Майн Рид
Есперанса (2)

Глава II

Скоро се показаха високи оголени планини — негостоприемните брегове на Огнена земя, както обясни капитанът. После нашите пътници видяха високата черна и гола стръмнина, свидетел на гибелта на толкова кораби… Заедно с това ясното до този момент време се развали: задухаха насрещни ветрове, запрехвърчаха парцали сняг; на всяка крачка „Мепо“ беше застрашен от скали и канари. Тихият океан не посрещна добре нашите приятели!

Но тях ги очакваше още по-голяма беда: на кораба избухна бунт!

Първият, който забеляза нещо недобро сред екипажа, беше Том.

— Татко — каза той в един момент на баща си, — един от новите моряци, Уил Харди, като че крои нещо. С ушите си го чух да подстрекава другарите си към бунт.

Мистър Мъртън, знаейки какви печални последици би имал и за самите тях един бунт на кораба, много се разтревожи. Но Луис веднага го успокои.

— Колкото и да е дързък Уил — забеляза той, — не го смятам способен на нещо сериозно!

В душата си обаче самият Луис не беше спокоен и побърза да иде при капитана. Последният, все още във властта на скръбта, почти през цялото време седеше в каютата си и не забелязваше вълнението сред екипажа. Но разговорът с Луис го изведе от равнодушието. Той повика помощника си — един честен, превъзходен момък, но суров началник, за което моряците не можеха да го понасят — и отиде с него на палубата.

През това време Луис се върна при другарите си и започна да раздава оръжие, а Нана бързо засъбира необходимите неща.

Внезапно на палубата се чу шум от гласове, тропот на крака, крясъци и изстрели. Скоро вратата се отвори широко и двама моряци внесоха в каютата безчувствения Уил Харди със счупена ръка.

— Я, докторе, оправете му ръката! — грубо се обърнаха те към Луис.

— Какво направихте, злодеи?! — извика с негодувание мистър Мъртън.

Вместо отговор един от бунтовниците се прицели в него с револвер.

— Стой — решително се намеси докторът, — ние всички сме въоръжени и ако закачите макар и само един от нас и вие, и новия ви началник ще си намерите смъртта! Ако вие ни пощадите и аз ще се погрижа за Уил Харди!

В това време раненият се свести.

— Облекчете ми болките и ме изправете на крака — изохка той — и аз ви се кълна, че няма да закачат никого от вас.

Докторът веднага се зае с превръзката, после приготви успокоителна микстура с опиум, но преди да я даде на пострадалия му обясни нейните свойства.

След като изслуша Луис, болният бунтовник заповяда да повикат веднага помощника му Джек Алън, и когато той се яви, му заповяда да спусне безпрепятствено пътниците с лодка в морето, след като им даде бъчва с вода, чувал сухари и ориз, а от домашните им вещи — всичко, което пожелаят да вземат.

Сред присмех, дюдюкане и град от дързости нещастните пътници си взеха набързо оръжието и домашните вещи и побързаха да слязат в лодката, страхувайки се всяка минута да не би бунтовниците да се спуснат върху им.

За щастие всичко мина благополучно, освен това, че за удивление на нашите приятели, към бунтовниците се присъедини и контето камериер на Чарлз, който с насмешка заяви на господаря си, че и той иска да поживее за свое удоволствие. Разгневеният Чарлз едва не се нахвърли върху му с юмруци; Мъртънови с мъка го възпряха.

Щом нашите приятели се видяха в лодката, веднага се заловиха за греблата, бързайки да се отдалечат от кораба, колкото е възможно по-скоро. По чудо в джоба на доктора се намери компас и той изказа мнение да карат право на изток, тъй като, според него, не можеха да са далече от чилийските брегове.

Така и направиха. Настана нощ. Изморени от дългото гребане, те вдигнаха платна; вятърът, който силно духаше от юг, бързо ги понесе на север. На разсъмване, през гъстата мъгла, която ги обвиваше отвсякъде, те забелязаха на изток от тях блестящите от сняг върхове на Андите. Отново налегнаха греблата обнадеждени, но вятърът постоянно ги изтласкваше на север. Най-после брегът се показа, но да се приближат до него и да слязат не беше лека работа, защото целият беше покрит със страховити скали, о които бурните вълни се разбиваха с ярост.

— Няма как — заяви решително доктор Луис, — ще трябва още да се потрудим. Налага се да плаваме покрай брега, докато срещнем удобно място за слизане.

Плаваха още няколко часа. Внезапно вятърът ги тласна право към скалистия бряг. На всички сърцата се свиха от страх, но неизгубилият присъствие на духа Луис забеляза един тесничък пролом сред скалите и смело насочи лодката към това място. Оказа се устие на малка рекичка. Ободрени, приятелите натиснаха отново греблата и малко по-нагоре срещу течението най-сетне излязоха на пясъчен бряг, където привързаха лодката за дънера на една от многото буки.

След като слязоха на брега и извадиха от лодката вещите си, нашите приятели започнаха да се оглеждат. Наоколо се виждаше храсталак и гора, а зад тях тъмни скали, очевидно прилягащи до самите Анди. Къде да нощуват? За щастие, съвършено неочаквано намериха наблизо суха просторна пещера, покрита със ситен пясък. Тук във всеки случай беше по-безопасно, отколкото на открито. Започна устройването на бивака. Нана побърза да нагласи за госпожата си легло от купчина дрехи, а Мери и Матилда събраха сухи храсти и накладоха огън. В това време мъжете и жените се заеха да пренесат в пещерата всичкия товар от лодката, после дотър-каляха няколко големи камъка до входа на пещерата и обявиха, че засега могат да се смятат в безопасност.

