Джоан Ейкън
Ема Уотсън (13)

13

На следващия ден пристигна Сам, сияещ от радост. Едно известие от Доркинг го бе отвело мълниеносно в къщата на семейство Едуардс. Бяха го уведомили за новото развитие в отношенията на Мери и лорд Озбърн. Сам се почувствал деликатно насърчен от семейство Едуардс и ухажването му било прието благосклонно. А разговорът със самата Мери го изпълваше с щастие.

— Аз съм най-щастливият човек в Съри — каза той на сестра си и леля си. — И знаете ли какво? Мери предложи — о, тя е ангел, това е най-точната дума за нея, тя просто е ангел, нито повече, нито по-малко…

— Женитбата за ангел е голяма отговорност — промърмори мисис О’Браян.

— Нейното огромно състояние няма да е пречка за нашето щастие — нито тя, нито аз ще позволим това. Тя предложи да купим Клисъкс от доктор Хардинг, тъй като той, бедният човек, е принуден да го продаде, за да изплати дълговете си. И тогава можем да предложим дом на всеки член на моето семейство — най-вече на вас. Не смятате ли, че този план е великолепен?

— Може би за мене няма да е лесно да намеря ученици, на които да преподавам музика там на хълма — изтъкна Ема.

— Любима сестричке, няма да трябва да даваш уроци по музика! Целият този тежък труд ще остане в миналото.

— Но на мене ми харесва да преподавам музика — по принцип — призна Ема. Тя подреди мислите си. — Твърдо съм уверена, че богатството няма да те накара да изоставиш лекарската си практика, нали? Животът само вкъщи, е твърде еднообразен, твърде ограничен. Вкъщи единствените другари са собствените чувства, а те обременяват. За мене моите уроци по музика са средство да държа отворен прозореца си към света. Понякога уроците са трудни и мъчителни, гледката през прозореца не е приятна, но тя е гледка и тя разшири моя кръгозор. В последно време научих нови неща.

— Хайде, хайде — отвърна Сам. — Няма да се караме. Но предложението си остава. Може да промениш възгледите си. (Струват ми се малко пресилени.) Обмислете предложението ми.

— Ще го направим, и то с благодарност. Да си виждал мистър Хауард в последно време или да си чувал нещо за него? — попита Ема, на пръв поглед без всякаква връзка.

— Не, не съм — отговори Сам. — Горкият човек, предполагам, че неговите надежди са съвсем попарени, точно когато моите процъфтяват. Лейди Озбърн е загубена за него. Доколкото разбрах, след две седмици ще се омъжи за братовчед си. Казват, че лорд Руфъс е спечелил огромно състояние от захарна тръстика. Синът й, лорд Озбърн, щял да я предаде на младоженеца по време на сватбената церемония… Може би мистър Хауард ще се ожени за мис Озбърн. Това ще е по-подходящ брак за него, отколкото да се жени за майка й. По-близки по възраст. Едно време си мислех, Ема, че той те харесва, но навярно съм грешил. Трудно е да се проумее този странен човек.

Ема не каза нищо. Тя копнееше да чуе известия за кораба „Лакония“ на капитан Фриймантъл, но изглежда нямаше кого да попита.

Сам стана да си върви. Ема, вярна на навика си, го съпроводи до улицата и топло го целуна за довиждане.

— Толкова съм радостна за тебе, мили Сам. Мери Едуардс е мило, добро момиче, а ти напълно заслужаваш големия си късмет. Убедена съм, че ще сте много щастливи.

В очите й имаше сълзи, докато изричаше това пророчество. Сам ги видя и остана трогнат.

— Мила Ема! Аз пък се надявам, че ти също някой ден ще намериш не по-малко щастие.

Том Мъсгрейв слезе от коня си, весело се поклони на Ема и след като повери животното на едно момче, се приготви да се качи по стълбите. Сам изгледа подире му с подчертано неодобрение.

— Отново тоя човек! Не мога да разбера защо му разрешаваш да идва тук толкова често.

— Леля Марая му дава съвети как да се грижи за конете си. Каза ми, че това е единствената й полза от прекараното в Ирландия време. Била се превърнала в истински специалист относно тренировката на конете. А двойката коне на Том, както знаеш, ще участва в лятното надбягване в Епсъм следващия месец.

