Евелин Роджърс
Смелостта да обичаш (21)

Глава 20

— Изпратили сте да ме повикат.

Гласът на Конър се разнесе в заведението на госпожа Трухарт и достигна до леко отворената врата на втория етаж.

— Точно така.

— Вижте, госпожо Трухарт, знам какво става тук. Станала е грешка. Напоследък бях в лошо настроение и заради надбягванията утре някои от хората ми сигурно са решили да си направят малка шега.

— Така ли смятате? Това би било проява на голяма щедрост. Моите цени са високи, особено след като в града има толкова много комарджии.

— С удоволствие ще ви платя колкото…

— Това не е необходимо. Просто се качете горе и отворете първата врата, до която стигнете.

— Не искам да бъда груб…

— Не сте груб. И преди сте ми отказвали, в Сан Антонио, помните ли? Просто направете каквото ви казвам. Погледнете жената, която ви очаква. Ако не искате да останете с нея, обяснете й положението. Може и да ви разбере. Тя е от разумните.

— Нали не е Грациела? Онази, която работеше за баща ми. Съпругата ми каза, че я довела тук.

— Грациела Гомес се върна при семейството си в Мексико. Моля, качете се горе.

Настъпи тишина, след което се чу изскърцването на стълбите. Вратата се отвори. На леглото лежеше Кристъл.

Тя беше нервна и се чувстваше като истинска глупачка. Защо поне не беше задържала роклята си? Вместо това бе видяла черните чорапи и червените жартиери до леглото, които госпожа Трухарт й беше оставила с усмивка, и се беше пъхнала под завивките облечена само с тях и еднометрова лента от пера, които гъделичкаха гърдите й.

— Боже милостиви — прошепна Конър.

Кристъл се надяваше, че господ не ги гледаше отгоре, въпреки че в това, което правеха, нямаше нищо лошо. В крайна сметка двамата бяха съпруг и съпруга, които бяха принудени на водят целомъдрен живот в продължение на повече от два месеца.

— Ще ме откажеш ли? — попита тя.

Той се облегна на рамката на вратата. Беше нахлупил черната си шапка ниско над очите, а погледът му я приковаваше към леглото. Черната му риза беше разкопчана на врата.

Конър беше съблазнителен мъж.

— Да те откажа ли? След като ме докара чак до тук?

Той я оглежда дълго от главата до петите.

— Не, не изглеждаш глупаво.

Тези негови думи я притесниха още повече. Тя преглътна.

— Не можах да те намеря на барбекюто. Предполагам, че не си бил гладен. — „А може би баща ми е убил апетита ти.“ Не трябваше да мисли за това. Сега трябваше да мисли само за Конър.

— Гладен съм, и още как — всъщност умирам от глад.

Кристъл изпусна дъха, който бе задържала.

— В такъв случай ще трябва да направим нещо по въпроса.

Той затвори вратата с ритник, приближи се и хвърли шапката си на леглото.

— Да, трябва — каза той, като я гледаше. Седна на леглото и откачи единия жартиер. — Доста време мина.

Тръпки полазиха по цялото й тяло и се спряха в едно място недалеч от ръката му.

— Твърде дълго — каза Кристъл.

— Имам обаче един проблем.

Сърцето й се сви.

— И какъв е той?

— Не трябва да бързам. Не мисля, че ще успея да се справя с това.

— Понякога да не бързаш е добре. Но невинаги.

Тя коленичи на леглото и уви ръце около врата му.

След това целуна ъгълчетата на устата му.

Конър взе ръцете й между дланите си и отвърна на целувката й. На Кристъл й се стори, че ще умре.

— Искам това да продължи много, Кристъл.

Тя прокара език по гърлото му. Вкусът му беше солен и сладък едновременно, като амброзия смесена с орехи.

— Можем да го направим много пъти — прошепна тя в ухото му.

Още не беше завършила изречението си, когато той започна да разкопчава панталона си.

Кристъл си каза, че след като беше определил темпа, сега тя трябваше само да го спазва. Конър седна в края на леглото само по риза и тя преметна единия си крак през скута му и се отпусна върху ерекцията му.

Той си пое шумно дъх. Кристъл прокара език по устните му. Той изстена и тя го направи отново.

Изобщо не се чувстваше засрамена. Всъщност й беше много хубаво.

— Знаеш ли какво? Радвам се, че тази вечер не съм яла. Ти си по-вкусен от което и да било барбекю.

