Нора Робъртс
Присъда в смъртта (21)

Двайсет и първа глава

Пийбоди дълго се разтакава, отлагайки завръщането си при другите. Накрая й омръзна да се разхожда и влезе в залата. В този момент на големия стенен монитор се появи сложна схема, а Фийни подсвирна, сякаш виждаше изображението на гола жена.

— Хей, Диди! — Макнаб широко се усмихна и й намигна. Искаше му се да й изпрати въздушна целувка, но знаеше, че после ще си изпати. — Защо се връщаш?

— Настъпи промяна в плана. Ще присъствам на инструктажа за предпазните мерки, които ще предприемем.

— Далас отказа ли се да арестува Клуни? — озадачено я изгледа Фийни.

— Не. — Тя се престори, че търси по-удобен стол. Избърса го с кърпичка и седна.

— Сама ли отиде? — попита Рурк и леденият му тон я накара да потръпне, ала тя нехайно сви рамене и като избягваше погледа му, отвърна:

— Не, не е сама. Ако обичаш, обясни ми с прости думи как действа охранителната система. Не разбирам сложните технически термини.

— Кой я придружава? — попита Рурк, макар че вече знаеше отговора. Мислено прокле твърдоглавата си съпруга, но не издаде гнева си.

— Кой ли? — Пийбоди се позамисли. — О, сетих се — Уебстър.

Настъпи гробна тишина. Пийбоди стисна юмруци и се подготви за гневния му изблик.

— Ясно. — Рурк се обърна към екрана и невъзмутимо продължи обясненията си. Тя не почувства облекчение; реакцията му я изплаши до смърт.

 

 

Уебстър устоя на изкушението да подхвърли язвителна забележка, като видя модерната и луксозна кола. Настани се на удобната седалка и си каза, че трябва да се отпусне — едва ли щеше да му се удаде друга възможност да пътува със супермодерен автомобил. Но нервите му бяха обтегнати до скъсване. Обърна се към Ив и припряно заговори:

— Знам какво те тревожи и искам веднъж завинаги да изясним този въпрос. Не съм доносник на Рикер. Сигурен съм, че в нашия отдел има негов шпионин, но още не съм го открил. Ще се постарая да го разконспирирам.

— Уебстър, ако те смятах за човек на Рикер, още щеше да пълзиш по коридора в управлението и да си събираш зъбите.

Той се усмихна и заяви:

— Трогнат съм от доверието ти…

— Престани! Мразя сантименталните изявления.

— Признавам, че прегледах информацията в компютъра ти — Бейлис се беше добрал до кода и паролата. Знам, че не биваше да го правя и очаквам да си получа заслуженото. Проследих хода на разследването и стигнах до извода, че следата води към Клуни. Възхищавам се от работата ти.

— Може би очакваш да се изчервя и да се разтопя от умиление, а? Още един комплимент и наистина ще избия зъбите ти.

— Съгласен съм. Нямаш заповед за арест, нали?

— Точно така.

— Уликите, които си събрала, са достатъчно убедителни. Мисля, че всеки съдия би издал заповед за задържането на Клуни.

— Не ми трябва разрешително. Мисля, че не бива да постъпваме с него като с обикновен престъпник.

— Бейлис ненавиждаше полицаи като теб. — Уебстър се загледа през страничното стъкло и сякаш за пръв път видя тротоарите, по които се блъскаха минувачи, колоните леки коли, чиито шофьори си подвикваха хапливи реплики. Това беше истинският Ню Йорк — живописен и самонадеян. — Бях забравил какво е да си истински полицай, да залавяш престъпници. Превърнал съм се в канцеларски плъх, Далас, но преживяното днес никога няма да се заличи от паметта ми.

— Ето какъв е планът ми: Клуни живее в апартамент в Уестсайд. Напуснал е дома си и се е заселил в предградието няколко месеца след смъртта на сина му. Запиши към греховете на Рикер и един провален брак.

