Нора Робъртс
Присъда в смъртта (2)

Втора глава

— Пфу! Ама че изпитание! — потръпна Пийбоди и се настани на предната седалка.

— Вярно е. — Ив потегли и се помъчи да отърси бремето, което й тежеше, откакто беше излязла от жилището на семейство Коли. — Патси е мъжко момиче. Ще се държи заради децата.

— Бебето е много сладко, а хлапето е истинско дяволче. Накара ме да му купя соева наденичка, три шоколадчета и сладолед.

— Едва ли е трябвало много да те убеждава.

Пийбоди се усмихна:

— Напомни ми на един мой племенник, който е на същата възраст.

— Подозирам, че имаш племенници на всички възможни възрасти.

— Не сте далеч от истината, лейтенант.

— Известно ми е, че си живяла в многодетно семейство и си била заобиколена от разни чичовци и лели. Ще ми отговориш ли на един въпрос, след като си вряла и кипяла в тези неща? Имаме съпруг и съпруга, които се обичат и бракът им е щастлив. Възможно ли е съпругата, която е умна жена с характер, да не знае нищо за работата на мъжа си?

— Може би той предпочита да не обсъжда с нея служебните си проблеми.

— Не ми се вярва — измърмори Ив. — Когато живееш с някого, държиш да знаеш с какво се занимава, за какво мисли, какво го безпокои. Тя спомена, че съпругът й бил разтревожен от нещо, но не знаела причината. Реших да не настоявам. — Поклати глава и докато умело избягваше уличните задръствания, продължи да разсъждава на глас: — Не го разбирам, честна дума.

— С Рурк имате различна брачна динамика.

— Това пък какво означава?

— Ами… как да го обясня? — Пийбоди се втренчи в началничката си. — Исках да кажа, че и двамата няма да се примирите партньорът ви да има свои тайни. Ако се случи нещо с един от вас, другият веднага го надушва и упорито настоява да научи истината. И двамата сте любопитни, нищо не се изплъзва от погледа ви, контролирате се взаимно. Много жени не са като вас, лейтенант. Например леля ми Мириам…

— Наложително ли е да ми разкажеш за нея?

— Да. Та както ви казах, леля Мириам и чичо Джим са женени повече от четирийсет години. Всяка сутрин той отива на работа, вечер се прибира вкъщи. Имат четири деца и осем… не, девет внука… и бракът им е щастлив. Тя дори няма представа каква заплата получава съпругът й. Чичо й дава джобни пари…

— Какво?! — възкликна Ив и едва не се блъсна в някаква таксиметрова кола.

— Знаех си, че ще ви се стори странно. И тъй, чичо й отпуска известна сума за пазаруване. Понякога леля Мириам го пита как е минал денят му, той отговаря, че всичко върви като по вода и с това се изчерпва темата за неговата работа. — Пийбоди сви рамене. — Така са устроили живота си. Виж, моята братовчедка Фрида…

— Разбрах примера, Пийбоди. — Ив включи видеотелефона в колата и се свърза със съдебния лекар. Оказа се, че Морис не е приключил аутопсията.

— Имам още работа, Далас — побърза да се оправдае. За разлика от друг път изражението му беше сериозно. — Горкият човек, направили са го на кайма.

— Знам. Получи ли резултатите от токсикологията?

— Да. Помолих колегите от лабораторията да побързат. В кръвта му не са открити наркотични вещества. Малко преди да умре е изпил чаша бира и е изял няколко солени бисквитки. Дори мисля, че първият удар е нанесен, докато той е отпивал от чашата си. Вечерял е шест часа по-рано — сандвич с пилешко и с ръжен хляб, салата с макарони. Пил е и кафе. В момента мога да кажа само, че убитият е бил в цветущо здраве и в отлична физическа форма, преди някакъв мръсник да го смаже от бой.

— Мислиш ли, че е починал от фрактурата на черепа?

— Нали току-що ти обясних, че още не съм приключил! — Резкият глас на Морис сякаш пронизваше като лазерен лъч. Преди Ив да отговори, той вдигна ръката си, която беше покрита със защитен спрей и окървавена чак до китката. — Извинявай, Далас. Вече имам представа какво се е случило. Престъпникът го е нападнал в гръб и първият удар е попаднал върху тила на жертвата. Нараняванията по лицето на мъртвия говорят, че той е ударил главата си в стъкло или в огледало. Вторият удар го е повалил, после мръсникът е пръснал черепа му. Смъртта е настъпила почти мигновено. Другите наранявания са причинени след това. Още не съм привършил с описването им.

