Катрин О’Нийл
Принцесата на крадците (43)

45

Подносът с храната бе сложен близо до нея, на нощното шкафче, но тя не можеше да го достигне. Като взе бутилката с виното, той отпи няколко глътки. Сетне го приближи към устните й и й помогна да пие.

— По-добре ли си? — попита Мейс.

Саранда кимна. Очакването й се усещаше във всеки нерв, всяка клетка на тялото й. По време на продължителното чакане нейното въображение бе започнало да рисува всякакви отчаяни видения за собствената й съдба в ръцете на Мейс. Сетивата й бяха странно опънати. Тя усещаше колко хладно и утоляващо жаждата е виното, как се стича надолу в стомаха й, как я стопля и успокоява.

Мейс хвана в ръка едно крайче на блузата й.

— Привързана ли си към това? — попита той.

Думите му я развеселиха и поуспокоиха лудото биене на сърцето й.

— Не си? — отговори той вместо нея. Като се пресегна за ножа, той разряза блузата. Хвърли я настрани и се приближи към полата.

— Вярвам, че и към това не си привързана.

— Имам чувството, че не ми остава много да живея.

Мейс й смигна.

— Продължавай в този дух, скъпа.

Саранда потрепери цялата, когато Мейс сряза полага й, после долните й гащи, докато не остана само по корсет и чорапи. Той отряза ленти от корсета и го откъсна от тялото й, после огледа с присвити очи чорапите и реши да ги остави.

Когато свърши, тя лежеше пред него, вързана и уязвима, облечена само с копринените си чорапи, с горящ син огън в очите.

Мейс се наведе и целуна стъпалото й през фината коприна. По краката й полазиха тръпки, когато започна да я целува нагоре към прасеца, като устните му следваха ръцете му. После зацелува и другия й крак, като леко хапеше пръстите й, прокарваше език по чувствителната извивка на стъпалото, движейки се бавно и сладостно нагоре към прасеца й и към коляното. Тя въздъхна.

Мейс стана и съблече ризата си. На слабата светлина гърдите му изглеждаха огромни, издути от мускули и леко окосмени в черно. Той имаше красиво и силно тяло. Тяло, което нямаше да приеме отказ.

С голи гърди той се наведе между краката й. Ниско приведен, продължи оттам, където бе спрял, като зацелува гънките на коленете й. Саранда започна да стене.

Устните му се плъзнаха нагоре, играейки си с нежната кожа от вътрешната част на бедрата й. Сега Саранда стенеше на глас и движеше бедрата си, като се опитваше да срещне езика му. Всеки път, когато тя се приближаваше, Мейс се отдръпваше. Тъй като беше вързана, й бе невъзможно да го насочи към мястото, където го желаеше.

— Ти не контролираш нещата, нали помниш?

— Как мога да го забравя?

Той отново сведе устни към бедрото й и тя затвори очи.

— Не, гледай ме — каза Мейс, повдигайки глава. — Гледай какво правя. Знай, че го правя аз.

Саранда се опита. Но когато сведе глава над бледата й кожа, я нападна споменът за една друга черна глава. Тя видя Ланс, почервенял като дявол край огъня, да се надвесва над нея с налудничава усмивка. Без никаква разумна причина, Саранда се отдръпна назад към таблата.

Мейс вдигна бавно глава. Саранда видя обидата в погледа му. Тя трепереше, а плътта й го отблъскваше дори когато копнееше за неговото докосване.

— Мейс — прошепна тя. — Уплашена съм. Мисля, че не мога да го направя.

Мейс се надигна и легна върху нея. Тежестта му напрегна възлите върху китките й. Той го усети и се облегна на лакти, сетне взе лицето й в ръце.

— Можеш.

— Не мога. Всичко е свързано с изнасилването, с огъня, с моите родители, с бебето. С разтърсващата вина, която чувствам в себе си.

— Точно затова трябва да го забравиш. Съсредоточи се върху мен. Върху това, което правя. Престани да мислиш. Само усещай.

— Не мога. Тъкмо тези усещания ме карат да се чувствам така.

— Казвам ти, че можеш. Знаеш ли защо?

Саранда поклати нещастно глава.

— Защото те обичам, принцесо. Защото не съм просто някой друг мъж, който желае тялото ти за свое собствено удоволствие. Защото аз желая душата ти. Искам да те докосна отвътре и да те излекувам. Да отнема болката ти, за да можеш отново да заживееш без страх. Без необходимостта от маска, зад която да се криеш. Да се криеш зад една маска, а после — зад друга. Животът ни е една поредица от смъкване на маски, след което отдолу намираме поредната.

