Нора Робъртс
Присъда в смъртта (16)

Шестнайсета глава

Компютрите в кабинета на Рурк, до които никой нямаше достъп, бяха последни модификации. Тъй като не бяха регистрирани, службата за компютърна охрана не подозираше за съществуването им, а информацията, получена чрез тях, оставаше в тайна. А човек с уменията на Рурк можеше да открие най-засекретените сведения благодарение на свръхмодерната техника.

Въпреки че в кабинета, освен Рурк, достъп имаха единствено Ив и Съмърсет, а помещението беше предназначено само за работа, то беше просторно. Големите прозорци бяха закрити с щори, а подът беше застлан с блестящи плочки. Ив често си казваше, че подковообразният плот, върху който беше подредена апаратурата, й напомня на командното табло на космически кораб, а Рурк — на капитан на звездолет. Идваше тук, когато се налагаше против волята си да направи нещо незаконно… или по-скоро да наблюдава как съпругът й умело борави със сложната техника.

— Първо ще се заемем с капитан Рот. Тя твърди, че съпругът й е изтеглил почти всички пари от банковата й сметка, за да осигури себе си и любовницата си. Адресът й е…

— Не ми е необходим — прекъсна я Рурк.

Допадаше му да преодолява шифрите и блокадите, пред които бяха безпомощни дори гениите от полицейския отдел за електронно обработване на информацията, а изумлението на Ив го разсмиваше. За нейно улеснение изнесе данните на монитора на стената, вместо да даде команда на компютъра да ги прочете.

— Сумата не е внушителна — отбеляза. — Но сигурно ще бъде достатъчна той да издържа себе си и любовницата си. Този човек е писател, чиито книги никой не издава. Някои жени изпитват странно влечение към неудачниците, които вечно се оплакват от съдбата си.

— Нима? — сопна се Ив.

— Така е, знам го от опит. Рот не е първата му съпруга — добави и изнесе още данни на втория компютър. — Има още два брака, регистрирани са и три съвместни съжителства. При всички случаи прилага една и съща тактика — малко преди раздялата източва банковата сметка на половинката си.

— Да не повярваш, че и Рот се е хванала на въдицата му. Та нали е ченге, как не е проумяла, че този тип е мошеник?

— Любовта е сляпа — отбеляза Рурк.

— Глупости! Преценката ми за теб е съвсем обективна.

Усмивка озари красивото му лице.

— Ах, лейтенант, не очаквах такова признание от теб! — Наведе се и целуна ръката й.

— Не е смешно! — Ив машинално го отблъсна, което го накара да се усмихне още по-широко. Радваше се, че отново са в синхрон.

— На два пъти е превела по три хиляди на някой си Лусиус Брек — замислено каза Ив. — Кой е този Брек?

Не беше забелязала, че Рурк я е включил в системата, затова подскочи от изненада, като чу учтивия глас на компютъра:

Лусиус Брек, психиатър, който се занимава с алкохолици, опитващи се да се откажат от порочния навик. Има частна практика. Кабинетът му се намира на Шесто авеню — 529. Домашният му адрес е…

— Ясно. Информацията съвпада с онова, което ми разказа Рот. Божичко, на път е да остане без пукната пара, но плаща безбожните такси на психиатър, макар че от службата ще й осигурят безплатни консултации! Отгоре на всичко усилията й са обречени на неуспех. Не ще запази поста си на началник на участъка.

„Мисли си, че жадувам да заема мястото й — добави мислено и поклати глава. — Не, благодаря. Един ден ще нося капитански нашивки, но никога няма да се захвана с канцеларска работа.“

— Не откриваш ли нейни тайни сметки? — обърна се към Рурк.

— Невъзможно е да се намери нещо, което не съществува. Сама видя, че финансовото състояние на капитан Рот е плачевно. Изтеглила е пари от пенсионната си сметка, за да плати хонорара на Брек. Виждаш, че живее почти оскъдно.