Той махна лентата с перата от гърдите й.

— Да не се опитваш да ме замаеш с думи?

Тя разкопча ризата му и отърка зърната си в гърдите му. През цялото време се наслаждаваше на допира на тялото му между бедрата си, точно там, където го искаше.

— Казвам ти истината — успя да каже тя, въпреки че думите й не прозвучаха твърде разбираемо.

След това усещанията ги накараха да загубят контрол и двамата забравиха за разговорите. Те се движеха в синхрон, сякаш дълго бяха репетирали точно този момент. Пружините на леглото скърцаха, стаята се въртеше около тях, а лампата ги къпеше в златиста светлина. Конър затаи дъх, притисна я силно и избухна в нея и Кристъл направи същото.

Тя се възхищаваше на сладостта и силата на усещането. Беше се вкопчила в него, сякаш се страхуваше, че той щеше да си тръгне и никога повече нямаше да го види.

Двамата оставиха тръпките да отминат, като тя леко го хапеше по врата, а той я притискаше плътно към себе си.

Кристъл не можеше да се реши да го пусне. Не беше доволна, не се чувстваше цяла. Двамата просто бяха задоволили една жажда, бяха си припомнили колко силно беше виното на секса.

Сега беше време питието да подейства и да създаде по-дълбоки усещания.

Тя се надигна и легна по гръб в леглото. Беше влажна от доказателството за неговото задоволяване и гореща от желанието, което отново започваше да се надига в нея.

Кристъл се изтегна като доволна котка.

— Можем да задържим леглото цяла нощ.

— Интересно — той плъзна единия жартиер по крака й и започна да навива бавно чорапа. Това беше толкова обикновено действие, но на нея й се стори невероятно еротично.

— Как успя да уредиш всичко това? — попита Конър.

— Наех стаята — тя едва успя да изрече думите, толкова се бе концентрирала върху действията му и се наслаждаваше на допира на ръцете му.

Той започна да сваля и другия й чорап.

— Наела си я?

Кристъл преглътна.

— Аз настоях. Госпожа Трухарт ми я предложи безплатно, но вече беше помогнала на Грациела и това ми беше достатъчно. Най-накрая тя се съгласи, че съм права — тя потръпна, когато Конър свали чорапа й и започна да гали крака й.

— Струваше ли си — попита той, докато захвърляше чорапа встрани.

— Да.

Той съблече ризата си, легна до нея и започна да дразни едното й зърно с палец.

— Знаеше, че имах нужда от това.

Тя прокара ръка по гърдите му и усети отново очертанията и силата им.

— Знаех, че аз имам нужда от това.

— Кристъл…

Той я погледна така, че кръвта й направо закипя.

— Чувствах се толкова глупаво, че те желаех по този начин — каза тя — Страхувах се, че ще ми се присмееш.

Той целуна върха на едната й гръд, а след това и на другата.

— Познаваш ме твърде добре, за да си мислиш такива неща.

— Има ли човек, който да познава другия толкова добре, че да знае какво мисли.

— Може би не. Тази вечер ти ме изненада.

— Не ми се случва за първи път да изненадам някого — каза тя.

— Права си. Спомням за онзи път до потока…

— Знаеш, че не говоря за това.

— Знам, че това е единствената изненада, за която искам да мисля сега.

Тя забеляза тревогата в погледа му и видя как той се мъчи да я потисне. И тя трябваше да направи същото. Тази нощ не трябваше да мислят за проблеми, а за удоволствие.

— Добре — каза Кристъл и сложи ръка над сърцето му. — Ние сме единствените хора на света.

— Щом така казваш.

— Така казвам.

Той й се ухили.

— Започваш да командваш много.

— Е, такава съм си.

— Освен това си и безсрамна.

— Трябваше ми малко време, за да се науча да бъда такава, но най-накрая успях.

Конър се наведе и целуна връхчетата на гърдите й. Кристъл изви тяло към устните му.

— Люби ме, Конър. Бавно.

Той я прегърна и облиза врата й.

— Ще се постарая.

Конър се постара дори повече, отколкото можеше да очаква една жена. Дали това се дължеше на обстановката или на Конър, който я изпълваше с чувственост?

Отново и отново той правеше всичко, което тя искаше от него. Накара времето да спре и за двама им.