— Каза ми достатъчно. Извинявай, задето те притеснявам.

— И аз бързам. — Морис изду страните си. — Познавах убития и искам да помогна за залавянето на престъпника. Коли беше симпатяга, често показваше холограми на децата си — очевидно се гордееше със семейството си. Всички тук са потресени от смъртта му. — Той се втренчи в Ив. — Радвам се, че ти водиш разследването, Далас. Сигурен съм, че няма да претупаш работата. Ще получиш рапорта ми до края на работното време. — Прекъсна връзката, а Ив промълви:

— Коли е бил всеобщ любимец. Кой е изпитвал толкова силна омраза към този симпатичен човек, който е обичал децата и съпругата си? Кой би се осмелил да пребие до смърт полицай, след като е известно, че ченгетата винаги обединяват усилията си да заловят убиеца на техния колега? Излиза, че все пак Коли не е бил симпатичен на всички. Някой го е мразел в червата.

— Може би е бил човек, когото той е вкарал в затвора.

Ив се замисли. Полицаят няма право да се страхува от всички престъпници, които е арестувал, но никога не бива да ги забравя.

— Ако полицай пие с човек, когото е вкарал в затвора, и спокойно застава с гръб към него, сам си проси да му разбият главата. С нетърпение очаквам да се запозная с досието му. Интересно ми е какъв служител е бил Тадж Коли.

 

 

Ив влезе в полицейското управление, но преди да тръгне към кабинета си, някаква жена стана от скамейката в коридора и й препречи пътя.

— Вие ли сте лейтенант Далас?

— Да.

— Казвам се Ру Маклийн. Току-що научих какво се е случило с Тадж. Аз… — Жената вдигна ръце и безпомощно ги отпусна. — Рурк каза, че сигурно ще искате да разговаряте с мен, затова побързах да дойда в участъка. С най-голямо удоволствие ще ви помогна.

— Благодаря за отзивчивостта. Извинете ме за момент. — Тя дръпна настрана Пийбоди и й нареди: — Накарай момчетата от архива да предоставят колкото е възможно по-бързо сведенията за Коли, а ти направи справка за материалното му положение. Интересувам се дали е имал спестявания и така нататък. Ако се натъкнеш на закодирана информация, потърси Фийни от компютърния отдел. Разпитай колегите на Коли, разбери с кого е бил най-близък. Щом не е разговарял със съпругата си за работата си, може би е споделял със свой колега. Искам да разбера дали е имал някакво хоби, странични интереси. Докладвай ми за случаите, по които е работел. Накратко, до края на дежурството трябва да имам най-подробни сведения.

— Слушам, лейтенант.

Ив се обърна към посетителката:

— Госпожице Маклийн, ще разговаряме в помещението, където се провеждат разпитите. Кабинетът ми е много малък и няма да се чувствате удобно. Съгласна ли сте?

— Разбира се. Още не вярвам, че Тадж е мъртъв. Не мога да разбера как е възможно това да се случи.

— Ще поговорим по въпроса — каза Ив и поведе Ру по коридора. — Ако не възразявате, ще ви разпитам официално. — Тя отвори вратата на стаичка, където имаше само маса и два стола.

— На ваше разположение съм. Единственото ми желание е да ви помогна, стига да мога.

— Заповядайте, седнете. — Ив включи записващото устройство: — Лейтенант Далас провежда разпит на Ру Маклийн. Лицето Маклийн предложи да ни сътрудничи във връзка с разследването на убийството на Тадж Коли. Благодаря за съдействието, госпожице Маклийн.

— Нямам представа какво ви интересува, какво ще ви помогне да заловите престъпника.

— Отговаряйте на въпросите ми, това е всичко. Вие ли сте управителка на клуба, в който Тадж Коли е работил като барман? — попита Ив. Огледа Ру и си помисли, че е от типа жени, които допадат на Рурк. Напомняше на изящна статуетка, а виолетовите й очи блестяха като скъпоценни камъни. Кожата й беше млечнобяла, чертите й бяха изящни, а вирнатата брадичка подсказваше, че това е жена с характер. Не беше висока, но имаше хубаво тяло и стройни крака. Носеше елегантен виолетов костюм с къса пола. Светлорусата й коса беше прибрана в стегнат кок — прическа, издаваща добро самочувствие, каквото малко жени могат да си позволят.