— Работното време още не е свършило. Няма да намерим Клуни вкъщи.

— Май не си дочел файла му докрай. Днес е почивният му ден. Ако не си е у дома, ще разпитаме съседите, докато разберем къде е. Ще го намерим или ще чакаме пред жилището му, докато се върне. Аз ще разговарям с него и съм сигурна, че ще се предаде.

— Далас, той е убил трима полицаи!

— Петима. Не го очаквах от теб, Уебстър. В нашата работа е необходима прецизност, иначе сме загубени.

Когато стигнаха до къщата, където живееше Клуни, Ив по навик се подготви да паркира на забранено място, но изведнъж се досети, че не е с патрулна кола и не може да включи светлинния надпис „служебен автомобил“.

Тихо изруга и продължи по улицата. Откри място за паркиране едва след две пресечки, и то на другото ниво.

— Сградата е охранявана — отбеляза и кимна към наблюдаващата камера и таблото с кода. — Ще си отворим сами. Искам да го изненадаме.

Използва шперцовия си код, въведе номера на полицейската си значка. Ако охраняващата система бе по-съвременна, компютърът щеше да поиска Ив да обясни целта на посещението си, но това не се случи. Външната врата се отвори.

— Апартаментът е на четвърти етаж — каза Ив, докато прекосяваха фоайето, за да вземат асансьора. — Имаш ли оръжие?

— Да.

— Мислех, че служителите от „Вътрешно разследване“ носят само джобни компютри. Не изваждай оръжието си от кобура.

— Защо ми разваляш удоволствието? Тъкмо си мислех да разбия ключалката с един изстрел. За малоумен ли ме мислиш, Далас?

— Честно казано, мисля, че всички от „Вътрешно разследване“ са полуидиоти. А сега край на майтапите. Отдръпни се — нареди тя, когато стигнаха до четвъртия етаж. — Не искам да те види през шпионката.

— Може би няма да отвори вратата, когато позвъниш.

— Не се безпокой, непременно ще отвори. Интересува се от онова, което ще му кажа. — Натисна звънеца и зачака. Почувства, че я наблюдават и се постара да изглежда невъзмутима.

След няколко секунди Клуни отвори вратата:

— Лейтенант, не… — Стресна се, като видя Уебстър до нея и побърза да добави: — Не очаквах гости.

— Ще ни поканиш ли да влезем, сержант? Трябва да поговорим.

— Разбира се… заповядайте. Само не влизайте в кухнята — там е истински хаос. Тъкмо си приготвях сандвич.

Той отстъпи, за да им направи път. По-късно Ив си даваше сметка, че спокойствието му я е подвело, затова не е забелязала ножа в ръката му.

Клуни ненадейно замахна. Тя също бе опитна и с отлични рефлекси. Може би щеше да избегне ножа, насочен към гърлото й… Никога нямаше да научи отговора на този въпрос.

Уебстър я блъсна встрани толкова силно, че тя се строполи на пода, а ножът се заби в гърдите му.

Кръвта бликна като фонтан. Ив изкрещя, изправи се на колене и извади оръжието си. Клуни вече тичаше към прозореца. Ако беше стреляла без предупреждение в гърба му, щеше да го покоси, но за миг се поколеба — не можеше да стреля по полицай, по един от своите.

След секунда Клуни се прехвърли през перваза на прозореца и се спусна по аварийната стълба.

Ив се спусна към Уебстър. Той едва дишаше, а кръвта шуртеше от дълбоката рана на гърдите му.

— Господи! Господи! — шепнеше тя.