— Пфу! — възкликна Сам. — Човек би си помислил, че мисис О’Браян достатъчно се е напатила от коне, за да намрази всичко, свързано с тях. Ема, какво би казала, да ви отведа с леля Марая до Клисъкс тия дни? Бих искал да огледам къщата и да обсъдя продажната й цена с доктор Хардинг. Пък и мисис О’Браян изобщо не стъпвала там. Ще й бъде приятно да я види, не мислиш ли? Ще наема карета.

— О, Сам, разбира се! Ще е истинско удоволствие! Много ще се радваме. Пък и мисля, че след като Пенелъпи и Елизабет се срещнат лице в лице с нас, може да престанат да се държат толкова отчуждено.

Сам кимна и се отдалечи. Ема влезе в къщата и докато се качваше по стъпалата, чу гласа на леля си:

— Никога няма да сбъркаш, Том, ако дадеш малко хубава бира или вино на един кон, когато искаш да превърнеш в елитен. При недостатъчни здрави копита винаги трябва да се използва гутаперча, разтворена в топла вода и смесена с амонячна сол. Разбира се, ако искаш краката да не се пързалят, това се прави със смес от глина и говежди тор, а може да прибавиш и малко мъх или кълчища. За напукани копита се използват равни части сапун и катран, но се надявам, Том, че никой от конете ти не е с напукани копита? Манастирският балсам е чудодейно средство за всякакви рани. Моят скъп съпруг, капитан О’Браян, винаги използваше смес, която сам бе измислил: зехтин, терпентинов спирт, камфорова тинктура, тинктура от опиум и пресен жълтък. Но яйцето действително трябва да е прясно.

— Ще приготвя тая смес, мисис О’Браян, благодаря ви — неусетно Том бе възприел навика да се обръща към мисис О’Браян като към близък човек. — За щастие, никой от моите коне няма рани точно сега, но те непрекъснато се жулят в трънаците или се порязват от клони на дърветата в живите плетове. Една така смес ще бъде безценна. Онова, което всъщност искам да науча, се отнася до подготовката на моята двойка за състезанието — Изгубена надежда и Отчаяна надежда. Не искам много да ги пресилвам с тренировки.

— В никакъв случай, Том! — категорично изрече дамата. — Капитан О’Браян малко поотпускаше конете, когато наближаваше денят на надбягванията. Казваше, че това ще им даде хъс. Разбира се, не трябва да се забравя, че ефективността на неговата методика е съмнителна, тъй като нито един от конете му никога не спечели…

— Може би — забеляза Ема, влизайки с горещата бира с разбито яйце за леля си, — той не е притежавал нито един действително добър кон?

— Май това е истината — с въздишка се съгласи леля й. — Горкият Патрик отчайващо не умееше да преценява конете. Сега, Том, както ти казвах…

— Лельо Марая — намеси се Ема. — Сам предлага да ни заведе в Клисъкс някоя хубава сутрин тия дни.

— О, прието! — възкликна ентусиазирано леля й. — Нищо не би ми допаднало повече!

Лицето на Том светна.

— Ще имате ли някакви възражения — попита стеснително той — да ви придружа? За мене е толкова трудно да видя мис Елизабет — за мисис Хардинг и доктора не съм много желан гост…

— А за самата Елизабет?

Той въздъхна.

— Не мога да кажа, че ми е дала някакво основание да се надявам. Но мисля, че надеждата умира последна!

Той леко се усмихна. Ема внезапно бе обхваната от спомена как навремето той бе пристигнал на посещение в Стантън, леко пиян, заедно с приятеля си лорд Озбърн. „Колко много се е променил — помисли си тя — оттогава насам!“

— Разбира се, че можеш да дойдеш с нас, Том — ласкаво каза тя и си помисли, че Сам няма да е доволен, но няма да може да им откаже.

* * *

За посещението си в Клисъкс избраха един топъл, облачен следобед в края на май. С лъчистия си цвят синчецът сякаш грееше под буките по стръмния хълм, а блестящата зеленина на дърветата сияеше по-ярко поради липсата на светлина от небето. Сам караше кабриолет с два коня, нает за случая, а Том яздеше отстрани.

Сам, както се бе опасявала Ема, не бе твърде доволен, че имат придружител, но бе отстъпил след настойчивите молби на сестра си:

— Скъпи Сам! След като ти самият си толкова щастлив, не трябва да издигаш прегради пред онези, които също се стремят към щастие.