Старателната Нана беше вече намерила чая и захарта и, напълнила медния чайник с речна вода, приготвяше чай. Всички насядаха около огъня в очакване на съживителното питие.

Когато чаят беше готов, всички пиха с наслада, закусвайки със сухари, макар разглезената мисис Мъртън и да мърмореше, че нямало ни курабии, ни бисквити и че трябвало да пие от някакви си калаени чашки, които Матилда беше успяла да вземе от кораба.

Но и на това трябваше да са благодарни. Мистър Мъртън прочете молитвата преди лягане и като хвърлиха храсти в огъня, всички налягаха да спят, увити в одеялата; предварително обаче бяха направили от сандъците нещо като преграда, зад която се настаниха жените и момичетата.

Сутринта доктор Луис стана пръв, разбуди момчетата и тръгнаха да разгледат местността. Покачиха се на скалите и не след дълго се озоваха на плоско възвишение, покрито с нисък храсталак. Том, който вече се беше нагълтал с ботаниката, различи в храстите киселица и дребна бука. По-нататък излязоха в откритата откъм морето теснина, от която се виждаше Тихия океан, чиито вълни яростно се удряха о скалите. А по-далече, отвъд скалите, се издигаха мрачните величествени Анди…

— Не, тук, както се вижда, по брега не може да се отиде далеч — забеляза угрижено Том. — Дали няма да е по-добре да тръгнем с лодката нагоре по реката?

— И тази работа няма да е лесна, приятелю — отговори докторът, — рекичката навярно слиза от някой склон на Андите и по-нагоре се превръща в планински поток. Остава ни само едно — да седнем пак в лодката и да търсим щастието си на друго място! Сега да се връщаме, че е време за чая!

И всички се завърнаха в пещерата, като не забравиха да съберат по пътя храсти за огъня.

След чая, по време на който докторът изложи плана си, беше решено да потърсят някакъв дивеч за обяд, с което се зае Чарлз; а докторът, Том и Джек, вземайки за всеки случай риболовните си принадлежности, седнаха в лодката да се поразходят до устието на реката и да разгледат брега. С Чарлз отиде и Мери, която каза, че ще търси птичи яйца. Тя предвидливо се беше покатерила на израслия до пещерата бук и беше закачила червен парцал наместо знаме, да не би ловците да объркат пътя.

Ловът на Чарлз беше доста успешен. Той бързо застреля пет-шест дребни птици, прилични на сивия кос, а като излезе на брега на реката, се натъкна на ята диви патици, от които сполучи да убие няколко. В това време Мери, пълзейки из високите крайбрежни треви, пълнеше джобовете си с яйца.

Изморени, още рано преди пладне, те се завърнаха в пещерата, където къщовницата Нана се разшета да приготви обяд. Докато тя готвеше, пристигнаха и риболовците, също с немалък улов: в кошницата им, единствената взета от кораба, се виждаха няколко едри паламуда и една хубава лакерда, а в лодката оставаше още цял куп едри миди, събрани по брега на реката.

След хубавия обяд острото усещане за глад вече премина и нашите приятели пак взеха да обсъждат нерадостното си положение. Не можеше да останат завинаги в пещерата. Но къде и как да тръгнат по-нататък? Да излязат ли отново с лодката в морето или да продължат пътуването пеша, по суша?

— За съжаление, приятели — забеляза доктор Луис, — трябва да предпочетем пътуването по суша, понеже устието на реката е заградено с подводни скали, през които, не мога да разбера по какво чудо сме се промъкнали вчера! А дори и да не съществуваше тази пречка, все пак опасно ще е да се впускаме на път по море, тъй като, както изглежда, тези брегове са необитаеми и пусти. Нашият най-добър и единствен път е по сушата!

— Струва ми се, че сте прав — продума Мъртън, — ние нямаме подръка необходимите инструменти, за да определим точно ширината и дължината на това място, но по това как изглежда брегът и неговите особености стигам до убеждението, че съдбата ни е отнесла на скалистия бряг на Южна Америка, далече на юг от Чили. Навярно се намираме на 42 или 43 южна ширина — крайният юг на американския континент. Във всеки случай трябва още веднъж внимателно да разгледаме околността на нашето прибежище.

След това решение те взеха оръжието си и въдици, за да се снабдят с повече храна.

Чарлз има щастието този път да убие един великолепен екземпляр черна патица. Това беше така наречената хибридна патица, забележителна с разликата между мъжката и женската: женската е черна, с червени крака и човка, а мъжката е снежнобяла със златоцветни крака и човка.

Тази птица зарадва най-много Нана, която уверяваше, че ще приготви от нея великолепно печено. На всичко отгоре едно от момичетата, Мери, по някаква щастлива случайност намери картофи. Наистина те бяха доста водни, но като нямаше други и с тях можеше да се задоволят. И накрая пак Мери откри още едно растение, което помисли за ревен. В действителност то излезе Gunnera Icarbo; неговите стъбла, както и тези на ревена, се използват за храна, а грамадните му — до осем стъпки в диаметър — и почти кръгли листа могат да заменят цели покривки за маса.

Като се наядоха хубаво с патица с картофи и риба, нашите приятели легнаха да спят, изпълнени с надежди за утрешния ден.