— Да, аз съм управител на „Чистилището“. Работя там вече четири години.

— С какво сте се занимавали преди това?

— Бях салонна управителка в малък клуб, но започнах кариерата си като… танцьорка. — Тя иронично се усмихна. — След време реших да се заема с работа, която не изисква да се събличам пред публиката. Рурк ми оказа неоценима помощ. Първо уреди да стана салонна управителка в „Трендс“, после ме назначи в „Чистилището“. Вашият съпруг високо цени амбициозните хора, лейтенант.

Ив побърза да зададе нов въпрос — разговорът се записваше и тя предпочиташе да избегнат темата за Рурк.

— Наемането на служители спада ли към задълженията ви?

— Да. Аз назначих Тадж. Обясни ми, че търсел допълнителна работа. Жена му наскоро била родила второто им дете, парите не им стигали. Съгласи се да поеме нощната смяна, а пък аз прецених, че след като обича съпругата си, няма да закача нашите момичета.

— Това ли са най-важните критерии, за да назначите някого на работа в клуба?

— Не, но са от значение. — Ру вдигна ръка. Носеше само един пръстен, изработен във формата на три преплетени змии, осеяни с камъчета с цвета на очите й. — Тадж умееше да приготвя питиета и да сервира. Имаше набито око за хора, които създават неприятности и вдигат скандали. Нямах представа, че е полицай. В молбата си беше написал, че работи към охранителна фирма. За всеки случай проверих информацията и от фирмата я потвърдиха.

— Какво е названието на тази фирма?

— „Ленъкс“. Свързах се с началника на Тадж — поне за такъв се представи — и той ми даде служебното му досие. Нямах причини да се усъмня, ето защо назначих Коли с двуседмичен изпитателен срок. Той се справи отлично и получи работата.

— Имате ли номера на „Ленъкс“?

— Да. — Ру въздъхна. — Преди да дойда тук, опитах да се свържа с тях, но се оказа, че фирмата е закрита.

— Все пак ми дайте номера. Ще се постарая да издиря някого от „Ленъкс“.

— Разбира се. — Ру извади от чантата си бележник, записа номера, подаде листчето на Ив и добави: — Питам се защо не ми е казал, че е полицай. Може би се е страхувал, че няма да го назнача. Но като се има предвид, че самият собственик на „Чистилището“ е ченге…

— Грешите, клубът не е мой — прекъсна я Ив.

— Е, както кажете. — Жената сви рамене.

— Тадж е останал в клуба след края на работното време. Това не е ли забранено?

— Забранено е, но се случва от време на време. По принцип дежурният барман и човек от охраната заедно заключват заведението. Според графика снощи дежурни са били Тадж и Нестър Вайн. Още не съм разговаряла с Нестър.

— Всяка вечер ли сте в клуба?

— Почивните ми дни са в неделя и понеделник. Снощи останах до два и половина. Клиентите започнаха да се разотиват, а аз придружих една от танцьорките до дома й. Беше се скарала с приятеля си, затова се помъчих да я утеша. После се прибрах вкъщи.

— В колко часа?

— В колко часа съм се прибрала ли? — Ру примигна. — Сигурно е било между три и половина и четири без петнайсет.

— Как се казва жената, с която сте били преди това?

— Мици… Мици Тричър — отвърна Ру и внезапно очите й се разшириха. — Лейтенант, уверявам ви, че последния път, когато видях Тадж, той беше жив и обслужваше клиентите на бара.

— Само изяснявам фактите, госпожице Маклийн. Забелязахте ли нещо необичайно в поведението на Коли?

— Не. Изглеждаше в добро настроение. Два пъти му поисках чаша с минерална вода, разменихме обичайните реплики. Попитах го как върви работата, той отвърна, че тази вечер заведението е претъпкано. Господи! — Тя затвори очи. — Беше толкова симпатичен и много възпитан. По време на почивката винаги се обаждаше на съпругата си.

— Служебния телефон ли използваше?

— Не. Частните разговори са забранени, изключения се правят само при спешни случаи. Той използваше джобния си видеотелефон.

— Знаете ли дали снощи се е обаждал вкъщи?

