Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сияние (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Shining, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 172 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Георги

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

 

Издание:

СИЯНИЕ. 1992. Изд. Нар.култура, София. Роман. Превод: от англ. Надя БАЕВА [The Shining / Stephen King]. Художник: Николай ПЕКАРЕВ. Формат: 20 см. Офс. изд. Тираж: 25 000 бр. Страници: 415. Цена: 28.00 лв. ISBN: 954-04-0060-0

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Сияние (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Сияние.

Сияние
The Shining
АвторСтивън Кинг
Създаване1977 г.
САЩ
Първо издание1977 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанрхорър
Видроман
Сияние в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Сиянието е роман на ужасите на американския писател Стивън Кинг. Публикуван през 1977 г., „Сиянието“ е третият роман на Кинг и първият бестселър с твърда корица: успехът на книгата утвърждава Кинг като виден автор в жанра на ужасите. Обстановката и героите са повлияни от личния опит на Кинг, от посещението му в хотел „Стенли“ през 1974 г. и възстановяването му от алкохолизъм. Романът е последван от продължение „Доктор Сън“, публикувано през 2013 г.

„Сиянието“ се съсредоточава върху живота на Джак Торънс, амбициозен писател и възстановяващ се алкохолик, който приема позицията на зимен пазач на известния хотел Овърлук в Колорадо, Скалистите планини. Семейството му го придружава. Това са жена му Уенди и сина му Дани Торънс, който притежава сиянието – редица психически способности, които позволяват на Дани да вижда ужасното минало на хотела. Скоро след като семейството стават затворници в хотела заради непрестанната силна снежна буря, свръхестествените сили в хотела влияят на разума на Джак и поставят жена му и сина му в невероятна опасност.

Сюжет

Действието в „Сиянието“ се развива предимно в измисления хотел Овърлук, изолиран, обитаван от духове, разположен в Скалистите планини Колорадо. Историята на хотела, която е описана от няколко герои, включва смъртта на някои от гостите и на бившия зимен пазач Делбърт Грейди, който се поддава на хотела и убива семейството си и себе си.

Сюжетът е съсредоточен върху Джак Торънс, съпругата му Уенди и техния петгодишен син Дани. Те се местят в хотела след като Джак приема позицията на зимния пазач. Джак е амбициозен писател [1] и възстановяващ се алкохолик с проблеми с гнева, които го карат неволно да счупи ръката на Дани и да загуби работата си като учител след като нападна ученик. Джак се надява, че уединението на хотела ще му помогне да се свърже със семейството си и да му даде мотивацията, необходима за работа по пиеса. Родителите му не знаят, но Дани притежава телепатични способности, наричани сиянието, които му позволяват да чете мисли и да предсказва разни събития. Семейство Торънс пристигат в хотела в деня на затварянето му. Мениджърът на хотела ги развежда. Срещат главния готвач Дик Халоран, който притежава способности, подобни на тези на Дани, и който обяснява на Дани силите му. Това свързва готвача и детето по специален начин.[2] Останалите служители и гости напускат хотела и оставят семейство Торънс сами в хотела за зимата.

Докато Торънс се настаняват в Оверлук, Дани вижда призраци и плашещи видения, но не споделя това с родителите си, защото чувства, че тази работа е важна за баща му и за бъдещето на семейството. Уенди смята да оставят Джак сам да приключи работата, но Дани отказва. Той мисли, че баща му ще бъде по-щастлив, ако останат. Въпреки това, Дани скоро осъзнава, че присъствието му в хотела прави свръхестествените сили по-могъщи, превръщайки ехото на миналите трагедии в опасни заплахи. Привиденията придобиват физическа форма и топиарите на животни в градината оживяват. Снегът откъсва семейство Торънс от външния свят.

Хотелът има затруднения с обладаването на Дани и започва да обладава Джак, като затруднява писателската му дейност и го примамва чрез записки в мазето към историята на хотела. Джак става все по-нестабилен, унищожавайки CB (си-би) радио и снегомобил – единствените им две връзки с външния свят. Един ден, след скандал с Уенди, Джак намира бара на хотела, напълно зареден с алкохол, въпреки че преди това е бил празен, и е свидетел на парти, на което се среща с призрака на барман на име Лойд. Джак танцува с призрака на млада жена, която се опитва да го съблазни, но си тръгва след като роклята ѝ се свлича и всички я виждат гола. Докато Джак се напива, хотелът използва духа на бившия пазач Грейди, за да подтикне настоящия пазач да убие семейството си. Първоначално той се противопоставя, но нарастващото влияние на хотела в съчетание с алкохолизма и гнева на Джак се оказва твърде голямо. Той става чудовище под контрола на хотела.[3][4] Уенди и Дани надвиват Джак след като той атакува Уенди, заключват го в килера, но призракът на Делбърт Грейди го освобождава, като го кара да обещае да му доведе Дани и да убие Уенди. Джак наранява Уенди с един от стиковете за роке на хотела, но тя се заключва в банята. Джак се опитва да пробие вратата, но Уенди прерязва ръката му с бръснач, за да го спре.

