Нора Робъртс
Присъда в смъртта (3)

Трета глава

Докато шофираше с бясна скорост по широката алея, водеща към прекрасната каменна къща, която Рурк беше превърнал в техен дом, Ив кипеше от гняв. Помисли си: „Лесно е да се каже да оставиш служебните си проблеми в службата. Какво да направя, след като те ме преследват едва ли не до прага на дома ми? Уебстър намекваше за нещо, а самото му появяване означаваше, че по непонятна причина отделът за «Вътрешно разследване» проявява интерес към обстоятелствата около смъртта на Коли“.

Най-важно в момента беше да се успокои, да прогони раздразнението от засадата, която й беше устроил Уебстър. Само така щеше да разбере какво се опитваше да й каже… или по-точно какво се стараеше да скрие от нея.

Както обикновено остави колата пред къщата, защото й беше по-удобно и защото знаеше, че ще ядоса иконома Съмърсет, с когото водеха необявена война.

Грабна чантата си и дискетите и се заизкачва по стълбата, но изведнъж спря. Дълбоко си пое въздух, обърна се и седна на каменното стъпало.

Каза си, че е време да опита нещо ново: да се порадва на приятната пролетна вечер, на величествените дървета, които едва се бяха разлистили, на обсипаните с цветове храсти от двете страни на алеята, чиито вейки напомняха на ръце, протегнати към небето. Живееше в този прекрасен дом повече от година, но все нямаше време да се наслади на архитектурния шедьовър, който Рурк бе сътворил.

Сградата, изградена от камък и стъкло, с множество кулички, които й придаваха вид на замък, беше олицетворение на изискан вкус и богатство. Стаите и залите, чийто брой Ив още не знаеше, бяха елегантно обзаведени и в тях бяха подредени прекрасни произведения на изкуството и антики. Тук имаше всички удобства, каквито човек може да пожелае.

Разкошният парк около къщата беше създаден по желание на Рурк, който мразеше да бъде затворен и обичаше простора. Той като дете се радваше на цветята, които цъфтяха през различните сезони. А около моравите, засадени с най-прекрасните цветя на земята, и дърветата, които щяха да надживеят хората, обитаващи къщата, се издигаше висока каменна стена. Желязната порта и свръхмодерната охранителна система не позволяваха на престъпния град да проникне в този земен рай.

Ала градът не се предаваше лесно и душеше отвън като гладно и свирепо куче.

Ив си каза, че разкошната къща и великолепният парк са олицетворение на двойствеността на Рурк, а отчасти и на нейната.

Съпругът й беше израснал в бедняшки квартал на Дъблин и бе вършил какво ли не, за да оцелее. Тя бе лишена от детство, а спомените за миналото, за онова, което бе сторила, за да се спаси от кошмара, я преследваха и не й даваха покой.

Парите и властта предпазваха Рурк от миналото му, а нейният щит срещу спомените беше полицейската й значка. И двамата бяха готови на всичко, за да запазят стената, разделяща ги от ужасяващото им минало. Ала когато бяха заедно, страховете им сякаш се стопяваха. Бракът им беше щастлив, бяха създали свой дом.

И ето че тя седеше на стъпалото пред този дом и се опитваше да забрави преживяното през деня, като се взираше в разцъфналите дървета, чиито клони се полюшваха от ветреца. Чакаше съпруга си.

Елегантната черна лимузина се зададе по алеята и спря пред къщата. Рурк слезе, размени няколко думи с шофьора, а когато колата се отдалечи, се обърна и тръгна към Ив. Не откъсваше поглед от нея и тя си помисли, че никой не я е гледал така — сякаш беше единствената жена в света.

Всеки път, когато я гледаше по този начин, сърцето й започваше да бие до пръсване.

Рурк седна до нея и остави дипломатическото си куфарче на стъпалото.

— Здравей — промълви Ив.

— Здравей. Каква прекрасна вечер, нали?

— Да. Преди да се стъмни, се радвах на разцъфналите цветя…

— Пролетта е символ на нов живот. Изразът е банален и изтъркан, но е верен като повечето клишета. — Рурк нежно приглади разрошената й коса. — Какво правиш?