— Не… Не съм сигурна… Тадж винаги разговаряше с жена си… Почакайте, спомних си нещо. — Тя отново затвори очи и се замисли. — Когато минах покрай помещението за отдих, вратата беше отворена. Видях го да яде сандвич и да говори по видеотелефона. Всъщност не говореше, а гукаше на бебето. — Отвори очи и добави: — Само си представете един огромен мъжага, който издава смешни звуци… Такава гледка лесно не се забравя. Важно ли е?

— Опитвам да си създам представа за настроението му, за това дали е бил верен на навиците си — отвърна Ив и си спомни, че не бяха открили портативен видеотелефон в джоба на мъртвеца. — Забелязахте ли Коли да разговаря с човек, когото и друг път сте виждали в клуба?

— Не. Разбира се, присъстваха някои от постоянните клиенти. Тадж беше научил какво питие предпочита всеки, което много ги ласкаеше.

— Сближил ли се беше с някого от персонала?

— Не бих казала. Коли беше симпатичен, възпитан и се държеше любезно с всички, но така и не се сприятели с никой от колегите. Нали знаете какви са барманите — мълчат, слушат и наблюдават.

— Държите ли метална бухалка зад бара?

— Не е забранено — побърза да каже Ру, после пребледня: — С нея ли са го…

— Тадж някога използвал ли е бухалката? Спомняте ли си да е сплашвал някой по-буен клиент?

— Не му се е налагало да я използва. — Тя притисна длан до сърцето си, сякаш се мъчеше да се успокои. — Случвало се е един-два пъти да потропа с нея по плота — нещо като предупреждение за най-разгорещените. Видът му беше много внушителен и никога не се е стигало до пиянски скандали. Пък и заведението се посещава от изискана публика. Освен това аз следя всичко да бъде напълно законно, лейтенант. В противен случай ще си имам неприятности с Рурк.

 

 

Ив завърши рапорта си, свързан с огледа на трупа и на местопрестъплението, и тежко въздъхна. Рапортът беше кратък, изложила беше само фактите: полицай е бил пребит до смърт с метална бухалка, обзавеждането на клуба е унищожено, което говори, че престъпникът е наркоман, дрогиран със „Зевс“ или със смъртоносна комбинация от наркотици. Убиецът се е помъчил да инсценира обир, портативният видеотелефон на жертвата е изчезнал, около трупа са открити трийсет кредитни жетона.

Убитият е работил допълнително, за да скърпи семейния бюджет. Според служебното му досие не е бил наказван, нито награждаван. Колегите му са го харесвали, съпругата му го е обожавала. Живеел е скромно, не е имал извънбрачна връзка и не е участвал в разследване на случай, заради което да бъде убит.

На пръв поглед изглеждаше, че полицай Коли е имал лош късмет. Но Ив знаеше, че този човек не е бил убит случайно.

Втренчи се в снимката му на монитора. Видя едър и широкоплещест мъж с волево лице и малко високомерен поглед.

— Някой е желаел смъртта ти, Коли — промълви тя. — Кого си настъпил по мазола? — Стана, разходи се, и отново седна: — Компютър, съпостави причината за смъртта, резултатите от аутопсията и рапорта от огледа на местопрестъплението. Каква е вероятността Коли да е познавал убиеца?

Работя… Предвид вече известните данни и рапорта на разследващия случая, вероятността Коли да е познавал убиеца е 93,4%.

— Браво на мен — промърмори Ив, облегна се назад и машинално прокара пръсти през късата си коса. — С кого контактуват полицаите? Със своите колеги, с информаторите, със закононарушителите и с членовете на семейството си. А барманите? — Тя горчиво се изсмя. — Барманите познават куцо и сакато. Питам се дали по време на фаталната среща си играел ролята на полицай или барман, Коли…

— Лейтенант. — Пийбоди надникна през открехнатата врата. — Направих справка за случаите, по които е работил Коли. Занимавал се е само с непосредствените си задачи, не си е пъхал носа в други дела. Относно проверката на материалното му състояние ударих на камък. Банковата сметка е на името на двамата съпрузи, ето защо е необходимо специално разрешително или разрешение от жената на Тадж.

— Ще уредя този въпрос. Прегледа ли служебното му досие?

— Да, обаче не забелязах нищо особено. Преди шест месеца е участвал в залавянето на наркопласьор на име Рикер.

— Макс Рикер ли?

— Да. Всъщност Коли се е занимавал с най-черната работа, а лаврите са обрали лейтенант Милс и детектив Мартинес. Успели са да докажат, че складът с дрогата е собственост на Рикер и той е бил подведен под отговорност, после обаче успял да се измъкне. Все пак шестима от наркокартела са били арестувани и осъдени.

