Нора Робъртс
Присъда в смъртта (5)

Пета глава

Ив трябваше да реши дали да загуби три дни, за да разпита стриптийзьорките и клиентите, които предишната вечер са били в клуба, или да съсредоточи вниманието си върху Макс Рикер. Предпочиташе да се занимае с търговеца на наркотици, но и другата задача не биваше да се пренебрегва.

Влезе в общото помещение и огледа присъстващите. Някои детективи говореха по видеотелефоните си, други пишеха рапорти или проучваха информацията, изписваща се на компютърните екрани. Двама записваха показанията на някакъв цивилен, който изглеждаше по-скоро възбуден, отколкото разтревожен. Помещението вонеше на долнокачествено кафе и дезинфектант.

Ив познаваше всички полицаи — някои бяха по-интелигентни от колегите си, но всички до един съвестно изпълняваха задълженията си. Никога не се отнасяше с тях като с подчинени, знаеше, че и този път охотно ще изпълнят молбата й.

Изчака, докато цивилният, видимо доволен от себе си, напусна помещението, сетне се провикна:

— Моля за внимание!

Полицаите се обърнаха към нея. Тя внимателно наблюдаваше израженията им. Видя как всеки изключи видеотелефона или компютъра и разбра, че няма да се наложи да ги убеждава.

— Във връзка с убийството на Коли ми предстои да разпитам или да извадя от списъка на заподозрените повече от шестстотин потенциални свидетели. Необходима ми е помощ. Онези от вас, които не се занимават със спешни случаи или желаят да работят няколко часа извънредно, да се свържат с мен или с Пийбоди.

Бакстър пръв се изправи. Ив си помисли, че понякога младежът е ужасен досадник, но в трудни моменти винаги можеше да се разчита на него.

— Имам свободно време. Всички имаме време. — Той се огледа, сякаш да провери дали някой ще се осмели да му противоречи.

— Добре. — Ив пъхна ръце в джобовете си. — Ще ви дам информация за хода на разследването… — Знаеше, че трябва да подбира думите си и да действа предпазливо. — Детектив Коли е бил пребит до смърт в първокласния стриптийз клуб „Чистилището“. Убийството е извършено след края на работното време, когато в заведението не е имало клиенти. Изглежда, Коли е познавал нападателя. Търся човек, с когото той е бил в толкова добри отношения, че му се е доверявал безрезервно.

„Човек, когото Коли е потърсил или който се е свързал с него по персоналния му джобен компютър — помисли си. — Ето защо убиецът е взел устройството.“

— Прегледах случаите, с които се е занимавал Коли — продължи тя. — Не е работел върху заплетено разследване, нито е издирвал сведения, свързани с подобно разследване. Възможно е обаче убиецът да е измежду информаторите. Престъплението не е било извършено с цел грабеж. Мотивът е личен — добави Ив, без да откъсва поглед от колегите си. — Отмъщение срещу полицай. От 128-и участък смятат, че те трябва да поемат случая, но аз не съм на същото мнение.

— Разбира се, че няма да им го преотстъпим! — провикна се детективка на име Кармайкъл, отпи от кафето си и се намръщи.

— Засега медиите не ни притискат — продължи Ив. — Убийството на някакъв барман не интересува никого и не повишава нечий рейтинг. Журналистите не ги е грижа за смъртта на Коли. — Тя замълча, сетне промълви: — Но ние не сме безразлични, нали? Всеки от вас, който желае да ни помогне, да съобщи на Пийбоди колко свидетели може да разпита. Тя ще разпредели работата. Изпращайте ми копия от показанията и от вашите рапорти.

— Хей, Далас, може ли аз да разпитам стриптийзьорките? — обади се Бакстър. — Ако не всички, поне онези с най-големите цици.

— Разбира се, Бакстър. На всички е известно, че ще видиш гола жена само ако й платиш. — Изказването й беше посрещнато с одобрителни подвиквания и подсвирквания. — През целия ден ще отсъствам от управлението. Ако някой открие нещо, да се свърже с мен по комуникатора.

Тръгна към канцеларията си, а Пийбоди побърза да я последва:

— Нима ще работите сама?

