Нора Робъртс
Присъда в смъртта (20)

Двайсета глава

Ив влезе във фоайето на прекрасната си къща, изръмжа, като зърна внезапно появилия се Съмърсет, и тръгна към стълбището. Нямаше търпение да каже на Рурк какво мисли за постъпката му.

Отново заплашително изръмжа, защото в кабинета й нямаше никого. Вратата към съседното помещение беше отворена. Ив изпъна рамене и тръгна към кабинета на Рурк. Внезапно чу гласа му и долови раздразнението му.

— В момента нямам възможност да предприема това пътуване — каза той някому.

— Извинете, сър, но присъствието ви е наложително. „Танака“ протакат сделката, още не сме получили разрешение от Министерството на околната среда относно терена… няма да спазим срока, ако не се намесите, и то незабавно. Неустойките възлизат на…

— Упълномощен си да решаваш всички възникнали проблеми — затова ти плащам. Невъзможно ми е през следващите няколко дни да пътувам до Олимп. Ако „Танака“ продължават да протакат, заплаши ги, че ще се откажем от сделката. Ясно ли е?

— Да, сър. Ако имате възможност да ми съобщите приблизително кога ще разполагате с достатъчно време да посетите обекта, аз ще…

— Ще ти съобщя, когато се освободя. — Рурк прекъсна връзката, облегна се на стола и затвори очи.

Изведнъж Ив осъзна, че работата му изисква много усилия и нерви и че тя никога не се е съобразявала с напрегнатото му ежедневие.

И още (което й се стори по-важно), че съпругът й изглежда изморен.

Никога не го беше виждала в подобно състояние.

Гневът, който бе разпалвала досега, изведнъж угасна. Тя вече нямаше нужда от гняв, за да се противопостави на съпруга си. Все пак като влезе в кабинета, се намръщи.

Рурк мигновено усети присъствието й, отвори очи и промълви:

— Здравей, лейтенант.

— Здравей — студено отвърна тя. — Държа да изясним някои въпроси.

— Зная. Да отидем ли в твоя кабинет?

— Може да говорим и тук. Първо, въпреки моята некадърност, успях да сведа заподозрените в убийствата, които разследвам, до един човек. До довечера той ще бъде задържан и разпитан.

— Поздравявам те.

— Рано е за поздравления. Разпитът още не е арест. Същевременно чрез друг източник и спазвайки полицейската процедура, установих, че Рикер има пръст в убийствата. Възнамерявам да го обвиня в съучастие. Дано не разбере, че засега блъфирам. Най-важното е да го подложа на разпит. Както сигурно забелязваш, свърших всичко, без да действаш зад гърба ми и да планираш рисковани операции с моите шефове. Много добре знаеш, че тази операция не заплашва само живота ти. Ако се увенчае с успех, разговорът ти с Рикер ще послужи пред съда като улика, доказваща вината ти.

— Зная.

— Обещаха ти имунитет и няма да влезеш в затвора, но съдебното дело ще навреди на репутацията и на работата ти.

— Лейтенант, даваш ли си сметка, че съм изградил репутацията си благодарение на, меко казано, не съвсем законни сделки? — надменно попита Рурк.

— Може би, но сега си в съвсем различно положение.

— Наистина ли мислиш, че няма да се справя с тази неприятност?

— Не, Рурк. Мисля, че можеш и ще преодолееш всяко препятствие по пътя си. Мисля, че винаги постигаш онова, което си си наумил. Понякога дори се страхувам, струва ми се, че си надарен със свръхестествени сили. Но този път ме вбеси.

— Очаквах го.

— Разбира се, че си го очаквал. Защо не сподели идеята си първо с мен…

— Разполагаме с малко време, не бива да губим нито минута. В тази гнусна история съм замесен и аз, не се страхувай да приемеш истината… макар да не ти е приятна.

— Неприятна ми е, но поради други причини, за които не подозираш.

— Постъпих по най-разумния начин и скоро ще имаме резултат. Не съжалявам, че предприех решителни мерки.

— Колко сме самонадеяни! — язвително подхвърли тя. — Мога да те принудя да се извиниш, драги.

— Нима?

