Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Невромантик (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Neuromancer, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,2 (× 21 гласа)

Информация

Източник
sfbg.us

Издание:

Уилям Гибсън. Невромантик

Изд. Камея, София, 1996

Биб. Фантастика №13

Художник: Иван Крумов

Печат: Полипринт, Враца

Формат: 84×108/32. Печатни коли: 18.5. Страници: 296. Цена: 390.00 лв

ISBN: 954-8340-08-9

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

22

Сервизната кола плачеше. Бетафенетиламинът й беше дал глас. Не искаше да спре. Нито в претрупаната галерия и дългите коридори, нито докато минаваше край черния стъклен вход към криптата на Т-А, край сводовете, където мракът беше навлизал толкова постепенно в сънищата на стария Ашпул.

Пътуването беше за Кейс като продължително надбягване, движението на колата беше неразличимо от бесния поток на свръхдозата. Когато най-сетне колата умря, нещо под седалката се предаде с фонтан бели искри и плачът спря.

Спряха само на три метра от началото на пиратската пещера на Джейн Трета.

— Колко далече, мъжки? — Мелкум му помогна да се смъкне от издъхващата кола в момента, в който вграденият пожарогасител експлодира в двигателя на колата, пръскайки облачета от жълт прах от вентилационните решетки и отворите за смазване. Браунът се изтърколи иззад седалката и закуца по имитацията на пясък, влачейки счупения си крак.

— Трябва да вървиш, мъжки. — Мелкум взе дека и конструкта и преметна еластичните корди през рамо.

Тродите се клатеха около врата на Кейс, докато той следваше ционита. Холотата на Ривиера ги очакваха, сцените на мъчения и децата-канибали. Моли беше развалила триптиха. Мелкум ги игнорира.

— Спокойно — каза Кейс, насилвайки се да настигне крачещата фигура. — Трябва да действаме както се иска.

Мелкум спря, обърна се към него и Ремингтонът проблесна в ръцете му.

— Както се иска, мъжки? И как се иска?

— Моли е там, но е вън от строя. Ривиера може да прави холота. Може да е взел флетчера на Моли.

Мелкум кимна.

— Там има и нинджа, фамилният бодигард.

Мелкум се намръщи още повече.

— Слушай, мъжки от Вавилон. Войник съм. Но т’ва е чужд бой, не Ционски. Вавилон бие Вавилон, яде се сам, разбираш? Но Йех вижда, ще изкарам Ходещия Бръснач от тая.

Кейс премига.

— Тя е воин — каза Мелкум така, като че ли това обясняваше всичко. — Сега думай, мъжки, кого да не убия.

— Джейн Трета — каза Кейс след кратка пауза. — Момичето там. С една такава бяла роба, с качулка. Трябва ни.

 

Когато стигнаха до входа, Мелкум просто влезе вътре, и Кейс нямаше друг избор, освен да го последва.

Владенията на Джейн Трета бяха изоставени, басейнът беше празен. Мелкум му подаде дека и конструкта и отиде до ръба на басейна. Оттатък белите мебели беше тъмно, виждаха се сенките на назъбения, висок до кръста лабиринт от частично разградени стени.

Водата търпеливо се плискаше в ръбовете на басейна.

— Тук са — каза Кейс. — Трябва да са.

Мелкум кимна.

Първата стрела прониза мишницата му. Ремингтонът изтрещя, дулото му изригна еднометров пламък, син в светлината от басейна. Втората стрела удари самото оръжие, запращайки го настрани на белите плочки. Мелкум се друсна на пода и зачопли черната дръжка, която стърчеше от ръката му. Дръпна я.

Хидео излезе от сенките, на стройния бамбуков лък имаше трета стрела. Поклони се.

Мелкум зяпна с ръка все още на стоманената дръжка.

