Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сияние (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Shining, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 172 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Георги

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

 

Издание:

СИЯНИЕ. 1992. Изд. Нар.култура, София. Роман. Превод: от англ. Надя БАЕВА [The Shining / Stephen King]. Художник: Николай ПЕКАРЕВ. Формат: 20 см. Офс. изд. Тираж: 25 000 бр. Страници: 415. Цена: 28.00 лв. ISBN: 954-04-0060-0

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Сияние (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Сияние.

Сияние
The Shining
АвторСтивън Кинг
Създаване1977 г.
САЩ
Първо издание1977 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанрхорър
Видроман
Сияние в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Сиянието е роман на ужасите на американския писател Стивън Кинг. Публикуван през 1977 г., „Сиянието“ е третият роман на Кинг и първият бестселър с твърда корица: успехът на книгата утвърждава Кинг като виден автор в жанра на ужасите. Обстановката и героите са повлияни от личния опит на Кинг, от посещението му в хотел „Стенли“ през 1974 г. и възстановяването му от алкохолизъм. Романът е последван от продължение „Доктор Сън“, публикувано през 2013 г.

„Сиянието“ се съсредоточава върху живота на Джак Торънс, амбициозен писател и възстановяващ се алкохолик, който приема позицията на зимен пазач на известния хотел Овърлук в Колорадо, Скалистите планини. Семейството му го придружава. Това са жена му Уенди и сина му Дани Торънс, който притежава сиянието – редица психически способности, които позволяват на Дани да вижда ужасното минало на хотела. Скоро след като семейството стават затворници в хотела заради непрестанната силна снежна буря, свръхестествените сили в хотела влияят на разума на Джак и поставят жена му и сина му в невероятна опасност.

Сюжет

Действието в „Сиянието“ се развива предимно в измисления хотел Овърлук, изолиран, обитаван от духове, разположен в Скалистите планини Колорадо. Историята на хотела, която е описана от няколко герои, включва смъртта на някои от гостите и на бившия зимен пазач Делбърт Грейди, който се поддава на хотела и убива семейството си и себе си.

Сюжетът е съсредоточен върху Джак Торънс, съпругата му Уенди и техния петгодишен син Дани. Те се местят в хотела след като Джак приема позицията на зимния пазач. Джак е амбициозен писател [1] и възстановяващ се алкохолик с проблеми с гнева, които го карат неволно да счупи ръката на Дани и да загуби работата си като учител след като нападна ученик. Джак се надява, че уединението на хотела ще му помогне да се свърже със семейството си и да му даде мотивацията, необходима за работа по пиеса. Родителите му не знаят, но Дани притежава телепатични способности, наричани сиянието, които му позволяват да чете мисли и да предсказва разни събития. Семейство Торънс пристигат в хотела в деня на затварянето му. Мениджърът на хотела ги развежда. Срещат главния готвач Дик Халоран, който притежава способности, подобни на тези на Дани, и който обяснява на Дани силите му. Това свързва готвача и детето по специален начин.[2] Останалите служители и гости напускат хотела и оставят семейство Торънс сами в хотела за зимата.

Докато Торънс се настаняват в Оверлук, Дани вижда призраци и плашещи видения, но не споделя това с родителите си, защото чувства, че тази работа е важна за баща му и за бъдещето на семейството. Уенди смята да оставят Джак сам да приключи работата, но Дани отказва. Той мисли, че баща му ще бъде по-щастлив, ако останат. Въпреки това, Дани скоро осъзнава, че присъствието му в хотела прави свръхестествените сили по-могъщи, превръщайки ехото на миналите трагедии в опасни заплахи. Привиденията придобиват физическа форма и топиарите на животни в градината оживяват. Снегът откъсва семейство Торънс от външния свят.

Хотелът има затруднения с обладаването на Дани и започва да обладава Джак, като затруднява писателската му дейност и го примамва чрез записки в мазето към историята на хотела. Джак става все по-нестабилен, унищожавайки CB (си-би) радио и снегомобил – единствените им две връзки с външния свят. Един ден, след скандал с Уенди, Джак намира бара на хотела, напълно зареден с алкохол, въпреки че преди това е бил празен, и е свидетел на парти, на което се среща с призрака на барман на име Лойд. Джак танцува с призрака на млада жена, която се опитва да го съблазни, но си тръгва след като роклята ѝ се свлича и всички я виждат гола. Докато Джак се напива, хотелът използва духа на бившия пазач Грейди, за да подтикне настоящия пазач да убие семейството си. Първоначално той се противопоставя, но нарастващото влияние на хотела в съчетание с алкохолизма и гнева на Джак се оказва твърде голямо. Той става чудовище под контрола на хотела.[3][4] Уенди и Дани надвиват Джак след като той атакува Уенди, заключват го в килера, но призракът на Делбърт Грейди го освобождава, като го кара да обещае да му доведе Дани и да убие Уенди. Джак наранява Уенди с един от стиковете за роке на хотела, но тя се заключва в банята. Джак се опитва да пробие вратата, но Уенди прерязва ръката му с бръснач, за да го спре.