В същото време, Халоран, който работи в зимен курорт във Флорида, получава телепатичен зов за помощ от Дани. Халоран се втурва обратно към Овърлук, но там той е атакуван от топиарите на животни, пазещи хотела, и тежко ранен от Джак. Джак преследва Дани из хотела и го хваща на най-горния етаж. Там той за кратко време възвръща контрол над съзнанието си и умолява Дани да бяга. Дани вижда, че това не е наистина баща му, а само маска, сложена от хотела. Хотелът поема контрола над Джак отново, като го насилва да унищожи собственото си лице и череп със стика, да заличи последните следи Джак Торънс и да открие същество, контролирано от хотела „мениджър“. Спомняйки си, че Джак е пропуснал да освободи налягането върху нестабилния бойлер на хотела, Дани съобщава на хотела, че скоро ще има взрив. Дани, Уенди и Халлоран бягат, хотелското създание се опитва да овладее налягането, но е твърде късно и бойлерът експлодира, убивайки Джак и унищожавайки Овърлук. Преодолявайки последния опит на хотела да го обладае, Халоран води Дани и Уенди на безопасно място.

Епилогът на книгата се състои следващото лято. Халоран, който работи като готвач в курорт в Мейн, утешава Дани, докато Уенди се възстановява от нараняванията, които Джак ѝ е причинил.

История на написването

След като написва „Кери“ и „Сейлъмс Лот“, случката и в двата романа е поставена в малките населени места на родния за Кинг Мейн, той търси промяна за следващата книга. „Исках да прекарам една година далеч от Мейн, за да може следващият ми роман да е в друго пространство.“ [5] Кинг отваря атлас на САЩ на кухненската маса и произволно посочва място, което се оказа Боулдър, Колорадо.[6] На 30 октомври 1974 г.[7] Кинг и съпругата му Табита се настаняват в хотел Стенли в близкия Естес Парк, Колорадо. Те са били единствените гости в хотела тази нощ. „Когато пристигнахме, те се готвеха да затворят за сезона и ние се оказахме единствените гости на мястото – пълно с всичките тези дълги, празни коридори“. Настаняват се в стая 217, за която се говорело, че е обитавана. Затова стая 217 е толкова специална и в книгата.

Десет години по-рано Кинг прочел „Велд“ на Рей Бредбъри и се вдъхновил да напише история за човек, чиито сънища ще се превърнат реалност. През 1972 г. Кинг започва роман, озаглавен „Тъмно сияние“, който трябвало да бъде за паранормално момче в паранормален увеселителен парк, но идеята никога не се реализирала и той изоставил книгата. През нощта в Стенли тази история се върнала при него.[8]

Кинг и съпругата му вечерят голямата трапезария съвсем сами. За ядене могат да изберат само единственото останало ястие. В стаята е пусната оркестрална музика и те седят на единствената маса. „С изключение на нашата маса всичките столове бяха върху масите. Музиката отекваше по дългия коридор. Бог ме беше пратил там, за да чуя и да видя това. Докато си легнах тази нощ, вече имах цялата книга в главата си." [9]

След вечеря съпругата му се прибрала, но Кинг се разхождал из празния хотел. Озовал се в бара и барман на име Грейди му сервирал.

„Тази нощ сънувах как тригодишният ми син тича през коридорите, гледа назад през рамо и крещи. Преследваше го пожарен маркуч. Станах рязко, целия в пот, почти паднах от леглото. Запалих цигара, седнах на един стол и погледнах през прозореца към Скалистите планини и в момента, в който цигарата свърши, имах костите на книгата подредени в ума си. "

„Понякога се изповядваш. Винаги скриваш това, което признаваш. Това е една от причините да измислиш история. Например, когато написах „Сиянието“, главният герой е човек, който е счупил ръката на сина си, който бил дете и самият той е бил бит. И като млад баща с две деца, бях ужасен от чувствата на истинска враждебност към моите деца, които понякога изпитвах. Няма ли да спреш някога? Няма ли да си лягаш? И с времето започнах да мисля, че вероятно има много млади бащи и млади майки, които се чувстват ядосани и гневни чувства на децата си. Но като някой, който е бил възпитан с идеята, че татко знае най-добре, и образа на Уорд Клийвър от "Оставете го на Бийвър“, си мислех: О, ако той не млъкне, ако не млъкне… Когато написах тази книга, споделих много от това и се опитах да се освободя от него, но това беше и изповед. Да, има моменти, когато се чувствах много ядосан към децата си и дори чувствах, че мога да ги нараня. Е, децата ми сега са по-големи. Наоми е на петнадесет години, Джоуи е на тринайсет, а Оуен – на осем, и всички те са страхотни деца, и не мисля, че съм вдигал ръка срещу нито едно от децата си вече 7 години, но преди време...“