— Какво излиза? Че тя е почтена, а подчинените й са корумпирани. А може би това е достатъчен мотив за извършване на убийство. Началничка е и на Коли, и на Милс, често е отивала при Коли в „Чистилището“. Според компютъра вероятността тя да е ликвидирала двамата полицаи не е голяма, но параметрите сигурно ще се променят, ако въведа психологическата й характеристика, както и моята преценка за нея.

— А какво е мнението ти?

— Има тежък характер, избухлива е и така е устремила поглед в по-горното стъпало от служебната йерархия, че не е забелязала какво правят подчинените й. Сега се мъчи да скрие грешките си, за да запази поста си. Нищо чудно да е прикривала служителите от нейния участък, само и само да остане техен началник. Коли е бил убит по особено жесток начин. Бих казала, че престъпникът е бил със зъл характер, избухлив… А сега да се заемем с детектив Джереми Върнън. Всъщност разполагам с достатъчно уличаващи данни да го арестувам, но нарочно още малко ще го държа в напрежение.

— Какво искаш от мен?

— Да намериш информация, че е получавал подкупите от Рикер. Разбира се, след като сме я получили незаконно, няма да ми послужи като доказателство в съда. Но ще се помъча да блъфирам. Сигурна съм, че ще накарам Върнън да проговори, ако разполагам с нови факти. Той е свързан с двамата убити, с Рот и с Рикер.

— Не се надявай на голям успех. Макс е стара лисица и едва ли е оставил следи. Парите, които раздава, навярно са препрани неведнъж.

— Бял флаг ли вдигаш? Можеш ли да го проследиш?

Той вдигна вежди:

— Според мен въпросът е риторичен. Задачата ще отнеме доста време.

— Започни веднага. Може ли да използвам другия компютър да направя справка за няколко души?

— Почакай. — Рурк даде няколко неразбираеми команди на машината, набра някакъв шифър. Компютърът тихо забръмча. — Автоматично ще проникне през първите лейъри — обясни той. — По този начин работата ти ще се ускори и ще се улесни. Продиктувай ми имената на другите заподозрени.

Тя го изгледа и промълви:

— Най-вече ме интересува Ру Маклийн.

Дори ако се изненада или разгневи, Рурк не се издаде, а само попита:

— Подозираш ли я?

— Тя е управителка на заведението, би трябвало да знае с какво се занимават посетителите, дали се сключват незаконни сделки. Преди малко разбрах, че Макс Рикер е бившият собственик на „Чистилището“; вече знаем, че от „Вътрешно разследване“ подозират някаква връзка между него и човек, работещ в бара. Предполага се, че Ру Маклийн ще знае дали той осъществява някакви делови контакти в „Чистилището“. Но ти сигурно вече си се досетил да събереш информация за нея.

— Разбира се. Още вчера я проверих, и то много съвестно. Компютър, изнеси на монитор номер три данните от проучването на Ру Маклийн. — Отново се обърна към Ив и добави: — Прегледай информацията. Не открих нищо обезпокояващо, но ако Ру играе с Рикер, ще бъде много предпазлива. Познава ме и знае на какво съм способен.

— Би ли рискувала да си навлече гнева ти?

— Едва ли.

Ив първо се заинтересува от банковата й сметка и изненадано възкликна:

— Господи, плащаш й цяло състояние!

— Което по принцип ми осигурява безрезервна преданост. Ру е заслужила всеки цент, защото всъщност е управителка на клуба. Направи ли ти впечатление, че не е стисната и харчи парите си за забавления. През зимата прекара почивката си на Сейнт Бартоломю. Казват, че и Рикер имал имение там. — Той отиде до бара, наля си бренди и добави: — Утре ще я разпитам по-подробно с кого е прекарала зимната си ваканция.

— Мислиш ли, че ще ти отговори?

— Да. Ще разбера, ако лъже.

Ив стреснато вдигна поглед и се втренчи в красивото лице на съпруга си. Помисли си: „Бог да е на помощ на Маклийн! Ще бъде безмилостен към нея, ако го излъже“.

— Предпочитам аз да я попитам.