— Разбира се. Защото аз съм твоята слабост. Всички го знаят. — Ив пристъпи към него и го погледна в очите. — Ти също си моята слабост. Именно затова побеснях от гняв. Не искам онова чудовище да се доближава до теб, не желая заразата му да се прехвърли и на теб. Защо смяташ, че само ти имаш право да защитаваш човека, когото обичаш повече от всичко на света?

— Сгрешил съм. — Той въздъхна и машинално прокара пръсти през косата си. Не беше свикнал да прави подобни признания.

— Признавам, че бе засегнато и самочувствието ми — продължи тя. — Трудно ми беше да преглътна гордостта си, сигурно и с теб е същото. Вярно е, че те викам на помощ само когато съм в безизходно положение. Не обещавам да се променя, но признавам, че обвинението ти е основателно и донякъде се срамувам от себе си. Разбрах и още нещо — отдръпваш се от мен, изолираш ме от живота си само когато ръцете те сърбят да ме напляскаш.

— Сигурно често се отдръпвам — пошегува се Рурк, ала тя не се усмихна, а продължи да се взира в него.

— Не е вярно. — Заобиколи бюрото и нежно обхвана с длани лицето на Рурк. — Не го правиш, за което съм ти много благодарна.

— Ив… — Той вкопчи пръсти в раменете й.

— Не ме прекъсвай, не съм свършила. Планът ти е добър. Не е гениален, но може да се сработим. Ала на мен ми се иска да се свържеш с човека, с когото току-що разговаря, и да заминеш за онази далечна планета, където те чакат неотложни дела. Искам го с цялото си сърце, Рурк, защото никога не съм обичала и няма да обичам другиго, както обичам теб. Знам, че няма да ме послушаш. Ако в петък ти се случи нещо лошо…

— Не бой се, няма — прекъсна я Рурк.

— Ако ти се случи нещо лошо — повтори тя, — ще се постарая да превърна живота ти в ад.

— Съгласен съм — промълви той и се наведе да я целуне.

Ив се притисна към него.

— Да се махнем оттук поне за час — прошепна. — Само когато съм насаме с теб мога да бъда истинската Ив…

— Ще те отведа на най-прекрасното място.

 

 

Рурк знаеше, че съпругата му обожава океанските плажове — палещото слънце, безкрайната водна шир, нажежения пясък. Като типично градско чедо тя изпитваше страх и дори неприязън към горите и необятните полета и ливади.

Само на брега Ив се отпускаше напълно, макар да го правеше много рядко.

Рурк мислено благодари на съвременната техника, благодарение на която илюзията ставаше реалност в помещението за холограми.

Избра необитаем остров. Сърповидният плаж сякаш беше посипан със захар вместо с пясък, лекият ветрец полюшваше грамадните листа на палмите, а въздухът беше натежал от аромата на приказно красивите цветя.

— Прекрасно е! — Ив блажено въздъхна и усети как напрегнатите й мускули се отпускат. — Наистина е прекрасно. — Хрумна й да го попита дали е включил таймера, но се отказа — не й се искаше да нарушава магията на този миг.

Захвърли якето си, събу тежките обувки.

Водата бе кристалночиста, вълничките се плискаха в брега, а пяната бе като дантела, украсяваща ръба на широка пола.

Ив свали кобура с оръжието, после и панталона. Наклони глава и закачливо попита:

— Рурк, искаш ли да поплуваме?

— Разбира се. Но ще изчакам да се съблечеш. Действаш толкова… целенасочено.

Тя се засмя:

— Приятно прекарване. — Съблече ризата и тениската си и се гмурна във водата.

— Наистина ще бъде приятно — промълви Рурк и се съблече, без да откъсне поглед от нея — както обикновено Ив се беше отдалечила прекалено навътре в океана.

Тя плуваше като змиорка — бързо и безстрашно.

Известно време Рурк плуваше редом с нея, после се обърна по гръб и позволи на водата, на слънцето и на безметежното спокойствие да заличат умората му.

Ив доплува до него и подхвърли:

— Май се чувстваш по-добре.

— Много по-добре.

— Изглеждаше уморен — промълви тя и си помисли, че й се бе искало някак си да прогони умората му. — Никога не съм те виждала в подобно състояние.

— Наистина бях капнал от умора.

Ив шеговито подръпна кичур от косата му, която приличаше на черна коприна:

— Като си поотдъхнеш, ще си устроим състезание по плуване. Обзалагам се, че първа ще стигна до брега.

Рурк попита, без да отвори очи:

— Защо смяташ, че още съм уморен?

— Ами… носиш се по течението като изгнило парче дърво…

— Някои хора го правят за отмора. — Той ненадейно я привлече към себе си. — Но виждам, че ти имаш енергия в излишък.

— Хей! — изкиска се Ив, когато краката им се преплетоха. — Тук е много дълбоко.

— Тъкмо по мой вкус. — Рурк впи устни в нейните, притисна я още по-силно в прегръдките си, после се гмурнаха под водата.

Слънчевите лъчи танцуваха по повърхността на океана. За миг Ив си помисли колко примамливи са устните на Рурк, колко силно е мускулестото му тяло. Отпусна се и синята бездна сякаш ги пое в прегръдките си. Целувката им стана по-страстна. Като излязоха на повърхността, Ив жадно вдъхна ароматния въздух и допря страната си до страната на Рурк.

Вълните бяха като люлка, ритмичното поклащане действаше отморяващо. Нежните докосвания ги опияняваха, едва сега двамата осъзнаха колко са копнеели за нежност. Ив усети устните му върху рамото си, усмихна се и позволи на чувството да я понесе, както я носеха вълните на океана. Обърна се към Рурк, потърси устните му… главата й се замая от целувката.

Бавно заплуваха към брега, следвайки ритъма на вълните. Притискаха се един към друг и се разделяха само за миг, за да се докоснат.

Като стигнаха до плитчините, Ив стъпи на дъното, а Рурк нежно докосна лицето й и промълви:

— Обичам да наблюдавам изражението ти, когато те милвам, скъпа Ив.

Обхвана с длани малките й, стегнати гърди, които сякаш стоплиха шепите му. Капчиците вода по кожата й блестяха като мънички диаманти, които се превръщаха в сълзи и се стичаха в синята вода.

— Отдай ми се — прошепна Рурк, ръцете му се плъзнаха надолу, докоснаха бедрата й. — Бъди само моя. — И проникна в нея.

Тя блажено въздъхна, нададе стон. Удоволствието я заля като топла вълна. Слънцето я заслепи, виждаше единствено безкрайната океанска синева. Тялото й отмаля, чувстваше само неописуема наслада.

Краката й се подкосиха, в този миг ги заля вълна, която спря дъха им и ги отнесе по-близо до брега.

Рурк усети как Ив потръпва от екстаз, сякаш освобождаването бе дошло с приливната вълна. Водата ги засмука, сетне отново ги освободи. Ив се притискаше към него — себеотдаването й означаваше доверие и предизвикателство… онова, за което той копнееше. Излегнаха се на пясъка досами водата, той отново я целуна, нежно и търпеливо, макар че страстта му вече пулсираше като неспокойно сърце. Устните му докоснаха шията й, раменете й, гърдите й, а опитните му ръце я милваха и я възбуждаха.

Вълните ги заливаха и се оттегляха. Следвайки неумолимия ритъм на прибоя, Рурк облада любимата си. Преживяването беше като прекрасен сън. Видя как очите й се замъглиха, сетне тя отметна глава, отново изживявайки миг на върховно удоволствие.

Когато погледът й се избистри, тя нежно се усмихна и докосна страната му.

— Рурк! — Гласът й бе дрезгав, натежал от страстта, която отново бушуваше във вените й. — Отдай ми се. Бъди само мой.

Любовта му към Ив беше като приливна вълна, която отне дъха му, сърцето му, мислите му. Прикова поглед в лицето й и се отдаде на забравата.

 

 

След вълшебния час, прекаран на острова, Ив се чувстваше отпочинала и не изпитваше угризения, задето за малко е пренебрегнала работата си. Покани Рурк в нейния кабинет, за да му съобщи информацията, с която разполагаха до момента. Възнамеряваше да се запознае с охранителната система в „Чистилището“, защото в петъчната нощ й предстоеше да синхронизира действията на членовете на екипа. Фийни ще се погрижи за наблюдаващите камери, а тя ще бъде в контролното помещение и ще следи на мониторите всичко, което се случва в клуба.

Ще бъде подготвена дори за най-неочакваните ходове, които Рикер ще предприеме.