— Нищо.

— Забелязах. Не е типично за теб, скъпа моя.

— Всъщност провеждам експеримент. — Тя скръсти крака и Рурк неволно се усмихна, като видя колко износени са тежките й обувки. — Проверявам дали е възможно след напускане на управлението да не мисля за работата си.

— Какъв е резултатът?

— Плачевен. — Ив затвори очи. — Справях се успешно, докато шофирах по улиците… Между другото, видях рекламното табло с изпълнението на Мейвис.

— Страхотно е, как мислиш?

— Защо не си ми казал за идеята си?

— Инсталираха го днес. Реших, че ще го видиш по пътя за вкъщи и че ще бъдеш приятно изненадана.

— Наистина се изненадах. — Тя се усмихна, като си спомни реакцията си. — Едва не блъснах някакъв подвижен павилион и спрях движението. Тъкмо когато се канех да се обадя на Мейвис, някой се свърза с мен по портативния видеотелефон.

— И експериментът ти се провали, така ли?

— Да. Обаждаше се Уебстър. — Усмивката й помръкна, тя се намръщи, зарея поглед в далечината и не забеляза как Рурк настръхна. — Дон Уебстър от отдела за „Вътрешно разследване“.

— Да, спомням си. Какво искаше?

— Още си блъскам главата върху този въпрос. Най-странното е, че не ме търсеше по служебния видеотелефон. Помоли ме да се срещнем и да разговаряме на четири очи.

— Нима? — промълви Рурк с привидно безразличие.

— След секунди установих, че си е направил труда да ме проследи. Определих му среща пред парка, който е на една пресечка от тук. Като приключи с учтивостите, той премина към основната си цел. — При спомена за случилото се тя отново кипна. — Обясни ми, че трябвало час по-скоро да приключа разследването на убийството на Коли, и то без много шум. На хората от неговия отдел не допадало, че съм се заела да проуча финансовото състояние на убития. Като му зададох конкретен въпрос, започна да увърта, отказа да потвърди или да отрече. Преструваше се на загрижен за кариерата ми колега, който ми дава приятелски съвет.

— Повярва ли му?

— Не, но така и не разбрах накъде бие. Освен това не ми е приятно, че хората от „Вътрешно разследване“ се намесват в работата ми.

— Този човек те харесва… като жена.

— Уебстър ли? — Тя вдигна глава и изненадано го изгледа. — Грешиш, скъпи. С него изпуснахме парата преди много години. След онази нощ помежду ни всичко приключи.

„За теб, не и за него“ — помисли си Рурк, но предпочете да си замълчи.

— Така или иначе не разбрах дали Уебстър пожела да се срещнем заради разследването, което провеждам, или заради връзката между Коли и Рикер.

— Макс Рикер ли?

— Да. — Тя присви очи. — Познаваш ли го? Всъщност трябваше да се досетя.

— Наистина го познавам. Какво общо има с убития?

— Коли е бил в отряда с особено назначение, който преди шест месеца спомогна Рикер да бъде уличен в търговия с наркотици. Бил е дребна риба, а наркопласьорът е успял да отърве кожата, но… Сигурно му е струвало много време и пари. Сега може би си отмъщава, като е наел хора да избиват полицаи.

— Погромът в клуба не е в стила на Рикер.

— Този тип едва ли иска да разберем, че именно той е поръчал убийството.

— Може би. — Рурк замълча, сетне добави: — Искаш да разбереш дали съм имал делови взаимоотношения с него.

— И дума не съм казала по въпроса.

— Не, но се подразбира. — Той взе ръката й, целуна я и се изправи. — Да се поразходим.

— Ето, че и у дома разисквам служебните си дела. — Ив пое подадената му ръка и се усмихна. — Експериментът се провали.

— Ще работиш по-спокойно, ако научиш истината за отношенията ми с Макс Рикер. — Без да изпуска ръката й, Рурк я поведе по моравата.

Опадалите от вятъра венчелистчета покриваха тревата като розови и бели снежинки. Сини и бели цветя с екзотични названия сякаш преливаха от лехите. Падаше мрак, а топлият въздух беше изпълнен с благоухания.

Рурк откъсна бяло лале, което бе така съвършено, като че беше изваяно от восък, подаде го на Ив и заговори:

— От години не съм виждал Макс Рикер, но навремето имахме общи делови интереси.

Ив нежно докосна лалето. Стори й се, че чува как градът — онова зло и гладно куче — души пред желязната порта.

— Какви по-точно са били тези… интереси?

Рурк спря, повдигна брадичката й и я погледна в очите. Сърцето му се сви, като забеляза тревогата в погледа й.

— Преди всичко искам да знаеш, че макар да не съм много… придирчив, не се занимавам с определени дейности. Никога не съм бил наемен убиец, Ив, отнемал съм човешки живот в краен случай, и то само да защитя интересите си.

Тя кимна и промълви:

— Да не подхващаме тази тема.

— Съгласен съм.

Ала вече бяха прекрачили невидимата граница, нямаше връщане назад.

— Търгувал ли си с наркотици?

— Отначало не можех… Не — поправи се той, защото знаеше, че в момента най-важното е да бъде честен. — Истината е, че не подбирах с какво и с кого да търгувам. Признавам, че от време на време имах сделки с Рикер и с организацията, към която принадлежеше. За последен път… работихме заедно преди повече от десет години. Не ми харесваха похватите му, а вече можех да си позволя да си сътруднича само с хора, които ми допадат.

— Добре.

— Ив! — Той не откъсваше поглед от нея. — Когато се запознах с теб, вече бях узаконил повечето си предприятия. Направих го по свое желание, без някой да ми влияе. След като връзката ни стана сериозна, легализирах и останалите предприятия, за да не те поставя в неудобно положение. Не е редно една полицейска служителка да бъде омъжена за човек със съмнителна репутация.

— Не ми разказвай онова, което вече знам.

— Искам да разбереш, че заради теб съм готов на всичко. Но не мога да променя миналото си, нито онова, което съм направил по пътя към успеха.

Ив погледна лалето и си помисли: „Колко е съвършено и непорочно!“. Вдигна очи към Рурк. Съпругът й не беше непорочен, но за нея бе съвършен.

— Не искам да променяш каквото и да било. — Сложи ръце на раменете му и добави: — Вярвам ти.

 

 

По време на вечерята и двамата старателно избягваха темата за служебните проблеми на Ив. Сетне тя отиде в кабинета си и се зае да преглежда файловете, отразяващи финансовото положение на семейство Коли.

Докато ги проучваше, изпи три чаши кафе и стигна до някои заключения. Стана, почука на вратата, свързваща кабинета й с този на Рурк, и влезе.

Съпругът й седеше зад бюрото си и разговаряше по видеотелефона. От думите му Ив долови, че събеседникът му е японец. Той й направи знак да почака и продължи да говори:

— Съжалявам, но не мога да приема предложението ви, Фуми-сан.

— Навярно разбирате, че това е само проектодоговор, който подлежи на обсъждане. — Японецът говореше учтиво и студено, но привидното спокойствие на Рурк беше далеч по-смразяващо.

— В такъв случай ще продължим разговора, когато уточните сумата.

— За мен ще бъде удоволствие да обсъдя въпроса с вас лично, не по видеотелефона, Рурк-сан. Моите съдружници са на мнение, че подобни… деликатни преговори изискват личен контакт. Казват, че нашият град е най-красив през пролетта. Надявам се в близко бъдеще да посетите Токио… разбира се, на наши разноски.

— Предложението е примамливо, но за съжаление претоварената ми програма не ми позволява да го приема. Ала с удоволствие ще се срещна с вас в Ню Йорк. Ако сте съгласни, свържете се със секретарката ми, която ще уреди формалностите, свързани с пътуването ви.

Събеседникът му помълча, сетне отговори:

— Благодаря за любезната покана. Ще се консултирам със съдружниците си и във възможно най-кратък срок ще ви уведомя за решението ни.

— Очаквам отговора ви. Дочуване, Фуми-сан.

— Какво купуваш сега? — попита Ив.

— Още не знам дали сделката ще се осъществи, но може би ще станеш притежателка на японски бейзболен отбор. Какво ще кажеш?

Тя се замисли и отвърна:

— Падам си по бейзбола.

— Радвам се. Мога ли да ти помогна с нещо, лейтенант?

— Моята работа ще почака. Виждам, че си прекалено зает с покупката на спортен отбор.

— Ще сключа сделката, само ако условията са изгодни за мен. — В погледа му проблесна нещо хищническо. — И ще преговарям само на моя територия.

— Добре, но първо ще ти задам един въпрос. Как ще постъпиш, ако откажа да обсъждам с теб работата си, служебните си проблеми?

— Ще те напляскам, разбира се. — Той стана и се усмихна, а Ив избухна в смях. — Но мисля, че и двамата ще си спестим това неприятно преживяване, тъй като подобен проблем не стои пред нас. Защо питаш?

— Ще перифразирам въпроса, тъй като ме е страх да не ме напляскаш. Възможно ли е двама съпрузи да имат солиден брак и да живеят под един покрив, но единият от тях да няма представа за служебните ангажименти на половинката си?

Рурк само повдигна вежди, а тя изруга и промърмори:

— Не намеквам за теб. Никой не може да следи многобройните ти делови интереси и предприятия. Освен това за мен е ясно с какво се занимаваш: купуваш всичко, което пожелаеш, а в предприятията ти се произвеждат почти всички продукти, известни на човечеството. Сега пък си намислил да се сдобиеш и с японски бейзболен отбор. Разбра ли, че нямаш тайни от мен?

— Не подозирах, че животът ми е като отворена книга. — Той заобиколи бюрото и застана пред нея. — Но да се върнем към въпроса ти. Смятам, че е възможно единият брачен партньор да не знае подробности за работата на другия, да не подозира какво е хобито му. Как би реагирала, ако бях пристрастен към риболова?

— Към… риболова ли?

— Давам го като пример. Да речем, че си падам по този спорт и в края на почти всяка седмица заминавам в Монтана на риболов? Рибарите обичат да се хвалят с улова си. Ще обръщаш ли внимание на безкрайните истории, които ще разказвам след всеки излет?

— Риболов… — повтори тя и Рурк от сърце се засмя.

— Радвам се, че разбра примера ми, с който отговарям на твоя въпрос: да, възможно е. А сега искам да знам защо го задаваш.

— Опитвам се да си съставя мнение за един човек. Все пак се страхувам да не ме напляскаш — след което ще бъда принудена да си го върна — затова ще споделя с теб върху какво работя в момента. Искаш ли да погледнеш нещо?

— Добре. Между другото, не се заблуждавай, че ще ме победиш в ръкопашна схватка.

— Мога и съм го правила.

— Само когато съм ти позволявал, скъпа — подхвърли той, последва я в кабинета й и се загледа в монитора на стената. Ив нетърпеливо очакваше заключението му, защото знаеше, че за него числата са като въздуха, който диша.

— Данните са типични за семейство от средната класа, което води сносен живот — започна Рурк. — Наемът се плаща редовно, както сумите за поддържане на колата. Хм… таксите за паркинг са доста високи — тези хора сигурно използват колата и за пазаруване. Разходи за данъци, облекло, храна, развлечения… доста скромни. Изглежда, предпочитат да си стоят вкъщи. Парите са депозирани в банката два пъти месечно — вероятно при получаване на аванс и заплата. В никакъв случай не можеш да ги обвиниш, че се разпростират извън чергата си.

— Вярно е. Обаче забелязах нещо странно — разходите за поддържане на автомобил са прекалено високи, като се има предвид, че Коли е разполагал със служебна кола, а семейството не притежава превозно средство.

— Интересно. — Рурк смръщи чело и отново се втренчи в монитора. — Тук има някаква измама, но три-четири хиляди долара месечно не са кой знае колко.