В същото време, Халоран, който работи в зимен курорт във Флорида, получава телепатичен зов за помощ от Дани. Халоран се втурва обратно към Овърлук, но там той е атакуван от топиарите на животни, пазещи хотела, и тежко ранен от Джак. Джак преследва Дани из хотела и го хваща на най-горния етаж. Там той за кратко време възвръща контрол над съзнанието си и умолява Дани да бяга. Дани вижда, че това не е наистина баща му, а само маска, сложена от хотела. Хотелът поема контрола над Джак отново, като го насилва да унищожи собственото си лице и череп със стика, да заличи последните следи Джак Торънс и да открие същество, контролирано от хотела „мениджър“. Спомняйки си, че Джак е пропуснал да освободи налягането върху нестабилния бойлер на хотела, Дани съобщава на хотела, че скоро ще има взрив. Дани, Уенди и Халлоран бягат, хотелското създание се опитва да овладее налягането, но е твърде късно и бойлерът експлодира, убивайки Джак и унищожавайки Овърлук. Преодолявайки последния опит на хотела да го обладае, Халоран води Дани и Уенди на безопасно място.

Епилогът на книгата се състои следващото лято. Халоран, който работи като готвач в курорт в Мейн, утешава Дани, докато Уенди се възстановява от нараняванията, които Джак ѝ е причинил.

История на написването

След като написва „Кери“ и „Сейлъмс Лот“, случката и в двата романа е поставена в малките населени места на родния за Кинг Мейн, той търси промяна за следващата книга. „Исках да прекарам една година далеч от Мейн, за да може следващият ми роман да е в друго пространство.“ [5] Кинг отваря атлас на САЩ на кухненската маса и произволно посочва място, което се оказа Боулдър, Колорадо.[6] На 30 октомври 1974 г.[7] Кинг и съпругата му Табита се настаняват в хотел Стенли в близкия Естес Парк, Колорадо. Те са били единствените гости в хотела тази нощ. „Когато пристигнахме, те се готвеха да затворят за сезона и ние се оказахме единствените гости на мястото – пълно с всичките тези дълги, празни коридори“. Настаняват се в стая 217, за която се говорело, че е обитавана. Затова стая 217 е толкова специална и в книгата.

Десет години по-рано Кинг прочел „Велд“ на Рей Бредбъри и се вдъхновил да напише история за човек, чиито сънища ще се превърнат реалност. През 1972 г. Кинг започва роман, озаглавен „Тъмно сияние“, който трябвало да бъде за паранормално момче в паранормален увеселителен парк, но идеята никога не се реализирала и той изоставил книгата. През нощта в Стенли тази история се върнала при него.[8]

Кинг и съпругата му вечерят голямата трапезария съвсем сами. За ядене могат да изберат само единственото останало ястие. В стаята е пусната оркестрална музика и те седят на единствената маса. „С изключение на нашата маса всичките столове бяха върху масите. Музиката отекваше по дългия коридор. Бог ме беше пратил там, за да чуя и да видя това. Докато си легнах тази нощ, вече имах цялата книга в главата си." [9]

След вечеря съпругата му се прибрала, но Кинг се разхождал из празния хотел. Озовал се в бара и барман на име Грейди му сервирал.

„Тази нощ сънувах как тригодишният ми син тича през коридорите, гледа назад през рамо и крещи. Преследваше го пожарен маркуч. Станах рязко, целия в пот, почти паднах от леглото. Запалих цигара, седнах на един стол и погледнах през прозореца към Скалистите планини и в момента, в който цигарата свърши, имах костите на книгата подредени в ума си. "

„Понякога се изповядваш. Винаги скриваш това, което признаваш. Това е една от причините да измислиш история. Например, когато написах „Сиянието“, главният герой е човек, който е счупил ръката на сина си, който бил дете и самият той е бил бит. И като млад баща с две деца, бях ужасен от чувствата на истинска враждебност към моите деца, които понякога изпитвах. Няма ли да спреш някога? Няма ли да си лягаш? И с времето започнах да мисля, че вероятно има много млади бащи и млади майки, които се чувстват ядосани и гневни чувства на децата си. Но като някой, който е бил възпитан с идеята, че татко знае най-добре, и образа на Уорд Клийвър от "Оставете го на Бийвър“, си мислех: О, ако той не млъкне, ако не млъкне… Когато написах тази книга, споделих много от това и се опитах да се освободя от него, но това беше и изповед. Да, има моменти, когато се чувствах много ядосан към децата си и дори чувствах, че мога да ги нараня. Е, децата ми сега са по-големи. Наоми е на петнадесет години, Джоуи е на тринайсет, а Оуен – на осем, и всички те са страхотни деца, и не мисля, че съм вдигал ръка срещу нито едно от децата си вече 7 години, но преди време...“

„Сиянието“ също е силно повлияно от „Обладаването на Хил Хаус“ на Шерли Джаксън,[10] "Маската на Червената смърт“ и „Падането на Къщата на Ашер" на Едгар Алън По и „Изгорелите предложения“ на Робърт Мараско. Историята често е сравнявана със „Странноприемницата“ на Ги дьо Мопасан.[11]

Преди да напише „Сиянието“, Кинг вече е написал „Roadwork“ и „The Body“, но и двете са публикувани по-късно. Първата чернова на „Сиянието“ отнема по-малко от четири месеца и той успява да го публикува пред останалите книги. Заглавието е вдъхновено от песента на Джон Ленън „Instant Karma!“, която съдържа думите „Ние всички сияем“.[12]

Бил Томпсън, редакторът на Кинг в Doubleday, се опитвал да го разубеди от „Сиянието“, защото смятал, че след като е написал „Кери“ и „Сейлъмс Лот“, той ще бъде определян само като писател на ужаси. Кинг сметнал това за комплимент.

Изтрит пролог и епилог

Първоначално е имало пролог, озаглавен „Преди пиесата“, който описва по-ранни събития в историята на „Овърлук“, както и епилог, озаглавен „След пиесата“, но и двете не са част от публикувания роман.[13] Прологът е публикуван в списание Whispers през август 1982 г., а съкратената версия се появява в изданието на TV Guide от 26 април – 2 май 1997 г. за популяризиране на предстоящия мини сериал върху „Сиянието“. Смятало се, че епилогът е изгубен, но е открит през 2016 г. като част от ранна версия на ръкописа на романа. Както „Преди пиесата“, така и „След пиесата“ са публикувани като част от специалното луксозно издание на Cemetery Dance Publications в началото на 2017 г.[14][15]

Продължение

Основна статия: Доктор Сън (книга) Кинг описва идеята за продължение на романа „Сиянието“ от 1977 г. на 19 ноември 2009 г., по време на рекламно турне за романа му „Под купола“. По време на четене, водено от режисьора Дейвид Кронънбърг в Canon Theatre, Кинг казва, че продължението ще проследи Дани Торънс, сега в 40-те си години, живеещ в Ню Хампшър, където работи в хоспис и с помощта на силите си помага на неизлечимо болни пациенти да умрат в мир.[16] 1 декември 2009 г., Кинг публикува анкета на официалния си уебсайт, където иска посетителите да гласуват коя книга трябва да напише първо, „Доктор Сън“ или следващия роман на Тъмната кула:

’’Споменах два потенциални проекта, докато бях на пътя, една нова книга от средата на света (не специално за Роланд Дешайн, но той и неговият приятел Кътбърт са в него, ловувайки скинмен – така се наричат върколаците в това изгубено царство) и продължение на „Сиянието“, наречено „Доктор Сън“. Интересувате ли се от някоя от тях? Ако е така, коя от тях ви грабва повече? Ще преброим гласовете ви (и разбира се всичко това не означава нищо, ако музата ми не дойде).’’ [17]}

Гласуването приключва на 31 декември 2009 г., като „Доктор Сън“ печели анкетата с 5861 гласа срещу 5812 за „Вятърът през ключалката“.[18] През 2011 г. Кинг потвърждаваща, че „Доктор Сън“ е в процес на изработка и че в сюжета е включена пътуваща група от психически вампири, наречена Истинска Задруга. „Доктор Сън“ е публикуван на 24 септември 2013 г.