„Сиянието“ също е силно повлияно от „Обладаването на Хил Хаус“ на Шерли Джаксън,[10] "Маската на Червената смърт“ и „Падането на Къщата на Ашер" на Едгар Алън По и „Изгорелите предложения“ на Робърт Мараско. Историята често е сравнявана със „Странноприемницата“ на Ги дьо Мопасан.[11]

Преди да напише „Сиянието“, Кинг вече е написал „Roadwork“ и „The Body“, но и двете са публикувани по-късно. Първата чернова на „Сиянието“ отнема по-малко от четири месеца и той успява да го публикува пред останалите книги. Заглавието е вдъхновено от песента на Джон Ленън „Instant Karma!“, която съдържа думите „Ние всички сияем“.[12]

Бил Томпсън, редакторът на Кинг в Doubleday, се опитвал да го разубеди от „Сиянието“, защото смятал, че след като е написал „Кери“ и „Сейлъмс Лот“, той ще бъде определян само като писател на ужаси. Кинг сметнал това за комплимент.

Изтрит пролог и епилог

Първоначално е имало пролог, озаглавен „Преди пиесата“, който описва по-ранни събития в историята на „Овърлук“, както и епилог, озаглавен „След пиесата“, но и двете не са част от публикувания роман.[13] Прологът е публикуван в списание Whispers през август 1982 г., а съкратената версия се появява в изданието на TV Guide от 26 април – 2 май 1997 г. за популяризиране на предстоящия мини сериал върху „Сиянието“. Смятало се, че епилогът е изгубен, но е открит през 2016 г. като част от ранна версия на ръкописа на романа. Както „Преди пиесата“, така и „След пиесата“ са публикувани като част от специалното луксозно издание на Cemetery Dance Publications в началото на 2017 г.[14][15]

Продължение

Основна статия: Доктор Сън (книга) Кинг описва идеята за продължение на романа „Сиянието“ от 1977 г. на 19 ноември 2009 г., по време на рекламно турне за романа му „Под купола“. По време на четене, водено от режисьора Дейвид Кронънбърг в Canon Theatre, Кинг казва, че продължението ще проследи Дани Торънс, сега в 40-те си години, живеещ в Ню Хампшър, където работи в хоспис и с помощта на силите си помага на неизлечимо болни пациенти да умрат в мир.[16] 1 декември 2009 г., Кинг публикува анкета на официалния си уебсайт, където иска посетителите да гласуват коя книга трябва да напише първо, „Доктор Сън“ или следващия роман на Тъмната кула:

’’Споменах два потенциални проекта, докато бях на пътя, една нова книга от средата на света (не специално за Роланд Дешайн, но той и неговият приятел Кътбърт са в него, ловувайки скинмен – така се наричат върколаците в това изгубено царство) и продължение на „Сиянието“, наречено „Доктор Сън“. Интересувате ли се от някоя от тях? Ако е така, коя от тях ви грабва повече? Ще преброим гласовете ви (и разбира се всичко това не означава нищо, ако музата ми не дойде).’’ [17]}

Гласуването приключва на 31 декември 2009 г., като „Доктор Сън“ печели анкетата с 5861 гласа срещу 5812 за „Вятърът през ключалката“.[18] През 2011 г. Кинг потвърждаваща, че „Доктор Сън“ е в процес на изработка и че в сюжета е включена пътуваща група от психически вампири, наречена Истинска Задруга. „Доктор Сън“ е публикуван на 24 септември 2013 г.

Филмови и телевизионни адаптации

Романът е адаптиран за едноименен филм от 1980 г., режисиран от Стенли Кубрик и написан заедно с Даян Джонсън. Въпреки че Кинг остава разочарован от адаптацията и критикува работата на екипа с тематиката на книгата и характера на Уенди, този филм се смята за един от най-големите филми на ужасите, правени някога.[19][20] Романът е адаптиран и за мини сериал, премиерата на който е през 1997 г. Стивън Кинг следи внимателно изработването на поредицата, за да се увери, че тя следва достойно романа.[21][22]