— Познавал е баща ми! — избърбори ни в клин, ни в ръкав и едва в този миг осъзна колко дълбоко кошмарната мисъл се е загнездила в съзнанието й.

Рурк, който тъкмо възнамеряваше да й обясни какво означават схемите на екрана, се обърна и я изгледа. Ив не бе споменала име, ала изражението й му подсказа кого има предвид.

— Сигурна ли си?

— През нощта… или по-скоро призори в съзнанието ми внезапно възкръсна сцена от миналото. Навярно споменът е бил предизвикан от сведенията, които проучвах.

— Седни и ми разкажи.

— Не ме сдържа на едно място…

— Добре… само ми разкажи какво си спомни.

— Бях в леглото в моята стая. Мисля, че невинаги съм имала собствена стая… — Тя затвори очи. — Всъщност съм сигурна. Но по онова време баща ми разполагаше с много пари… навярно с парите, получени от Рикер. Беше тъмно, вслушвах се в звуците, долитащи от съседната стая, и се молех той да продължи да се налива с алкохол. Чух, че разговаря с някого за уреждането на сделка. Не разбрах за какво говореха, но се поуспокоих. Знаех, че докато баща ми пие и разговаря, няма да дойде при мен. Събеседникът му бе Рикер. Чух да го нарича по име.

Не си беше представяла, че ще й бъде толкова трудно да разкаже за ужасното преживяване, което сякаш се бе случило не преди години, а преди часове.

— Рикер го заплаши с жестоко отмъщение, ако не достави стоката, където трябва. Мисля, че ставаше въпрос за наркотици. Познах гласа му… познах го едва когато си спомних за случилото се през онази нощ. Убедена съм, че не го бях чувала преди това.

— Видя ли го? Той видя ли те?

— Не, но знаеше за съществуването ми, защото баща ми се помъчи да изкрънка повече пари, за да „отгледа дъщеричката си“. Когато Рикер си отиде, баща ми дойде при мен. Беше побеснял от гняв, но почувствах, че е изплашен… изплашен до смърт. Заповяда ми да си стегна багажа, заяви, че потегляме на юг. Едва сега разбирам, че в него са били и наркотиците, които е трябвало да достави. Спомените ми са доста объркани, но съм сигурна, че това се е случило в Ню Йорк, а когато парите свършиха, вече живеехме в мизерен хотел в Далас. Гладувахме, а баща ми съвсем озверя, защото не можеше да си купува алкохол… Господи!

— Ив! — Рурк се спусна към нея и я прегърна. — Моля те, не се връщай в миналото! Остани при мен, забрави кошмара!

— Не се безпокой за мен. Но споменът ме изплаши…

— Бедничката ми Ив! — Той я притисна до гърдите си и осъзна какво е почувствала, когато след кошмарното връщане в миналото е трябвало да се яви в Кулата и да преживее още една неприятна изненада. — Успокой се, аз съм до теб. — Нежно я целуна по челото, а тя промълви:

— Все едно се намирам в омагьосан кръг. Рикер е познавал баща ми, познавал е и теб, а чрез вас и аз съм свързана с него… Не вярвах в случайните съвпадения, но животът ми доказа, че те съществуват.

— Няма да ти отмъстят чрез мен. — Рурк я погледна в очите. — Няма да им го позволя.

— Не от това се страхувам.

— Зная, но не бива да си затваряме очите пред фактите. Заедно ще разкъсаме омагьосания кръг. Вярвам, че всичко е писано, че ще можем да избягаме от съдбата си.

— Понякога говориш като суеверен ирландец. — Ив насила се усмихна и се отдръпна. — Възможно ли е Рикер да е разбрал чия дъщеря съм?

— Не зная.

— Ами ако е проследил баща ми и е открил коя съм? Възможно ли е да е изровил мръсотията от миналото?

— Ив, искаш от мен невъзможното…

— Отговори ми честно — прекъсна го тя. — Ако си на мястото на Рикер и искаш някаква информация, ще се добереш ли до нея?

Рурк знаеше, че тя не търси успокоение, а истината, ето защо отговори откровено:

— Да, ако имам достатъчно време. Не забравяй обаче, че аз разполагам с много повече данни за него.

— И все пак възможно ли е той да е открил коя съм, докато е преследвал баща ми, който го е измамил?