— За един полицай сумата е голяма — промълви тя. — А сега погледни тук: спестявания за университетско образование на децата, за стари години…

Рурк впери поглед в другия екран и ахна:

— Някой добре се е погрижил да прекара безгрижно старините си. Половин милион долара, внесени през последните пет месеца! Бих му препоръчал да ги вложи в по-перспективни проекти, ако наистина спестява, за да изпрати децата си в колеж.

— Едва ли му е бил необходим инвестиционен консултант. Един полицай не може да спести половин милион. Такава сума се получава само като подкуп. — Краката й се подкосиха, тя се разтрепери от гняв и седна. — Коли е вземал подкупи. Въпросът е кой и защо му е давал парите. Най-странното е, че депозитите дори не бяха щателно закодирани. Доста самонадеян е бил, нали? — Скочи на крака и закрачи напред-назад. — Едва ли го е направил от глупост. Мисля, че е бил сигурен в себе си, вярвал е, че има могъщ покровител.

— Ако не го бяха убили, никой нямаше да се заинтересува от доходите му — изтъкна Рурк. — Живеел е скромно и не е възбуждал подозрения.

— Да, изпълнявал е задълженията си, но нищо повече. Вечер се е прибирал вкъщи при красивата си съпруга и красивите си деца, на другата сутрин е отивал на работа и така ден след ден. Няма нито една блестяща проява, с която да бъде запомнен. Бил е от полицаите, на които никой не обръща внимание и които са в приятелски отношения с всичките си колеги. Симпатичен, но безличен човек. А ето че отделът за „Вътрешно разследване“ се интересува от него. — Тя престана да се разхожда и спря пред монитора на стената. — Едва сега разбрах причината. Навярно са го следили и са знаели, че е корумпиран, но не желаят истината да излезе наяве. Хората от този отдел са известни със своята безсърдечност, ето защо не вярвам на приказките на Уебстър, че са загрижени за вдовицата на Коли. Питам се кого прикриват.

— Може би мразят да им се бъркат в работата. Ако наистина са наблюдавали Коли, сигурно искат сами да приключат разследването.

— Вероятно имаш право. Подобно поведение е типично за тях. — Ала Ив не се примиряваше лесно. — Независимо дали Коли е бил корумпиран, той си остава полицай. Ние не прощаваме на убийците на ченгета. Ще продължа разследването и туйто! — Ив кимна към монитора: — Искам да разговарям с Макс Рикер.

— Лейтенант… — Рурк застана зад нея и разтри раменете й. — Не се съмнявам в способностите и в интелекта ти, доверявам се на твоите инстинкти. Но Рикер е опасен, дори извратен човек, особено по отношение на жените. Ще прояви интерес към теб поради няколко причини, най-вече защото си моя съпруга.

— Нима? — промълви тя и се обърна.

— Откровено казано, с него не бяхме в много добри отношения, когато приключихме сътрудничеството си.

— Дано предсказанието ти да се сбъдне — ще ми бъде от полза, ако той наистина се заинтересува от мен. По-лесно ще си уредя среща с него чрез адвокатите му.

— Позволи ми аз да го направя.

— Не!

— Не се инати, а помисли. Знаеш, че по-бързо ще се свържа с него.

— Не желая да имаш нищо общо с Рикер. Вярно е, че не можеш да промениш миналото си, но Макс Рикер не принадлежи към настоящето ти.

— Да, но заплашва твоето настояще.

— Да речем, че имаш право и да се помъчим да действаме съгласувано. Ако Рикер стои зад това убийство, сигурно ще научиш истината преди мен, защото зная, че няма да стоиш настрана. Може Коли да е бил корумпиран, но съм длъжна да заловя убиеца му. Ще се срещна с онзи наркопласьор, когато преценя, че е настъпил подходящият момент.

— Разреши ми да опипам почвата, та при срещата си с него да разполагаш с повече факти — каза Рурк и си помисли, че трябва да направи всичко възможно да предотврати запознанството й с Рикер.

— Прави каквото искаш — отвърна Ив, внимателно подбирайки думите си, за да не изрази съгласие. — А сега ми разкажи всичко, което знаеш за него — така ще ми помогнеш най-много.