— Нищо ми няма… Тичай след него…

— Млъкни! Не говори! — Извади комуникатора си и докато тичаше обратно към прозореца, извика в микрофона: — Ранен полицай! Ранен полицай! — Продиктува адреса, докато се оглеждаше за Клуни. — Незабавно изпратете линейка. Заподозреният бяга в западна посока. Въоръжен е и е опасен. Търсете човек от бялата раса, шейсетгодишен. — Докато говореше, съблече якето си и започна да рови из чекмеджетата за нещо, с което да спре кръвта. — Висок е метър и осемдесет, носи сив панталон и синя риза. Заподозрян е в извършване на няколко убийства… Дръж се, Уебстър… дръж се, глупчо. Ако умреш в ръцете ми, никога няма да ти го простя.

Той изпъшка, когато Ив разкъса ризата му и притисна сгънати хавлиени кърпи върху раната.

— Господи, ужасно ме боли! Какъв беше… — Стисна зъби и се помъчи да преодолее слабостта, да не попадне в тъмната бездна, която се отваряше пред него. — Какъв беше ножът?

— Престани да задаваш тъпи въпроси! Във всеки случай е бил много остър.

„Кръвоизливът е много силен“ — само тази мисъл владееше съзнанието й. Кръвта вече се процеждаше през дебелия тампон, състоянието му изглеждаше критично.

— Ще те закърпят и ще получиш повишение заради някаква си драскотина. Тъкмо ще показваш белега си на мадамите и ще се фукаш.

— Не ме лъжи. — Уебстър се помъчи да се усмихне, но не я виждаше. Пред очите му беше паднала сива пелена. — Разпрал ме е като пъстърва.

— Млъкни! Казах ти да не говориш.

Той едва чуто въздъхна и загуби съзнание. Ив го взе в прегръдките си. Притискаше окървавените кърпи към раната му и се ослушваше за воя на сирените.

 

 

Уитни влезе в чакалнята на хирургическото отделение, където седеше Ив. Дрехите й бяха напоени с кръвта на Уебстър, беше пребледняла като мъртвец.

— Сгреших! — изстена тя. — Бях сигурна, че ще го накарам доброволно да се предаде. Клуни избяга, а друг полицай е на прага на смъртта.

— За Уебстър се грижат най-добрите специалисти. Всеки от нас отговаря за себе си, Далас.

— Виновна съм, че се съгласих да ме придружи — изплака Ив и си помисли, че вместо Уебстър на операционната маса можеше да бъде Пийбоди.

— Той е настоял да те придружи. Поздравявам те за отличната ти работа — успя да разобличиш престъпника. Сержант Клуни няма задълго да остане на свобода. Ние сме в много по-изгодно положение. Много хора го познават. Избягал е само с дрехите на гърба си. Няма пари, не може да напусне града.

— Опитният полицай знае как да се скрие така, че да не го намерят. Изпуснах го, сър. Не използвах възможността да го застрелям, не се спуснах да го преследвам.

— Ако отново ти се наложи да избираш дали да спасиш живота на друг полицай или да преследваш заподозрян, как ще постъпиш?

— Ще се погрижа за колегата. — Тя погледна към операционната. — Каквото и да ми струва.

— Аз също. Лейтенант, прибери се вкъщи, гледай да поспиш. Трябват ти сили, за да довършиш започнатото.

— Разрешете ми да остана, докато съобщят какво е състоянието на Уебстър.

— Добре. Да си вземем по чаша кафе. Едва ли е по-отвратително от помията, която пием в управлението.

 

 

Когато Ив се прибра у дома, беше уморена до смърт, но мисълта за случилото се не й даваше покой. В съзнанието й се натрапваше една и съща картина — как Клуни замахва с ножа. За стотен път се питаше дали погледът му е трябвало да й подскаже какво е намислил. Питаше се дали е щяла да съумее да отскочи и да избие ножа от ръката му, ако Уебстър жертвоготовно не се беше хвърлил да я защити.

„Защо беше всичко? — помисли си, когато влезе във фоайето. — Уебстър се бори за живота си, а престъпникът е на свобода.“

— Ив. — Рурк излезе от дневната. И преди се бе връщала вкъщи окървавена, изморена, отчаяна. Ала никога не я беше виждал в подобно състояние. Движеше се като сомнамбул, взираше се в него, но сякаш не го виждаше.

