Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сияние (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Shining, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 172 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Георги

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

 

Издание:

СИЯНИЕ. 1992. Изд. Нар.култура, София. Роман. Превод: от англ. Надя БАЕВА [The Shining / Stephen King]. Художник: Николай ПЕКАРЕВ. Формат: 20 см. Офс. изд. Тираж: 25 000 бр. Страници: 415. Цена: 28.00 лв. ISBN: 954-04-0060-0

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Сияние (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Сияние.

Сияние
The Shining
АвторСтивън Кинг
Създаване1977 г.
САЩ
Първо издание1977 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанрхорър
Видроман
Сияние в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Сиянието е роман на ужасите на американския писател Стивън Кинг. Публикуван през 1977 г., „Сиянието“ е третият роман на Кинг и първият бестселър с твърда корица: успехът на книгата утвърждава Кинг като виден автор в жанра на ужасите. Обстановката и героите са повлияни от личния опит на Кинг, от посещението му в хотел „Стенли“ през 1974 г. и възстановяването му от алкохолизъм. Романът е последван от продължение „Доктор Сън“, публикувано през 2013 г.

„Сиянието“ се съсредоточава върху живота на Джак Торънс, амбициозен писател и възстановяващ се алкохолик, който приема позицията на зимен пазач на известния хотел Овърлук в Колорадо, Скалистите планини. Семейството му го придружава. Това са жена му Уенди и сина му Дани Торънс, който притежава сиянието – редица психически способности, които позволяват на Дани да вижда ужасното минало на хотела. Скоро след като семейството стават затворници в хотела заради непрестанната силна снежна буря, свръхестествените сили в хотела влияят на разума на Джак и поставят жена му и сина му в невероятна опасност.

Сюжет

Действието в „Сиянието“ се развива предимно в измисления хотел Овърлук, изолиран, обитаван от духове, разположен в Скалистите планини Колорадо. Историята на хотела, която е описана от няколко герои, включва смъртта на някои от гостите и на бившия зимен пазач Делбърт Грейди, който се поддава на хотела и убива семейството си и себе си.

Сюжетът е съсредоточен върху Джак Торънс, съпругата му Уенди и техния петгодишен син Дани. Те се местят в хотела след като Джак приема позицията на зимния пазач. Джак е амбициозен писател [1] и възстановяващ се алкохолик с проблеми с гнева, които го карат неволно да счупи ръката на Дани и да загуби работата си като учител след като нападна ученик. Джак се надява, че уединението на хотела ще му помогне да се свърже със семейството си и да му даде мотивацията, необходима за работа по пиеса. Родителите му не знаят, но Дани притежава телепатични способности, наричани сиянието, които му позволяват да чете мисли и да предсказва разни събития. Семейство Торънс пристигат в хотела в деня на затварянето му. Мениджърът на хотела ги развежда. Срещат главния готвач Дик Халоран, който притежава способности, подобни на тези на Дани, и който обяснява на Дани силите му. Това свързва готвача и детето по специален начин.[2] Останалите служители и гости напускат хотела и оставят семейство Торънс сами в хотела за зимата.

Докато Торънс се настаняват в Оверлук, Дани вижда призраци и плашещи видения, но не споделя това с родителите си, защото чувства, че тази работа е важна за баща му и за бъдещето на семейството. Уенди смята да оставят Джак сам да приключи работата, но Дани отказва. Той мисли, че баща му ще бъде по-щастлив, ако останат. Въпреки това, Дани скоро осъзнава, че присъствието му в хотела прави свръхестествените сили по-могъщи, превръщайки ехото на миналите трагедии в опасни заплахи. Привиденията придобиват физическа форма и топиарите на животни в градината оживяват. Снегът откъсва семейство Торънс от външния свят.