— Налага се да останеш тук и да разпределяш работата по разпитите на свидетелите.

— Да, но…

— Може би си забравила, че до миналата година работех сама. — Ив отмести стола, за да седне зад бюрото, и забеляза наскърбеното изражение на сътрудничката си. Съжали за резките си думи и се помъчи да я успокои: — Не искам да кажа, че не си вършиш работата, Пийбоди. Напротив, няма втора като теб. Стегни се и престани да реагираш като обидено дете. В момента си ми много по-необходима тук, за да координираш получената информация. По-добра си от мен в това отношение.

Пийбоди широко се усмихна. Комплиментът я накара да забрави обидата.

— Вярно е. Но мога да продължа с вас, когато приключа тук, нали?

— Ще се свържа с теб, ако възникне необходимост. Защо не подхванеш хората, докато още са в настроение да работят извънредно? — Тя се обърна към компютъра и подхвърли: — Действай!

— Слушам, лейтенант.

Ив изчака сътрудничката си да излезе, стана, затвори вратата и едва тогава включи компютъра, за да поиска всички данни за Макс Рикер. Страхуваше се да не се натъкне на факти, които неприятно ще я изненадат.

И преди беше виждала снимката на Рикер, но сега я разгледа по-внимателно. Лицето му беше като издялано от камък, изражението му подсказваше, че е властен и е свикнал да му се подчиняват. Имаше сурови устни, които не се смекчаваха от сребристите мустаци. Непроницаемите му очи също бяха сребристи.

Доказателство за суетността му, която беше споменал Рурк, бяха чупливата му дълга сребриста коса, диамантената обица на дясното му ухо и млечнобялата му кожа без нито една бръчица, която сякаш беше опъната като бяла коприна върху костите, заострени като парчета стъкло.

Данни за Макс Едуард Рикер. Височина метър и осемдесет и два сантиметра, тегло сто и един килограма. Принадлежи към бялата раса. Роден във Филаделфия на 3 февруари 2000 година. Родителите му Леон и Мишел са починали. Имал е брат, който също е починал. Завършил е Пенсилванския университет, специалност „Бизнес“. Няма брак, нито официално съжителство. Единственият му син Алекс е роден на 26 юни 2028 година. Майката се казва Елън Мери Моранди и е починала. Няма постоянно местожителство. Притежава къщи в Хартфорд, щата Кънектикът, в Сарасота, щата Флорида, във Флоренция и в Лондон, собственик е на имението „Лонг нек“ на планетата Йост и на хотел „Нил“ на Вегас II.         По професия е предприемач с интереси в следните области…

Ив се облегна назад, затвори очи и се заслуша в механичния глас, който изреждаше с какво се занимава Рикер. Спомни си как преди време беше проучвала човек, който бе вложил капиталите си в многобройни и различни предприятия и компании. Който изглеждаше опасен като Рикер. Онова проучване беше променило целия й живот.

А настоящето щеше да промени живота на Рикер.

— Компютър, искам данни за криминалните прояви, за това колко пъти е било арестувано лицето и какви обвинения са му били предявени.

Работя…

Тя отново седна, втренчи се в монитора и очите й се разшириха от изумление. Срещу Рикер бяха повдигани най-различни обвинения: за дребна кражба още когато е бил шестнайсетгодишен, за контрабанда на оръжия, за продажба на наркотици, за измама, предлагане на подкуп и за два опита за убийство. Рикер винаги бе успявал да излезе сух от водата, но досието му в полицията беше обемисто.

— Не си умен като Рурк — промълви тя. — Него не са го заловили нито веднъж. Наглостта ти е забележителна. Изглежда нямаш нищо против да те арестуват. — Отново разгледа лицето му и продължи въображаемия си разговор с престъпника: — Доставя ти удоволствие да се подиграваш със съдебната система. Но това е проява на слабост, Рикер. Компютър, запиши на дискета цялата информация.

Обърна се към видеотелефона. Време бе да разбере в кой от луксозните си домове пребивава Рикер.