— Е, не мисля, че Мъсгрейв ще го намери при сестра ни Елизабет — отвърна той. — Тя има достатъчно здрав разум, за да не се омъжи за подобен развейпрах.

След като заобиколиха хълма и взеха завоя, зад който се показа Клисъкс, Ема бе поразена. Очакваше, че няколко месеца след като семейство Хардинг се бе настанило, къщата ще е придобила по-подреден вид на истински дом, независимо от превратностите на съдбата, които бяха преживели собствениците.

Но, неизвестно защо, това не се бе станало. Все още се виждаха струпани в безпорядък купища строителни материали. А когато стигнаха още по-близо и прекосиха портите, навсякъде се личаха белези от неприключени планове и недовършена работа.

Мисис О’Браян въздъхна и поклати глава.

— Горката Пенелъпи — каза тя. — Като дете не бе способна да доведе до край нито едно начинание. Вечно недоволна, все неумееща да вземе нещата в свои ръце, всичките й плановете бяха неясни и объркани. Виждам, че не се е променила.

— Е, в този случай обстоятелствата бяха против нея — изтъкна Ема. — Трябва да й е много мъчително да остане без пари точно в момента, когато е замислила толкова чудесни промени. Наистина ми е мъчно за нея.

— Но мястото е прекрасно, независимо от бъркотията! Дом за Спящата красавица с тези надвиснали букове по склона и реката долу. Надявам се Сам да успее да убеди доктор Хардинг да приеме предложението му и да му го продаде. Би било много жалко, ако семейството не запази тази къща. Мисля, че Мери Едуардс отлично ще се грижи за нея. Бих искала да видя как децата от моята кръв, внуците и внучките на моя брат лудуват из тия гори и се къпят в реката.

Ема си помисли за нелепия край на малкия Чарлс Блейк и не каза нищо. Не искаше да разваля приятната разходка с тъжни спомени. А и бе уверена, че трагедията никога не изчезваше задълго от мислите на бедния Том Мъсгрейв.

Когато спряха в големия двор Пенелъпи излезе да ги посрещне. Изглеждаше раздразнена, макар и Ема, и Сам да се бяха постарали да я уведомят за деня и продължителността на посещението.

— Ама че неудобно се получава! — заяви тя, още преди да са слезли от кабриолета. — Първис избра тъкмо това време да ни посети, без дори да намекне за намерението си. А аз трябва да подготвя и организирам цялото това стягане на багажа и наистина е ужасно да ме лишат точно в този момент от помощта на Елизабет…

— Стягане на багажа? — извика Ема. — Значи, имате намерение да се местите?

— Ами да, всичко е решено. Ние, тоест аз, намерих малка къща в Доркинг. Не е голяма, но е елегантна и магазините и заемните библиотеки са ми много близо. При това е съвсем стилна — в нея ще можем да поддържаме достатъчно изискан начин на живот със сравнително скромни средства…

С обичайния си маниер Пенелъпи заливаше събеседниците си с порой от приказки, без много да им обръща внимание, но сега Ема я прекъсна:

— Пенелъпи, това е моята леля, мисис О’Браян. Мисля, че не сте се виждали от много години…

— О, да, съвсем вярно. Как си, лельо, напълно ли се възстанови? Бихте ли влезли, моля? Да ви предложа чай? За съжаление обикновено Елизабет се грижи за това, а не знам къде се е запиляла… Много безсъвестно от нейна страна…

В този момент излезе доктор Хардинг и с по-искрено гостоприемство и учтивост поздрави мисис О’Браян. Ема с горчивина забеляза колко много се е променил през малкото месеци, в които не го бе виждала. Бе прегърбен и остарял, движенията му бяха забавени. Тя се опасяваше, че предателството на Тикстаф, към когото изглеждаше изключително привързан, се бе оказал жесток удар за него, по-тежък дори от загубата на състоянието му. Въпреки всичко той поздрави Ема, която му бе любимка, много ласкаво, намери сърдечни, братски думи за Сам и се държа любезно с Том Мъсгрейв, макар с отрицателен жест да поклати главата си.