Източници

  1. Bruhm, Steven. On Stephen King's Phallus; Or the Postmodern Gothic // Narrative 4 (1). January 1996. с. 55 – 73.
  2. Hohne, Karen A. The Power of Spoken Word in the Works of Stephen King // Journal of Popular Culture 28 (2). Fall 1994. DOI:10.1111/j.0022-3840.1994.2802_93.x. с. 93 – 103.
  3. Martin Alegre, Sara. Nightmares of Childhood: The Child and the Monster in Four Novels by Stephen King // Atlantis 23 (1). June 2001. с. 105 – 114.
  4. Holland-Toll, Linda J. Bakhtin's Carnival Reversed:King's The Shining as Dark Carnival // Journal of Popular Culture 33 (2). Fall 1999. DOI:10.1111/j.0022-3840.1999.3302_131.x. с. 131 – 146.
  5. „The Stephen King Companion“ Beahm, George Andrews McMeel press 1989
  6. „Stephen King: America's Best-Loved Boogeyman“ Beahm, George Andrews McMeel Press 1998
  7. „Stephen King Country“ Beahm, George Running Press 1999
  8. „Stephen King: The Art of Darkness“ Winter, Douglas E. Plume 1984
  9. Guests and Ghosts // vvdailypress.com. Архивиран от оригинала на October 18, 2006. Посетен на 30 март 2022.
  10. „The Annotated Guide to Stephen King“ Collings, Michael R. Starmount House 1986
  11. Guy de Maupassant Biography // Classiclit.about.com, 2011-06-14. Архивиран от оригинала на 2011-11-13. Посетен на 2011-09-20.
  12. King discusses this in Underwood, Tim. Bare Bones: Conversations in Terror with Stephen King'. McGraw-Hill, 1988. ISBN 9780446390576.
  13. Before the Play // StephenKing.com. Посетен на 2011-09-20.
  14. Stephen King Is Not Okay With A 'Shining' Prequel Movie // mtv.com. Посетен на 27 March 2018.
  15. The Shining: The Deluxe Special Edition // Cemetery Dance Publications. Посетен на 27 March 2018.
  16. Stephen King planning possible sequel to The Shining
  17. Steve needs your input // Stephenking.com, 2009-11-30. Архивиран от оригинала на 2013-01-16. Посетен на 2011-07-06.
  18. Doctor Sleep wins? // Stephenking.com. Архивиран от оригинала на 2012-05-07. Посетен на 2011-07-06.
  19. Columbia Electronic Encyclopedia, 6th Edition. September 2013. ISBN 9780787650155. с. 1.
  20. Thomson, David. The Days and Nights at the Overlook // New Republic 244 (4). 2013-03-25. с. 56 – 58.
  21. Smith, Greg. The Literary Equivalent of a Big Mac and Fries?: Academics, Moralists, and the Stephen King Phenomenon // Midwest Quarterly 43 (4). Summer 2002. с. 329 – 345.
  22. Walls, Jeannette. Redrum, he wrote // Esquire 126 (2). August 1996. с. 22.

Външни препратки

18. Албумът с вестникарски изрезки

Джак откри албума с вестникарски изрезки на 1 ноември, докато жена му и синът му се разхождаха по стария път зад игрището за роук, който водеше към една изоставена дъскорезница, отдалечена на четири-пет километра. Времето се бе задържало добро и тримата бяха придобили невероятен за есента загар.

Той беше слязъл в мазето да премести стрелката на бойлера и необясним импулс го накара да вземе фенера от рафта с инструменти и да се залови да разглежда старите книжа. Щеше да потърси също удобни места да заложи капаните, макар да имаше намерение да ги постави чак след месец. Искам всички плъхове да се завърнат от ваканцията си, бе казал на Уенди.

Като си светеше с фенера, мина покрай асансьорната шахта, по настояване на Уенди никога повече не бяха използвали асансьора след пристигането си, и влезе в помещението зад малката каменна арка. Носът му се сбърчи, щом го лъхна миризмата на гниеща хартия. Разходи лъча на фенера наоколо, като си свирукаше през зъби. Натрупаните кашони и сандъци с книжа напомняха миниатюрен модел на Андите: повечето бяха побелели и обезформени от влага и старост, други почти се бяха разпаднали и от тях върху каменния под се бяха разпилели пожълтели листове. По-настрани имаше струпани вестници, превързани с канап. Някои кашони бяха пълни с тефтери, вероятно счетоводни книги, а други — със стегнати в ластичета фактури. Издърпа най-горния вестник от една връзка и прочете голямото заглавие на първа страница:

ДЖОНСЪН ОБЕЩАВА ДА ПРОДЪЛЖИ ДЕЛОТО НА КЕНЕДИ

Вестникът беше „Роки Маунтин Нюз“ с дата 19 декември 1963 г. Остави го върху купчинката. Каза си, че човек неизбежно се вълнува, когато влезе в непосредствен допир с историята, четейки за събития, които са били новини преди десет или двайсет години. Откри празнини в натрупаните вестници и документи: нямаше нищо от 1937 до 1945, от 1957 до 1960, от 1962 до 1963 г. Предположи, че това са били периодите, през които хотелът е бил затворен.

Обясненията на Улман за трудната съдба на хотела някак не го задоволяваха. Дори само живописното разположение на „Панорама“ би трябвало да му гарантира непрекъснат успех и да го направи притегателно място и за най-капризните знаменитости. Откри купчина стари книги за гости, които подкрепиха убеждението му. Нелсън Рокфелер през 1950 г. Хенри Форд и фамилия през 1927 г. Джийн Харлоу през 1930 г. Кларк Гейбъл и Карол Ломбард. През 1956 г. целият последен етаж бе зает за една седмица от „Дарил Занук и компания“. Явно добри пари се бяха сипали в сметката на хотела. В такъв случай значи бе управляван по възможно най-некадърния начин.

