Уилям Гибсън
Невромантик (6)

6

— Т’ва, дет’ го търсиш, е рай — даде съвет Платото, когато Кейс му обясни ситуацията. — Пробвай Копенхаген, боклучарниците на университетската секция. — Гласът изреди координатите, и Кейс ги набра.

Те намериха техния рай, „пиратски рай“, по разбутаните покрайнини на академична мрежа със слаба защита. На пръв поглед той напомняше разни драскулици, каквито студентите-оператори обичат да оставят по възлите на мрежовите линии, бледи руни оцветена светлина, която проблясва на фона на обърканите очертания на дузина факултети по разни изкуства.

— Тук — каза Платото, — синята. Забелязваш ли я? Входните кодове за Европа Бел. Преснички. Бел скоро ще стигне тук и ще изчете всичко до дупка, ще смени всички кодове, които намери оставени. И утре хлапаците ще откраднат нови.

Кейс си проби път в Европа Бел и превключи на стандартен телефонен код. С помощта на Платото той се свърза с лондонската база данни, за която Моли твърдеше, че принадлежи на Армитаж.

— Тук — каза гласът. — Остави на мен. — Платото започна да диктува серии цифри. Кейс ги набираше на клавиатурата, опитвайки се да улови паузите, с които конструктът подсказваше интервалите. Стана от третия път.

— Екстра бизнес — каза Платото. — Никакъв лед.

— Сканирай тия помии — поръча Кейс на Хосаката. — Наблегни на личната история на притежателя.

Невроелектронните драскулици на рая изчезнаха, заменени от обикновен ромб бяла светлина.

— Съдържанието е предимно видеозаписи на военни съдилища от след войната — каза далечният глас на Хосаката. — Централната фигура е полковник Уилис Корто.

— Покажи го де — рече Кейс.

Екранът беше изпълнено от лице на мъж. Очите бяха на Армитаж.

След два часа Кейс се просна до Моли на плочата и остави темперопора да се оформя по тялото му.

— Намери ли нещо? — Гласът й беше замаян от съня и лекарствата.

— Не сега — отвърна той. — Скапан съм. — Беше гроги и объркан. Лежеше неподвижно със затворени очи и се опитваше да подреди различните части на историята на човека, наречен Корто. Хосаката беше подредил тъничката база данни и беше сглобил кратък преглед, но той беше дупка до дупка. Част от материалите бяха текстови записи, плъзгащи се гладко по екрана, прекалено бързо, и Кейс трябваше да накара компютъра да му ги чете. Други части бяха преки звукозаписи от Крещящия юмрук.

Полковник Уилис Корто беше се промъкнал през сляпо петно в руската защита около Киренск. Совалките бяха отворили дупката с импулсни бомби, и групата на Корто се беше спуснала с микропланери „Нощно крило“, с криле, плющящи под лунната светлина, хвърлящи сребристи отблясъци над реките Ангара и Подкаменная, последните светлини, които Корто щеше да види в течение на петнадесет месеца. Кейс се опита да си представи микропланерите, излюпващи се от капсулите си високо над замръзналата тайга.

— Сто на сто са те завряли вътре с тояга, шефе — каза Кейс. Моли се размърда до него.

Микропланерите са били невъоръжени и оголени, за да могат да носят оператор, прототип на кибердек и вирусна програма, наречена Молец IX, първият истински вирус в историята на кибернетиката. Корто и групата му са били тренирани за атаката три години. Вече били проникнали през леда, готови да инжектират Молец IX, когато се обадили емповете. Импулсните оръдия на руснаците запратили жокеите в електронния ад; „Нощните криле“ изключили всичко, цялата електроника била унищожена.

След това се включили лазерите, по инфрачервени цели, помели крехките, прозрачни за радарите нападателни планери, и Корто и мъртвият му жокей полетели към земята. Полетели и продължили да падат…

В историята имаше бели петна, тук и при преглеждането на документите, касаещи полета на отвлечен руски боен хеликоптер, който успял да стигне до Финландия. За да бъде взривен, докато кацал в елхова горичка, от антично двадесетмилиметрово оръдие, обслужвано от екипаж от вдигнати по тревога запасняци. Крещящият юмрък беше свършил за Корто в покрайнините на Хелзинки, където финландската Бърза помощ го измъкнала от разкъсания търбух на хеликоптера. Войната свършила след девет дни, и Корто бил изпратен във военна болница в Юта сляп, без крака и без по-голямата част от челюстта си. На служителите на Конгреса били нужни единадесет месеца, докато го намерят там. Слушал звука на капещите дренажи. Във Вашингтон и Маклийн показните процеси вече набирали скорост. Пентагонът и ЦРУ били балканизирани, частично разформировани, и проучването на Конгреса било съсредоточено върху Крещящия юмрук. Зрялост за канализиране, казал служителят на Корто.