Хотелът има затруднения с обладаването на Дани и започва да обладава Джак, като затруднява писателската му дейност и го примамва чрез записки в мазето към историята на хотела. Джак става все по-нестабилен, унищожавайки CB (си-би) радио и снегомобил – единствените им две връзки с външния свят. Един ден, след скандал с Уенди, Джак намира бара на хотела, напълно зареден с алкохол, въпреки че преди това е бил празен, и е свидетел на парти, на което се среща с призрака на барман на име Лойд. Джак танцува с призрака на млада жена, която се опитва да го съблазни, но си тръгва след като роклята ѝ се свлича и всички я виждат гола. Докато Джак се напива, хотелът използва духа на бившия пазач Грейди, за да подтикне настоящия пазач да убие семейството си. Първоначално той се противопоставя, но нарастващото влияние на хотела в съчетание с алкохолизма и гнева на Джак се оказва твърде голямо. Той става чудовище под контрола на хотела.[3][4] Уенди и Дани надвиват Джак след като той атакува Уенди, заключват го в килера, но призракът на Делбърт Грейди го освобождава, като го кара да обещае да му доведе Дани и да убие Уенди. Джак наранява Уенди с един от стиковете за роке на хотела, но тя се заключва в банята. Джак се опитва да пробие вратата, но Уенди прерязва ръката му с бръснач, за да го спре.

В същото време, Халоран, който работи в зимен курорт във Флорида, получава телепатичен зов за помощ от Дани. Халоран се втурва обратно към Овърлук, но там той е атакуван от топиарите на животни, пазещи хотела, и тежко ранен от Джак. Джак преследва Дани из хотела и го хваща на най-горния етаж. Там той за кратко време възвръща контрол над съзнанието си и умолява Дани да бяга. Дани вижда, че това не е наистина баща му, а само маска, сложена от хотела. Хотелът поема контрола над Джак отново, като го насилва да унищожи собственото си лице и череп със стика, да заличи последните следи Джак Торънс и да открие същество, контролирано от хотела „мениджър“. Спомняйки си, че Джак е пропуснал да освободи налягането върху нестабилния бойлер на хотела, Дани съобщава на хотела, че скоро ще има взрив. Дани, Уенди и Халлоран бягат, хотелското създание се опитва да овладее налягането, но е твърде късно и бойлерът експлодира, убивайки Джак и унищожавайки Овърлук. Преодолявайки последния опит на хотела да го обладае, Халоран води Дани и Уенди на безопасно място.

Епилогът на книгата се състои следващото лято. Халоран, който работи като готвач в курорт в Мейн, утешава Дани, докато Уенди се възстановява от нараняванията, които Джак ѝ е причинил.

История на написването

След като написва „Кери“ и „Сейлъмс Лот“, случката и в двата романа е поставена в малките населени места на родния за Кинг Мейн, той търси промяна за следващата книга. „Исках да прекарам една година далеч от Мейн, за да може следващият ми роман да е в друго пространство.“ [5] Кинг отваря атлас на САЩ на кухненската маса и произволно посочва място, което се оказа Боулдър, Колорадо.[6] На 30 октомври 1974 г.[7] Кинг и съпругата му Табита се настаняват в хотел Стенли в близкия Естес Парк, Колорадо. Те са били единствените гости в хотела тази нощ. „Когато пристигнахме, те се готвеха да затворят за сезона и ние се оказахме единствените гости на мястото – пълно с всичките тези дълги, празни коридори“. Настаняват се в стая 217, за която се говорело, че е обитавана. Затова стая 217 е толкова специална и в книгата.

Десет години по-рано Кинг прочел „Велд“ на Рей Бредбъри и се вдъхновил да напише история за човек, чиито сънища ще се превърнат реалност. През 1972 г. Кинг започва роман, озаглавен „Тъмно сияние“, който трябвало да бъде за паранормално момче в паранормален увеселителен парк, но идеята никога не се реализирала и той изоставил книгата. През нощта в Стенли тази история се върнала при него.[8]

Кинг и съпругата му вечерят голямата трапезария съвсем сами. За ядене могат да изберат само единственото останало ястие. В стаята е пусната оркестрална музика и те седят на единствената маса. „С изключение на нашата маса всичките столове бяха върху масите. Музиката отекваше по дългия коридор. Бог ме беше пратил там, за да чуя и да видя това. Докато си легнах тази нощ, вече имах цялата книга в главата си." [9]

След вечеря съпругата му се прибрала, но Кинг се разхождал из празния хотел. Озовал се в бара и барман на име Грейди му сервирал.