Филмови и телевизионни адаптации

Романът е адаптиран за едноименен филм от 1980 г., режисиран от Стенли Кубрик и написан заедно с Даян Джонсън. Въпреки че Кинг остава разочарован от адаптацията и критикува работата на екипа с тематиката на книгата и характера на Уенди, този филм се смята за един от най-големите филми на ужасите, правени някога.[19][20] Романът е адаптиран и за мини сериал, премиерата на който е през 1997 г. Стивън Кинг следи внимателно изработването на поредицата, за да се увери, че тя следва достойно романа.[21][22]

Източници

  1. Bruhm, Steven. On Stephen King's Phallus; Or the Postmodern Gothic // Narrative 4 (1). January 1996. с. 55 – 73.
  2. Hohne, Karen A. The Power of Spoken Word in the Works of Stephen King // Journal of Popular Culture 28 (2). Fall 1994. DOI:10.1111/j.0022-3840.1994.2802_93.x. с. 93 – 103.
  3. Martin Alegre, Sara. Nightmares of Childhood: The Child and the Monster in Four Novels by Stephen King // Atlantis 23 (1). June 2001. с. 105 – 114.
  4. Holland-Toll, Linda J. Bakhtin's Carnival Reversed:King's The Shining as Dark Carnival // Journal of Popular Culture 33 (2). Fall 1999. DOI:10.1111/j.0022-3840.1999.3302_131.x. с. 131 – 146.
  5. „The Stephen King Companion“ Beahm, George Andrews McMeel press 1989
  6. „Stephen King: America's Best-Loved Boogeyman“ Beahm, George Andrews McMeel Press 1998
  7. „Stephen King Country“ Beahm, George Running Press 1999
  8. „Stephen King: The Art of Darkness“ Winter, Douglas E. Plume 1984
  9. Guests and Ghosts // vvdailypress.com. Архивиран от оригинала на October 18, 2006. Посетен на 30 март 2022.
  10. „The Annotated Guide to Stephen King“ Collings, Michael R. Starmount House 1986
  11. Guy de Maupassant Biography // Classiclit.about.com, 2011-06-14. Архивиран от оригинала на 2011-11-13. Посетен на 2011-09-20.
  12. King discusses this in Underwood, Tim. Bare Bones: Conversations in Terror with Stephen King'. McGraw-Hill, 1988. ISBN 9780446390576.
  13. Before the Play // StephenKing.com. Посетен на 2011-09-20.
  14. Stephen King Is Not Okay With A 'Shining' Prequel Movie // mtv.com. Посетен на 27 March 2018.
  15. The Shining: The Deluxe Special Edition // Cemetery Dance Publications. Посетен на 27 March 2018.
  16. Stephen King planning possible sequel to The Shining
  17. Steve needs your input // Stephenking.com, 2009-11-30. Архивиран от оригинала на 2013-01-16. Посетен на 2011-07-06.
  18. Doctor Sleep wins? // Stephenking.com. Архивиран от оригинала на 2012-05-07. Посетен на 2011-07-06.
  19. Columbia Electronic Encyclopedia, 6th Edition. September 2013. ISBN 9780787650155. с. 1.
  20. Thomson, David. The Days and Nights at the Overlook // New Republic 244 (4). 2013-03-25. с. 56 – 58.
  21. Smith, Greg. The Literary Equivalent of a Big Mac and Fries?: Academics, Moralists, and the Stephen King Phenomenon // Midwest Quarterly 43 (4). Summer 2002. с. 329 – 345.
  22. Walls, Jeannette. Redrum, he wrote // Esquire 126 (2). August 1996. с. 22.

Външни препратки

30. Отново в стая 217

Той се качи на втория етаж с асансьора. Странно, откакто бяха дошли, никой от тях не бе го използвал повече. Уенди изпитваше истински клаустрофобичен ужас от него, знаеше това. Тя си представяше как и тримата заедно засядат между етажите, додето навън вилнее зимната буря, виждаше как все повече изтъняват и отслабват, а накрая умират от гладна смърт. А може би дори как се самоизяждат като ония ръгбисти от компанията на Донър, за които писаха по вестниците. Представи си листа с менюто. "Добре дошли в ресторанта на „Панорама“. Гордостта на Скалистите планини. Хапнете вкусно на самия покрив на света. Специалитет на заведението, „Човешки флейки, печени на кибритени клечки“. Отново презрителна усмивка изкриви чертите му. Когато асансьорът спря на втория етаж, извади от джоба си екседрина и отсипа на дланта си три таблетки. Нищо в „Панорама“ не го плашеше. Усещаше, че между него и хотела има взаимна симпатия.