— Дори ако по някакъв начин е свързана с Рикер, това едва ли ще помогне на разследването. Тя е моя служителка, предпочитам сам да уреждам недоразуменията с подчинените си.

— Дано да не я изплашиш и да побегне.

— Ако има причина да се страхува, няма как да се скрие от мен. Ще ти дам възможност да я разпиташ. Имаш ли други заподозрени, които искаш да провериш?

— Защо отказваш да ми помогнеш? — попита тя, вместо да му отговори.

— Напротив. — Рурк разпери ръце, сякаш да покаже, че кабинетът със сложната апаратура е на нейно разположение. — Позволи ми един въпрос, лейтенант. Убиецът на колегите ти ли искаш да заловиш или Макс Рикер?

— Разбира се, че искам да хвана убиеца! — тросна се тя. — Но съм убедена, че по някакъв начин Рикер е свързан с престъпленията, затова ще арестувам и двамата.

— Отново те питам: имаш му зъб, защото подозираш, че стои зад корумпираните ченгета, или заради едновремешните ни делови отношения. Кое от двете е вярно?

— И двете. — Ив несъзнателно зае такава поза, сякаш се готви за ръкопашен бой. — Имаш ли нещо против?

— Не. Освен ако не възнамеряваш, когато настъпи моментът за равносметката, да се изпречиш помежду ни. — Той се втренчи в чашата си с бренди и добави: — Защо сама да си навличаш неприятности? Ще ми продиктуваш ли имената на другите заподозрени?

Ив си помисли, че не желае да си навлича неприятности, но ще се постарае да се добере до Рикер преди съпруга си.

— Лейтенант Дон Уебстър — отсече.

Рурк леко се усмихна:

— Хм, много интересно. Какво мислиш за него — че е убиецът или следващата жертва?

— В момента нямам мнение, което означава, че той може да бъде и престъпник, и жертва. Днес отново ме проследи с колата си. Може би наистина е искал да се извини заради абсурдното си поведение или са разиграли пред мен добре репетирана сценка. Трябва да науча всичко за него, преди напълно да му се доверя.

Рурк безмълвно натисна няколко клавиша и данните се появиха на следващия стенен монитор.

— Вече си го проучил, така ли?

— А ти какво мислиш? — невъзмутимо попита Рурк. — На пръв поглед изглежда чист като пословичния току-що паднал сняг. Ако го преценяваш от гледната точка, която си използвала при преценката на Рот, той задължително трябва да влезе в списъка на заподозрените.

— Грешиш — има много важен аргумент в негова полза. — Ив се приближи до монитора и се намръщи, докато проучваше данните. — Знаел е, че Коли не е корумпиран. Ако се съди по веществените доказателства и по психологическия профил, изготвен от доктор Майра, убиецът ликвидира жертвите си, защото са корумпирани. Защо Уебстър би убил Коли, за когото е знаел, че е невинен? Не, подозренията ми към него ще отпаднат, ако не се установи, че не е бил корумпиран.

— Ами ако е взимал подкупи?

— Тогава бих предположила, че е убил Коли, за да не го издаде. Какви са тези плащания? През последните две години ежемесечно са превеждани едни и същи суми на някоя си Ладона Кърк.

— Това е сестра му. Разведена е, а той й помага да завърши следването си. Тя учи медицина.

— Хмм. Може би е само прикритие.

— Проверих. Всичко е съвсем законно. Между другото, тази Ладона Кърк е сред отличниците на курса. — Рурк отпи от брендито си и продължи: — Твоят приятел от време на време си позволява да се позабавлява в някое казино. Играе с малки залози, личи си, че не е запален комарджия. Най-големите му разходи са за целогодишна карта за посещение на бейзболните мачове от Висшата лига и за отвратителни, но скъпи костюми, изработени от второкласен модист. Не притежава големи спестявания, но живее добре. Което не е трудно, защото е добре платен. И двамата сте с чин „лейтенант“, но той взима двойно по-голяма заплата от теб. На твое място бих се оплакал от явната несправедливост.

— Представи си! Типовете, които по цял ден киснат зад бюрото са по-добре възнаградени от ченгетата, рискуващи живота си! — иронично подхвърли Ив. — Виждам, че си го проучил задълбочено.

— Старая се.

Ив реши, че е по-добре да не му натяква за Уебстър.

— Помоли ме да го включим в нашия екип.

— Моля?

— Да го включим в разследването, Рурк. Твърди, че е засегнат, задето са го принудили да ми подхвърли невярна информация. Знаеш ли, стори ми се искрен.

— Интересуваш ли се от мнението ми?

„Понякога е трудно да си женен!“ — мрачно си помисли тя.

— Питам дали ще възразиш, ако той се включи в екипа ни?

— Ами ако ти кажа, че възразявам?

— Тогава няма да го вземем. Можеше да ни помогне, но не желая да се караме заради него.

— Скъпа Ив! — Стояха от двете страни на бюрото и напрегнато се взираха един в друг. — Не се безпокой, че ще ревнувам. Постъпи както намериш за добре. А сега трябва да се заема за работа — добави и се обърна към компютъра. — Имаш ли други заподозрени?

— Още няколко души.

— Използвай този компютър. — Той седна зад бюрото.

Ив също зае мястото си и си помисли, че бракът е неразрешима загадка. Струваше й се като мозайка с прекалено много елементи, формата на които непрекъснато се променяше. Изглежда Рурк не възразяваше съпругата му да работи с Уебстър, когото само преди двайсет и четири часа той здраво беше напердашил.

А може би се преструва и съгласието му е само блъф… за да я подложи на изпитание. Реши по-късно да обмисли положението и се захвана за работа. Оставаше й да проучи хората, за които Патси Коли твърдеше, че са били приятели на съпруга й: детективите Гейвън и Пиърс, както и полицай Гудман и сержант Клуни.

На пръв поглед всички изглеждаха почтени.

Детектив Арнолд Гейвън имаше успешна кариера и многократно беше награждаван. Радваше се на щастлив брак, имаше петгодишна дъщеричка. В свободното си време играеше в полицейския бейзболен отбор.

Почти същите данни фигурираха в биографията на детектив Джон Пиърс, само че вместо дъщеря, той имаше тригодишен син.

Полицай Томас Гудман беше с две години по-млад от двамата си колеги, предстоеше му повишение, при което щеше да получи детективска значка. Наскоро се беше оженил, в неделните дни изнасяше проповеди в църквата, към която принадлежеше.

„Религиозен е — помисли си Ив. — Дали има нещо общо с трийсетте сребърника?“

Сержант Клуни имаше зад гърба си двайсет и шест години служба в полицията, през дванайсет от които беше работил в 128-и участък. Най-любопитното бе, че е бил партньор на Рот, после тя шеметно се издигнала, а Клуни си останал сержант. Ив си каза, че това би предизвикало завист и омраза у по-амбициозен човек.

Той беше женен и въпреки че съпругата му не живееше с него, нямаше сведения да са разделени или разведени. Синът му Тад е бил убит при изпълнение на служебния дълг. Ив озадачено се намръщи, като прочете описанието на обстоятелствата, при които бе загинал младежът. Тад влязъл в денонощен супермаркет тъкмо когато банда крадци извършвали обир. Според свидетелите той извадил оръжието си, закрил с тяло някакъв изплашен човек, но го нападнали в гръб. Починал на място от множеството прободни рани. Нападателите успели да избягат и убиецът на младежа не бил открит. Тад Клуни е бил женен, имал е невръстна дъщеричка.

Сержант Клуни е претърпял непоправима загуба. Възможно ли е човек с безупречна репутация в полицията от мъка да се превърне в безмилостен убиец?

Накрая Ив се зае да проучи капитан Бойд Бейлис.

Първоначалните сведения показваха, че Бейлис е прекрасен човек и стожер на местното общество. Редовно посещаваше църковните служби, председател бе на няколко благотворителни организации, двете му деца посещаваха скъпи частни училища. Женен бе от осемнайсет години, на съпругата си дължеше богатството и общественото си положение.