„Тази нощ сънувах как тригодишният ми син тича през коридорите, гледа назад през рамо и крещи. Преследваше го пожарен маркуч. Станах рязко, целия в пот, почти паднах от леглото. Запалих цигара, седнах на един стол и погледнах през прозореца към Скалистите планини и в момента, в който цигарата свърши, имах костите на книгата подредени в ума си. "

„Понякога се изповядваш. Винаги скриваш това, което признаваш. Това е една от причините да измислиш история. Например, когато написах „Сиянието“, главният герой е човек, който е счупил ръката на сина си, който бил дете и самият той е бил бит. И като млад баща с две деца, бях ужасен от чувствата на истинска враждебност към моите деца, които понякога изпитвах. Няма ли да спреш някога? Няма ли да си лягаш? И с времето започнах да мисля, че вероятно има много млади бащи и млади майки, които се чувстват ядосани и гневни чувства на децата си. Но като някой, който е бил възпитан с идеята, че татко знае най-добре, и образа на Уорд Клийвър от "Оставете го на Бийвър“, си мислех: О, ако той не млъкне, ако не млъкне… Когато написах тази книга, споделих много от това и се опитах да се освободя от него, но това беше и изповед. Да, има моменти, когато се чувствах много ядосан към децата си и дори чувствах, че мога да ги нараня. Е, децата ми сега са по-големи. Наоми е на петнадесет години, Джоуи е на тринайсет, а Оуен – на осем, и всички те са страхотни деца, и не мисля, че съм вдигал ръка срещу нито едно от децата си вече 7 години, но преди време...“

„Сиянието“ също е силно повлияно от „Обладаването на Хил Хаус“ на Шерли Джаксън,[10] "Маската на Червената смърт“ и „Падането на Къщата на Ашер" на Едгар Алън По и „Изгорелите предложения“ на Робърт Мараско. Историята често е сравнявана със „Странноприемницата“ на Ги дьо Мопасан.[11]

Преди да напише „Сиянието“, Кинг вече е написал „Roadwork“ и „The Body“, но и двете са публикувани по-късно. Първата чернова на „Сиянието“ отнема по-малко от четири месеца и той успява да го публикува пред останалите книги. Заглавието е вдъхновено от песента на Джон Ленън „Instant Karma!“, която съдържа думите „Ние всички сияем“.[12]

Бил Томпсън, редакторът на Кинг в Doubleday, се опитвал да го разубеди от „Сиянието“, защото смятал, че след като е написал „Кери“ и „Сейлъмс Лот“, той ще бъде определян само като писател на ужаси. Кинг сметнал това за комплимент.

Изтрит пролог и епилог

Първоначално е имало пролог, озаглавен „Преди пиесата“, който описва по-ранни събития в историята на „Овърлук“, както и епилог, озаглавен „След пиесата“, но и двете не са част от публикувания роман.[13] Прологът е публикуван в списание Whispers през август 1982 г., а съкратената версия се появява в изданието на TV Guide от 26 април – 2 май 1997 г. за популяризиране на предстоящия мини сериал върху „Сиянието“. Смятало се, че епилогът е изгубен, но е открит през 2016 г. като част от ранна версия на ръкописа на романа. Както „Преди пиесата“, така и „След пиесата“ са публикувани като част от специалното луксозно издание на Cemetery Dance Publications в началото на 2017 г.[14][15]

Продължение

Основна статия: Доктор Сън (книга) Кинг описва идеята за продължение на романа „Сиянието“ от 1977 г. на 19 ноември 2009 г., по време на рекламно турне за романа му „Под купола“. По време на четене, водено от режисьора Дейвид Кронънбърг в Canon Theatre, Кинг казва, че продължението ще проследи Дани Торънс, сега в 40-те си години, живеещ в Ню Хампшър, където работи в хоспис и с помощта на силите си помага на неизлечимо болни пациенти да умрат в мир.[16] 1 декември 2009 г., Кинг публикува анкета на официалния си уебсайт, където иска посетителите да гласуват коя книга трябва да напише първо, „Доктор Сън“ или следващия роман на Тъмната кула:

’’Споменах два потенциални проекта, докато бях на пътя, една нова книга от средата на света (не специално за Роланд Дешайн, но той и неговият приятел Кътбърт са в него, ловувайки скинмен – така се наричат върколаците в това изгубено царство) и продължение на „Сиянието“, наречено „Доктор Сън“. Интересувате ли се от някоя от тях? Ако е така, коя от тях ви грабва повече? Ще преброим гласовете ви (и разбира се всичко това не означава нищо, ако музата ми не дойде).’’ [17]}

Гласуването приключва на 31 декември 2009 г., като „Доктор Сън“ печели анкетата с 5861 гласа срещу 5812 за „Вятърът през ключалката“.[18] През 2011 г. Кинг потвърждаваща, че „Доктор Сън“ е в процес на изработка и че в сюжета е включена пътуваща група от психически вампири, наречена Истинска Задруга. „Доктор Сън“ е публикуван на 24 септември 2013 г.