Стори й се добро предзнаменование, като научи, че в момента той е в имението си в Кънектикът. Толкова беше самоуверен, че се бе съгласил да се срещне с нея, без да я разиграва и без да я принуждава да разговаря с многобройните му адвокати.

Пристигна в уговорения час — за щастие по магистралата се пътуваше бързо. На портала я посрещнаха трима охранители със сурови лица, които провериха документите й, макар че много добре знаеха коя е. Сетне й наредиха да остави колата си и да се качи на нещо като количка за голф. Превозното средство се управляваше от дроид от женски пол. Преминаха по алея, от двете страни на която се издигаха вековни дървета, и стигнаха до триетажна къща от камък и стъкло, издигната на каменист склон, под който се плискаха вълните на океана. Пред входната врата имаше фонтан, изобразяващ жена с рокля, развявана от вятъра, която държи стомна. От стомната се лееше синкава вода и се събираше в басейн със златни рибки. Някакъв градинар засаждаше цветя в лехите до къщата. Носеше широк сив панталон, бяла риза, широкопола шапка и телескопично лазерно устройство.

Друг дроид от женски пол посрещна Ив на вратата. Носеше колосана униформа на камериерка и учтиво поздрави:

— Пожелавам ви приятен ден, лейтенант Далас. Господин Рикер ви очаква. Надявам се, че пътуването ви е минало без произшествия. Моля, последвайте ме.

Ив любопитно се оглеждаше, докато преминаваха по коридори и през различни помещения. Личеше си, че собственикът на къщата е много богат, но тук липсваше изискаността, характерна за дома на Рурк, където пастелните тонове и лакираните дървени повърхности създаваха уют. Рикер очевидно харесваше по-ярките и дори крещящи цветове, но не бе проявил вкус при избора на тъканите и на мебелите. Преобладаваха острите ъгли и сребристият цвят, към който собственикът на дома явно проявяваше слабост.

„Трийсет сребърника“ — помисли си тя, когато я въведоха в стая, обзаведена в кървавочервено. През прозореца, който заемаше едната стена, се разкриваше изумителна гледка към океана. Другите стени бяха окичени с модернистични или сюрреалистични картини, които представляваха безразборно напластени бои по платното или безсмислени цапаници върху стъкло.

Уханието на цветя беше натрапчиво, все едно бяха влезли в погребална зала, осветлението бе прекалено силно, тежките мебели бяха с посребрени крачета и странични облегалки, а върху канапетата бяха разхвърляни разноцветни възглавнички.

Рикер се беше настанил на огромно кресло и отпиваше от изящна чаша, пълна с розова течност. Като видя новодошлите, се изправи и широко се усмихна:

— Приятно ми е, Ив Далас. Най-сетне се срещаме. Добре дошли в скромния ми дом. Позволете ми да ви предложа някаква напитка.

— Не, благодаря.

— Е, може би по-късно ще пожелаете нещо.

Ив забеляза, че той говори като герой от архивните филми, към които Рурк проявяваше особена слабост.

— Свободна си, Марта.

— Добре, господин Рикер. — Камериерката побърза да излезе.

— Самата Ив Далас е дошла да ме посети! — възкликна домакинът и с жест я покани да седне. Очите му закачливо проблясваха. — Възхитен съм. Ще ми разрешите ли да ви наричам Ив?

— Не.

Очите му заприличаха на сребристи ледени топчета, но той се засмя:

— Жалко. Тогава ще ви казвам лейтенант Далас. Заповядайте, седнете. Признавам, че бях любопитен да се запозная със съпругата на човек, който е бил мое… Щях да кажа „протеже“ — добави и отново се настани на креслото, — но съм сигурен, че Рурк ще възрази срещу това определение. Затова ще го нарека мой бивш съратник. Надявах се, че днес ще ми гостувате заедно.

— Рурк няма работа с вас.

— Наистина в момента не работим заедно. Моля, седнете. Разположете се удобно.

Тя си помисли, че грозният стол, който Рикер й посочваше, едва ли е удобен, но все пак седна.

— Колко сте красива… — промълви той, погледът му сякаш я разсъбличаше.

Ив знаеше, че този похват е типичен за представители на силния пол, които искат жената да се почувства уязвима, да изпита неудобство. Тя обаче почувства само раздразнение.

— При това изглеждате компетентна и непретенциозна — добави Рикер. — Изненадан съм от избора на Рурк. Винаги е харесвал… по-стилни, по-женствени дами. — Той забарабани с пръсти по страничната облегалка на креслото, а Ив забеляза, че ноктите му са покрити със сребрист лак и са заострени като на граблива птица. — Признавам, че се възхищавам от хитрия му подход да вземе за съпруга жена с вашата професия. Сигурно е много удобно да имаш такъв… интимен съюзник в полицията.

Репликата му беше преднамерено предизвикателна, но Ив не се поддаде на уловката, само наклони глава и с привидно безразличие промърмори:

— Нима? Защо мислите, че бракът с мен е изгоден за Рурк?

— Защото защитава интересите му. — Рикер отпи от чашата си. — Деловите му интереси.

— Не разбирам защо проявявате любопитство към работата му, господин Рикер.

— Любопитно ми е да разбера какви са постиженията на човека, с когото някога бяхме партньори.

Ив се приведе и попита:

— Съгласен ли сте да дадете официални показания относно взаимоотношенията си с Рурк?

Той присви очи и заприлича на хищник, който се готви да се хвърли върху жертвата си:

— Нима ще го изложите на риск, лейтенант?

— Рурк знае как да се защити. А вие?

— Да разбирам ли, че сте го дресирали, лейтенант? Нима сте превърнали вълка в послушно кученце?

Този път тя искрено се засмя и възкликна:

— Послушното кученце ще ви прегризе гърлото, без да се замисли! Убедена съм, че го знаете. Интересно… Не подозирах, че толкова се страхувате от Рурк.

— Грешите — промърмори Рикер, ала Ив забеляза как стиска чашата, а адамовата му ябълка заподскача, сякаш той се мъчеше да преглътне горчив хап.

— Едва ли. Но не съм тук, за да обсъждаме съпруга ми, а вашата професия. — Тя извади записващото устройство. — Съгласен ли сте разговорът ни да бъде документиран?

Под сребристите мустаци устните му се разтегнаха в неприятна гримаса, която не можеше да се нарече усмивка:

— Разбира се. — Докосна някакъв бутон на страничната облегалка на креслото и в другия край на помещението се появи холограмно изображение. Шестима мъже с черни костюми седяха със скръстени ръце зад дълга маса, погледите им бяха пронизващи. — Това са моите адвокати — обясни Рикер.

Ив постави записващото устройство върху ниската посребрена масичка, продиктува необходимите данни и прочете правата на Рикер.

Той иронично се усмихна:

— Много сте прецизни. Рурк би ви се възхитил, както ви се възхищавам аз.

— Ясно ли ви е какви са правата и задълженията ви, господин Рикер?

— Напълно.

— Вече упражнихте правото си на адвокатска защита — шестима ваши представители присъстват на настоящия неофициален разпит. Били сте арестуван преди шест месеца по обвинение в… — Макар че знаеше наизуст обвиненията, тя извади бележника си и ги прочете: — Производство, притежаване и разпространение на забранени от закона вещества, включително халюциногенни опиати и наркотици, международна и междупланетна търговия с дрога, притежаване на забранени оръжия и на химически заводи, които работят без лиценз…

— Лейтенант, за да спестя ценно време и на двама ни, ще ви уверя, че са ми известни всички обвинения, въз основа на които бях задържан през есента. Навярно знаете, че повечето абсурдни обвинения бяха оттеглени впоследствие, а съдебното дело срещу мен приключи с оправдателна присъда.

— Знам, че вашите адвокати и прокурорът са сключили споразумение, при което по-незначителните обвинения са били оттеглени. В замяна представителите ви са предоставили на властите информация за четирима търговци на наркотици и оръжия. Изглежда, не сте много лоялен към съдружниците си, господин Рикер.

— Напротив, винаги съм им бил верен. Нямам делови отношения с наркопласьори и с търговци на оръжие, лейтенант. Работя почтено и ежегодно правя щедри дарения на благотворителни и политически организации.