— Рикер не е от хората, дето си цапат ръцете с кръв — промърмори Ив. — Но без да се замисли, ще плати на наемен убиец, пък ако ще жертвата да е полицай. — Хрумна й още нещо и възбудено добави: — Провери дали Коли е давал свидетелски показания — мисля, че делото влезе в съда, сетне беше прекратено поради липса на доказателства. Искам да знам дали е взел активно участие при залавянето на наркотрафикантите. Поискай информация от капитан Рот, а ако ти откаже, веднага ми съобщи. Ще бъда при командира.

 

 

Докато Ив докладваше за хода на разследването, Уитни стоеше с ръце зад гърба до прозореца и наблюдаваше претовареното въздушно движение.

Край прозореца се стрелна един от новите самолети „Клауд Дъстър“. Премина толкова близо, че командирът дори видя какъв цвят имат очите на младия пилот. Това беше грубо нарушение на правилника. „Самонадеян хлапак — разсеяно си помисли командирът. — И кръгъл глупак — добави, като чу воя на сирената на въздушния патрул. — Всеки, който нарушава закона, си получава заслуженото.“

Обърна се едва когато Ив млъкна. Имаше обло, грубовато лице, прошарената му коса беше подстригана много късо, проницателните му очи подсказваха, че е надарен с остър ум. Дълги години беше работил като обикновен полицай и макар да се беше издигнал до поста на командир, не беше забравил какво е да патрулираш по улиците на Ню Йорк.

— Преди да обсъдим рапорта ти, лейтенант, трябва да те уведомя, че при мен постъпи официална молба от капитан Рот от 128-и полицейски участък. Тя настоява нейните хора да се заемат с разследването на убийството на Коли.

— Зная, сър. Капитан Рот ми намекна за желанието си да вземе нещата в свои ръце.

— Какво е мнението ти по въпроса?

— Реакцията й е емоционална, но е разбираема.

— Съгласен съм. — Той замълча за миг и наклони глава. — Защо не ме попиташ дали ще удовлетворя молбата на капитан Рот?

— Мисля, че няма причина да го сторите, пък и веднага щяхте да ме информирате, ако възнамерявахте да й поверите разследването.

Уитни прехапа устни, отново се обърна към прозореца и заговори:

— Позна, лейтенант. Ти продължаваш разследването. Този случай е по-особен не само за капитан Рот, но и за всички служители от нюйоркската полиция. Смъртта на колега се изживява тежко, въпреки че всеки от нас знае какъв риск поема. Ала начинът, по който е извършено убийството, безсмислената жестокост… говорят, че става въпрос за лично отмъщение. Това е дело на професионалист, а не на обезумял наркоман.

— Съгласна съм, но не бива да пренебрегваме и тази възможност. Ако Рикер е замесен, нищо чудно наемният убиец, когото е изпратил, да е бил дрогиран… или пък нарочно е предизвикал погрома в клуба. Още не знам какъв полицай е бил Коли, сър. Дали е проявил глупост, или пък безразсъдство и е станал лесна жертва на палача, нает от Рикер? В момента Пийбоди проучва служебното му досие, както и случаите, с които се е занимавал. Важно е да разбера кои са били приятелите му, имената на информаторите, с които е работил и доколко е бил замесен в залавянето на Рикер и в съдебния процес.

— Не за пръв път върху наркопласьора пада подозрението, че е поръчал убийство на полицай. Но обикновено той действа по… изтънчено.

— Убедена съм, че зад това убийство се крие личен мотив, сър, но не зная дали престъпникът е отмъстил на Коли, или има зъб на всички полицаи. Между другото, Рурк е собственик на клуба.

— Да, вече ми го съобщиха. — Той се обърна, изгледа я и седна зад бюрото си. — Странно съвпадение, лейтенант.

Ив се престори, че не е чула забележката му и продължи да обяснява:

— Това ще улесни работата ни, тъй като незабавно ще получим сведения за персонала на клуба и за постоянните посетители. Управителката вече доброволно се яви на разпит. Коли е скрил, че е полицай, питам се защо го е направил. Още по-странно е, че си е направил труда да измисли историята с охранителната фирма. Очевидно не е изпълнявал служебно поръчение, изискващо да работи под прикритие, което ме навежда на мисълта, че е провеждал неофициално наблюдение.

