Мег Блекбърн Лоузи
Децата на новото време (35) (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)

Британи

Първото Преходно дете, с което съм работила, беше едно 15-годишно момиче, препратено ми от един приятел психолог. Тук ще я наричам Британи. Поради семейни проблеми Британи беше превърнала удивителните си дарби в чиста лошотия и практикуване на вещерство. Вече сериозно се заиграваше с черна магия. Тя бе силно същество, чиято енергийна сила изпълваше стаята по някакъв неприятен начин, сякаш се мъчеше да надвие всички наоколо. Майка й очевидно се страхуваше от нея, затова седеше мълчаливо и неподвижно, докато дъщеря й говореше високо, използвайки просташки език.

Британи дори бе организирала свое сборище на вещици, където се практикуваше черна магия. Тя и останалите от групата бяха сексуално разпуснати и практикуваха ексцентрични сексуални практики. За тях като че ли нямаше значение кога, къде и с кого ще го правят. Тя сякаш не виждаше нищо нередно в постъпките си — всъщност май се гордееше. Британи и нейното сборище скитаха по пътищата нощем и вършеха доста ужасни неща, поне според стандартите на повечето хора. Нямаше нищо против да нарани някого, защото вече бе решила, че насилието и заплашителното поведение увеличават силата й. Беше открила, че тя и някои от приятелите й имат силата да влияят върху мислите и действията на другите и използваше тази си дарба, за да манипулира хората. Бързо беше разбрала, че може да използва телепатията за собствена облага и го правеше често, без колебание. Семейството й се страхуваше от нея. Никой не я спираше да излиза или да прави каквото си иска. Определено се чувстваше липса на родителски умения. Най-общо казано, семейството бе с нарушени функции в много отношения. А можеше да се каже, че Британи е родена тъкмо от тези хора, за да се учат взаимно един от друг.

Когато майка й я доведе, Британи се отдръпна видимо от мен. Започна да използва хамалски език и издигна енергийни блокажи като крепост около себе си. От нея се излъчваше чиста лошотия и неща, породени от дълбок гняв. Ядосана от това, че нито майката, нито дъщерята желаеха да контактуват с мен на по-дълбоко равнище, освен с общи приказки, реших да говоря на Британи с нейния език. Започнах да отразявам онова, което ми показваше — лошотията и всичко останало. Изненадана от грубата обич, която й показвах, тя откликна положително и най-сетне се съгласи да работя с нея. Полето й представляваше конгломерат от много видове енергия, почти без никаква организация. Направих известни промени и сеансът приключи. В края му тя наистина откликваше съвсем положително. Детето, което беше дошло при мен, ръмжащо като разярен лъв, си тръгна със спокойна усмивка, след като ме прегърна силно.

За съжаление, с течение на времето Британи отново се подхлъзна надолу. Направи опит за самоубийство и беше приета в болница. Стана проводник на крайно отрицателни същества. При това положение не можеше да й се помогне много, тъй като й бяха позволили да го прави прекалено дълго. По-късно ми се обадиха, че сестра й, която беше само с година-две по-малка, бе застрашена по същия начин, понеже залиташе към подобно поведение. Още едно даровито дете без спасителна мрежа, която да го подхване, ако се подхлъзне. Накрая Британи се измори от живота и всичко, което го съпътстваше. Разболя се сериозно и почина, бог да благослови душата й. Можеше да донесе толкова много на света, но като че ли не успя да намери своята ниша в него, тъй като се чувстваше неразбрана от никого. Това определено е случай, в който семейството, изправено пред едно силно дете, не притежаваше уменията да го възпитава по подходящ начин и да го подкрепя градивно в неговите дарби. Вместо това те се бяха свили в себе си. Дори цялата професионална помощ на света би ударила на камък, ако всички засегнати не се съгласят да участват.

Понякога нищо от онова, което обществото може да предложи, не отговаря на отчаяните нужди на дете като Британи. В крайна сметка някои от тези деца просто се отказват. Тъжен коментар за едно общество, което очевидно не може да приеме хора, които са толкова различни; вместо това ние лепваме на подобни деца етикет на увредени, докато те сами не започнат да се чувстват такива. По мое мнение главната причина за провала в този случай бе страхът от „ненормалното“. Какво щеше да стане, ако Британи бе подкрепяна от самото начало в своята даровитост? Ако се беше научила да се харесва? Ами ако…? Сега вече никога няма да разберем.