Робърт Чарлз Уилсън
Дарвиния (35)

31

Първият изстрел строши стъклото на прозореца в дневната.

Никълъс, който бе задрямал, седна на дивана и се разплака. Аби изтича при него и го затисна с тяло.

— Свий се, Ник — прошепна тя. — Прикрий си главата!

— Остани при него! — извика й Гилфорд. Последва нов залп от куршуми, които раздраха пердетата и се забиха в отсрещната стена.

— Ти пази тази стая — рече му Том. — Лили, на горния етаж с мен.

Трябваше му прозорец, който да гледа на изток, и позиция от високо. Небето вече бе достатъчно просветляло.

Гилфорд се притаи зад входната врата. Стреля няколко пъти напосоки през цепката на пощенската кутия с надежда да обезкуражи врага.

В отговор нов залп от куршуми натроши вратата. Той залегна под дъжд от трески.

Куршумите преминаваха през дървото и тапицерията. Една от свещите в кухнята изгасна. Замириса на обгоряло дърво.

— Аби? — извика той. — Аби, как си?

Стаята на изток беше на Ник. Дървени моделчета на самолети бяха подредени по лавиците, заедно с колекцията му от миди.

Том Комптън скъса пердето и изрита стъклото с крак.

Къщата продължаваше да звънти от строшени прозорци.

Траперът надзърна през прозореца, приклекна и отново повдигна глава.

— Виждам четирима — съобщи той. — Двама се крият в колите и още двама зад дървото. Лили, бива ли те да стреляш надалече?

— Да — отвърна тя. Макар че никога не бе стреляла с ремингтън.

— Цели се в дървото — нареди й той. — Аз ще покрия близките цели.

Сега не беше време да се двоуми. Том се подпря на рамката и откри стрелба с пистолета — равномерни, отсечени изстрели.

Перленото небе излъчваше мъждива светлина. Лили се доближи до прозореца, подаде се съвсем леко и се прицели в дървото и силуета зад него. След това стреля.

Това не беше заек. Но би могла да се самозалъже. Спомни си за фермата в покрайнините на Уолонгонг, за времето, когато стреляха по дребни гризачи с Колин Уотсън, а тя все още му казваше „тате“. В онези дни пушката й се струваше голяма и тежка. Но сега я държеше здраво. Беше я научил да се приготви за отката, да го омекоти.

Ставаше й мъчно, когато зайчетата падаха окървавени на земята. Но те бяха напаст и тя скоро привикна да потиска съчувствието си.

А тук имаше друга напаст. Тя натисна спусъка. Прикладът я ритна леко в рамото. Една гилза изхвърча от затвора и се изтърколи под леглото на Ник.

Дали сянката бе паднала? Така й се стори, но светлината бе недостатъчна…

— Не спирай! — извика Том, докато презареждаше. — Тези типове не падат от един изстрел. Не са никак лесни за убиване.

Гилфорд вече не усещаше левия си крак. Когато погледна надолу видя, че панталонът е подгизнал от тъмна кръв. Раната щеше да заздравее бързо, но прекъснатият нерв се нуждаеше от повече време за възстановяване.

Той запълзя към дивана, оставяйки след себе си кървава диря.

— Аби? — извика.

Нова порция куршуми през входната врата и прозореца. В другата стая пердетата започнаха да димят. Нещо блъскаше равномерно вратата на кухнята.

— Аби?

Никакъв отговор откъм дивана.

Чуваше изстрелите на Том и Лили от горния етаж и виковете отвън.

— Аби, отговори ми!

Облегалката на дивана бе простреляна на няколко места. Под тапицерията се подаваха косми и памук.

Той напипа на пода локва кръв — не беше неговата.

— Свалихме четирима — рече Том Комптън. — Но няма да лежат дълго, ако не ги довършим. А и може да дойдат още.

Прозорецът на втория етаж гледаше само в една посока.

Той изтича надолу по стълбите. Лили го последва. Едва сега ръцете й започнаха да треперят. В къщата миришеше на барут и дим, на мъжка пот и на по-лоши неща.

Долу в дневната траперът спря при портала между стаите.

— О, божичко!

Някой бе влязъл през задната врата.

Дебел мъж с униформа на териториалната полиция.

— Шериф Карлайл — повика го Гилфорд.

Той беше ранен и замаян, но бе успял да се изправи. С едната си ръка притискаше раната на бедрото. Другата сочеше напред. Пистолетът лежеше на дивана.

На подгизналия от кръв диван.

— Те са ранени — обясни Гилфорд. — Трябва да ми помогнете да ги откарам в града. В болницата…

Но шерифът само се засмя и насочи пистолет.

Шериф Карлайл — един от лошите.

Лили повдигна тежката пушка. Сърцето й тупкаше.

Шерифът натисна спусъка два пъти, преди изстрелът на Том да го прати към стената.

Траперът доближи бавно падналия шериф. Изстреля още три куршума от упор в главата му и лицето на шерифа се превърна в кървава маса, като ударените зайчета.

Гилфорд лежеше на пода и от раните му шуртеше кръв.

Аби и Никълъс бяха зад безполезното прикритие на дивана — мъртви и двамата.