— Нямам сведения да се провежда разследване, за целта на което детектив Коли да работи под прикритие в „Чистилището“. Но ще наредя на капитан Рот да направи необходимата проверка. — Уитни вдигна ръка, преди Ив да запротестира: — За предпочитане е аз да й наредя да проучи въпроса. Не желая подчинените ми да влизат в конфликт помежду си, Далас. Научи се да правиш компромиси.

— Слушам, сър — промърмори тя. Упрекът му я беше подразнил, чувстваше се онеправдана. — Необходима ми е официална заповед, за да проверя каква сума има Коли в банката. Сметката е на негово име и на името на съпругата му. Предпочитам да не искам разрешение от госпожа Коли…

— Ясно, не желаеш да я уведомяваш за намеренията си — кимна Уитни. — Мислиш ли, че Коли е вземал подкупи?

— Искам да елиминирам тази възможност.

— Съгласен съм. Но го направи, без никой да разбере. Ще ти осигуря разрешение за проверка на банковата сметка на Коли, а ти залови убиеца му.

 

 

Ив прекара дълги часове в проучване на служебното досие на убития полицай и на случаите, с които се е занимавал непосредствено преди смъртта си. Вярваше, че по този начин ще си създаде представа за характера му и за качествата му като служител на закона.

Накрая стигна до извода, че Коли е изпълнявал съвестно задълженията си, макар че почти никога не е проявявал самоинициатива. Рядко беше отсъствал от работа, също тъй рядко беше работил извънредно. Никога не беше убивал човек, поради което не беше преминавал ужасяващото изпитание, очакващо всеки полицай, който използва оръжието си да отнеме човешки живот. Правеше впечатление, че успешно е приключил много случаи и че служебните му рапорти са изчерпателни.

Ив си помисли: „Бил е човек, който се подчинява на устава, съвестно изпълнява служебните си задължения, а когато се прибере вкъщи, и дума не обелва за работата си. Как ли е успявал?“

Досието му от армията потвърждаваше впечатлението, което си беше създала. Тадж Коли е бил примерен, но не е имал блестящи прояви. Постъпил е в армията, когато е бил на двайсет и две и е отслужил шест години, като през последните две е бил във военната полиция.

„Накратко, водил е съвършено обикновен живот — каза си тя. — Прекалено обикновен.“

Преди няколко часа беше потърсила охранителя Нестър Вайн в дома му, но разтревожената му съпруга й беше съобщила, че той се е прибрал вкъщи, преди да свърши дежурството му в клуба, защото му било много зле. В три през нощта го закарала в болницата, където установили, че има силно възпаление на апендикса.

„Желязно алиби“ — помисли си Ив. Госпожа Вайн я беше посъветвала да потърси стриптийзьорка на име Нанси, която била останала в клуба, след като Коли накарал Вайн да си отиде вкъщи.

За всеки случай Ив се обади в болницата и се увери, че Нестър Вайн наистина е бил опериран по спешност. С чиста съвест можеше да го зачеркне от списъка и да включи на негово място стриптийзьорката.

Опита да се свърже с лейтенант Милс и с детектив Мартинес, но й отговориха, че двамата са извън управлението. Остави съобщение и на двамата да я потърсят, прибра документацията, която беше проучвала и реши да се прибере у дома. Още тази вечер щеше да проучи финансовото състояние на убития.

На излизане забеляза, че Пийбоди още е на работното си място в общото помещение. Дожаля й за нея.

— Достатъчно за днес. Върви си у дома.

— Разрешавате ли? — Сътрудничката й погледна часовника си и щастливо се усмихна: — Хей, тъкмо навреме! В осем имам среща с Чарлс, поканил ме е на вечеря. Ще имам възможност да се прибера и да се поразкрася.

Ив само измърмори, което накара Пийбоди да се усмихне още по-широко:

— Знаете какъв е проблемът, когато ходиш с двама мъже едновременно?

— Макнаб към мъжете ли го причисляваш?

— Има своите добри страни и е толкова… различен от Чарлс. Не отговорихте на въпроса ми, лейтенант.

— Нямам представа, полицай Пийбоди. Какъв е проблемът, когато излизаш с двама мъже едновременно?

— Че няма проблем. — Пийбоди се изкиска, грабна чантата си и хукна към вратата. — До утре, лейтенант.

