Жерар дьо Нервал
El Desdichado

Самотник мрачен съм, вдовец неутешен,

нов аквитански принц без кула, без васали,

звездата ми умря, зовът ми е смразен

от черните слънца на вечните печали.

 

О, утешителко, в нощта на гроба глух

италианското море сега върни ми

и цветето — балсам за моя скръбен дух,

и роза със лоза — приятелки любими.

 

Какво съм? Феб? Амур? Ще помня, че съм бил

дарен с целувка от кралицата смирена;

мечтах, сред пещера, където пя сирена…

 

И минах Ахерон двукратно победил:

накарал да звучи с Орфеевата лира

и на светица стон, и феин вик в зефира.