Тук в не по-малка степен, отколкото в заглавията на вестниците, се съдържаше история. Бе скътана между редовете на сметководните книжа и квитанциите, само дето не беше тъй очевидна. През 1922 г. президентът Уорън Г. Хардинг си бе поръчал цяла сьомга и каса светла бира. Но с кого ли бе ял и пил? Дали са играли покер? Дали са обсъждали стратегически въпроси?

Джак погледна часовника си и с изненада установи, че са изминали цели четирийсет и пет минути, откакто бе слязъл в мазето. Усещаше ръцете си мръсни и се боеше, че лошата миризма е проникнала в дрехите му. Реши да се качи горе и да вземе душ, преди Уенди и Дани да са се върнали.

Мина бавно помежду хребетите от хартия, усещайки мисълта си жива и пъргава. Не се бе чувствал така от години.

Може би романът, който си бе обещал, донякъде на шега, все пак щеше да се появи. Нищо чудно дори да лежеше готов тук, погребан под купищата стара хартия. Можеше да бъде художествен или исторически, а защо не и двете заедно? Несъзнателно измъкна кърпата от джоба си и изтри устни. И тъкмо тогава видя албума. Върху една камара тефтери, наклонена като кулата в Пиза, лежеше книга с дебели кожени корици, превързана със златна лентичка.

Обзет от любопитство, той приближи и я взе. По горната корица имаше дебел слой прах. Хвана хоризонтално книгата, издуха праха и я отвори. В същия момент отвътре излетя една картичка и той с бърз жест я улови, преди да е паднала на мръсния под. Беше от кремав картон и върху нея бе гравирана предната фасада на хотел „Панорама“ със светещи прозорци. Поляната отпред бе празнично украсена с японски фенери. Изглеждаше съвсем като истински, този хотел отпреди трийсет години.

Хорас М. Дъруент има удоволствието да ви покани на бал с маски по случай тържественото откриване на хотел „Панорама“. Вечерята ще бъде поднесена в 20,00 ч. Сваляне на маските в полунощ 29 август 1945 г: RSVP

Вечеря в осем! Сваляне на маските в полунощ!

Представяше си ги съвсем ясно в балната зала — най-богатите мъже в Америка и придружаващите ги красавици. Смокинги, колосани бели нагръдници, вечерни рокли, оркестър. Звън на чаши и пукот от тапите на шампанското. Войната е свършила, по-точно вече е почти в края си. Напред е бъдещето — бляскаво и обещаващо. Америка е световният колос и най-после тя самата го е осъзнала и приела.

В полунощ прозвучава викът на самия Дъруент „Свалете маските! Свалете ги всички!“ Маските падат и…

(Над всички витае Алената смърт!)

Намръщи се. От кое ли кътче на подсъзнанието му бе изскочил цитатът? Това беше По, най-кръвожадният от всички американски писатели. Нищо не можеше да бъде по-чуждо на По от приветливо сияещия хотел на картичката. Върна я на мястото й и отгърна на следващата страница. Един от денвърските вестници съобщаваше за тържественото повторно откриване на хотела, готов за първите гости през май 1947 г., под заглавие „Панорама“ ще стане най-изисканото средище за развлечения в света. Новият собственик, Хорас Дъруент, бе представен като загадъчен калифорнийски милионер, вложил в това си начинание над един милион долара.

Джак се усмихна и обърна страницата. Следваше изрезка от нюйоркския неделен „Таймс“ с портрет на Дъруент и статия за живота му. От снимката го гледаше типично лице на счетоводител, единствено очите показваха, че става дума за по-особена личност.

Джак набързо прегледа статията. Повечето от информацията му бе известна от материал в „Нюзуик“, появил се преди една година. Дъруент бе роден в бедно семейство и вместо да учи в университет, бе постъпил във флотата. Бързо се беше издигнал, а после бе напуснал огорчен поради спор около патента за нов тип пропелер, изобретен от него. В борбата между флотата и неизвестния млад човек на име Хорас Дъруент победител, както би следвало да се очаква, бе станал Чичо Сам. Ала Чичо Сам никога повече не беше получил патент, а такива бе имало доста.

В края на двайсетте и началото на трийсетте години Дъруент се бе ориентирал към авиацията. Купил бе една фалирала компания, превърнал я беше в пощенска авиационна служба и бе преуспял. Последвали бяха нови патенти: нова конструкция на крило за моноплан, носещо устройство за бомби, използвано от „летящите крепости“ при атаките над Хамбург, Дрезден и Берлин, картечница, охлаждана със спирт, прототип на ежекционно кресло, използвано по-късно в американските реактивни самолети.

И през цялото време счетоводителят, съжителстващ в една и съща кожа с изобретателя, бе трупал капитали. Верига от фабрики за муниции в Ню Йорк и Ню Джързи. Пет текстилни предприятия в Нова Англия. Химически заводи в разорения и изнемогващ Юг. В края на Голямата икономическа криза от състоянието му бяха останали шепа контролни пакети акции, закупени на абсурдно ниски цени и продаваеми в дадения момент на още по-ниски. Дъруент се бе пошегувал на всеослушание, че ако обяви пълна ликвидация, ще събере средства колкото за един шевролет на старо.

Джак си припомни слуховете, че някои от средствата, до които Дъруент прибягнал, за да си задържи главата над водата, били недотам чисти. Имал вземане-даване с контрабандистите на алкохол. Проституция в Средния запад. Връзки с комарджийския бизнес по Западното крайбрежие.

Може би най-прочутата инвестиция на Дъруент бе покупката на филмовата студия „Топ Марк“, която не бе правила печеливш филм, след като Детето-звезда, малката Марджъри Морис бе починала от свръхдоза хероин през 1934 г. Тогава бе четиринайсетгодишна и нейното амплоа бяха роли на сладки седемгодишни момиченца, които спасяваха разклатени семейства и бездомни кученца, обвинени несправедливо, че са удушили някоя кокошка. Студията й организира най-голямото погребение, известно в историята на Холивуд, и разпространи официалната версия, че Марджъри се заразила от „изтощаваща организма болест“, когато изнасяла програма в едно нюйоркско сиропиталище. Някои циници бяха подхвърлили, че венците и цветята са тъй изобилни, защото студията погребва самата себе си.

В този момент Дъруент купи „Топ Марк“, нае един хитър бизнесмен и необуздан сексманиак на име Хенри Финкъл да я управлява и две години преди Пърл Харбър студията имаше зад гърба си шейсет филма. Някои от тях минаха с голям успех. В един филм анонимен художник по костюмите бе стъкмил за героинята сутиен без презрамки за роклята, с която трябваше да се появи във възловата сцена и която откриваше от нея почти всичко освен белега й по рождение под гънката на хълбоците. Дъруент се прочу и покрай това си изобретение и славата му, била и скандална, продължаваше да расте.

От войната излезе богат и продължи да увеличава състоянието си. В светските хроники го величаеха като приятел на кралски особи, президенти и прочути главатари на банди. Говореше се, че е най-богатият човек в света.

Ала все пак не е успял да превърне „Панорама“ в печелившо перо, помисли си Джак. Остави за малко албума и извади тефтерчето и автоматичния молив, които винаги носеше у себе си. Надраска бележка „Вж. Х. Дъруент в библ. на Сайдуиндър“. После прибра тефтерчето и отново се зае с албума. Прескочи следващия материал, като реши да го прочете подробно по-късно. Нататък изобилстваха изрезки за предстоящи и минали събития в „Панорама“. Сред гостите се споменаваха висши служители в „Топ Марк“ и филмови звезди.

И тогава идваше ред на изрезка от първи февруари 1952 г.

МИЛИОНЕР ПРОДАВА ИНВЕСТИЦИИТЕ СИ В КОЛОРАДО

В дописката се съобщаваше, че сред другите си вложения в Колорадо Дъруент е продал и най-прочутото сред тях, хотел „Панорама“, на някакво калифорнийско сдружение от инвеститори. Наистина, каза си Джак, продал е не само хотела, но и други имоти, ала все пак… Изтри устни с ръка и изпита остро желание да пийне нещо. Добре щеше да му дойде тъкмо сега. Продължи да разлиства страниците.

Калифорнийското сдружение бе задържало хотела само за два сезона и го бе препродало на колорадска компания, наречена „Планински курорти“. През 1957 година тя бе фалирала след сериозни обвинения в корупция и измами по отношение на акционерите. Президентът й се бе застрелял два дни след като бе призован от предварителното следствие.

До края на десетилетието хотелът бе останал затворен. От тоя период имаше само една-единствена статия, озаглавена „Някогашен луксозен хотел, изпаднал в разруха“. При вида на снимките към текста сърцето на Джак се сви: олющената боя на парадния вход, запуснатата поляна отпред, прозорците, изпотрошени от бури и камъни. Това също щеше да бъде част от книгата, ако действително я напишеше — фениксът, възродил се от пепелта. Обеща си, че с цялото си старание ще се грижи да поддържа хотела. Сякаш до днес не си бе давал сметка за истинската си отговорност тук. А тя беше един вид отговорност пред историята.

През 1961 г. четирима писатели, двама от които носители на наградата „Пулицър“, бяха наели „Панорама“ за писателска школа. Това бе продължило цяла година. Един от обучаваните се бе напил, кой знае как бе счупил прозорец на третия етаж и се беше пребил на циментовата площадка долу. Вестникът намекваше, че може да е било самоубийство.