Рурк смръщи чело, отиде до барчето, наля си чаша бренди и заговори:

— Образован е и е много красноречив, а когато му е изгодно, е очарователен. Изключително суетен е и обича да бъде с красиви жени. Доволен ли е от тях, щедростта му е безгранична, но ако го разгневят… — Рурк се извърна и отпи от брендито. — Тогава става жесток. По същия начин се отнася със служителите и с партньорите си. Веднъж го видях да прерязва гърлото на прислужник, който по невнимание беше нащърбил скъпа чаша за вино.

— Напоследък хората от прислугата са много нехайни — иронично подхвърли Ив.

— Най-големите му приходи идват от производството и продажбата на наркотици, но търгува с оръжия и с бели робини. Не се страхува да отстрани всеки, който се изпречи на пътя му. Винаги се отървава безнаказано, защото се ползва с подкрепата на неколцина високопоставени държавни служители. Само час след като се свържеш с него, той ще знае всичко за теб, Ив. Ще знае факти, които предпочиташ завинаги да останат в тайна.

Стомахът й се сви на топка, но тя кимна:

— Не се страхувам от разкритията му. Има ли семейство?

— Говори се, че е убил единствения си брат, когато между двамата избухнал скандал, но трупът така и не беше намерен. Има син, който е на моята възраст или с няколко години по-млад от мен. Името му е Алекс. Не го познавам, защото по времето, когато имах делови отношения с баща му, той живееше в Германия. Казват, че Рикер не го допуска до работата си.

— Какви са най-големите слабости на… бившия ти партньор?

— Той е суетен, надменен и алчен. Доскоро сравнително безнаказано се е отдавал на пороците си, но напоследък дочух странни слухове. Под секрет се говори, че е започнал да се побърква, което неминуемо ще се отрази на бизнеса му. Именно този въпрос ще проуча най-внимателно.

— Ако е замесен в убийството на Коли, няма да се отърве безнаказано, дори да е душевноболен. Мислиш ли, че ще приеме да се срещне с мен?

— Да… най-вече от любопитство. Знай, че ако се опиташ да му навредиш, никога няма да ти прости. Той е бездушен като робот и е много, много търпелив. Ще ти го върне, дори ако се наложи да чака десет години.

— Още една причина да не му позволя да се изплъзне.

Рурк допи брендито си и си помисли: „Ако Ив се захване с Рикер, онзи трябва да умре“.

И той беше търпелив и склонен да чака дълги години.

 

 

През нощта Ив потърси утеха в прегръдките му. Правеше го само когато кошмарите я преследваха, иначе спеше дълбоко и непробудно. Може би знаеше, че тази нощ съпругът й жадува да почувства тялото й в мрака, интимността на акта, която доказва какво чувстват един към друг.

Устните й потърсиха неговите, ръцете й се плъзнаха по гърба му и обхванаха бедрата му. След миг се превърнаха в кълбо от преплетени крайници и от гореща плът, дъхът им секваше при всяко докосване.

Както всеки път Рурк се опияни от вкуса на устните й, на шията и на гърдите й, както винаги жадуваше за повече. Сърцето й биеше под дланта му, под устните му. Чу как Ив тихо изстена от удоволствие. Притисна се към него с всичка сила и се остави във властта му, а нейната капитулация с нова сила възпламени страстта му.

Проникна в нея, усети колко е гореща и влажна, от гърдите му се изтръгна стон. Телата им се издигаха и спускаха в бавен ритъм като сенки в мрака, времето сякаш бе спряло.

Плъзна ръце под бедрата й и я повдигна, доставяйки по-голямо удоволствие и на двама им.

Тя го обгърна с бедрата си и след миг се озова на ръба на бездната. Почувства, че полита надолу и извика името му.

Рурк вдигна глава и видя, че очите й са приковани в неговите. Прошепна „Ив!“ и полетя заедно с нея.

 

 

Цяла нощ не мигна. Лежеше до Ив и се вслушваше в равномерното й дишане. Известни му бяха много причини, поради които човек е готов на убийство. Но най-важната от всички бе да защити онези, които обича.