Той имал нужда от очи, крака и доста козметично оправяне, казал служителят, но това можело да бъде осигурено. Чисто новички кръпки, добавил той, стискайки рамото на Корто през мокрия от пот чаршаф.

Корто слушал тихото, неуморно капене. Казал, че предпочита да дава показания както си е.

Не, обяснил му служителят, процесите се предават по телевизията. Трябва да стигнат до гласоподавателя. И се изкашлял дипломатично.

Ремонтиран, закърпен и добре отрепетирал, Корто давал показание след показание. Детайлни, увлекателни, ясни и в голяма степен представляващи част от заговор на Конгреса с определен интерес към запазването на определени части от структурата на Пентагона. Корто постепенно разбрал, че показанията, които дава, са инструмент за запазване на кариерата на трима офицери, лично отговорни за покриването на рапортите за строежа на емпове при Киренск.

След като ролята му в процесите свършила, станал нежелан във Вашингтон. В ресторант на авеню М, до саксия аспарагуси, служителят му обяснил смъртната опасност, до която води говоренето не с когото трябва. Корто смазал ларинкса на човека с твърдите пръсти на дясната си ръка. Служителят на Конгреса умрял от задушаване, с лице в аспарагусите, и Корто излязъл навън в студения вашингтонски септември.

Хосаката изброяваше полицейски рапорти, рапорти за корпоративен шпионаж и файлове с новини. Кейс следеше как Корто подработва корпоративни изменници в Лисабон и Маракеш, където като че ли беше обсебен от идеята за предателството и намразил учените и техниците, на които плащаше да работят за него. Пиян, беше пребил в Сингапур до смърт един руски инженер и беше запалил стаята му.

След това се беше появил в Тайланд като надзирател във фабрика за хероин. След това като наемник в калифорнийски хазартен картел, след това като платен убиец в руините на Бон. Беше ограбил банка във Вичита. Записите ставаха неясни, заплетени, промеждутъците — все по-дълги.

Един ден, казваше той в запис, който навяваше мисълта за химическа обработка, всичко беше станало сиво.

Преведени френски медицински записи обясняваха как неидентифициран мъж е бил приет в парижка психиатрична болница и бил диагностициран като шизофреник. Развил кататония и бил изпратен в държавен институт в покрайнините на Тулон. Бил използуван като субект в експериментална програма, която се опитвала да върне обратно развитието на шизофренията чрез кибернетични модели. Случайно избрани пациенти били снабдени с микрокомпютри и били поощрявани да ги програмират, с помощта на студенти. Той бил излекуван, единственият успех от целия експеримент.

Записите свършваха тук.

Кейс се обърна на другата страна и Моли тихичко го наруга, че я смущава.

Телефонът позвъня. Той го придърпа в леглото.

— Ъхъ?

— Пътуваме за Истанбул — каза Армитаж. — Тази нощ.

— К’во иска това копеле? — попита Моли.

— Казва, че пътуваме за Истанбул тази нощ.

— Така ли? Умирам от кеф.

Армитаж изреждаше номера на полети и времена на тръгване.

Моли седна и включи осветлението.

— Какво ще стане с джаджите ми? — запита Кейс. — Кибердека ми.

— Финландеца ще има грижата — каза Армитаж и затвори.

Кейс я наблюдаваше как се приготвя. Под очите й имаше черни кръгове, но дори и с шината беше сякаш гледаш танц. Нито едно излишно движение. Неговите дрехи бяха натрупани на купчина до чантата му.

— Боли ли? — запита той.

— Можех да полежа и още една нощ при Чин.

— Зъболекаря ти?

— Същия тоя. Много дискретно. Половината блок е негов, пълна болница. Кърпи самураи. — Тя закопчаваше ципа на чантата си. — Да си бил някога в Стамбул?

— Веднъж, за ден-два.

— Не се променя — каза тя. — Грозен стар град.

— Беше същото, като тръгнахме за Чиба — разказваше Моли, гледайки през прозореца на влака към опушения промишлен лунен пейзаж. На хоризонта червени светлини предупреждаваха самолетите да не прелитат близо до термоядрената електроцентрала. — Бяхме в Лос Анджелос. Той дойде и каза „Тръгваме“, и хвръкнахме за Макао. Когато стигнахме, отидох да цакам фантан в Лисабон, а той се прехвърли през Жонгшан. Следващия ден вече си играехме на призраци с теб в Нощния град. — Тя измъкна копринена кърпичка от ръкава на черното си яке и се зае да полира присадките. Пейзажът на северен Спрол събуждаше объркани спомени от детството в Кейс, мъртва трева, стърчаща от пукнатините в ръбата плоча автомагистрален бетон.

Влакът започна да спира на десет километра от летището. Кейс наблюдаваше как слънцето изгрява над пейзажа на детството му, над напуканата шлака и ръждивите покриви на рафинериите.