 

Въпреки възраженията на Кристъл Конър я върна в хотелската й стая преди разсъмване. Тя се кълнеше, че нямала нищо против да бъде видяна да излиза от публичен дом, но той настоя. Конър обаче се тревожеше не толкова за собствената си репутация, колкото за нейната. Ако из града се разчуеше какво беше направила, всички мъже щяха да поискат същото, а жените им никога нямаше да й го простят.

Конър излезе от хотела и се върна бързо в лагера, като не преставаше да мисли за състезанието. В лагера всичко бе спокойно. Дори Джъдж, изглежда, спеше дълбоко, въпреки че устните му се движеха, сякаш участваше в някакъв спор на сън.

Конър легна върху одеялото си, но сънят не идваше. Двамата с Кристъл едва ли бяха спали повече от час. Трябваше да се чувства изтощен, а вместо това се чувстваше прекрасно.

Какво беше най-лошото, което можеше да се случи днес? Оро щеше да загуби, Брейдън щеше да получи жребеца, а Джъдж щеше да научи каква беше цената на предателството.

Но Кристъл все още щеше да бъде госпожа О’Браян, ранчото на Сток щеше да процъфтява, а някои ранчероси щяха да научат, че никога не трябва да залагат повече, отколкото могат да си позволят да загубят.

А какво беше най-хубавото, което можеше да се случи?

Оро щеше да спечели и Конър щеше да си върне „Бушуак“.

И Кристъл все още щеше да бъде негова жена. В списъка на най-важните за Конър неща тя заемаше първото място.

Не знаеше това, въпреки че той се бе опитал да й каже, че всичко щеше да се оправи. Независимо какво щеше да се случи днес, той щеше да я отведе в дома им и двамата щяха да започнат живота си отначало.

С разсъмването времето за размисъл свърши. Надбягванията щяха да започнат, преди да стане твърде горещо.

Нат и Джъдж се грижеха за Оро, а Сток ги наблюдаваше отблизо. Те останаха изненадани от внезапната поява на Хелга, която дойде откъм града. Тя пъхна една банкнота в ръката на Сток.

— Загубих облога — каза тя, но изражението й не показваше, че съжалява за това. — Дойдох да гледам състезанието.

Сток извади парче тютюн от джоба си и отхапа малко.

— Очаквах те, Хелга.

Конър беше готов да се закълне, че тя почти се усмихна.

— Заради тези думи довечера ти ще приготвиш бисквитите.

— За мен ще бъде удоволствие и всички ще останат много доволни.

Хелга не реагира. Тя стисна ръката на Сток и тръгна обратно към града. Конър погледна Нат. Двамата свиха рамене. Тук ставаше нещо. Светът наистина беше странно място.

На Конър му се искаше да поговори с жокея си, но не трябваше да го безпокои точно преди състезанието. Той тръгна след Хелга към мястото, където се правеха залозите. Когато стигна там, оставаше само един час, преди Оро да стане шампион.

Кристъл я нямаше, но това не го изненада. Тя му бе казала, че ще остане с майка си до началото на състезанието. Анабел искаше да избегне евентуална среща със съпруга си. Тя едва ли знаеше, че Едгар е в града.

Конър забеляза сред тълпата семейство Уедърс и с изненада видя, че Хам бе застанал близо до Дженифър. Двамата, изглежда, се чувстваха съвсем удобно в компанията си и дори Далуърт Уедърс и жена му се бяха хванали ръка за ръка.

Пистата за състезания представляваше овал с дължина осемстотин метра, разположен в голямо поле в края на града. Границите й бяха маркирани с дървена ограда. В състезанието, в което трябваше да участва Оро, конете щяха да направят четири пълни обиколки.

Когато започна второто надбягване, Конър забеляза Едгар Брейдън да говори с Ройс. Двамата стояха встрани от тълпата и, изглежда, спореха за нещо.

Ройс погледна встрани от баща си и погледът му срещна погледа на Конър. Дори от двайсетте метра, които ги разделяха, Конър почувства омразата на младежа към него.

Конър се обърна и когато след малко погледна отново натам, двамата Брейдън бяха изчезнали. По време на второто надбягване и в почивката преди следващото той се опита да се покаже като добър гражданин, като приемаше поздравленията на ранчеросите и гражданите, повечето от които познаваше по име.