Филмови и телевизионни адаптации

Романът е адаптиран за едноименен филм от 1980 г., режисиран от Стенли Кубрик и написан заедно с Даян Джонсън. Въпреки че Кинг остава разочарован от адаптацията и критикува работата на екипа с тематиката на книгата и характера на Уенди, този филм се смята за един от най-големите филми на ужасите, правени някога.[19][20] Романът е адаптиран и за мини сериал, премиерата на който е през 1997 г. Стивън Кинг следи внимателно изработването на поредицата, за да се увери, че тя следва достойно романа.[21][22]

Източници

  1. Bruhm, Steven. On Stephen King's Phallus; Or the Postmodern Gothic // Narrative 4 (1). January 1996. с. 55 – 73.
  2. Hohne, Karen A. The Power of Spoken Word in the Works of Stephen King // Journal of Popular Culture 28 (2). Fall 1994. DOI:10.1111/j.0022-3840.1994.2802_93.x. с. 93 – 103.
  3. Martin Alegre, Sara. Nightmares of Childhood: The Child and the Monster in Four Novels by Stephen King // Atlantis 23 (1). June 2001. с. 105 – 114.
  4. Holland-Toll, Linda J. Bakhtin's Carnival Reversed:King's The Shining as Dark Carnival // Journal of Popular Culture 33 (2). Fall 1999. DOI:10.1111/j.0022-3840.1999.3302_131.x. с. 131 – 146.
  5. „The Stephen King Companion“ Beahm, George Andrews McMeel press 1989
  6. „Stephen King: America's Best-Loved Boogeyman“ Beahm, George Andrews McMeel Press 1998
  7. „Stephen King Country“ Beahm, George Running Press 1999
  8. „Stephen King: The Art of Darkness“ Winter, Douglas E. Plume 1984
  9. Guests and Ghosts // vvdailypress.com. Архивиран от оригинала на October 18, 2006. Посетен на 30 март 2022.
  10. „The Annotated Guide to Stephen King“ Collings, Michael R. Starmount House 1986
  11. Guy de Maupassant Biography // Classiclit.about.com, 2011-06-14. Архивиран от оригинала на 2011-11-13. Посетен на 2011-09-20.
  12. King discusses this in Underwood, Tim. Bare Bones: Conversations in Terror with Stephen King'. McGraw-Hill, 1988. ISBN 9780446390576.
  13. Before the Play // StephenKing.com. Посетен на 2011-09-20.
  14. Stephen King Is Not Okay With A 'Shining' Prequel Movie // mtv.com. Посетен на 27 March 2018.
  15. The Shining: The Deluxe Special Edition // Cemetery Dance Publications. Посетен на 27 March 2018.
  16. Stephen King planning possible sequel to The Shining
  17. Steve needs your input // Stephenking.com, 2009-11-30. Архивиран от оригинала на 2013-01-16. Посетен на 2011-07-06.
  18. Doctor Sleep wins? // Stephenking.com. Архивиран от оригинала на 2012-05-07. Посетен на 2011-07-06.
  19. Columbia Electronic Encyclopedia, 6th Edition. September 2013. ISBN 9780787650155. с. 1.
  20. Thomson, David. The Days and Nights at the Overlook // New Republic 244 (4). 2013-03-25. с. 56 – 58.
  21. Smith, Greg. The Literary Equivalent of a Big Mac and Fries?: Academics, Moralists, and the Stephen King Phenomenon // Midwest Quarterly 43 (4). Summer 2002. с. 329 – 345.
  22. Walls, Jeannette. Redrum, he wrote // Esquire 126 (2). August 1996. с. 22.