Тръгна по коридора, като лапна хапчетата и ги сдъвка едно по едно. Зави зад ъгъла в страничния коридор. Вратата на стая 217 беше широко отворена и в ключалката бе пъхнат шперцът с висяща от него бяла топка.

Той се намръщи, изпитал раздразнение и дори истински гняв. Каквото и да се бе случило, първопричината бе, че момчето прояви непослушание. Казано му бе съвършено ясно, че има места в хотела, където не бива да припарва: пристройката за инструменти, мазето и стаите за гости. Пак щеше да поговори с него, и то най-сериозно, само да му преминеше уплахата. Много бащи не биха се ограничили до приказките. Щяха добре да напляскат провинилото се хлапе, а може би точно от това и се нуждаеше Дани. Уплашил се беше значи? Ами така му се падаше.

Отиде до вратата, извади шперца от ключалката, пусна го в джоба си и влезе вътре. Погледна към леглото, видя, че покривката не е смачкана, и тръгна направо към вратата на банята. В ума му се оформяше любопитна идея. Беше сигурен, макар Уотсън да не бе споменавал номер на стая, че тук именно са били отседнали съпругата на адвоката и младият жребец и в тази баня тя е била открита мъртва, натъпкана с барбитурати и алкохол, погълнат в бар „Колорадо“. Отвори решително вратата на банята, на гърба на която имаше огледало, и влезе вътре. Лампата беше загасена. Той светна и огледа дългото помещение, обзаведено в стил от началото на века и впоследствие модернизирано, както и всички останали бани в хотела, с изключение на онези на третия етаж — те бяха в истински византийски стил, както приляга на кралски особи, политици, филмови звезди и гангстери, каквито бяха отсядали там през годините.

Около ваната с високи орлови крака дискретно бе дръпната пастелнорозова завеса.

(и все пак те се бяха раздвижили)

За първи път усети как го напуска новото му усещане за пълна сигурност (едва ли не нахална дързост), обзело го, когато Дани хукна към него с вик: Тя беше! Тя беше! Студена тръпка пробяга по гърба му, последвана от други, разхождащи се по гръбнака му чак до малкия мозък.

Гневът му към Дани се изпари и когато пристъпи напред и дръпна рязко завесата, усещаше устата си пресъхнала, а в сърцето си само съчувствие към сина си и страх за себе си.

Ваната бе суха и празна.

Облекчението и раздразнението изскочиха от стиснатите му устни с пухтене. Ваната бе щателно почистена в края на сезона и с изключение на малките ръждиви петънца под двата крана, блестеше с безукорна белота. Леко се долавяше мирисът на дезинфектант, който със своята стерилност можеше да дразни носа ти седмици и дори месеци след употребата.

Наведе се и прокара пръсти по дъното на ваната. Съвсем суха. Нито намек за влага дори. Момчето или бе имало халюцинация, или най-хладнокръвно лъжеше. Отново се нервира. Тогава вниманието му бе привлечено от килимчето на пода. Какво търсеше то тук? Мястото му беше в шкафа в дъното на коридора, където бяха прибрани бельото и кърпите. Сигурно Дани го беше донесъл от шкафа, с шперца можеше да отвори и него. Но защо ли? Прекара пръсти по него. То също беше сухо.

Върна се до вратата. Всичко изглеждаше наред. Детето беше сънувало. Всяка вещ си беше на мястото, с изключение на килимчето. Но и за него сигурно си имаше логично обяснение. Сигурно някоя камериерка го бе забравила в бързането накрая. Иначе всичко си беше…

Ноздрите му се сбърчиха. Ех, този дезинфектант с чистата си, пречиста миризма. И…

Сапун?

Не, невъзможно. Но след като миризмата беше разпозната, вече беше достатъчно отчетлива, за да бъде пренебрегвана. Сапун. И то не от онези малките, дето ги слагат по хотелите и мотелите, а скъп и луксозен дамски сапун.

(Няма нищо такова. Въображението ти работи.)

(да, като животните-храсти, но въпреки всичко те се движеха.)

(Те изобщо не се движеха!)

Тръгна да излиза, като се клатушкаше и вече усещаше главоболие в слепоочията си. Прекалено много неща се бяха случили този ден. Нямаше да напляска сина си, нито да го наказва, само щеше да поговори с него. Но, за бога, нямаше намерение да прибавя и стая 217 към немалкото си проблеми. Не и заради някакво си сухо килимче, нито заради миризмата на сапун. Той…

Внезапно зад гърба му се разнесе потракващ металически звук. Дочу го тъкмо в мига, когато посягаше към бравата. Потрепна конвулсивно, очите му се разшириха и лицето му се сгърчи в гримаса.

