да висят пред него и се напъха в коженото си яке, проверявайки съдържанието на джобовете. Паспортът, който ме беше дал Армитаж, банковият чип на същото име, кредитният чип, който беше използвал, когато влезе в Свободната станция, двата дерма бетафенетиламин, които беше купил от Брус, пачка Нови Йени, половин пакет Йехеюан, и шурикенът. Метна чипа за Свободната станция през рамо и го чу как траква в корпуса на руския въздушен филтър. Готвеше се да направи същото и със стоманената звезда, но отскочилият кредитен чип го удари по темето, превъртя се към тавана и мина покрай лявото рамо на Мелкум. Ционитът прекъсна пилотирането и хвърли поглед назад към Кейс. Той погледна шурикена, след това го набута в задния си джоб, чувайки как шевовете се късат.

— Пропусна Млък, мъжки — каза Мелкум. — Млък казва мотаел охраната заради „Гарвей“. „Гарвей“ влиза като друга лодка, някаква дето чакат от Вавилон. Млък предава кодове вместо нас.

— Предвижда ли се да носим костюми?

— Много тежки. — Мелкум сви рамене. — Стой в мрежата докат’ ти кажа. — Той набра завършващата серия команди и сграбчи износените розови дръжки от двете страни на навигационния пулт. Кейс видя как зеленият квадрат се сви с последните няколко милиметра, нужни, за да пасне точно върху червения. На по-малкия екран „Ханайва“ наведе нос, за да избегне извивката на вретеното, и бе захваната. „Гарвей“ все още висеше под нея като уловена личинка. Влекачът издрънча и потрепери. Две стилизирани ръце се протегнаха, за да уловят стройната, подобна на оса форма. „Блуждаещ лъч“ протегна опипващ жълт правоъгълник, заобикаляйки „Ханайва“, за да достигне „Гарвей“.

Откъм носа, зад люлеещите се ивици уплътнител, се дочу драскащ звук.

— Мъжки, — каза Мелкум, — вече имаме гравитация. — Дузина дребни предмети се удариха в пода на кабината едновременно, сякаш привлечени натам от магнит. Кейс изхърка, когато вътрешностите му бяха издърпани от положението, което заемаха. Декът и конструктът тупнаха болезнено в скута му.

Вече бяха прикрепени към вретеното, и се въртяха заедно с него.

Мелкум разпери ръце, отърси напрежението от раменете си и махна торбестата си мрежа за коса, разтърсвайки кичури.

— Давай сега, мъжки, щом разправяш времето толкоз ценно.