Външни препратки

10. Халоран

Готвачът изобщо не отговаряше на представата на Уенди за типичния работник в кухня на хотел. Най-напред за подобна личност се използваше названието шеф, а не тъй тривиалната дума готвач. Готвене беше онова, което тя вършеше в кухнята си, когато събереше всякакви остатъци в хладилника и ги смесеше с макарони в намаслена йенска тавичка. Освен това кулинарният магьосник на „Панорама“ — хотел, реклами за който се поместваха в нюйоркския неделен „Таймс“ — би трябвало да е нисък и топчест, с тънки мустачки като звезда от музикалните комедии на четирийсетте години, с черни очички, френски акцент и отвратителен характер.

Халоран имаше тъмни очи, но дотам сходството приключваше. Беше висок негър с посребряваща коса. Говореше с мек южняшки акцент и често се смееше и откриваше зъби, които бяха толкова бели и равни, че нямаше как да не са изкуствени. Позната й бе тая марка изкуствени челюсти, защото баща й носеше същите.

Дани зяпаше в захлас тъмнокожия гигант в син шевиотен костюм и отвърна на сърдечната му усмивка, когато той с лекота го вдигна на ръце.

— Ти няма да седиш тук цяла зима, нали? — закачи го негърът.

— Не, ще седя — срамежливо отвърна Дани.

— Аз ще те взема теб в Сейнт Пийт. Ще те науча да готвиш и всяка вечер ще те водя на реката за раци. Съгласен ли си?

Дани възторжено се засмя и поклати отрицателно глава. Халоран го пусна на земята.

— Ако ще идваш все пак — с много сериозен тон заяви Халоран, наведен към момченцето, — решавай бързо. След трийсет минути вече ще съм в колата. А два часа и половина по-късно ще съм на летището в Денвър, щата Колорадо. След още три часа с кола под наем ще пътувам към слънчевия Сейнт Пийт. Нямам търпение да си обуя банските и да им се посмея хубавичко на тия, дето снегът ги е откъснал от света. Схващаш ли, момчето ми?

— Да, сър — усмихнато потвърди Дани.

— Бива си го вашия юнак — обърна се Халоран към Джак и Уенди.

— И според нас не е за изхвърляне — рече Джак и протегна ръка. Халоран я пое. — Аз съм Джак Торънс. Това е жена ми Уинифред, а с Дани вече се запознахте.

— Да, и беше удоволствие за мен. Госпожо, а вие Уини ли сте или Фреди?

— Аз съм Уенди — с усмивка отвърна тя.

— Е, хубаво. Това по ми харесва от другите две. Насам. Щом господин Улман е поръчал да ви разведа, значи така и ще стане. — Той поклати глава и измърмори под носа си: — Слава богу, че вече няма да го виждам.

И Халоран ги поведе из най-огромната кухня, която Уенди някога бе виждала. При това блестеше от чистота и всички повърхности сияеха. Тя вървеше до Халоран, а Джак, който бе твърде далеч от домакинските грижи, поизостана с Дани. Над мивката с четири отделения висяха всевъзможни инструменти за рязане — като се започне от обикновени ножове и се стигне до двуостри сатърчета. Само дъската за хляб беше голяма колкото кухненската им маса в Боулдър. От тавана до пода, изцяло покриващи цяла една стена, висяха най-различни тенджери и тигани от неръждаема стомана.

— Изглежда, ще трябва да си правя пътечка от трохи, като вляза тук, та да не се загубя — пошегува се Уенди.

— Не се оставяйте да ви потиска — каза Халоран. — Голяма е, вярно, но пак си е просто една кухня. Повечето от тези неща изобщо няма да ви трябват. От вас искам само да поддържате чистота. На ваше място бих използвал ето тази печка. Има общо три, но тази е най-малката.

Най-малката ли?! Уенди я огледа със страхопочитание. Имаше дванайсет котлона, две обикновени фурни и една микровълнова, още безброй приспособления, плюс милион копчета, скали и температурни датчици.

— Изцяло е на газ — поясни Халоран. — Готвили ли сте на газ, Уенди?

— Да…

— Много си обичам аз газта — заяви той и включи една от горелките. Тутакси лумна синьо пламъче и той завъртя копчето да го намали. — Обичам да виждам пламъка, на който готвя. А там, над умивалника, съм оставил списък на всички хранителни продукти.