Ив поклати глава. Беше на мнение, че връзката само с един мъж й създава предостатъчно проблеми. Хрумна й, че ако побърза, може би като никога ще се прибере у дома преди него.

 

 

Докато шофираше, се подложи на необикновен тест — помъчи се да забрави служебните си дела. Движението беше претоварено и тя съсредоточи цялото си внимание върху управлението на автомобила. Озвучените табла рекламираха какво ли не — от модни пролетни тоалети до последните модели спортни коли. Внезапно на един от огромните екрани се появи познато лице и Ив толкова се изненада, че едва не помете някакъв подвижен павилион.

Мейвис Фрийстоун, чиято огненочервена коса беше оформена в екстравагантна прическа, танцуваше вихрено над Трийсет и четвърта улица. Носеше предизвикателна къса рокля от синьо-зелена материя, която не оставяше нищо на въображението. Винаги боядисваше косата си според последната мода — ту червена, ту златиста, ту ослепително зелена.

Ив неволно се усмихна и си помисли колко е привързана към лекомислената си приятелка. Стори й се, че чува гласа й: „Божичко, Ив! Погледни! Не е ли жестоко?“.

Мейвис беше изминала дълъг път — от улична джебчийка, която полицай Далас някога беше арестувала, до певица в треторазредни клубове, а сега беше истинска звезда. Ив се радваше на успеха й, макар да не възприемаше начина й на пеене.

Понечи да включи видеотелефона в колата и да съобщи на Мейвис какво гледа в момента, но портативният й апарат иззвъня.

— Ало? — Тя не откъсваше поглед от рекламното табло, а нетърпеливите шофьори зад нея надуха клаксоните. — Говори Далас.

— Здравей, Далас.

— Уебстър — промърмори тя и мигом се напрегна. С Дон Уебстър бяха познати, но нито едно ченге не обича да го търсят от отдела за „Вътрешно разследване“. — Защо ме търсиш по личния видеотелефон? Отделът за „Вътрешно разследване“ контактува с полицаите само служебно — така е записано в устава.

— Трябва да поговорим. Имаш ли малко свободно време?

— Вече разговаряме.

— Настоявам да се срещнем.

— Защо?

— Не се инати, Далас. Ще ти отнема само десет минути.

— Прибирам се у дома. Обади ми се утре.

— Десет минути — повтори той. — Ще те чакам в парка, който се намира срещу къщата ти.

— По служебен въпрос ли ме търсиш?

— Моля те, нека поговорим. — Уебстър подкупващо се усмихна, с което само подсили подозренията й. — Ще се срещнем в парка. В момента шофирам след теб.

Ив гневно присви очи, надникна в огледалото за обратно виждане и се убеди, че той казва истината, сетне безмълвно изключи видеотелефона.

Не спря пред портала, а продължи надолу по улицата, докато намери свободно място за паркиране. Уебстър спря колата си до нейната, без да го е грижа, че нарушава правилата за движение. Престори се, че не забелязва гневните погледи на елегантно облечени мъж и жена, които разхождаха три афгански хрътки, включи лампичката, показваща, че колата е служебна, и се приближи до Ив.

Уебстър винаги използваше усмивката си като оръжие и сега побърза да я пусне в действие. Светлосините му очи съчувствено се взираха в Ив. Лицето му беше изпито и ъгловато — навярно с напредването на възрастта той щеше да заприлича на учен аскет. Тъмнокестенявата му чуплива коса беше добре подстригана.

— Издигнала си се, Далас. Живееш в баровски квартал…

— Така си е. Всеки месец със съседите устройваме щури купони. Какво искаш, Уебстър?

— Как се справяш с живота? — подхвърли той вместо отговор и тръгна към парка, където се издигаха високи и вече раззеленили се дървета.

Ив потисна раздразнението си, пъхна ръце в джобовете си, закрачи редом с него и промърмори:

— Добре. А ти?

— Не се оплаквам. Каква приятна вечер! В Ню Йорк пролетта е най-хубавият сезон.

— Какво ще кажеш за успехите на „Янките“? Предлагам с това да приключим безсмисления разговор и размяната на учтивости. Какво искаш?

— Никога не си била от разговорливите. — Той си спомни, че единствения път, когато беше успял да я вкара в леглото, не бяха разменили нито дума. — Хайде да седнем на някоя скамейка и да се порадваме на хубавото време.