— О, да, известни са ми „благородните“ ви дела, сред които е наистина щедрото дарение, което сте направили на организация, подвизаваща се под името „Касандра“.

— Вярно е. — Един от адвокатите понечи да се намеси, но Рикер вдигна ръка: — Бях потресен до дъното на душата си, когато по-късно научих за терористичната им дейност. Направихте неоценима услуга на човечеството, лейтенант, като разбихте тази престъпна организация. Едва когато истината бе разгласена от медиите, разбрах, че съм се заблуждавал, като съм вярвал, че целта на членовете на „Касандра“ е да осигурят безопасността и спазването на правата на нашите съграждани… със законни средства, разбира се.

— Жалко, че не сте си направили труда да се запознаете по-обстойно с дейността на „Касандра“, както е логично да постъпи всеки, преди да дари над десет милиона долара, безсъмнено спечелени с пот на челото.

— Действително допуснах грешка, за която много съжалявам. Веднага уволних служителя, който отговаря за даренията.

— Разбирам. Срещу вас е било заведено дело по обвинения, които не са отпаднали след споразумението с прокурора. Установено било обаче, че липсват веществени доказателства, а информацията, въз основа на която е бил извършен обискът на вашия склад, е била недостатъчна.

— Престанете да увъртате! — Рикер отметна глава и сребристата му дълга коса се полюшна. — Истината е, че полицията не разполагаше с достоверни данни, оправдаващи нахлуването в склад, който действително е моя собственост, но е даден под наем на друга фирма.

Ив забеляза, че очите му гневно проблеснаха, в гласа му се прокраднаха истерични нотки, а пръстите му нервно забарабаниха по страничната облегалка на креслото.

— Бях подложен на издевателство от служители на закона, които предпочитат беззаконието. Моите адвокати са подали оплакване срещу нюйоркската полиция.

— Какво общо имате с детектив Тадж Коли?

— Коли ли? — Той се усмихна, но очите му останаха студени. — Боя се, че името не ми говори нищо. Повярвайте, лейтенант, познавам много ваши колеги. Възхищавам се от хората, които служат на закона. Но точно този човек не… Почакайте, почакайте… — Той потърка с пръст устните си и едва чуто се изкиска. — Разбира се… спомних си. Чух за трагичния случай. Този Коли е бил убит наскоро, нали?

— Коли е бил член на специалния отряд, който изненадващо е нахлул във вашия склад и ви е причинил загуби за милиони долари.

— Господин Рикер е само собственик на склада, но няма нищо общо с наемателя му, нито с лабораториите за производство на дрога или разпространителския център в Ню Йорк, които са били открити от полицията и от отдела за безопасност. Възразяваме на обвиненията, които се хвърлят върху нашия клиент… — Адвокатът продължи да говори, но нито Рикер, нито Ив му обърнаха внимание.

— Много съжалявам за смъртта на вашия колега, лейтенант. Но се питам дали ще бъда подлаган на разпит всеки път, когато убият полицай. Подобни действия могат да бъдат изтълкувани като погазване на гражданските ми права.

— Грешите, господин Рикер. Съгласихте се да се срещнем, без да поставяте допълнителни условия. — Сега беше неин ред да се усмихне. — Вярвам, че цялата ви армия адвокати ще го потвърди. Всеизвестно е, че Коли е бил човек, който е обръщал внимание дори на най-незначителните подробности. Вие сте светски човек и прочут бизнесмен и навярно ще се съгласите, че тези подробности понякога са решаващи… и че истината винаги излиза наяве, колкото и добре да е прикрита. Важното е да се намери човек, който да я открие. Обичам истината и мразя да екзекутират колегите ми. Ето защо съм твърдо решена да открия както истината, така и убиеца на Коли или човека, който е поръчал убийството.

— О, да, сигурен съм, че ви е неприятно, задето полицаят е бил пребит в заведение, което е собственост на съпруга ви. — Гласът на Рикер изтъня от едва сдържаната възбуда. — Неприятна история, нали? И за двама ви, лейтенант. Питам се защо ме притеснявате с прикрити обвинения, вместо да призовете Рурк на официален разпит.