— Ето го, мамо — провикна се Дани и й посочи два листа, гъсто изписани и от двете страни.

— Тримата може да изкарате цяла година с тия продукти — увери я Халоран. — Имаме килер с охлаждане, друго помещение за по-силно замразяване, всевъзможни хладилни камери за зеленчуци и два хладилника. Елате да ви ги покажа.

През следващите десет минути Халоран отваряше капаци, чекмеджета и врати, скриващи храна в такива огромни количества, каквито Уенди не бе и сънувала. Ала някак си гледката на толкова много запаси не й донесе успокоение — все си мислеше за Донър и спътниците му, вече не с опасения за канибализъм (при толкова много продукти трябваше да мине страшно дълго време, преди да помислят да се самоизяждат), ала защото за първи път сериозно си даде сметка с какво се захващат: паднеше ли снегът, измъкването им оттук нямаше да означава просто едночасово пътуване до Сайдуиндър, а щеше да е тежка и рискована операция. Щяха да си седят в този огромен и пуст хотел и да ядат оставената им храна като същества от фантастична приказка, щяха да слушат как навън свири лютият вятър. Във Върмонт, когато Дани си счупи ръката,

(когато Джак счупи ръката на Дани)

тя бе повикала „Бърза помощ“, като избра номера на картичката, прикрепена към телефона. Десет минути по-късно екипът беше у дома им. На картичката имаше записани и други номера: полицията можеше да пристигне за пет минути, пожарната дори за по-кратко време, защото централата им беше през три пресечки. Имаше човек, когото да повика, ако осветлението угаснеше, друг, който да поправи душа, трети, чиято специалност бяха телевизорите. А какво щеше да стане тук, ако Дани получеше някой от припадъците си и си глътнеше езика?

(Господи, що за хрумване!)

Ами ако избухнеше пожар? Ако Джак паднеше в шахтата за асансьора и си счупеше черепа?

(Ами ако просто си прекараме чудесно и престани най-сетне, Уинифред!)

Халоран ги заведе в хладилната камера, където дъхът им излизаше видим, подобно на балоните от устите на героите в комиксите. Тук, вътре, човек имаше чувството, че зимата вече е дошла.

Дузина полиетиленови торби с по пет килограма хамбургери във всяка. Четирийсет пилета, висящи на куки. Десетина кутии с консервирана шунка, подредени като чипове за покер. Под пилетата — купчини говежди и свински филета и голям агнешки бут.

— Обичаш ли агнешко, шефе? — усмихнат попита Халоран.

— Обожавам го — мигом отвърна Дани.

Никога не беше ял агнешко.

— Така си и знаех. Няма нищо по-добро в студена зимна вечер от два добри резена агнешко със зеленчуково желе за гарнитура. И желето го имате тук. Агнешкото месо е диетично и много добро за стомаха.

Зад тях Джак се намеси с любопитство:

— Откъде знаете, че му казваме „шефе“?

Халоран се извърна към него.

— Просто реших, че му отива. Нали така? — И той направи смешна гримаса на Дани. — Как е, шефе?

Дани се изсмя весело. И тогава Халоран му каза

(Сигурен ли си, че не искаш да дойдеш във Флорида, шефе?)

съвсем отчетливо. Той чу ясно всяка дума. Погледна Халоран стреснат и малко поуплашен. Халоран му смигна заговорнически и отново насочи вниманието си към продуктите.

Уенди премести поглед от широките плещи на готвача към сина си. Имаше странното усещане, че помежду им премина нещо, нещо не съвсем понятно за нея.

— Разполагате с дванайсет пакета кренвирши и дванайсет торбички с бекон — съобщи Халоран. — Толкова за месото. А ето в това чекмедже има десет килограма масло.

— Истинско масло?! — възкликна Джак.

— От най-доброто.

— Не съм вкусвал истинско масло още от младежките си години в Ню Хампшър.

— Тук можете да го ядете до втръсване, чак ще ви се прище маргарин — засмя се Халоран. — В тази камера тук е хлябът, трийсет бели и двайсет черни. В „Панорама“ се опитваме да поддържаме расово равновесие. Знам, че петдесет хляба няма да ви стигнат, но имате всички продукти да си печете пресни питки, а те не могат да се сравняват със замразения хляб. Тук долу има риба. Храна за мозъка, нали тъй, шефе?