— Артерията е незасегната — каза нинджата. Кейс си припомни описанието на Моли на човека, който беше убил любовника й. Хидео беше различен. Без възраст, той излъчваше усещане за тишина и върховно спокойствие. Носеше чисти, износени работни панталони каки и меки черни обувки, които обхващаха стъпалата му като ръкавици, отворени при пръстите като сандали таби. Бамбуковият лък беше музеен предмет, но черният дуралуминиев колчан, стърчащ над лявото му рамо, изглеждаше като купен от най-добрите магазини за оръжия в Чиба. Кафявата му гръд беше гола и гладка.

— Клъцна ми палеца, мъжки, с втората — каза Мелкум.

— Кориолната сила — отвърна нинджата и се поклони отново. — Най-трудното — бавно движещ се снаряд при ротационна гравитация. Не беше нарочно.

— Къде е Джейн Трета? — Кейс застана до Мелкум. Забеляза, че върхът на стрелата на лъка на нинджата е като двуостър бръснач. — Къде е Моли?

— Привет, Кейс. — Ривиера се появи от сенките иззад Хидео с флетчера на Моли в ръка. — Някак си очаквах Армитаж. Помощ от онази растафарианска група ли наемаме сега?

— Армитаж е мъртъв.

— По-точно би било да се каже, че Армитаж никога не е съществувал. Тази новина обаче нещо не ме шокира.

— Ледомлък го уби. В орбита е около вретеното.

Ривиера кимна, и издължените му сиви очи прескочиха от Кейс към Мелкум и обратно.

— Мисля, че и за теб нещата свършват тук — каза той.

— Къде е Моли?

Нинджата поотпусна фината плетена тетива и наведе лъка. Прекоси плочките до мястото, където лежеше Ремингтонът и го вдигна.

— Липсва му финес — каза той като че ли на себе си. Гласът му беше свеж и приятен. Всяко негово движение беше част от танц, танц, който никога не преставаше, дори когато тялото му беше неподвижно, но въпреки цялата сила, която той излъчваше, в него имаше и скромност, открита простота.

— И за нея нещата свършват тук — каза Ривиера.

— Джейн Трета може да е на друго мнение, Петер — каза Кейс, без да е уверен в правилността на импулса. Дермовете все още беснееха в нервната му система и започваше да го наляга старата треска, лудостта от Нощния град. Той си припомни моментите на изящество, плъзгането по ръба на острието на бръснача, където беше забелязвал, че понякога може да говори по-бързо, отколкото може да мисли.

Сивите очи се присвиха.

— Защо, Кейс? Защо мислиш така?

Кейс се усмихна. Ривиера не знаеше за симстимовата апаратура. Беше я пропуснал в бързането да намери дрогата, която тя носеше за него. Но как би могъл да я пропусне Хидео? Кейс беше сигурен, че нинджата никога не би позволил на Джейн Трета да лекува Моли без първо да я провери за датчици и скрити оръжия. Не, реши той, нинджата знаеше. Следователно Джейн Трета също знаеше.

— Кажи ми, Кейс — Ривиера надигна подобното на солница дуло на флетчера.

Нещо изскърца зад него, после пак. Джейн Трета избута от сенките Моли в орнаментиран викториански инвалиден стол. Големите, паякоподобни колела скърцаха при превъртането си. Моли беше заметната с голямо одеало на черни и червени ивици, и тесният, твърд гръб на антикварния стол стърчеше над нея. Тя изглеждаше много малка. Пречупена. Превръзка от брилянтно бял микропор покриваше счупената леща; другата проблясваше празно, докато главата й се клатеше при движението на стола.

— Познато лице — каза Джейн Трета. — Видях те онази нощ на шоуто на Петер. А кой е това?

— Мелкум — каза Кейс.

— Хидео, извади стрелата и превържи раната на г-н Малкълм.

Кейс гледаше към Моли, към побелялото й лице.

Нинджата отиде до седналия Мелкум, спирайки за момент, за да остави лъка и пистолета достатъчно далеч от всекиго, и измъкна нещо от джоба си. Клещи за рязане на болтове.