„Никога не е патрулирал по улиците — помисли си Ив. — Дори когато е бил обикновен полицай, пак се е занимавал с канцеларска работа. Бил е в администрацията, в отдел за «Веществени доказателства» — накратко, роден е за чиновник.“

Но благодарение на острия си ум, Бейлис бързо се е издигнал, накрая е попаднал в отдела за „Вътрешно разследване“, където е намерил призванието си. Най-интересното бе, че и друг път е бил порицаван от началниците си, предупреждавали са го да промени стила си на работа. Обаче винаги е съумявал да се добере до истината, поради което шефовете му са предпочитали да си затварят очите за „нестандартните“ му методи. Използвал е незаконни прийоми като подслушване и тайно наблюдение, а най-любимият му похват е бил да противопостави един на друг двама полицаи. Ив се запита дали човекът, който безскрупулно унищожава кариерата на свой колега, е в състояние да го унищожи и физически.

Ала най-интересното й попадение бе, че след провала на операцията по задържането на Рикер, Бейлис отново е бил порицан заради опита си да злепостави сержанта, отговарящ за веществените доказателства. Стигнал бил чак дотам, че да упражнява тормоз върху съпругата и децата на сержанта, след което го държал четири часа в помещението за разпит на „Вътрешно разследване“, без да му позволи да повика адвокат.

В данъчната служба се получило анонимно обаждане. Не било доказано, че източникът на информацията е Бейлис или човек от екипа му, но все пак била извършена данъчна проверка на сержанта. Не било установено нарушение, но набеденият полицай загубил много време и голяма сума, която е трябвало да плати на адвокат.

Ив си каза, че си заслужава да обърне по-специално внимание на Бейлис и на онеправдания сержант Мат Майерс.

Налагаше се да проникне по-дълбоко, но й липсваше техническо умение. Погледна Рурк, ала изражението му й подсказа, че не бива да прекъсва работата му. Страхуваше се да не се изложи, като не успее да проникне във файла с личната характеристика на Бейлис, затова опита друг подход.

Обади се на Уебстър и без предисловия лаконично каза:

— Разкажи ми всичко за Бейлис.

— Той е фанатик, който се представя за кръстоносец. За съжаление успя да подведе и мен. Много късно съзнах заблудата си. Обсебен е от своята мисия, но вдъхва доверие на хората — все едно е пророк, проповядващ нова религия.

Ив се облегна на стола и промърмори:

— Нима?

— Да. Замайва те със сладки приказки и преди да се усетиш, затъваш в блатото. Обаче не мога да отрека, че има страхотен нюх и е спомогнал за уволняването на много корумпирани ченгета…

— Без да подбира средствата си, нали? — прекъсна го тя.

Уебстър въздъхна и се почеса по темето:

— Вярно е… особено през последната година. Понякога методите му са ме карали да настръхвам. Сигурен съм, че притежава досиета за всички полицаи от участъка, но никога не ми е предложил да се възползвам от информацията. Често прекрачва границата на позволеното… едно време безрезервно го подкрепях.

— Какво те накара да промениш мнението си?

— Случилото се със сержант Майерс. Той отговаряше за веществените доказателства по делото срещу Рикер, които загадъчно изчезнаха. Бейлис буквално отрови живота на бедния сержант. Твърдеше, че той е подкупен от Рикер, макар да нямаше никакви доказателства. Навярно е смятал, че сержантът доброволно ще напусне, но това не се случи. Майерс беше непреклонен. Когато невинността му се доказа, го прехвърлиха в друг град, ала Бейлис не можа да преглътне унижението да бъде порицан от началника в Кулата.

— Значи Тибъл го е ударил през пръстите.

— Точно така. Малко след провала със задържането на Рикер той пусна в ход операцията с участието на Коли. Може би си въобразяваше, че ще докаже качествата си и ще блесне пред началството… Страхувам се, че не мога да ти помогна, Далас. Бейлис е непредсказуем.

— Знаеш ли дали този Майерс още работи в участъка в онзи забутан град?

— Не съм чул да е напуснал. — Уебстър изумено я изгледа: — Божичко, нима мислиш, че Бейлис е убиецът на ченгета?

— Защо не? По този начин ги отстранява от пътя си. Слушай, Уебстър, още ли искаш да се включиш в нашия екип?

— Да, искам го с цялото си сърце!

— Смятай се за приет. Ето и първата ти задача: поинтересувай се от Майерс, провери дали не е станал жертва на нещастен случай. Ако още е жив, разбери дали наскоро е посещавал нашия красив град.

Макар че отдавна беше напуснал отдел „Убийства“, Уебстър веднага схвана накъде бие Ив и кимна:

— Да, Майерс със сигурност има зъб на корумпираните си колеги. Имаш ли теория, върху която работиш?

— Имам няколко теории… ще видим какво ще излезе. Най-важното в момента е да получа разрешение за достъп до персоналните файлове на Бейлис.

— Никога няма да го получиш — измърмори той.

— Когато това стане — невъзмутимо продължи Ив, — ще ми помогнеш да пресеем информацията, съдържаща се във въпросните файлове.

Прекъсна връзката, обърна се и видя, че Рурк я наблюдава. Изражението му беше непроницаемо.

— В Бейлис ли се съмняваш? — попита я.

— Макар че се изкарва борец за справедливост, под грижовно подрязаните му нокти има кал. Каква е разликата между това нарочно да съсипваш живота на хората или да ги унищожаваш физически? — Тя сви рамене. — Поръчах на Уебстър да се заеме със сержант Майерс. Ще видим какво ще излезе. Всъщност не вярвам, че Бейлис е убил двамата си колеги. Мисля, че не притежава достатъчно смелост, пък и Коли не е бил корумпиран. И все пак интуицията ми подсказва, че някак си е свързан с убийствата.

— Ако държиш, лесно ще проникна в личните му файлове.

— Не, ще поискам официално разрешение за достъп, за да имам основание после да разпитам Бейлис.

— Поискай и разрешение за проучване на досието на Върнън.

— Предвидила съм го… — започна Ив, сетне скочи на крака и възкликна: — Проследил си източника на парите!

— Точно така. Следата е много заплетена, но безпогрешно води към „Макс Рикер Ънлимитид“. Разбира се, това не е доказателство, че Рикер е давал пари на Върнън, но все пак е замесена неговата корпорация. Изглежда, бившият ми делови партньор е започнал да оглупява — промърмори Рурк. — Или е станал по-непредпазлив. Някога би ми отнело двойно повече време, за да се добера до информацията.

— Може би ти си поумнял — подхвърли Ив. Застана до Рурк, сложи ръка на рамото му и се загледа в монитора. Видя номера на банкови сметки, имена, названия на компании, които не й говореха нищо. Внезапно забеляза нещо, което я накара доволно да се усмихне.

— Виж ти! Не ме ли лъжат очите? Господин Канарди се оказва юридически представител на „Нортийст Манифакчъринг“, дъщерна компания на корпорацията на Рикер.

— Точно така.

— Ето още един изумителен факт. Канарди е разпоредил изпращането на крупна сума, която е била прехвърлена от корпорацията на „Нортийст“, а оттам в казино на междупланетната станция Вегас II, откъдето Върнън я е получил под формата на печалба от хазартни игри.

— Гордея се с теб, скъпа. — Рурк хвана ръката й, която лежеше на рамото му, и притисна устни към дланта й.

— Благодаря за комплимента, но ти си изготвил толкова ясна диаграма, че и слабоумен би проумял истината. Копнеех да смачкам фасона на онзи надут пуяк Канарди, а сега той ми падна в ръцете… Само дето не мога да използвам информацията. — Тя нервно закрачи из кабинета. Внезапно престана да се разхожда и възкликна: — Освен ако накарам Върнън да проговори!

„Непременно ще го накарам!“ — повтори наум, после застана така, че в обсега на екрана на комуникатора да бъде само прозорецът, и се свърза с командира. Нуждаеше се от помощта му, за да постигне целта си.

