Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Гость, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Boman (24.03.2010)
Корекция
khorin68 (24.03.2010)

Издание:

Игор Росоховатски. Гост

София, 1981, „Народна младеж“, Издателство на ЦК на ДКМС

Библиотека „Фантастика“, №7

Повест. Преведе от руски Иван Жечев

Редактор: Анна Сталева

Художник на илюстрации: Димитър Трендафилов

Художествен редактор: Димитър Чаушов

Технически редактор: Таня Янчева

Коректор: Виолета Славчева

Първо издание. ЛГ VII. Тематичен №23 9536222311/5617–42–81

Дадена за набор на 15.VII.1981 година. Подписана за печат на 25.IX.1981 година.

Излязла от печат на 25.X.1981 година. Поръчка №107. Формат 60×84/16.

Тираж 50150 броя. Печатни коли 12,50. Издателски коли 11,66. УИК 12,75.

Цена на книжното тяло 1,40 лева. Цена 1,48 лева.

„Народна младеж“ — Издателство на ЦК на ДКМС

Държавна печатница „Димитър Найденов“ — Велико Търново

 

Игор Росоховатский. Гость

Повесть

Москва, „Молодая гвардия“, 1979

История

  1. — Добавяне

Вместо послеслов

Аля пиеше чай със сладко от вишни и гледаше телевизия. Беше подложила под чинийката найлонова салфетка, за да не накапе със сладко покривката. Тънко нарязаното шуплесто сирене плачеше с безцветни сълзи, тя си бе препекла хрускави филийки.

Гледаше предаването „Живият свят“. Лицето на говорителя ту неестествено се източваше, ту се сплескваше. Нещо бе станало с блока за автоматично настройване. „Пак ще трябва да се обаждам в сервиза, ще стоя в къщи и ще чакам техника“ — тъжно си помисли тя и гребна с лъжичката от сладкото, за да се подслади.

Телефонът предупредително звънна и започна да надава трели.

Обаждаше се Таня, нейна приятелка, бивша колежка от университета.

— Нали знаеш, утре нашата група празнува десет години от завършването?

— Не мога да дойда — виновно каза Аля. — Трябва да чакам телевизионния техник.

— Я стига! — викна Таня с тон, който не търпеше възражения. — Знам ги аз тия „телевизионни техници“. Ама че затворничка, съвременна Солвейг! Още го чакаш, така ли? Само недей да лъжеш!

— Чакам го — като ехо откликна Аля.

— Напразно! Минаха не месеци, а години.

— Години…

— Жал ми е за тебе. Впрочем къде замина той? На Аляска ли? Ах, да, извинявай, там е мъжът на Анечка… А твоят? На Марс? Или по-далече? Много далече?

— Много — каза Аля. — Таня, благодаря ти за съчувствието. Знам, че го правиш от сърце…

— Добре поне, че знаеш — доволна измърмори Таня. — Ще ти разкрия една тайна: на утрешното празненство ще бъде Володка. Володка Петров. Помниш ли го? От първи курс се влюби в тебе. Представи си, още не е женен. Защити дисертация, получи степен, ще става доктор на науките. Само за работата си мисли. Често си спомня за тебе. Разширил се е в раменете, станал е още по-солиден, още по-интересен.

— Винаги е бил интересен. И външно — съгласи се Аля.

— Чудесно!

Аля си спомни как още в студентските години бяха дали на Таня прякора Ужес, което значеше „уредничка на женските съдби“.

— Обещах на Володка да те доведа. Разбра ли?

— Благодаря ти за грижите, но няма да дойда. Като видиш Володя, поздрави го — каза Аля и затвори телефона, без да чака отговор.

Разбира се, чаят бе изстинал и стана нужда да го затопля. Предаването „Живият свят“ свърши, започваше „Загадките на астрономията“.

— Драги телевизионни зрители! Вече сте чували за загадката на сигналите от съзвездието Близнаци — каза говорителят. — Разрешете ми накратко да ви напомня най-важното… И тъй, характеристиката на съзвездието, което е отдалечено от нас почти на тридесет и три светлинни години и ясно се вижда на северното небе…

Отвъд прозореца се чу бръмчене на мотор. Със саморъчно направения си мотоциклет в двора бе влязъл неуморимият шестокласник Петка Шуляков.

Говорителят продължаваше от екрана:

— … видимата му звездна величина е едно цяло и две десети паралакса…

Аля посегна към телевизора, за да смени програмата. В същото време говорителят каза:

— … излъчването е зарегистрирано за пръв път на осемнадесети август под формата на три импулса. После настъпва пауза и цикълът се повтаря. Някои учени твърдят, че имаме работа със сигнали на разумни същества. Впрочем за нещо подобно се говореше и при откриването на пулсарите…

Аля не превключи програмата. Не можеше да си обясни точно какво бе привлякло вниманието й към това съобщение и нервничеше.

— Помолихме академик Нагасян да коментира явлението. Заповядайте, Ашот Ваграмович.

От екрана към Аля погледна мургавото мършаво лице на възрастен човек. Академикът разгърна картата на звездното небе…

Аля изведнъж си спомни днешния сън. Пак бе сънувала Юрий. Той стоеше на площадката пред вратата и натискаше копчето на звънеца, както се бяха уговорили: два пъти дълго и веднъж — късо. Тя чуваше, че звъни, но нямаше сили да се надигне от леглото. „Ще си отиде — с отчаяние мислеше Аля. — Ще си отиде завинаги.“ И се събуди, обляна в студена пот.

— Тъкмо там, към съзвездието Близнаци, преди три години бе изпратен първият сигом — разказваше академикът от екрана. — Вече неведнъж подробно сме съобщавали за ония безценни за човечеството сведения, които той успя да предаде от космоса.

— Ашот Ваграмович — обърна се към академика водещият програмата, — получихме твърде много писма от телевизионни зрители. Всички изказват безпокойство по повод дългото мълчание на сигома. Питат дали ще се завърне на Земята. Някои се съмняват. Ето например Степан Соловин от Казан пише: „Доколкото разбирам, сигомът все пак не е човек, а много сложна, разумна машина. Учените са загубили контрол над него и там, в космическите простори, той е предоставен на самия себе си. Сигомът се усъвършенства, преустройва се и както казва академик Тамирин, «трудно е да се предвиди окончателният резултат от неговото усъвършенстване». Затова се питам: ще поиска ли да се завърне на Земята, да разкаже на хората какво е научил, да разкрие загадката на съзвездието Близнаци?“ Какво ще кажете по този повод, Ашот Ваграмович?

— Сигомът замълча, когато влезе или, както казваме ние, когато се гмурна в подпространството — подзе академикът. — Съвсем вероятно е оттам да не достигат сигнали до нас. Ние не знаем дали е успял да мине през гърлото. Това е всичко, което мога да кажа. А на въпроса, дали сигомът ще поиска да се върне на Земята, може би ще отговори академик Михаил Дмитриевич Костирски. Но това ще е идния вторник, в предаването за еволюционното моделиране. А сега искам да се върна към съзвездието Близнаци. То непрестанно ни озадачава. Може би излъчването, което наблюдаваме, е още неизучено естествено явление. Най-учудващо е постоянството при разпределяне на сигналите вътре в цикъла: два дълги и един къс…

Аля не чуваше по-нататъшните му обяснения. Вишневото сладко от преобърнатата чинийка течеше по старинната, подарена още от прабаба й ленена покривка.

„Той е — мислеше си Аля и се страхуваше да повярва. — Два дълги сигнала и един къс… Това може да е само той… Разбира се, че е той, Юра!“

Край
Читателите на „Гост“ са прочели и: