Игор Росоховатски
Гост (9)

Образът на престъпника

В кабинета цареше полумрак. Щорите на прозорците бяха спуснати до половината. Климатичната инсталация работеше безшумно и само от време на време в апаратите, монтирани в стените, нещо тихо изщракваше.

Полковникът поглеждаше ту към лампичките, които припламваха върху електрифицираната карта на района, ту към човека, който седеше пред него, и се мъчеше да съпостави току-що получените сведения с ония, които се бяха натрупали през целия месец. Суматохата в библиотеката, открадването на епруветките, автомобилната катастрофа, смъртта на шимпанзето, лекарят-самозванец… Трябва ли да се свързва всичко това в една верига? Или „родството“ на странните факти е измамно? Може би ги свързва само привидната чудноватост? Но следователите и експертите съобщаваха, че отпечатъците от пръсти по предметите в медицинския център отговарят на отпечатъците върху бронята на автомобила, ключалките на лабораторията и книгохранилището.

Тарнов извърши грижлив анализ. В продължение на два дена за него работеше целият шести отдел на градския изчислителен център. Беше съставен фоторобот, направиха идентифициране. И все пак полковникът не бе стигнал до категоричен извод. Имаше твърде много „за“ и „против“. Той викаше на помощ класическите въпроси на следователите: на кого е нужно това? Кой има полза от него? — и още повече се объркваше. Единственото, което обединяваше фактите, беше пълната безсмисленост на станалото.

— И тъй, смятате, че някой е ръководил роботите? — попита полковникът.

— Почти съм сигурен — отвърна Александър Николаевич. — А нима фактите, с които ме запознахте, не потвърждават същото?

— Е, добре… В такъв случай да се опитаме да нарисуваме, макар и контурно, образа на престъпника — предложи полковникът. — С какво се характеризират действията му? Първо, задигнал е от енцефалера създавания от вас изкуствен супермозък. Второ, задигнал е лабораторните роботи. Трето, по най-необикновен начин е свързал проводниците на приборите и е включил телевизионната камера, за да ви следи. За какво му е бил нужен супермозъкът и роботите? Изследовател ли е? Ако предположим, че тъкмо той е отворил черепа на шимпанзето, това ще е или потвърждение на нашата версия, или доказателство, че е ненормален. Да отбележим, че още на този етап се долавя един съществен щрих: свързването на телевизионната камера говори за оригинално инженерно решение, а безжалостното убийство на шимпанзето — за липса на морални норми…

— Но излекуването на момиченцето… — подзе Александър Николаевич.

Тарнов го прекъсна:

— Точно така, излекуването на момиченцето. Какво е това? Порив на хуманист? Любопитство на експериментатор?

— Интересна мисъл. Дали пък не изучава… — Александър Николаевич се замисли за нещо и внезапно се изключи от разговора. Полковникът го гледаше в лицето — младолик, почти без бръчки, с квадратна брадичка на боксьор. Почака известно време и напомни:

— Какво да изучава?

— Кого, а не какво. Човека… Хомо сапиенс — измърмори ученият. — И тъй, доближаваме се до един много важен момент.

— Портиерът на Института по експериментална генетика твърди, че в деня на кражбата е видял човек, чиито черти съвпадат с чертите на онзи Юрий Юриевич Степанов, за когото ни съобщи гражданинът Фокин. За какво на престъпника са му дотрябвали посевките от микроби? Какво може да направи с тях? Какви експерименти да извърши? Доколко тези експерименти могат да бъдат опасни за околните?

— Не знам — глухо рече Александър Николаевич. — Оказа се, че белтъчната суспензия и подготвените аминокиселини са използвани…

Чу се рязък телефонен звън, от който и двамата трепнаха. Полковникът вдигна слушалката. Като изслуша съобщението, той стана, подръпна сакото си и каза:

— Забелязан е необикновен летателен апарат. Има всички основания да се мисли, че е тъкмо оня апарат, с който от медицинския център отлетя вече споменатият Юрий Юриевич, лекарят-самозванец. Ако нямате нищо против, елате с мене.

Александър Николаевич се отзова на поканата толкова бързо, че полковникът го спря чак при вратата:

— Един момент. — Той извади от сейфа пластмасова пластинка и я подаде на учения. — Познавате ли тази част?

Александър Николаевич разгледа пластинката. До ясно различимата цифра 8 се виждаха полуизтрити букви. Ученият уверено отвърна:

— Това е част от нагръдния капак на лабораторен робот. Откъде я имате?

— Паднала е от летателния апарат, е който Юрий Юриевич избяга от медицинския център — отвърна полковникът.