Когато Нат и Сток изведоха Оро при останалите коне на пистата, Конър вече беше направил залога си. Кристъл и майка й стояха до семейство Уедърс, а малко зад тях се виждаше Хелга. Те му махнаха за поздрав, когато Конър прескочи оградата и отиде при мъжете.

Той вървеше спокойно, но когато попита „Къде е Джъдж?“ гласът му не изразяваше никакво спокойствие.

— Хванаха го нервите — каза Сток. — Ще дойде.

Конър хвърли един поглед на Нат, който само кимна. Когато момчето се появи, Конър го дръпна настрани.

— Дай всичко от себе си. Само това искам от теб. За останалото ще се погрижи Оро.

Момчето го погледна в очите. Дори успя да се усмихне.

— Ще го направя.

В този миг, когато слънцето се появи измежду облаците и целият свят затаи дъх в очакване, Конър разбра, че всичко щеше да се нареди добре.

Оказа се, че не беше сгрешил. Оро спечели с шест дължини и дори онези, които бяха заложили против него, се кълняха, че това било най-доброто надбягване, което някога са гледали.

Конър посрещна коня и ездача на финалната линия. Джъдж стоеше гордо на седлото с изписана на лицето широка усмивка.

Когато погледна към Конър, погледът му сякаш казваше „нали ти казах“ и той прие поздравленията, сякаш ги получаваше всеки ден.

Двамата скоро бяха заобиколени от хора, които ги поздравяваха, викаха радостно и ги тупаха по гърбовете. Сред тази бъркотия Конър прибра печалбата си, целуна жена си, а когато Хуго Ридли дойде при тях, взе и документите за собственост върху „Бушуак“ и Оро.

Едгар Брейдън не се появи да го поздрави, но Конър и не беше очаквал. Ридли му каза, че го видял да напуска града след състезанието.

Конър не беше очаквал, че моментът ще бъде толкова вълнуващ. Той се отдръпна встрани за малко и се загледа в документите и особено в нотариалния акт за ранчото. С него той придобиваше може би най-ценното нещо — гробовете на двамата ирландци, които бяха преминали океана и със собствените си ръце и смели сърца бяха покорили дивата земя.

Първата му работа беше да посети гробовете им. Този път щеше да вземе и жена си със себе си.

Кристъл наблюдаваше мълчаливо съпруга си. Той се наслаждаваше на мига и не я забеляза. Тя приглади полата си и се усмихна на Ридли.

— Благодаря ви, че пазихте документите. Знам, че Конър ви има голямо доверие.

— Възхищавах се от баща му и се възхищавам също толкова и от него — той продължи да говори още няколко минути, на Кристъл не чуваше думите му. Мислите й бяха насочени само към Конър и към значението на този ден. Той си бе върнал семейния дом. Най-важната му мечта се беше сбъднала.

Тя се молеше баща й да напусне с мир ранчото, но нямаше как да бъде сигурна, че ще го направи.

Кристъл хвана майка си под ръка и отиде да намери Джъдж и да се заеме с уреждането на пътуването към къщи. Хелга беше дошла в града на кон, но се съгласи да се качи в каруцата при Анабел, докато мъжете яздеха край тях.

Когато Джъдж успя да се отърве от обожателите си, между които имаше и една дузина млади момичета, той каза, че ще се прибере с Нат и Оро. Докато говореше, той не можеше да се отърси от глуповатата си усмивка, но днес си беше заслужил правото да се усмихва така.

Кристъл отиде в хотела да облече кожените си дрехи. Щеше да язди коня на Хелга. Когато тръгна да търси съпруга си, той се оказа в единствения бар в града, заобиколен от хора, които го поздравяваха и искаха да го черпят.

Тя застана на вратата и го гледа известно време. И той като Джъдж се смееше. И той като Джъдж си беше заслужил това право.

Кристъл излезе, без той да я забележи, и се отправи към ранчото, като яздеше бавно и си мислеше за изминалата нощ и за днешния ден, като не преставаше да се пита какво означаваше всичко това за нея.

Тя не се върна направо в къщата. Нещо я накара да тръгне към „Дъсчения лагер“, а след това и към „Бушуак“. И на двете места й казаха, че не са виждали нито баща й, нито Ройс.

Какво ли преживяваше сега баща й? Той беше заложил честта си, за да получи „Бушуак“, а го беше загубил.

Тъжното беше, че честта му не можеше да бъде върната.

Тя не каза на каубоите, че „Бушуак“ беше върнат на законния си собственик. Това трябваше да им бъде съобщено лично от Конър.