— Няма да се примиря, Рурк! Няма! — промълви.

— Недей, скъпа. — Той я прегърна. — Не се самоизтезавай.

— Лекарите се съмняват, че Уебстър ще прескочи трапа. Не ми го казаха направо, но го прочетох в очите им. Претърпял е голяма загуба на кръв, ножът е засегнал сърцето, белия му дроб и Бог знае още какво. Повикаха семейството му и ги предупредиха да побързат.

За миг Рурк изпита угризения, защото състоянието на Уебстър не го вълнуваше. В главата му се въртеше само една мисъл: „Ти можеше да бъдеш на негово място и лекарите да ме предупреждават да побързам, за да те видя за последен път жива…“

— Да се качим в спалнята. Ще се изкъпеш и ще си легнеш — имаш нужда от почивка.

— Умирам за сън… пък и какво ли друго мога да направя? — Последва Рурк, но като стигна до стълбището, седна на първото стъпало и закри с длани лицето си. — За каква се мисля? Майра е психиатър, не аз. Каква самонадеяност… Как можах да си помисля, че съм способна да прочета мислите на този човек, да предскажа поведението му?

— Престани да се упрекваш. Понякога и най-опитният греши. — Прокара длан по гърба й. — Кажи ми какво си мисля в момента. Сигурен съм, че знаеш.

Тя поклати глава и се изправи:

— Прекалено съм уморена. — Изкачи се по стълбата, влезе в спалнята и побърза да се съблече, като захвърли на пода окървавените дрехи. Но преди да застане под душа, Рурк я хвана за ръката:

— По-добре вземи вана. Ще спиш непробудно, гарантирам ти.

Напълни ваната с гореща вода, прибави ароматни соли, програмира устройството за хидромасаж. После се съблече, влезе във ваната заедно с Ив и я привлече към себе си.

— Уебстър спаси живота ми — промълви тя. — Клуни щеше да пререже гърлото ми, а Уебстър ме блъсна встрани и посрещна удара с гърдите си.

Рурк нежно я целуна:

— Ще му бъда длъжник до края на живота си. Но ти можеш да му се отблагодариш, като заловиш убиеца. Знам, че ще довършиш започнатото.

— Да… ще… го довърша.

— А сега затвори очи.

Ив се подчини. Умората беше като смазващо бреме. Тя престана да се съпротивлява и рухна под тежестта му.

 

 

Събуди се от слънцето, което блестеше в очите й и от аромата на кафе. Отвори очи и първото, което видя, бе Рурк.

Той седеше на леглото до нея и когато погледът й се проясни, вдигна чашата пред очите й:

— Колко даваш за глътка кафе?

— Колкото поискаш. — Седна в леглото, взе чашата и с наслада отпи от ароматната течност. — Това е най-хубавото нещо в брачния съюз. — Усети ободряващото въздействие на кофеина и добави: — Сексът също не е за пренебрегване, но кафето… Кафето е истинско вълшебство. А ти винаги си до мен, когато ми е необходима помощ. Благодаря ти.

— Няма защо.

Понечи да стане, но тя хвана ръката му:

— Снощи нямаше да заспя, ако не беше до мен. — Стисна дланта му и се обърна към видеотелефона върху нощното шкафче. — Ще проверя как е Уебстър.

— Вече се обадих в болницата. — Рурк знаеше, че не бива да увърта, затова й каза истината. — През нощта на два пъти е изпаднал в клинична смърт, отново са го оперирали. Положението му остава критично.

— Добре. — Ив остави чашата на шкафчето и прокара длани по лицето си. — Добре… Уебстър искаше да изкупи вината си, да бъде реабилитиран. Ще отмъстя за него. — Отпусна ръце, изражението й бе сурово, очите й горяха като въглени.

