Виктор Юго
Te Deum, 1 януари 1852 г.

Да служиш, отче, в храма, когато вън гърмят,

                                е дързост нечестива.

Приклекнала зад тебе, мълчи самата смърт

                                и хитро се присмива.

 

И ангелите тръпнат от тоя сън зловещ —

                                не в ада ли сега са! —

пред тях един епископ да пали свойта свещ

                                с фитила на фугаса.

 

Твой блян е нова митра, сенатът — също блян,

                                и как ще те помажат.

Но как ще благославяш, когато е облян

                                все още в кръв паважът.

 

На Геслер вечна слава! Да гине Вилхелм Тел!

                                Ври, орган на възторга!

Архиепископ, който за нов олтар е взел

                                порутената морга.

 

Щом кажеш: „Тебе хвалим, о, Господи пресвят,

                                сред войнствата небесни!“ —

в мъглата на тамяна те лъхва остра смрад

                                от рововете пресни.

 

И ден, и нощ гърмяха, разстрелваха наред —

                                мъже, жени, дечица!

И не орелът вече, над храма е въззет

                                картал — злокобна птица.

 

Не спирай, благославяй убиеца убог;

                                а вие, жертви, спете!

Престъпници и траур! Но Бог — самият Бог! —

                                презря те и прокле те!

 

Осъдените плават, ще спрат — ужасен дял! —

                                в Алжир или Кайена.

А Бонапарт в Париж е, но кой не е видял

                                и в Африка хиена.

 

Работници, орачи, в каторга ще се мре,

                                на кой не му е ясно!

Но ти, архиепископ Сибур, се взри добре

                                наляво и надясно:

 

продал душата своя, Христа ще продадеш,

                                че в твойта свита хитра

Предателство е дякон, протойерей — Грабеж,

                                подлецо, кривнал митра.

 

Убийството до тебе пак „Огън бий!“ крещи

                                и гледа най-невинно!

И дяволът потира държи и знаеш ти,

                                че там пламти не вино.