Виктор Юго
Какво ми каза устата на призрака

Към бездната вселенска човекът е поел.

Веднъж, като обхождах долмена над Розел,

там, дето в полуостров земята се превръща,

аз зърнах призрак — сянка спокойна и могъща;

ръка огромна вкопчи той в моите коси

и до скалата горе почти ме извиси,

и рече ми:

                                — По своя пътека крачи всичко

в безкрая: и звездата, и малката мушичка;

съзнава всичко как е родено и защо,

ухото както чува, така и вижда то.

Нещата, съществата неспирно си говорят.

Зефирът, алкионът зареян и просторът,

тревичката, цветчето и кълнът, и прахта.

Как инак си представяш всемира, вечността?

Ти мислиш ли, че Бог е дал форма на нещата,

и с вечен звън дарил е дърветата в гората,

и бурята, пороя, повлякъл черна кал,

мушицата и храста къпинов с плод узрял,

скалата сред вълните и звяра в планините —

и тоя вечен шепот ей тъй, без смисъл скрит е?

Кажи, нима водите извечни и лесът

ще шушнат, ако няма какво да ни рекат?

Нима на флейта само в морето свири бриза?

Нима и океана надига се и слиза

и паст сред пустотата отваря с дива мощ,

та шумен дим да бълва неспирно, ден и нощ?

Нима се той надвиква и с урагана даже,

и с този рев не иска все нещо да ни каже?

И мислиш ли, че гробът, потънал цял в треви,

тук само тишина е? За миг си представи,

че хилядите рожби на Божето творение —

и розата, и кринът, потръпващи в смирение,

вълните и гърмежът, и сводът син, дълбок —

не осъзнават нищо, като говорят с Бог.

Ти мислиш, че пелтечат и си плетат езика?

И че невнятно мънка природата велика?

Та Бог нима би слушал — всевиждащ, всемогъщ,

необозрим в безкрая — брътвеж един и същ,

брътвеж на глухонеми? Пред бездната се спрете —

не е ли проповедник? А сянката поет е!

Да, всичко на земята е глас и аромат

и всичко ни говори сред тоя необят;

във всеки шум успял е и Мисъл Бог да вложи,

изпълнени са с Мисъл творенията Божи

и стенат като тебе и пеят като мен.

Говори всичко. Слушай, човече изумен,

чуй ветрове, огньове, вълни, скали, тръстика,

дървета — всичко диша.

                                Душа във всичко блика!