 

 

Обстановката в „Чистилището“ бе по-различна отпреди. Блясъкът носеше отпечатъка на грехопадението. Ив се огледа и забеляза, че текат довършителните работи.

— Бързо действаш — промърмори и огледа витата стълба. Всяко стъпало бе очертано с огненочервени лампички. Дървеното перило беше във формата на змии, всяка бе захапала опашката на предхождащата я. — Оригинално решение.

— Да. — Рурк прокара длан по една змийска глава. — И на мен ми харесва. Освен това е практично. Качи се по стълбата.

— Защо?

— Хайде, направи ми удоволствие.

Тя вдигна рамене и изкачи първите три стъпала.

— Доволен ли си?

— Фийни, как мина проверката за оръжие?

— Отлично. Още на първото стъпало скенерът показа полицейски лазер и още едно оръжие в кобур, прикрепен към глезена.

Ив вдигна поглед към скритите високоговорители, откъдето се бе разнесъл гласът на Фийни. Усмихна се кисело, обърна се и подхвърли на Рурк:

— Защо не се качиш да проверят и теб, умнико?

— Защото не е необходимо. Подобни скенери са монтирани на входовете и изходите, в тоалетните и в стаите. Ще упражняваме непрекъснат контрол.

Ив слезе и попита:

— Как стои въпросът с бомбите? Ами с ножовете?

— Скенерите отчитат наличието на експлозиви. С ножовете ще ни бъде по-трудно, въпреки че детекторите за метал са много чувствителни. Един час преди откриването цялата сграда ще бъде огледана най-щателно.

— Къде ще се състои срещата ти с Рикер?

— Разделили сме залата на двайсет и два сектора. Всеки е снабден със самостоятелна система за охрана и камера, които са свързани с контролното помещение. Ние ще бъдем в сепаре, намиращо се в сектор 12, ето тук.

Рурк посочи маса близо до сцената. Тя огледа златистите и червени колони, които завършваха с капители, позлатените клетки, в които можеха да се поберат по няколко души, и иронично подхвърли:

— Не искате да изпуснете представлението, така ли?

— Известно ти е, че каквото и да се случи, представлението трябва да продължи. Сепарето е със специално оборудване и ще бъде наблюдавано от контролното помещение.

— Рикер ще поиска да включи свой скенер, а може би и устройство, блокиращо видео- и аудиовръзката.

— Нашата система не се влияе от подобни фактори.

— Много си самоуверен.

— Имам причина, лейтенант. Сам съм проектирал системата и вече сме я изпитали. По време на срещата две жени от охраната ще бъдат на сцената.

— Не думай! Не бях чувала за стриптийзьорки телохранителки.

— Няма значение, че са красиви. Ако се наложи, безмилостно ще се справят с хората на Рикер.

— Не сме се споразумявали за цивилна охрана. Всеки сектор ще се охранява от ченгета.

Рурк кимна и се усмихна:

— Спокойно можех да разположа моите служители на най-стратегическите позиции. Но след като съм временно назначен за цивилен помощник, съм длъжен да държа в течение шефа на екипа.

— Не хитрей!

— Освен това те обичам.

— Тоалетните са… приказни — заяви Пийбоди, която незабелязано се беше приближила. — Ще се шашнете, като ги видите, лейтенант. Умивалниците са с размерите на езерца, огледалата са грамадни, а плотовете за тоалетните принадлежности и гримовете сигурно са дълги един милион километра. Стенописите изобразяват сексуални сцени, има дори канапета… — Сепна се от гневния поглед на Ив, изкашля се и продължи с делови тон: — С Макнаб проверихме системата за охрана — микрофоните, камерите и скенерите работят безотказно.

— Куртката ти е накриво закопчана, полицай.

— Какво… — Тя погледна надолу, изчерви се като рак и се залови да поправя „пораженията“ от сръчните пръсти на Макнаб.

В бързината сутиенът й се разкопча и едрите й гърди се полюшнаха под куртката.