— Не съм казала, че детективът е бил пребит, нито че убийството е било извършено в клуб, който е собственост на съпруга ми. Откъде получихте информацията, господин Рикер?

За пръв път среброкосият се обърка. Очите му станаха безизразни, той зяпна от изумление. Шестимата адвокати заговориха едновременно, очевидно се мъчеха да прикрият гафа му. Намесата им позволи на Рикер да се овладее.

— Поставил съм си за цел да узнавам всичко, лейтенант. Съобщиха ми, че е имало инцидент в клуб, който е собственост на вашия съпруг.

— Кой ви съобщи?

— Мисля, че беше един мой делови партньор. — Престорено небрежно махна с ръка, но Ив забеляза как дланта му се свива в юмрук. — Не си спомням. Незаконно ли е да бъда осведомен? Моето хоби е да събирам информация за хора, които ме интересуват. Мисля, че и вие се занимавате със същото. Известно ми е, че сте били безпризорно дете и че сте израснали в сиропиталище. — Докато говореше, разтвори дланта си, но в очите му се появи странен блясък. Приличаше на гладен човек, пред когото е поставено апетитно ястие. — Открили са ви пребита и изнасилена на някаква мръсна уличка, нали така? Съчувствам ви, сигурно не е лесно да се преживее подобна травма, едва ли сте се примирили с толкова брутално отнетата ви невинност. Горкичката, дори не знаете истинското си име! Кръстница ви е станала някаква претоварена с работа социална работничка. Ив — доста сантиментален избор, свързан с първата жена според Библията, фамилията Далас пък ви е дадена по името на града, в който са ви намерили… изнасилена, пребита и загубила дар слово.

Жестоките му думи постигнаха целта си — върнаха я в миналото. Тя почувства, че се смразява до мозъка на костите си, повдигна й се. Ала не отмести поглед от лицето му и спокойно изрече:

— Играем с картите, които са ни раздадени. Аз също събирам информация, предимно за хора, които прекрачват установените граници. Не се съмнявам, че имате най-подробни сведения за мен, Рикер. Ровете се в мръсотията, няма да ви попреча. Надявам се да разберете с кого сте се захванали този път. Ще отмъстя за смъртта на Коли, като узная кой и защо е причинил смъртта му. Обещавам, че ще го сторя. Край на разпита — добави и изключи записващото устройство.

Адвокатите в един глас запротестираха, но Рикер изключи холограмата. Бледото му лице беше придобило восъчен оттенък.

— Внимавайте, лейтенант! Лошо се пише на всеки, който ме заплашва!

— Прегледайте още веднъж сведенията за мен и ще се убедите, че не съм от страхливите.

Двамата се изправиха едновременно. Рикер пристъпи към Ив, която само чакаше той да изгуби контрол дори за миг. И секунда й беше достатъчна. Ала среброкосият се овладя и процеди:

— Нима си въобразявате, че можете да се състезавате с мен? Въобразявате си, че като имате полицейска значка, сте недосегаема! — Щракна с пръсти пред очите й, а дългите му нокти изчаткаха като мечове на дуелиращи се противници. — Ще си отидете ей тъй и всички ще забравят, че сте съществувала!

— Опитайте и вижте какво ще се случи.

Лицето му се изкриви от гняв, но той се овладя и продължи с подигравателен тон:

— Грешите, ако си мислите, че Рурк ще ви защити. Съпругът ви е слаб и сантиментален, размекнал се е, загубил си е ума по една полицайка. Някога имах големи планове за него… — Усмивката му беше по-страшна от заострените му нокти. — Не съм се отказал от скъпия Рурк, само промених плановете си, свързани с него.

— Още веднъж ви напомням внимателно да се запознаете с информацията за мен, Рикер. Ще се убедите, че не ми трябва защитник, че винаги съм се справяла сама с проблемите. Гарантирам ви обаче, че Рурк ще се зарадва, като научи колко ви е страх от него. Добре ще се позабавляваме за ваша сметка. — Извърна се, а Рикер я сграбчи за рамото. Сърцето й подскочи от радостно предчувствие, но тя хладнокръвно изгледа среброкосия и промърмори: — Давайте, направете го.