— Не става, млади момко, няма полза да идвате като ухажор тук. Много се опасявам, че надеждите ви са провалени, веднъж завинаги…

— Ама, сър, какво искате да кажете? — силно разтревожен, извика Том.

— Струва ми се, че Първис вече е направил предложение. Да, ето ги, идват, сияещи като слънца… — и лицето на добродушният стар господин грейна от неподправено задоволство. — Да, да, моята балдъза Елизабет е прекрасно момиче и заслужава най-доброто — няма две мнения по този въпрос!

Действително Елизабет и Първис бяха заобиколили градината, хванати за ръка и до такава степен потънали в разговор, че най-напред не забелязаха групата пред себе си. Но когато я видяха, на лицата им грейнаха еднакви усмивки на пълна радост. Нямаше нужда да се говори, всички ясно виждаха какво става.

Мисис О’Браян прошепна на Ема:

— Какви бяха тия безсмислици, които ми говореше, Ема, че сестра ти се смятала за грозна? Та тя е красавица!

Пенелъпи гневно произнесе:

— Ето те и тебе накрая, Елайза. Е, хайде всички да влезем вътре и да се подкрепим. Честна дума, не разбирам защо всички стърчим на двора!

Бедният Том Мъсгрейв възкликна нещо нечленоразделно и отчаяно, отдалечи се, метна се на коня си и препусна в галоп. Скоро изчезна от погледите, чуваше се само тропотът на копитата му по алеята към къщата.

— Ох, горкото момче — съчувствено въздъхна мисис О’Браян. — Да се надяваме, че няма да предприеме някое глупаво прибързано действие, докато сърцето му е изпълнено с мъка.

— Не мога да разбера защо трябва да се главоболим заради Том Мъсгрейв — извика Пенелъпи. — Нека понася, каквото си натворил.

По замисленото, благо лице на Първис бе изписана дълбока загриженост и той се обърна към Елизабет:

— Не мислиш ли, моя любов, че е редно да го догоня? И да му кажа няколко утешителни думи? Смяташ ли, че би било нахално?

— Не, върви — каза тя и меко добави: — В края на краищата, ти и аз имаме пред себе си цялото останало време до края на живота ни…

Групата влезе вътре и Сам се отдели с доктор Хардинг, за да обсъдят продажбата на къщата. В това време четирите дами седяха и пиеха ликьор от малки като напръстник чашки, а Пенелъпи разсъждаваше за предимствата на новата малка къща в Доркинг и ужасните неудобства и влага в Клисъкс.

— Тази къща е като гробница! Не мога да проумея защо доктор Хардинг изобщо настоя да се заселим тук. Такива са мъжете! Не бе възможно да го разубедя. Държеше да живее тук! Желая на Сам и Мери да се радват на тоя мрачен дом!

Ема разказа на Пенелъпи и Елизабет за уникалната чест, оказана посмъртно на техния баща от Уелския принц. Елизабет изпита огромно задоволство от новината, но Пенелъпи заяви учудено.

— Колко странно! Каква полза има баща ни от това, след като е мъртъв? Би имало повече смисъл да му се окаже някаква чест или да му се отпусне пенсия, докато бе още жив. Не понасям подобни безполезни показни жестове.

В края на посещението, докато се връщаха към кабриолета, Елизабет намери начин да изостане с Ема, която с неподправена радост я поздрави със заслуженото щастие.

— О, Ема, толкова е прекрасно! Никога не бих повярвала, че мога да се чувствам така, както сега. Дори всичко да секне сега, в този миг, ще ми бъде достатъчно, че съм го изпитала, дори да доживея до сто години и никога да не почувствам нещо подобно.

Ема се разсмя.

— Надявам се да доживееш до сто години, скъпа сестричке, и винаги да се чувстваш така. Напълно си го заслужила!

— Мила Ема, бях толкова лоша с теб. Ужасно съжалявам. По онова време ми се струваше, че всеки източник на радост е изчезнал завинаги. — Елизабет улови ръката на Ема. — Моля те, Ема, прости ми! О, Ема, надявам се един ден ти също да се чувстваш като мене сега. Може би с мистър Хауард?…

Но Ема поклати глава.

— Не, не, ако се омъжа за мистър Хауард, мога да доживея до сто години и никога да не се почувствам като тебе. Трябва да чакам да удари моят час и да се надявам, че и това ще стане.