— Наистина ли, мамо?

— Щом господин Халоран казва, значи е така, детето ми.

— Не обичам риба — сбърчи нос Дани.

— В голяма грешка си — възрази Халоран. — Просто не си опитвал риба, която да те обича теб. Тук има разкошни риби. Десет килограма пъстърва, петнайсет консерви риба тон…

— О, да, тон обичам!

— … и три килограма от най-превъзходната сьомга, която някога е плувала в морето. Ех, момчето ми, когато се изтъркаля зимата и пукне пролетта, ще си благодарен на стария… — Той щракна пръсти, сякаш бе забравил нещо. — Чакай, как ми беше името? Съвсем ми изчезна от главата.

— Господин Халоран — засмян рече Дани. — За приятелите Дик.

— Точно така! И след като ти си приятел, за теб съм Дик.

Той ги поведе към отсрещния ъгъл, а Джак и Уенди си размениха озадачени погледи, като се опитваха да си припомнят дали Халоран им беше казал малкото си име.

— А тук съм ви отделил нещо специално — обяви Халоран. — Надявам се да ви хареса.

— Не биваше да го правите — промълви Уенди трогната.

Беше десеткилограмова пуйка, привързана с червена панделка на фльонга.

— Че как без пуйка в Деня на благодарността, Уенди? — строго рече Халоран. — Някъде там трябва да има и угоен петел за Коледа. Няма начин да не го намерите. Хайде, сега да излизаме оттук, че ще пипнем племония. Право ли казвам, шефе?

— Да.

В хладилното помещение ги очакваха още чудеса. Сто кутии сухо мляко (Халоран настоятелно я посъветва да купува прясно мляко за момченцето от Сайдуиндър, докато е възможно), пет огромни торби захар, бъчвичка петмез, стъклени буркани с ориз, макарони, спагети; кутии компот и плодова салата; кошница пресни ябълки, чийто аромат на есен насищаше килера; стафиди и сушени кайсии („Стомахът трябва да е редовен, за да се радваме на живота“ — заяви мъдро Халоран и запрати смеха си към тавана, където на желязна верига висеше старомоден стъклен абажур); сандък, пълен догоре с картофи; по-малки щайги с домати, лук, зеле и тикви.

— Поразена съм — каза Уенди, когато излязоха навън.

И наистина беше поразена да види всичката тая прясна храна, след като собственият й бюджет за прехрана възлизаше на трийсет долара седмично.

— Малко закъснявам вече — погледна часовника си Халоран, — затова ще ви оставя сами да прегледате камерите и хладилниците, щом се настаните. Има разни сирена, кондензирано мляко, сода за хляб, полуфабрикати за кремове и пудинги, банани, дето още не са напълно узрели…

— Стига, стига — засмя се тя. — Никога няма да успея да запомня всичко. Превъзходно е. И обещавам да поддържам добра чистота.

— Само това се иска — каза Халоран и се обърна към Джак: — Улман инструктира ли ви за плъховете?

Джак се позасмя.

— Спомена, че можело да има няколко на тавана, а господин Уотсън се съмнява, че са се развъдили и в мазето. Долу има два тона хартия, но не видях да са я наръфали плъхове.

— Тоя Уотсън — въздъхна Халоран и взе да клати глава. — Да сте виждали човек с по-мръсна уста?

— Любопитен образ е — съгласи се Джак.

Според него, що се отнася до мръсна уста, никой не можеше да надмине собствения му баща.

— Жалко донякъде — подхвърли Халоран, като ги поведе назад към летящите врати на ресторанта. — Преди много време семейството му е било заможно. Дядото или прадядото на Уотсън, вече не помня кой, е строил този хотел.

— Да, казаха ми вече — рече Джак.

— И какво се е случило? — поинтересува се Уенди.

— Не успели да си задържат парите — сви рамене Халоран. — Уотсън ще ви разправи историята. По два пъти на ден ще ви я повтаря, стига да му позволите. Старецът бил направо пощурял за тоя хотел и, изглежда, се е оставил да го разори. Имал двама синове, но единият загинал при автомобилна злополука тук някъде, още по времето на строежа. Трябва да е било към деветстотин и осма или девета година. Жена му я отнесла инфлуенцата, та останали само старият и малкият му син. Накрая свършили като пазачи в хотела, който старият построил.