Всеки голям хотел си има своите скандали, бе казал Уотсън. Също както и всеки хотел си има дух. Защо ли? Ами хората идват и си отиват…

Внезапно му се стори, че чувства върху себе си цялата тежест на „Панорама“, издигаща се нагоре — сто и десет стаи за гости, складове, кухня, килери, хладилни помещения, фоайе, бална зала, ресторант…

(В стаята жените идват и си отиват…)

(… и над всички витае Алената смърт.)

Изтри устните си и обърна нова страница в албума. Беше вече към края и за първи път съзнателно си зададе въпроса чий ли е той и защо е оставен върху най-високата купчина книжа в мазето.

Ново заглавие, този път с дата 10 април 1963 г. Под него се съобщаваше, че сдружение от Лас Вегас купува хотел „Панорама“ с цел да го превърне в клуб за висши финансисти и бизнесмени.

Следващата изрезка беше от четири месеца по-късно. Хотелът вече работеше с нова управа. Очевидно сред членовете на клуба нямаше никой интересен за вестника, защото не се споменаваше нито едно име.

Ала на следващата страница го чакаше изненада.

„Милионерът Дъруент се завръща в Колорадо през задната врата“. Датата беше 27 юли 1964 г. В материала се правеха догадки, че е възможно Дъруент повторно да е закупил хотела, ала загадъчен относно делата си както винаги, магнатът не бе дал никакво изявление.

Следваше изрезка от септември същата година, съдържаща статия от Джош Бранигар. Джак смътно си спомняше, че този журналист, известен навремето със своите проучвания на тъмни дела, бе починал през 1968 или 69 г.

МАФИЯТА ЗАПЪЛВА СВОБОДНИ ПРОСТРАНСТВА В КОЛОРАДО

Джош Бранигар

По всяка вероятност мафиотските шефове са си намерили ново убежище в хотел, сгушен сред Скалистите планини. Хотел „Панорама“, това несмилаемо камъче, притежавано без успех от десетина различни влиятелни личности и групировки, откакто за пръв път е отворил врати през 1910 г., сега действа като клуб уж за необвързани бизнесмени. Въпросът е с какъв бизнес всъщност се занимават членовете на този клуб.

Членовете, присъствали през седмицата 16 — 23 август, могат да ни дадат известна представа за това. Списъкът ни бе предоставен от бивш служител в „Хай Кънтри Инвестмънтс“, компания, за която навремето се предполагаше, че служи като прикритие на корпорацията „Дъруент“. Сега изглежда по-вероятно интересите на магната Дъруент в „Хай Кънтри“ (ако изобщо съществуват такива) да са изместени от тези на собствениците на комарджийския бизнес в Лас Вегас. А тези собственици неведнъж са били свързвани с главатарите на подземния свят.

Нататък бяха изредени присъстващите, като всяко име бе придружено от кратка биографична справка, сочеща все към върховете на международната мафия.

Джак четеше с изумление и постоянно бършеше устните си с длан. Банкер с връзки в Лас Вегас. Мъже от Ню Йорк, които покрай бизнеса си с готово облекло очевидно въртяха доста странични дела. Други, за които се знаеше или подозираше, че са забъркани в наркотрафик, обири и убийства.

Господи, какви истории! И те всички бяха отсядали тук, точно над главата му, в тези пусти сега стаи. Забавлявали се бяха със скъпи проститутки на третия етаж. Изпили бяха безбройни каси с шампанско. Нищо чудно да бяха сключвали сделки за милиони долари в самия президентски апартамент. Биваше си го сюжета. С леко треперещи пръсти той отново измъкна бележника си и си отбеляза да потърси сведения за тия хора в Денвърската градска библиотека, щом службата му на пазач приключи. Та значи всеки хотел си имал своя дух? „Панорама“ несъмнено се обитаваше от цяла компания духове. Най-напред самоубийство, после мафията, какво още?

Следващата изрезка бе толкова голяма, че бе прегъната на две. Джак я разгъна и замръзна. Снимката пред него сякаш оживя: несъмнено тапетите бяха сменени след юни 1966 г., но нямаше как да не разпознае прозореца, от който се откриваше дивната гледка. Беше западният изглед от президентския апартамент. Едва след това забеляза сцената на убийството. Стената покрай вратата на дневната, водеща в спалнята, бе оплискана в кръв и сивобяла маса, която можеше да бъде само от мозъчна тъкан. Полицай с безизразно лице стоеше край труп, завит с одеяло. Джак се взираше поразен, после погледът му се премести към заглавието

УБИЙСТВО В ГАНГСТЕРСКИ СТИЛ В КОЛОРАДСКИ ХОТЕЛ

В планински бизнесклуб е застрелян прочут водач на престъпна банда. Още двама мъртви.

Сайдуиндър, Колорадо. На шейсет километра от това спокойно градче, в самото сърце на Скалистите планини е била извършена екзекуция в типично гангстерски стил. Хотел „Панорама“, купен преди три години от ласвегаска компания и открит като бизнесклуб, стана сцена на тройно убийство. Другите двама мъже са или придружители, или телохранители на Виторио Дженели, известен също като „Касапина“ поради подозренията за участието му в прословутото бостънско клане преди двайсет години.