Рурк безмълвно я наблюдаваше. Възхити се от начина, по който тя запозна Уитни с фактите. Говореше спокойно, наблягаше на подробностите, аргументираше се. Той прекрасно познаваше съпругата си и вече знаеше какво е решила да предприеме. Не се изненада, когато Ив помоли командира да й съдейства за разрешително за арестуването на Бейлис. Уитни й обеща, че ще й издейства разрешително на следващия ден.

— Сър, наложително е да задържим капитан Бейлис още тази нощ.

— Лейтенант, капитанът е висш служител в нюйоркската полиция. Трудно ще убедя който и да било съдия да издаде разрешително за арестуването му във връзка с убийствата на двама полицаи.

— Знам, сър. Затова ви се обадих. Надявам се незабавно да се свържете с началника на полицията.

— Мислиш ли, че Тибъл ще ми окаже съдействие?

— Имам сведения, които ме карат да вярвам, че той ще удовлетвори молбата ви. На този етап от разследването не мога да кажа със сигурност дали Бейлис е престъпник, или жертва, но зная, че е замесен в убийствата. Ако е невинен, то бързата ни намеса ще спаси живота му. Ако ли не, ще спасим живота на поредната му жертва.

— Далас, не намесваш ли личните си…

— Не, сър — прекъсна го тя. — Никога не позволявам на убежденията ми да влияят на работата ми.

— Дано да е така — промълви Уитни. — Ще се обадя на шефа.

— Благодаря, сър. Необходимо ми е и разрешително, за да призова на официален разпит детектив Джереми Върнън от 128-и участък във връзка с разследването, което провеждам.

— Господи! — възкликна командирът и потърка очи. — Доста си се потрудила, Далас.

— Да, сър — отвърна Ив, което го накара да се усмихне. След миг отново стана сериозен и добави:

— Предупреждавам те, че докато разпитваш Бейлис и Върнън, с Тибъл ще бъдем в помещението за наблюдение. Знаеш, че трябва да бъдем много предпазливи. Нищо чудно от „Вътрешно разследване“ да се оплачат, че навлизаш в тяхната територия.

— Разбирам, сър. Обещавам да не предприемам нищо без съответното разрешително.

— Браво! — промълви Рурк, когато тя прекъсна връзката.

— Благодаря за помощта. Без теб нямаше да се справя. А сега трябва да се облека…

— Един момент. — Той стана и без да откъсва поглед от очите й, се приближи до нея. Обгърна с длани лицето й, а жестът му беше като докосване на крила на невидими пеперуди. Сведе глава и я целуна толкова нежно, сякаш това бе последната им целувка.

Сърцето й лудо затуптя, зави й се свят. Прегърна съпруга си през кръста и прошепна:

— Рурк…

— Мълчи, не казвай нищо. — Той отново я целуна, но този път нежността бе заменена от пламенна страст.

Ив се притисна към него. Рурк й показваше, че страстта невинаги е животинска, че може да бъде изпълнена с нежност и със загадъчни обещания.

Когато Рурк се отдръпна, тя се усмихна и подхвърли:

— Вече не бързам. Мога да ти отделя още малко време.

— Върни се по-скоро. — Този път той я целуна по челото. — С някои неща не бива да се избързва, нали?

— Имаш право. — Тя тръгна към вратата, но преди да излезе се обърна и срамежливо се усмихна: — Когато си толкова… ъ-ъ, когато постъпваш като преди малко, винаги се чувствам като пияна. Знаеш ли, усещането ми харесва.

Преди да прекрачи прага, видя широката усмивка на съпруга си.

 

 

След около час двете с Пийбоди стояха пред друга врата. Бейлис живее в престижен квартал на едно от най-живописните предградия на Ню Йорк.

Двуетажната му къща беше стилна, но не се различаваше от съседните постройки. Моравите пред къщите бяха грижливо поддържани, на оградите бяха монтирани осветителни тела, които разпръскваха нощния мрак.