След миг се овладя, поне донякъде, пусна бравата и предпазливо се обърна назад. Ставите му изпукаха. Бавно, сякаш с оловни крака, запристъпва към банята.

Завеската, която бе дръпнал, за да погледне зад нея, сега отново закриваше ваната. Металическият звук отпреди малко бе дошъл от плъзването на халките по желязната пръчка горе. Джак стоеше втренчен в завесата. Чувстваше лицето си изтръпнало, сякаш покрито с мъртва кожа отгоре, а отвътре пронизвано от иглите на страха. По същия начин се бе усещал и на детската площадка.

Имаше нещо зад розовата полиетиленова завеса. Имаше нещо във ваната.

Виждаше размазаните му очертания през полупрозрачната тъкан. Всичко можеше да е. Трик на светлината. Сянката на душа. Жена, отдавна мъртва и разлагаща се във ваната, хванала сапун във вкочанената си ръка и чакаща любовник, все едно кого.

Джак си каза, че трябва да пристъпи смело още една крачка и да дръпне настрани завесата. Да види нещото вътре, ако го има. Вместо това се обърна и с отсечени като на марионетка движения се върна в стаята, едновременно спалня и гостна.

Вратата към антрето беше затворена. Дълго се взира в нея, без да е в състояние да помръдне. В устата си усещаше вкуса на ужаса — беше назад към гърлото, вкус на презрели череши.

Все така вдървено приближи до вратата и застави пръстите си да хванат бравата.

(Няма да се отвори.)

Но тя се отвори.

Изгаси лампата в стаята, излезе в антрето и затвори вратата зад гърба си, без да поглежда назад. Стори му се, че отвътре чува някакъв приглушен, влажен и тупкащ звук, сякаш нещото бе излязло, макар и късно от ваната, разбрало, че няма да дочака посетителя, който си тръгва, преди да са разменили любезности. Сега нещото, мораво и хилещо се, тичаше към вратата, за да покани посетителя да се върне вътре. Може би завинаги.

Наистина ли стъпки приближаваха към вратата, или само кръвта пулсираше в ушите му?

Пъхна шперца в ключалката. Съпротивляваше се като гумен и отказваше да се превърти. Отново го натисна. Превъртя се някак изведнъж и той, залитайки, се озова в коридора, като издаде стон на облекчение. Затвори очи, а в ума му запрепускаха известни фрази и сякаш нямаха чет,

(превъртяла му бурмата захлопала му дъската откачил изкукал чалнал се изкрейзил)

и всички означаваха едно и също: да загубиш разума си.

— Не — изплака, без да си даде сметка до какво положение е изпаднал, да седи със затворени очи и да скимти като малко дете. — Не, Господи! Моля ти се, недей.

Ала зад хаоса от мисли и бученето на кръвта в ушите си чу как топката на вратата се превърта напред-назад, сякаш нещото, заключено вътре, безпомощно се опитваше да излезе навън, да се види с него, да се запознае със семейството му, докато бурята свиреше навън и денят преминаваше в нощ. Ако отвореше очи сега и видеше топката на вратата да се движи, наистина щеше да полудее. Затова ги държа затворени и след дълго време най-сетне настана пълна тишина.

Джак се насили да отвори очи, почти убеден, че ще я види застанала пред него. Но коридорът беше пуст.

Въпреки това имаше усещането, че го наблюдават. Погледна шпионката на вратата и се запита какво ли ще стане, ако приближи до нея и погледне вътре. Око ли ще срещне?

Краката му вече се движеха,

(крака, не ми изневерявайте сега)

преди да е осъзнал, че върви. Отклони ги от вратата и пое по коридора, а обувките му си шушнеха със синьо-черната джунгла на килима. Малко преди стълбите спря и погледна пожарогасителя. Стори му се, че маркучът е навит по различен начин. А за месинговата дюза бе убеден, че когато се качи с асансьора, сочеше напред. Сега беше обърната в обратна посока.

— Изобщо не съм я видял — отчетливо изговори Джак Торънс.

Лицето му беше бяло и изопнато, а устните се опитваха да се разтегнат в усмивка. Ала не слезе надолу с асансьора. Прекалено много напомняше зейнала паст. Тръгна пеша по стълбите.