— Възможно е. Не мисля, че Рикер се е интересувал от съдбата на осемгодишното момиченце, поверено на грижите на социалните служби.

— Когато разговарях с него, ми даде да разбера, че познава миналото ми. Знаеше къде и в какво състояние са ме намерили.

— Разбира се — защото е проучвал биографията на лейтенант Ив Далас, не защото е следил житейския път на момиченцето, което са намерили на мръсната уличка в Далас.

— Да… може би имаш право… Всъщност няма значение. — Тя се приближи до бюрото си и взе изящната кутийка, която Рурк й беше подарил. — Накратко казано, ти би могъл да се добереш до сведения за миналото ми.

— Да, стига да пожелаеш.

— Не. — Ив остави кутийката обратно на бюрото. — Миналото не ме интересува. Не трябваше да допусна спомените да ме извадят от равновесие. Не подозирах, че могат да ми въздействат толкова силно. — Ив въздъхна, обърна се и този път широко се усмихна: — Слава богу, че гневът ми към теб ми попречи да мисля за възкръсналия кошмар. А сега на работа, нямаме време за губене. Ако искаш, ела с мен в управлението.

— Нали искаше да се запознаеш с разположението на охраняващите камери в „Чистилището“?

— Ще прегледам плана на клуба, когато отидем в управлението. Настоях да разговаряме тук, за да не ти вдигна скандал пред колегите.

— Странно. Аз също исках да те наругая насаме.

— Ето едно доказателство, че не сме наред.

— Напротив. — Рурк й протегна ръка. — Мисля, че сме родени един за друг.

 

 

Тъй като присъствието на повече от двама души в мъничката й канцелария бе невъзможно, Ив реши да проведе съвещанието в залата за конференции.

Когато хората от екипа й заеха местата си, тя побърза да започне:

— Известно ви е, че не разполагаме с много време. Паралелно с разследването на убийствата ще разследваме и дейността на Макс Рикер, който също е замесен. Подготвила съм за всекиго разпечатка с резултатите от лабораторните анализи, данните от проучванията и от извършената проверка на вероятността заподозреният да е убиецът, когото търсим. Не съм поискала заповед за арестуването му, но ще помоля да ми бъде издадена — като приложа и задължителната ДНК проба — ако той откаже да се яви, за да бъде разпитан. Двете с Пийбоди ще го арестуваме без излишен шум, когато приключим съвещанието.

— Процентът на вероятността е малък — измрънка Фийни и мрачно се загледа в разпечатката.

— Ще се повиши, когато въведем в компютъра допълнителните данни. Сигурна съм, че ДНК на заподозрения съвпада с ДНК на убиеца, чийто нокът намерихме при огледа на трупа на Бейлис. Сержант Клуни от дълги години работи в нюйоркската полиция и се ползва с отлична репутация. Предвид душевното му състояние и обстоятелствата, които са го подтикнали към престъпните деяния, предпочитам аз да го арестувам. Надявам се да го убедя да направи пълни самопризнания. Доктор Майра е на разположение, за да му окаже морална подкрепа и при необходимост да направи задължителните психологически тестове.

— Медиите ще ни разпънат на кръст — подхвърли Макнаб.

— Помислила съм и за това. Медиите ще научат само „редактираната“ версия. — Ив вече беше решила да се обади на Надин Фарст. — Ще им разкажем за ветерана от нюйоркската полиция, който е посветил живота си на защитата на законността. Гордеел се е с единствения си син, който е следвал неговия пример. За зла участ в участъка на честния и неподкупен младеж е имало няколко корумпирани ченгета — няма да уточняваме колко души са били — които го взели на прицел.

— Питам се дали ще го докажем… — обади се Фийни.

— Не са необходими доказателства — прекъсна го тя. — И без доказателства ще ни повярват. Безсъмнено Рикер е заповядал да убият младежа. Клуни също е знаел кой стои зад престъплението. Синът му е бил почтен, успял е да се издигне до детектив. Бил е неподкупен. От записките на Мартинес научих, че е участвал в подготовката на акцията за залавянето на Рикер. Бил е само бурмичка в сложната полицейска машина, но е бил съвестно ченге и син на многократно награждаван полицай. Помислете си какво означава това.