Ноктите му се забиха в плътта й, после той отдръпна ръка. „Нима умее да се владее? — запита се Ив, после сама мислено си отговори: — Въобразява си, че се контролира, но много греши.“

— Ще ви изпратя — процеди през зъби Рикер.

— Знам пътя. По-добре се залавяйте за работа, постарайте се да заличите следите си. Обещавам, че ще ви открия под който и камък да пропълзите. С удоволствие ще ви измъкна от скривалището ви.

Като излезе от просторното помещение, видя „камериерката“, която учтиво й се усмихна:

— Ще се радваме, ако сте прекарали приятно в този дом, лейтенант. Позволете да ви изпратя до вратата.

Докато вървеше по коридора, Ив чу звука от счупено стъкло. Усмихна се и си помисли, че Рикер със сигурност не може да се владее.

Отведоха я до колата й, а хората от охраната я проследиха с поглед, когато мина през портала и излезе на магистралата.

След десет минути Ив забеляза „опашката“. Шофьорът на автомобила зад нея дори не прикриваше, че я следи. Тя продължи да шофира, без да надвишава позволената скорост. Измина още трийсетина километра, сетне на магистралата излезе друга кола и се устрои пред нея. Преследвачите й бяха устроили капан.

„Сега ще ви покажа с кого си имате работа!“ — помисли си Ив и даде газ. Преминаваше от едно в друго платно, слаломираше между превозните средства, но не се стараеше да затрудни преследвачите. Междувременно съумя да се обади по видеотелефона. Когато премина границата между двата щата и се озова на „своя“ територия, още на първия изход напусна магистралата.

— Знаех, че няма да ме подведете — промърмори, когато двете коли я последваха. — Кретени!

Увери се, че по шосето няма други автомобили и отново даде газ. Сетне направи обратен завой и се устреми към преследвачите. Единият шофьор панически зави наляво, другият надясно, изгубиха контрол над управлението и колите изхвърчаха от платното. Ив включи сирените, скочи от автомобила и извади оръжието си:

— Полиция! Всички да слязат! Горе ръцете! — Забеляза, че онзи, който пътуваше във втората кола, посегна към вътрешния джоб на якето си, затова стреля във фаровете. Стъклото се пръсна на хиляди парченца, в този миг се чу вой на други сирени. — Веднага слезте! — повторно извика Ив и със свободната си ръка извади полицейската си значка. — Нюйоркска полиция!

Единият шофьор се подчини. Изглеждаше доста наперен, но все пак вдигна ръце, като видя двете патрулни коли, които спряха наблизо.

— Защо ни спряхте?

— Да речем, че сте превишили скоростта, после ще видим. — Тя вдигна палец: — Ръцете отгоре на колата — знаеш какво се прави в подобни случаи, нали?

Униформените полицаи заобиколиха арестувания като рояк пчели. Някой попита:

— Да им сложим ли белезници, лейтенант?

— Непременно. Оказаха съпротива при арест. И още нещо. — Ив приключи с обиска на шофьора и извади оръжието, скрито във вътрешния му джоб. — Притежава оръжие, забранено от закона. Загазил си, приятел!

В другите преследвачи бяха открити още оръжия, шест пликчета, съдържащи „Зевс“ и две с „Екзотика“, комплект инструменти за разбиване на различни ключалки и три къси стоманени тръби, подходящи за нанасяне на жесток побой.

— Закарайте тези боклуци в Централното управление — обърна се Ив към униформените полицаи. — Арестувани са заради незаконно притежаване на оръжие и на наркотици, както и в пренасяне на същите от един в друг щат. — Изтупа праха от ръцете си, усмихна се ехидно и добави: — Не пропускайте и факта, че са шофирали с превишена скорост. Мъчно ми е за вас, момчета. Господин Рикер ще бъде недоволен. Много недоволен.

Седна зад волана на своята кола и сви рамене. „Не се поддавай на настроенията си, Рикер — помисли си и машинално потърка мястото, където се бяха забили дългите му нокти. — Никога не предприемай нещо, когато си разстроен. Едно на нула за мен!“