Джон Кийтс
За морето

С предвечен шепот идва и се мята

по пусти брегове — поглъща, смила

безчетни пещери, дорде е в сила

магията подлунна на Хеката.

А друг път дълги дни мълчи в прехлас

и раковините стоят, където

развързаният вятър на Небето

отдавна ги е разпилявал с бяс.

Ако е мрачен, морен твоят взор —

насищай го с просторна морска хубост

        ако слухът ти е препълнен с песен

или е приглушен от глъч и грубост —

        край стара пещера седни унесен,

дорде се стреснеш: нимфи пеят в хор.