Прозорците на къщата бяха тъмни. На вратата имаше дискретна табелка с надпис, оповестяващ, че домът се охранява от фирмата „Аларм Дог Секюрити“.

Ала когато позвъни, иззад вратата се разнесоха стъпки и женски глас учтиво помоли посетителката да се представи.

— Полиция! — Ив показа значката си. — Имам разрешително. Незабавно отвори!

Вратата се отвори и на прага застана дроид със сива униформа на домашна прислужница.

— Съжалявам, лейтенант, но капитанът и госпожа Бейлис отсъстват.

— Къде са?

— Госпожа Бейлис замина за Париж заедно със сестра си. Отпътуваха преди три дни. Доколкото знам, възнамеряват да подновят гардероба си за пролетта с модели на френските модисти. Не знам къде е капитан Бейлис, но ви уверявам, че не е вкъщи.

— Разрешителното ми дава право да вляза и да проверя.

— Разбира се, лейтенант. Програмирана съм да се подчинявам на законите. — Тя отстъпи и добави: — Ще се убедите, че не лъжа.

Докато вървяха по коридора, Ив попита:

— Господарят ти прибирал ли се е днес?

— Да. Мисля, че си дойде към четири следобед. Излезе повторно след около час. Мисля, че тази вечер няма да спи у дома.

— Защо?

— Капитанът носеше куфар.

— Къде е спалнята му?

— На втория етаж, първата врата вляво. Желаете ли да ви придружа?

— Не! — Ив изтича нагоре по стъпалата, отвори вратата на спалнята и гневно изруга. „Бързал е“ — помисли си. Дрешникът не беше затворен, чекмеджетата на шкафа бяха извадени. Тя надникна в гардероба и кисело отбеляза:

— И този приятел е имал слабост към скъпите костюми. Бог знае колко подкупи трябва да получиш, за да си позволиш подобен лукс. Пийбоди, провери в кой парижки хотел е отседнала съпругата му. Известно ми е, че Бейлис има и вила. Искам да знам къде се намира.

— Мислите, че е избягал, така ли?

— Нищо не мисля. Важното е, че тук го няма — тросна се Ив. — Побързай, Пийбоди. Аз ще огледам работното му помещение.

Кабинетът се намираше на първия етаж. Когато го откри, Ив вече си беше съставила мнение за начина на живот на семейство Бейлис. Къщата беше добре обзаведена, но обстановката бе някак безлична. Всяко нещо беше на мястото си и атмосферата беше доста потискаща.

Съпрузите очевидно не спяха заедно. Доказателство за това беше стаята в дъното на коридора, която представляваше типичен дамски будоар. Тоалетката с голямото огледало заемаше почти цялата стена, двата големи дрешника бяха претъпкани с елегантни тоалети, а в чекмеджето на бюрото Ив намери луксозна хартия за писма. В горната част на всеки лист беше отпечатано името на госпожа Бейлис.

В кабинета на капитан Бейлис също цареше идеален ред, само един преобърнат стол и отворената кутия за дискове подсказваха, че домакинът е бързал да напусне къщата.

„Нервите му са опънати — помисли си тя. — Вече не е толкова предпазлив. От какво се страхуваш, Бейлис?“

Извади портативния си видеотелефон, съобщи на оператора от аерогарата, че извършва полицейско разследване, и поиска списъците на пътниците за Париж. Оказа се, че жена с тази фамилия не е пътувала в тази посока, но може би госпожа Бейлис бе купила билета на друго име.

Приближи се до вратата и повика Пийбоди. Сътрудничката й изтича нагоре по стълбата и извика, като едва си поемаше дъх:

— Ето какво открих!

Ив я изслуша и кимна:

— Добре. Ще поискаме допълнително разрешително. Свържи се с Фийни. Искам да огледа този компютър като под микроскоп. Бейлис е изтеглил информацията, но съм сигурна, че Фийни ще открие нещо, което да ни помогне. На теб възлагам да претърсиш къщата сантиметър по сантиметър.

— Слушам, лейтенант. А вие къде отивате?

— На плаж — отвърна началничката й.