— Трябва да срежа стрелата — каза той. — Твърде близо е до артерията.

Мелкум кимна. Лицето му беше посивяло и лъщеше от пот.

Кейс погледна към Джейн Трета.

— Нямаме много време.

— Кой от нас точно?

— Всичките. — Чу се изщракване, когато Хидео сряза металната дръжка на стрелата. Мелкум изхърка.

— Наистина, — намеси се Петер, — нали няма да те учуди да чуеш как този провалил се пултов артист взима последния отчаян тон. Най-отвратителният, мога да те уверя. Ще се тръшка на колене, ще предлага да ти продаде родителите си, да ти окаже най-скучните възможни сексуални услуги…

Джейн Трета отметна назад глава и се разсмя.

— Не бих ли приела, Петер?

— Призраците ще правят каши тая нощ, леди — каза Кейс. — Ледомлък срещу другия, Невромантика. Ва банк. Знаеш ли това?

Джейн Трета вдигна вежди.

— Петер намекна нещичко, но разкажи малко повече.

— Срещнах Невромантика. Разказа ми за майка ти. Мисля, че той е нещо като грамаден ROM конструкт за записване на личности, само дето е изцяло RAM. Личностите мислят, че те са там вътре, и то просто продължава вечно.

Джейн Трета заобиколи стола.

— Къде? Опиши ми мястото от този конструкт.

— Бряг. Сив пясък, като сребро, което има нужда от полиране. И бетонна постройка, нещо като бункер… — Той изчака. — Нищо лъскаво. Всичко е старо и разпадащо се. Ако вървиш достатъчно надалече, ще стигнеш до мястото, откъдето си тръгнал.

— Да — кимна тя. — Мароко. Когато Мари-Франс е била още момиче, много преди да се омъжи за Ашпул, тя прекарала едно лято сама на този бряг, живеейки в изоставена постройка. Формулирала основите на философията си там.

Хидео се изправи, пъхвайки резачките в джоба си. Държеше парче от стрелата във всяка ръка. Очите на Мелкум бяха затворени, ръката му здраво стискаше бицепса.

— Ще я превържа — каза Хидео.

Кейс успя да се просне на пода преди Ривиера да натисне спусъка. Стреличките избръмчаха над шията му като свръхзвукови комари. Той се претърколи и видя Хидео да се плъзва в поредната стъпка на танца си, острият край на стрелата завъртян в ръката му, дръжката притисната между дланта и стегнатите пръсти. Стрелна я изотдолу с неуловимо движение, ръката му сякаш се размаза за миг, в гърба на дланта на Ривиера. Флетчерът тупна на плочките на метър настрани.

Ривиера изкрещя. Но не от болка. Беше писък от гняв, толкова чист и рафиниран, че в него нямаше нищо човешко.

Два ярки лъча светлина, като рубиновочервени игли, пробляснаха от областта на стернума му.

Нинджата изохка, олюля се назад с ръце на очите, след това се върна към равновесие.

— Петер, — каза Джейн Трета, — Петер, какво направи?

— Ослепи клонирания ти момък — Гласът на Моли беше равен.

Хидео отпусна присвитите си като чаши длани. Замръзнал на белите плочки, Кейс видя как от съсипаните очи се издигат струйки пара.

Ривиера се усмихна.

Хидео отново се завъртя в танц, връщайки се назад по стъпките си. Когато стигна до лъка, стрелата и Ремингтона, усмивката на Ривиера беше изчезнала. Нинджата се наведе — на Кейс му се стори, че се поклони — и вдигна лъка и стрелата.

— Ти си сляп. — Ривиера отстъпи назад.

— Петер, — каза Джейн Трета, — не знаеш ли, че той се оправя и на тъмно? Зен. Тренира по този начин.

Нинджата постави стрелата на тетивата.

— Ще ме отвлечеш ли сега с холограмите си?

Ривиера се отдръпваше заднешком в тъмнината зад басейна. Спъна се в един от белите столове, и краката му издрънчаха по пода. Стрелата на Хидео мръдна.