— О-хо! — импулсивно възкликна Рурк, а когато Ив го стрелна с очи, дискретно се извърна да скрие усмивката си.

— За бога, полицай, отиди някъде другаде, за да се приведеш в ред и се постарай поне за малко да обуздаеш хормоните си.

— Слушам, лейтенант. Извинете, лейтенант.

Пийбоди се изниза, а Ив гневно се втренчи в съпруга си и процеди:

— Знам, че тази история те забавлява. Още преди време ти казах, че връзката с Макнаб ще се отрази пагубно на сътрудничката ми.

— В качеството си на временен служител на нюйоркската полиция намирам поведението й осъдително — отговори Рурк, още по-широко се усмихна и сякаш се подмлади и стана още по-красив. — Поведението й е позорно. Смятам, че ние с теб трябва да огледаме въпросните помещения, и то незабавно.

— Извратен тип! — Тя пъхна ръце в джобовете си и тръгна към контролното помещение. В този момент в залата влезе Ру Маклийн.

Поколеба се, когато срещна ледения поглед на Ив, изпъна рамене и се запъти към бара, където Коли беше поднесъл последната напитка в живота си.

— Госпожице Маклийн!

— Лейтенант, знам мнението ти за мен. С пълно право можеш да ме наругаеш.

— Няма смисъл. Тук се проля кръвта на полицай, на невинен човек. Ако изобщо имаш съвест, това е по-страшно от всякакви упреци.

— Ив! — Рурк докосна рамото й и се обърна към управителката на клуба: — Видя ли се с Рикер?

— Да. Той е…

— Не говори. — Той посочи стената. Контролното табло и асансьорът бяха скрити зад стенопис, изобразяващ грехопадението на Адам. Тайната врата безшумно се плъзна встрани. Тримата се качиха в асансьора, който ги отведе в кабинета. Рурк пристъпи до хладилника, извади бутилки с минерална вода, наля три чаши и промълви:

— Седни, Ру. От опит знам колко зле се чувства човек след разговор с Рикер.

— Да, така е. Благодаря.

— Божичко, колко сме учтиви! — заядливо се намеси Ив и отблъсна чашата, която той й подаде. — Колко сме мили и благовъзпитани! Ако си решил да се довериш на госпожицата, драги, твоя си работа. Не очаквай същото от мен. Предаде те, а ти й правиш мили очи.

Рурк подаде чашата на Ру:

— Наистина ме предаде, но сега ще изкупи вината си… и ще плати скъпо и прескъпо. — Посегна към ръката на Ру, която трепереше, и въпреки съпротивата й, нави ръкава.

От китката до лакътя кожата беше покрита с грозни синини.

— Причинил ти е болка. Много съжалявам.

— Харесва му да наранява хората, да им причинява болка… — Тя сведе очи и смъкна ръкава си. — Жена ти сигурно е на мнение, че заслужавам много по-лоша участ.

— Пръстите му са като нокти на граблива птица — промълви Ив и сърцето й се сви от съжаление. — Защо е постъпил така с теб?

— Най-вече защото му бях под ръка. Ако се беше усъмнил в думите ми, можеше да ме убие. Общо взето беше в прекрасно настроение, тъй като му бях съобщила нещо важно за Рурк. — Тя отпи от чашата си, остави я обратно на масичката и продължи: — Всичко мина като по ноти, точно както очакваше Рурк. Поисках среща с Рикер и му съобщих, че мога да му продам важни сведения. Той се вбеси, че му искам пари и реши да ми „даде урок“, та услугата да му излезе безплатна. Като видя каква болка ми е причинил, настроението му отново се подобри.

Ру машинално закопча маншета на ръкава си.

— Ето какво му казах, Рурк: че си в лошо настроение, ще пришпорваш работниците да побързат, защото губиш много пари, докато клубът е затворен. Казах му още, че перушината ти е настръхнала, задето ченгетата се ровят в миналото ти, а за капак добавих как съм те чула да се караш с жена си.