— Не желая да сядам, не искам нито соева наденичка, нито да разговаряме за времето. Единственото ми желание е да се прибера вкъщи, което и ще направя, ако не изплюеш камъчето. — Тя се обърна и понечи да тръгне към колата си.

— Научих, че ти разследваш убийството на Коли.

— Вярно е. — Ив застана с лице към него и в съзнанието й сякаш проблесна червена сигнална лампичка. — Но не разбирам какво общо има това с отдела за „Вътрешно разследване“.

— Не съм казал, че има нещо общо, освен рутинната проверка, която правим, когато загине полицейски служител.

— Рутинната проверка не предполага да се срещаш на четири очи с офицера, който разследва убийството.

— Не се заяждай, Далас. — Той вдигна ръка. — С теб се познаваме отдавна… нали не си забравила, че сме състуденти от академията. Реших да се срещнем, да си поговорим приятелски…

Без да отмести поглед от лицето му, Ив процеди:

— Не се подигравай с мен, Уебстър. Защо вашият отдел си пъха носа в моето разследване?

— Ама че си кибритлия! Прочетох рапорта ти. Убийството на Коли е тежък удар за всички нас, както и за семейството му.

Изведнъж тя се досети накъде бие Уебстър.

— Ти познаваше ли Коли? — попита.

— Не лично. — Той горчиво се усмихна. — Повечето детективи избягват служителите от „Вътрешното разследване“, сякаш са прокажени. Всички гледат накриво корумпираното ченге, ала никой не желае да се сприятели с хората, които са помогнали за разобличаването му.

— Нима намекваш, че Коли е бил корумпиран?

— Нищо не намеквам. Ако се провеждаше вътрешно разследване, сега нямаше да разговарям с теб. Досещаш се, че нямам право да издавам служебни тайни.

— Престани да ми хвърляш прах в очите, Уебстър! Убит е полицай. Трябва да науча дали е бил замесен в някаква мръсна игра.

— Повтарям, че нямам право да обсъждам с теб работата на отдела… Направи ми впечатление, че си поискала достъп до информация за банковата сметка на Коли.

Ив не отговори веднага, а се помъчи да потисне гнева си. Сетне изрече с леден тон:

— Нямам право да обсъждам с теб разследването на убийство. Питам се обаче как плъховете от твоя отдел са научили с какво се занимавам.

— Напразно се мъчиш да ме нервираш. — Той сви рамене. — Хрумна ми най-приятелски да те посъветвам да приключиш разследването колкото е възможно по-бързо и без много шум. Повярвай, че е в интерес на всички ни.

— Да не би Коли да е бил в комбина с Рикер?

Едно мускулче на страната на Уебстър заподскача, но гласът му остана спокоен:

— Нямам представа за какво говориш. Предупреждавам те, че няма да откриеш нищо нередно във финансовите дела на Коли, само ще разстроиш вдовицата. Не забравяй, че той не беше убит при изпълнение на служебния си дълг.

— Един полицай е пребит до смърт. Една жена остава вдовица, а две деца без баща. А според теб това няма особено значение, защото човекът не е загинал, докато е бил на служба, така ли?

— Не е вярно. — Уебстър се изчерви — или се беше засрамил, или беше добър артист. Извърна поглед към разлистените дървета и продължи: — Послушай съвета ми и гледай да приключиш по-бързо.

— Не ме учи как да върша работата си! Да не си посмял да ми четеш лекции как се разследва убийство! За разлика от теб, аз не съм се отказала от полицейската работа.

— Далас, почакай! — Уебстър я настигна и я хвана за рамото, а когато Ив рязко се обърна към него, той се напрегна в очакване на гневната й реакция.

Ала тя с ледено безразличие го погледна в очите и процеди:

— Пусни ме! Веднага!

Уебстър се подчини и пъхна ръката си в джоба:

— Опитвам се да те предупредя, че колегите от „Вътрешно разследване“ искат всичко да приключи бързо и тихомълком.

— Пет пари не давам какво искате. Ако имаш да ми казваш нещо относно разследването на убийството на детектив Тадж Коли, потърси ме в службата. И да не си посмял друг път да ме следиш, чуваш ли?

Тя се качи в колата си, изчака пролука в движението и направи обратен завой.

Уебстър проследи с поглед колата, която се скри зад високия портал. Дълбоко си пое дъх, после още веднъж, не успя да се успокои и гневно ритна гумата на колата си.

Мразеше се заради току-що проведения разговор… и задето още беше влюбен в Ив.