Ривиера се стресна и побягна, хвърляйки се над ниска, очукана част от стена. Лицето на нинджата беше блажено, пропито от тих екстаз.

Усмихнат, с готов лък, той се плъзна в сенките зад стената.

— Леди Джейн, — прошепна Мелкум, и Кейс се обърна, за да го види как докопва оръжието на плочките, омазвайки с кръв бялата керамика. Тръсна кичурите си и постави масивното дуло на лакътя на ранената си ръка. — Това ти пръсва главата директно, няма оправяне от Вавилонски доктор.

Джейн Трета зяпна Ремингтона. Моли измъкна ръцете си изпод гънките на ивичестото одеало, вдигайки черната сфера, която затваряше дланите й.

— Махнете това.

Кейс се надигна от плочките и се отърси.

— Ще го хване ли Хидео, както е сляп? — запита той Джейн Трета.

— Когато бях дете, обичахме да му връзваме очите — каза тя. — Забиваше стрели в центъра на карта за игра на десет метра разстояние.

— Петер и така вече е почти мъртъв — обади се Моли. — До дванайсет часа ще започне да се вцепенява. Няма да може да се движи, само да гледа.

— Защо? — обърна се Кейс към нея.

— Отрових му боклука — каза тя. — Състояние като Паркинсонова болест, нещо такова.

Джейн Трета кимна.

— Да. Пуснахме му обичайното медицинско сканиране, преди да бъде приет тук. — Докосна топката по поределен начин и тя отскочи от ръцете на Моли. — Избирателно разрушаване на клетките на субстанция нигра. Признаци за формиране на телца на Леви. Той се поти здравата насън.

— Али — каза Моли, и десетте остриета проблеснаха, извадени за момент. Тя бутна одеалото настрани от краката си, откривайки пристегнатата шина. — Меперидинът. Накарах Али да ми направи една специална партида. Ускори времената на реакция с по-високи температури. N-метил-4-фенил-1236-тетра-хидро-пириден — изпя тя като дете, което изрежда стъпките на тротоарна игра.

— Прецакване — отбеляза Кейс.

— Аха. Наистина бавно прецакване.

— Потресаващо — каза Джейн Трета и се изкиска.

 

В асансьора беше претъпкано. Кейс беше притиснат таз до таз до Джейн Трета, дулото на Ремингтона опираше брадичката й. Тя се хилеше и притискаше към него.

— Спри — каза той, чувствайки се безпомощен. Беше поставил предпазителя на оръжието, но изпитваше ужас от мисълта, че може да й навреди, и тя го знаеше. Асансьорът беше стоманен цилиндър, по-малко от метър в диаметър, предназначен за един пътник. Мелкум държеше Моли на ръце. Тя беше превързала раната му, но очевидно носенето му причиняваше болка. Задникът й притискаше дека и конструкта в бъбреците на Кейс.

Те се издигаха навън от гравитацията, към оста и корпоративните модули.

Входът на асансьора беше прикрит зад стълбите към коридора, друг елемент от пиратския декор на пещерата на Джейн Трета.

— Предполагам, че не бива да ти казвам това, — каза Джейн Трета, вирвайки глава така, че брадичката й да не опира в дулото на оръжието, — но нямам ключ за стаята, която ти трябва. Никога не съм имала. Една от викторианските приумици на баща ми. Ключалката е механична и изключително сложна.

— Марка „Чубб“, — обади се Моли с приглушен от рамото на Мелкум глас, — и ние имаме шибания ключ, спокойно.

— Бачка ли още чипът ти? — запита Кейс.

— Осем и двайсет и пет, шибано Гринуичко време.

— Имаме пет минути — каза Кейс, и вратата с щракване се отвори зад гърба на Джейн Трета. Тя се преметна назад в бавно салто, и гънките на джелабата се развяха около бедрата й.

Бяха в оста, в сърцето на вила „Блуждаещ лъч“.