— Браво! — Рурк доволно потри ръце и седна на страничната облегалка на едно кресло.

— Излъгах го, че сте се скарали заради разследването; казал си й, че те злепоставя и че самата тя ще стане за посмешище. Поставил си й ултиматум да напусне полицията, помежду ви избухнал невъобразим скандал. — Ру с усилие се усмихна. — Обвинил си съпругата си, че никога няма да сте на еднакво мнение, защото сте от двете страни на барикадата, и си изпуснал нервите си. Дано да не ми се разсърдиш, но те представих като човек на ръба на лудостта. Чула съм те да казваш, че до гуша ти е дошло да пипаш с кадифени ръкавици и да губиш пари от законните сделки. Обвинил си жена си за неуспехите си, заплашил си я. А ти си се разплакала — обърна се тя към Ив и в гласа й се долови задоволство.

— Добре си ме подредила, няма що.

— Това най-много допадна на Рикер. Разказах му как Ив гневно е напуснала клуба, а аз съм използвала момента и съм проявила съчувствие към твоите неприятности, Рурк. Приятно ти е било да излееш душата си пред някого, изпили сме по няколко чашки и си споделил, че ти е писнал животът на почтен човек, че бракът ти е пред разтрогване. Още си обичал съпругата си, но трябвало да имаш някакъв отдушник, някакво предизвикателство, което да прогони скуката ти. Защо да казваш на жена си, че си се върнал към предишните навици? В края на краищата и ти си човек — искаш да се занимаваш с нещо, та да не мислиш на какви опасности е изложена. Решил си с един куршум да убиеш два заека, като се свържеш с Рикер и подновиш сътрудничеството си с него при едно условие: да остави на спокойствие жена ти. Щял си да му предложиш да получава по-големия дял от печалбата, а нея да накараш да напусне полицията. От Рикер се искало само да запази живота на скъпата ти женичка, докато я убедиш да зареже полицейската работа. Заявил си, че лудо я обичаш, но няма да й позволиш да те кастрира и да те държи на каишка. Съгласила съм се с теб и съм предложила да предам на Рикер думите ти. Отначало той изобщо не ми повярва.

Ру докосна насинената си ръка и продължи:

— Накрая го убедих, че си приел да действам като посредник, защото не си бил на себе си. Споделих с него, че напоследък си станал разсеян и немарлив. Рикер се хвана на въдицата, защото му беше приятно да научи за падението на кръвния си враг, освен това не предполагаше, че ще се осмеля да го излъжа. — Тя отново отпи от чашата си, защото гърлото й беше пресъхнало. — Всъщност очаквах много по-големи затруднения. Рикер захапа стръвта още преди да я сложа на кукичката. Онзи Канарди, адвокатът, заяви, че цялата история е доста съмнителна, но Рикер му нареди да си затваря устата. Онзи обаче продължи да мърмори, тогава шефът му го замери с преспапието. Не го улучи, но в стената остана дълбока дупка.

— Гневът е лош съветник — промърмори Ив.

— Гледката беше впечатляваща — съгласи се Ру. — Във всеки случай адвокатът предпочете повече да не се намесва, а Рикер обеща да дойде в клуба. Няма да пропусне възможността да те унизи, да те стъпче. Разбере ли, че Канарди е имал право, ще се опита да те убие. Заяви, че ако не може да те разори, ще отнеме живота ти.

— Браво, Ру — повтори Рурк и кръвта във вените му закипя. Чувстваше се като ловец, който се впуска в преследване на опасен звяр.

— Аз не съм доволна. — Ив пъхна ръце в джобовете си и накриво изгледа Ру. — Защо не си казала на Рикер, че и Рурк се е разплакал?

Забеляза изпълнения с благодарност поглед на Ру и мислено се помоли операцията да мине гладко.