Тя приседна на ръба на дългата маса и продължи:

— Младежът е почтен, млад, умен и амбициозен. Операцията срещу Макс Рикер е като трамплин за издигането му и той смята да се възползва от „златната“ възможност. Започва да рови упорито като къртица. Шпионите на Рикер, които работят в същия полицейски участък, са разтревожени и бързат да докладват на „господаря“ си. Той решава да даде урок на всички, които си пъхат носа в делата му. Една вечер, както му е обичай, честният полицай се отбива в кварталния супермаркет и попада на въоръжени престъпници, които извършват обир. От полицейските рапорти става ясно, че този магазин не е бил обиран нито преди, нито след инцидента през онази нощ. По „случайно съвпадение“ въоръжените нападатели се оказват в супермаркета тъкмо по времето, когато младежът се отбива там след приключване на дежурството. Бандитите го застрелват. Собственикът незабавно се обажда в полицията, но патрулната кола пристига на местопрестъплението едва след десет минути… а линейката след още десет под предлог, че е имало някакъв технически проблем. Младежът умира от загуба на кръв. Пожертван е.

Тя замълча. Знаеше, че всеки от присъстващите ясно си представя ужасяващата гледка.

— В патрулната кола пристигат двама полицаи, чиито имена научих едва днес от Върнън. Подкупени са от Рикер и са оставили колегата си да умре. Посланието е било повече от ясно: „Същата участ ще постигне всеки, който измени на Макс Рикер“.

— Подкрепям теорията ти — обади се Фийни. — Но ако Клуни преследва предателите, защо не е отмъстил на ченгетата с патрулната кола?

— Разбира се, че им е отмъстил. Преди три месеца единият полицай е бил преместен във Филаделфия. След няколко дни се обесил в спалнята си. Предположили са, че се е самоубил, но съм сигурна, че колегите от Филаделфия ще подновят разследването на този случай. Върху леглото били разпръснати трийсет сребърни монети. Другият загинал нелепо — подхлъзнал се и се удавил във ваната, докато бил на почивка във Флорида. На дъното на ваната намерили трийсет монети.

— Отстранявал ги е планово и методично! — възкликна Пийбоди. — Действал е като безчувствен робот.

— Грешката, която е допуснал по отношение на Коли, го е извадила от равновесие. Харесвал е Тадж, познавал е съпругата му. Нещо повече, синът му и Коли са били приятели; когато Рикер чрез „Вътрешно разследване“ е разпространил слуховете, че Тадж е подкупен, Клуни сякаш за втори път е загубил сина си. Извършил е убийството прекалено жестоко, вече не е владеел нервите си. Окървавената полицейска значка символизира възмездието, което той раздава в името на мъртвия си син. Бил е сломен, когато е разбрал, че е убил невинен човек и неподкупен полицай. Тъкмо такава е била целта на Рикер. Доволно е потривал ръце и е гледал как ченгетата взаимно се избиват.

— Вече не постъпва толкова хитро — намеси се Рурк и всички погледнаха към него. — Не може да проумее мотивите на човек като Клуни, защото никога не е обичал и мразил като него. Но късметът е бил на негова страна — подредил е фигурите на дъската и късметът… ако щете любовта, ги е свързала.

— Може би… но дори подреждането на фигурите, както ти се изрази, е достатъчно да го вкараме в затвора. Ето защо предприемаме паралелно разследване на Макс Рикер. Рурк временно е назначен за сътрудник. — Тя с усмивка се обърна към сътрудничката си: — Пийбоди, знаеш ли жаргонната дума за цивилен сътрудник?

Сътрудничката й се изчерви и избърбори:

— Да, лейтенант. — Ив вдигна вежда, а Пийбоди взе да се върти на стола, сякаш внезапно се беше нагорещил. — Ами… жаргонната дума е язовец, лейтенант.

Фийни изсумтя, а Рурк усмихнато отбеляза:

— Доколкото знам, язовците умеят да ловят плъхове.

— Браво! — Фийни се наведе и ентусиазирано го тупна по рамото. — Как ти дойде на ума?

— Дано да се справиш, защото плъхът е много едър и с остри зъби — намеси се Ив. Пъхна ръце в джобовете си и разясни плана на хората си.

Рурк я наблюдаваше под око и си мислеше: „Няма съмнение кой ръководи операцията, кой е шефът“. Ив не пропускаше и най-малката подробност. Кръстосваше залата и размишляваше на глас, говореше отривисто.