— Тъжно наистина — каза Уенди.

— А какво е станало със стареца? — попита Джак.

— Пъхнал си по погрешка пръста в контакта и такъв му бил краят — отвърна Халоран. — Станало някъде в началото на трийсетте години, малко преди хотелът да се затвори заради голямата криза. Но ще ви кажа, Джак, не е зле да се оглеждате с жена си за плъхове и в кухнята. Само че ги ловете с капани, не слагайте отрова.

— Разбира се — малко учуден рече Джак. — Кой би сложил отрова в кухнята?

Халоран се изсмя презрително.

— Господин Улман, ето кой. Миналата есен му беше дошла наум тая мъдра идея. Казах му: хубаво, господин Улман, ама идния май, като дойде време за гала вечерята за откриването на сезона и сервирам сьомга със сос, ще вземат всички да се изпонатръшкат и тогаз докторът вас ще ви пита как тъй осемдесет от най-големите богаташи в Америка са се натровили с мишеморка.

— Какво ви отвърна Улман? — попита Джак през смях.

Халоран прекара език по зъбите си, сякаш търсеше остатъци от храна.

— Отвърна: „Я намери капани, Халоран.“

Този път всички се засмяха, дори Дани, на когото шегата не му стана съвсем ясна, само разбра, че има нещо общо с господин Улман, който май не беше такъв всезнайко, за какъвто се имаше.

Четиримата прекосиха ресторанта, сега празен и тих с великолепния си изглед към заснежените планински върхове на запад. Белите ленени покривки бяха грижливо покрити с прозрачни мушами. Килимът, навит на руло, стоеше изправен в ъгъла като часови на пост. В дъното имаше двойна врата с табела, на която със златни букви бе изписано Бар „Колорадо“.

Проследил погледа на Джак, Халоран поясни:

— Ако употребявате алкохол, дано сте си донесли някоя и друга бутилка, щото от бара всичко е опразнено. Снощи имаше забава за служителите и днес всички стюарди и камериерки ги цепи глава, та и мен включително.

— Не пия — кратко отвърна Джак.

Отново се върнаха във фоайето. Доста се бе поопразнило през този половин час, който прекараха в кухнята. Вече започваше да се чувства пустотата, която щеше да ги съпътства занапред тук. Столовете с високи облегалки бяха свободни. Монахините, бъбрили си доскоро край камината, си бяха заминали, а и от веселия огън бяха останали само тлеещи въглени.

Уенди надникна към паркинга и видя, че бяха останали само десетина коли. Изведнъж й се прииска и те да се качат на стария фолксваген и да се върнат в Боулдър… изобщо да се махнат нанякъде.

Джак се оглеждаше за Улман, но него го нямаше във фоайето.

Младичка камериерка с пепеляворуса коса, вързана на тила, приближи към тях.

— Багажът ти е отпред на стълбите, Дик.

— Благодаря, Сали. — Той я целуна леко по челото. — А на теб приятно прекарване на зимата. Щяла си да се омъжваш, чух.

Тя махна закачливо и се отдалечи, а той отново се обърна към Торънсови.

— Трябва да побързам, че ще изпусна самолета. Желая ви всичко най-добро.

— Благодарим ви — каза Джак. — Бяхте много любезен.

— Ще се грижа добре за кухнята ви — обеща отново Уенди. — Приятно прекарване във Флорида.

— Винаги прекарвам приятно там — отвърна Халоран. После опря длани на коленете си и се наведе към Дани. — Последна възможност имаш, синко. Идваш ли във Флорида?

— Няма как — усмихнат каза Дани.

— Добре. Искаш ли да ми помогнеш с багажа до колата?

— Ако мама ми позволи.

— Позволявам — рече Уенди, — само че си закопчай якето.

И тя приближи към него, но Халоран вече я бе изпреварил и кафявите му пръсти сръчно закопчаха дрешката.

— След малко ви го пращам обратно — каза негърът.

— Добре — отвърна Уенди и ги съпроводи до вратата.

Джак все още търсеше с поглед Улман. На рецепцията се разплащаха последните гости на хотел „Панорама“.