Полицията била повикана от Робърт Норман, управител на „Панорама“, който обяснил, че чул изстрели, а някои от гостите му съобщили, че видели двама въоръжени мъже с чорапи на главите да се спускат тичешком по пожарното стълбище отзад и да отпътуват с бежов кадилак.

Полицейският служител Бенджамин Мурър открил двамина мъртви, идентифицирани впоследствие като Виктор Бурман и Роджър Макаси (и двамата от Лас Вегас), пред вратата на президентския апартамент, в който са отсядали двама американски президенти. Вътре Мурър намерил тялото на Дженели, простряно на пода. Дженели очевидно се е опитвал да избяга от нападателите си, когато бил застрелян. Според Мурър стрелбата е извършена отблизо с едрокалибрени автоматични пистолети.

Чарлс Грондин, представител на компанията, която понастоящем притежава „Панорама“, не беше открит в продължение на…

Под изрезката някой беше написал с химикалка: Отнесоха топките му със себе си. Джак смразен се взря в думите, неспособен да откъсне поглед. Чий беше този албум?

Най-сетне преглътна мъчително и обърна страницата.

Още един материал от Джош Бранигар, този път от началото на 1967 г. Прочете само заглавието:

ХОТЕЛЪТ СЪС СКАНДАЛНА СЛАВА — ПРОДАДЕН СЛЕД УБИЙСТВОТО НА ВАЖНА ФИГУРА ОТ ПОДЗЕМНИЯ СВЯТ

Страниците след тази изрезка бяха празни.

(Отнесоха топките му със себе си.)

Пак отгърна в началото, за да потърси име или адрес, та макар и номер на стая. Защото беше сигурен, че онзи, който е събирал този паметен албум, е живял в хотела. Ала нямаше нищо.

Канеше се отново да прегледа всички изрезки, този път по-внимателно, когато откъм стълбите се чу глас:

— Джак? Тук ли си, скъпи?

Уенди.

Стресна се гузно, сякаш бе пил тайно и тя щеше да го подуши. Що за глупости! Изтри крадешком устни и се провикна:

— Да, мила. Търся плъхове.

Тя идваше. Чу стъпките й по стълбите, после прекоси котелното. Бързо, без да си дава сметка защо го прави, пъхна албума под една купчина сметки и квитанции. Когато Уенди мина под арката, той вече се изправяше.

— Какво, за бога, правиш тук? Почти три часът е!

Той се усмихна.

— Нима е толкова късно? Ровех се из книжата тук. Може да се каже, че се ровех да открия зловещите тайни на хотела. — Думите отекнаха злокобно в съзнанието му.

Уенди приближи до него, като го гледаше внимателно, и той несъзнателно отстъпи назад, неспособен да преодолее импулса си. Знаеше каква е целта й. Душеше го дали не е пил алкохол. Вероятно и тя сама не се усещаше, но той го разбра и почувства едновременно вина и раздразнение.

— От устните ти тече кръв — глухо продума Уенди.

— Така ли? — Пипна устата си и трепна от смъдящата болка. По пръста му остана кръв. Чувството му на вина се засили.

— Пак си си търкал устата — каза тя.

— Сигурно. — Сви рамене и заби поглед в земята.

— Измъчваш се страшно, нали?

— Не, не чак толкова.

— Започна ли да ти поолеква вече?

Той я погледна и с усилие пристъпи напред. Когато краката му се движеха, беше някак по-лесно. Приближи до жена си и я прегърна през кръста. Отмахна един рус кичур от шията й и я целуна.

— Да — отговори. — Къде е Дани?

— Някъде наоколо. Навън се заоблачи. Гладен ли си?

Той плъзна ръка по стегнатите й хълбоци и с престорена похот изрече:

— Като вълк, мадам!

— Хайде, умната. Не започвай нещо, което не можеш да довършиш.

— Какво ви се харесва, мадам? — продължи той да се притиска към нея. — Мръсни снимки? По-особени позички?

Когато минаха под арката, той се извърна през рамо да погледне кашона, където бе оставил албума.

(Чий беше?)

При загасената светлина той беше само очертание. Почувства облекчение, че отведе Уенди надалеч от него. Когато наближиха стълбите, желанието му вече не бе престорено, а истинско.

— Може би — каза тя. — Но след като ти приготвим един сандвич. — Изплъзна се от него със смях. — Гъделичкаш ме!

— Това влиза в тактиката на Джак Торънс за подготовка, мадам.

— Стига, смешнико. Какво ще кажеш за шунка и кашкавал… като предястие?

Качиха се заедно по стълбите и Джак не погледна повече назад. Ала в ума му се въртяха думите на Уотсън:

Всеки голям хотел си има някой дух. Защо ли? Ами хората идват и си отиват…

После Уенди затвори вратата на мазето и там вътре всичко потъна в мрак.