Иван Събчев
Ръжана

Казанлък, между другите забележителности, се славеше и с многото си махленски фурни, някои от които бяха и „профилирани“ — за печене на ишлеме: домашен хляб, гювечи и други; за собствено производство — на хляб, банички, милинки, сладки и, разбира се, специалитети на фурната.

С особена популярност се ползваха фурнаджиите: Христо Главанака, който печеше най-вкусни гювечи; Руси Ройдев — за бюреците, които се топяха в устата; Тачо Фурнаджията — със специалитетите си — тула симид и алъ чурек. Ненадминат обаче в сусамените гевреци и милинки си остана фурнаджията Васил Ръжанов, който между другото беше и човек с широка душа и ларж.

Като се напиеше, хващаше два файтона — в първия тръшваше собствените си телеса, а във втория се возеше шапката му.

Гевреците продаваше пътьом от фурната до гарата. Оттам обаче, догдето се върне с празната табла обратно по маршрута си, пропиваше по кръчмите всичко, каквото е припечелил.

Как е станало, къде и как са го увещавали приятелите му, но един ден Ръжана се заклел пред тях, че няма вече да пие.

И тръгнал по обратния път на маршрута си. Стигнал до кръчмата на Тодор Мицов. Спрял се и аха да хлътне в нея, когато съзрял приятелите си и завъртял глава:

— Не!… Клетва съм дал! — и запрашил нагоре по главната улица.

И дали по навик, или що, но ударил спирачките пред кръчмата на Бончо Калчоолу, но… не влязъл, защото зърнал преследвачите си, а само отсякъл:

— Не може!… Клетва съм дал!

А бе, то него ден спирките му по кръчмите се увеличили двойно и то с доста заобикалки: от „Червен рак“, през „Бяло агне“, „Рибарска среща“, кака Деша…

Чак когато преминал Старата река и поел към фурната, преследвачите му го изоставили.

Камък паднал от сърцето му, ухилил се до уши, ударил шапката си в земята и викнал:

— Браво бе, душо!… Удържа на клетвата си!… За това ти геройство, хайде сега да те почерпя!

И хлътнал в кръчмата на Иван Чорито, последната по маршрута му, за която приятелите му забравили.

Не минало и час и Ръжана се заклатушкал нагоре по улицата за Тюлбето, като ревял с цяло гърло:

— Носят ма, мамо, влачат ма! Пак пиян, мамо, пак залян!…

А бе, то неговите са много… Но даже и това, че една сутрин го намерили накиснат в коритото на външната манастирска чешма полуизтрезнял, не можа да засенчи славата му на най-добър майстор-фурнаджия на гевреци и милинки.