Още когато се приближи до къщата в ранчото на Сток, Кристъл усети, че нещо не беше наред. Няколко от каубоите стояха на задната веранда и я наблюдаваха мълчаливо, докато слизаше от коня. Каруцата беше спряна наблизо, но конете не бяха разпрегнати.

Мъжете се разотидоха. Кристъл изтича към верандата точно когато Сток излезе навън. Той изглеждаше леко замаян, което не беше типично за него.

— Какво се е случило — попита тя. — Нещо с Конър ли?

— Не с Конър — той поклати глава. — Адски неприятно нещо. Съжалявам, Кристъл.

Хелга я посрещна на вратата на дневната.

— Mem liebes Kind…

Сърцето й се сви и тя мина край германката, след което пред очите й се разкри сцена, която никога нямаше да забрави: майка й беше коленичила пред камината и държеше баща й в ръцете си.

Едгар Брейдън беше неподвижен, тялото му бе отпуснато и Кристъл веднага разбра, че баща й бе мъртъв.

Анабел я погледна с насълзени очи.

— Той си отиде — гласът й беше почти шепот. — Аз щях да се върна при него, независимо дали ме искаше, но него вече го няма.

— Мамо! — Кристъл коленичи до нея. Баща й беше по риза, а сакото му се намираше на пода. Белият плат на гърдите му беше почервенял от кръвта. Ръцете на майка й също бяха окървавени. Кристъл се опита да я дръпне настрани, но тя не искаше да пусне Едгар.

— Казах му истината — каза тя. — Той ме чу и ме разбра.

— Истината.

— За Джъдж и Ройс.

— Мамо, не трябва да казваш нищо точно сега.

— О, напротив, трябва. Разбираш ли, Ройс е виновен за това. Той е убил баща си, за да му попречи да пропилее цялото му наследство. Едгар ми каза, преди да… — тя млъкна, пое си дълбоко дъх и продължи — Ройс му казал, че смятал да изкара Конър виновен, но това, разбира се, е глупаво. Само големият ми син може да измисли такъв пъклен план.

Кристъл уви ръка около раменете на майка си.

— Ройс не беше негов син.

Признанието дойде от дъното на душата й и Кристъл можеше само да седи вцепенена и да се опитва да проумее какво й казваше майка й.

— Имаше един мъж, който пътуваше много. Красив и очарователен. Всеки ден го виждах. Аз пък бях млада, глупава и много влюбена. Когато научи, че съм бременна, той замина. Баща ти обаче беше до мен, работеше усърдно да подобри положението си, обичаше ме, или поне така казваше, а аз му вярвах. Той ми предложи името си и аз приех. Никога не казах за Ройс на когото и да било, защото се страхувах. Цял живот съм била страхливка.

— Не, мамо, ти си останала с него и си се опитала да създадеш възможно най-добър живот. Трябвало е да го направиш заради децата и родителите си. Ти си дала всичко от себе си.

— Опитах се да го обичам и донякъде наистина успях, но ревността му беше прекалено силна. Невинаги съм се чувствала толкова зле, колкото казвах, но това ни разделяше и поне не ми се налагаше да слушам обвиненията му.

Тя погледна надолу и погали лицето на Едгар.

— И двамата бяхме толкова глупави. Аз го обичах, защото ми спести позора, въпреки че нямаше представа за това. Не можех обаче да го обичам по начина, по който искаше той. По начина, по който ти обичаш Конър.

Кристъл целуна майка си по бузата.

— Има най-различни видове любов. Аз те обичам, мамо. Не си го казваме твърде често.

— И аз те обичам, скъпа. Също толкова, колкото обичам и Джъдж, въпреки че се съмнявам дали си го осъзнавала. Джъдж е единственият истински син на Едгар. Казах му малко преди да… умре, че никога след сватбата ни не съм му изневерявала. Това сякаш му донесе покой.

Някаква сянка се появи над тях.

— Хер О’Браян се върна — каза Хелга.

Кристъл се отдръпна неохотно от майка си и Хелга зае мястото й. Ръцете й се бяха изцапали с кръвта на баща й и тя се загледа в тъмните петна, докато вървеше км верандата.

Конър я посрещна на стъпалата.

— Мъжете ми казаха.

Кристъл понечи да каже нещо, но думите не идваха. Тя изхълца и се хвърли в прегръдките му.