Хрумна му, че в предишния си живот тя е носила генералски еполети… или рицарски доспехи. Най-вълнуващото бе, че преди малко тази жена се бе разтапяла в прегръдките му. Това бе чудото, което ги свързваше.

— Рурк!

— Да, лейтенант. — Той я погледна така, че сърцето й запрепуска в гърдите й. Ив бързо се овладя и строго го изгледа:

— С Фийни и Макнаб ще обсъдите мерките за сигурност. Не бива да има издънки! Никакви!

— Бъди спокойна, няма да има.

— Разчитам на вас. Мартинес ще участва при ареста и ще получи награда. Напълно заслужено. Имате ли въпроси? — Почака и тъй като всички мълчаха, нареди на сътрудничката си: — Пийбоди, идваш с мен.

Преди да излезе, се обърна и видя, че Рурк я наблюдава. Страстните му устни бяха извити в едва доловима усмивка, а невероятните му сини очи проблясваха закачливо.

— Господи, колко е красив — прошепна и стреснато се огледа, като разбра, че е изказала мислите си на глас.

— Извинете, лейтенант, не чух какво казахте.

— Нищо! — тросна се Ив и побърза да излезе. — Нищо! Погрижи ли се колата ми да бъде поправена или заменена с друга?

— Лейтенант, смайвате ме! Не знаех, че вярвате в приказките с щастлив край.

— Да му се не види! Да остана без превозно средство, тъкмо когато най-много ми трябва! Ще откраднем кола. — Внезапно тя засия: — Хрумна ми гениална идея — ще вземем някой от автомобилите на Рурк.

— Може ли да бъде двуместното торпедо?

— Къде ще седне арестуваният? Не, ще използваме елегантна, но голяма кола. Знам кода на автомобила, който ни трябва. Рурк ще се облещи, като види, че го няма. Мисля, че…

Тя говореше толкова разпалено, че едва не се блъсна в Уебстър, който препречи пътя й.

— Лейтенант, ще ми отделиш ли малко време?

— Времето ми е скъпо, кажи какво искаш, без да увърташ. — Ив продължи да върви по коридора, а Уебстър я последва.

— Отиваш да арестуваш Клуни, нали?

— Мамка му! — изруга тя и се огледа да провери дали някой не го е чул. — Откъде ти хрумна?

— Да речем, че още имам приятели, които да ме осведомяват. — Изражението му беше сурово, непреклонно. — Оставила си след себе си диря от хлебни трохи, като децата в онази стара приказка. Аз само проследих дирята.

— Отворил си файловете ми! Как смееш да си пъхаш носа, където не ти е работа?

— Успокой се, Далас. — Той сложи ръка на рамото й, ала Ив гневно се дръпна. — Това разследване е и моя работа. Наскоро признах, че съм изпълнявал заповеди, а сега осъзнавам, че може би несъзнателно съм предизвикал трагичните събития. Аз бях натоварен с „проверката“ на сина на Клуни. Чувствам се отговорен. Позволи ми да те придружа. Искам да присъствам, когато го арестуваш.

Тя наклони глава и подозрително го изгледа:

— В отдела за „Вътрешно разследване“ работи информатор на Рикер. Какво ми гарантира, че не си ти?

Той отпусна ръка и промълви:

— Нямам доказателства. Няма да ти се натрапвам. — Отстъпи и понечи да се отдалечи.

— Почакай. — Тя направи знак на Пийбоди да се отдръпнат встрани: — Ще ми се разсърдиш ли, ако те помоля да се върнеш при другите и да довършиш рапортите?

Сътрудничката й погледна Уебстър, който мрачно се взираше пред себе си, и отвърна:

— Не, лейтенант.

— Благодаря ти. Подготви помещението за разпити, блокирай наблюдаващата камера. Не искам никой да слухти и да ме наблюдава, докато разговарям с Клуни. Не бива да го подлагаме на ненужно унижение.

— Ще се погрижа нарежданията ви да бъдат изпълнени. Дано всичко мине благополучно.

— Надявам се. — Ив се върна при Уебстър и промърмори: — Да вървим.

Той примигна и за секунда затвори очи.

— Благодаря — прошепна.

— Недей да ми благодариш. Взимам те със себе си, за да си придам повече тежест.