Мейс замълча, сериозен.

— Нека поне тази нощ, поне веднъж, да видим какво има под последната маска. Нека да покопаем като търсачи на съкровище, докато открием нещо, което е истинско.

— Дори това, което е истинско, да е грозно?

— Послушай ме. Нищо, което правиш, казваш или разказваш, не може да ми се стори грозно. Знаеш ли какво означава това?

— Не — прошепна Саранда. — Никой никога не ме е обичал заради самата мен. Никой никога не е бил загрижен за мен.

— Това е в миналото. Защото пред себе си виждаш мъж, който го е грижа за теб. Толкова го е грижа, че всъщност би отишъл до ада и обратно, ако това е необходимо, за да те спаси. Не искам от теб да се преструваш. Ако не можеш да почувстваш страст към мен, кажи ми. Ако трябва да ме проклинаш, то тогава, за Бога, проклинай ме. Каквото и да чувстваш, нека го видя. Искам да разбера какво мислиш. Дай ми възможност да достигна до него. Някак си, заедно, ще го направим. Колкото и да е болезнено, ще го преодолеем двамата.

— Това ли означава да те обича някой? Че трябва да се разголиш напълно, за да може да те разгледа?

— Не, принцесо. Това означава, че си в безопасност. Това означава, че никой и нищо не могат да ме откъснат от теб.

Думите минаха като ехо през нея, като мелодия някъде в душата й.

— Нито дори и Ланс?

— Нито дори Ланс. Нямам власт да променя миналото. Но ако не друго, то поне мога да те спася от онова, което ти е сторил брат ми.

— Молиш ме да ти вярвам ли? — попита тихо тя.

Той задържа погледа й напълно сериозно.

— Точно това правя.

Тя го загледа изпитателно. Търсеше в чертите му всичките личности, в които се бе превъплъщавал. Арчър. Томи Уорд. Най-големият любовник в цяла Европа. Не можа да открие нито следа от тях в тези черни, неуловими очи. Виждаше само една откровеност, която заплашваше да разбие сърцето й.

Той бе най-добрият сред най-добрите. Толкова добър измамник, че беше измамил дори и нея. И я молеше да му повярва с раненото си сърце.

Саранда пое дълбоко дъх.

— Ти не знаеш какво ми е. Не познаваш дълбочината на отчаянието ми.

— Така ли?

Жената, която бе обичал, е била убита заради него. Тя и нероденото им дете.

— Може би знаеш — отстъпи тя. — Просто се страхувам да не те отблъсна.

— Вярата не означава нищо, когато нещата са лесни и предвидими, любима. Да вярваш означава да потиснеш мъченията на съзнанието си, да престанеш да се чудиш какви ще бъдат последствията. С цялото си сърце ти казвам, че можеш да ми вярваш. При дадените обстоятелства, ако избереш другото, ще те разбера.

Мейс се разтваряше за повече болка, отколкото би могъл да понесе който и да е човек, за да я освободи от демоните, които я преследваха откакто се помнеше. Той искаше да рискува всичко заради нейното добро. Нейното щастие. Нейното доверие.

— При дадените обстоятелства, как бих могла да не ти повярвам?

Саранда видя облекчението в очите на Мейс. Той отпусна глава и сведе устни към челото й. Там остана дълго, като вдъхваше сладостта на думите й.

— Значи вече сме спечелили — каза той.

Тъй като ръцете й бяха вързани, тя го побутна с глава, за да я погледне.

— Целуни ме тогава, Мейс. Ти ми помогна да намеря смелост, за да посрещна това, което трябва.

Той не просто я целуваше, той направи много повече. С безкрайно търпение й показа всичко, което може да бъде любовта. Галеше я с нежни и успокояващи ръце. Смучеше я с устни, които възпламениха тялото й и се отдръпваше, когато тя започнеше да се страхува. След като бе получил разрешение, той взе нещата в свои ръце и я заведе до ръба на страстта и отвъд него.

Не беше лесно. Но двамата и не хранеха илюзии, че ще бъде. В някои моменти спомените бяха толкова ярки, че Саранда усещаше как ги преживява отново. Тя викаше срещу Мейс, бореше се да освободи ръцете си, за да го удря в гърдите и да прогони демона на желанието му. Но той слагаше пръсти на устните й, за да замълчи и я караше да отваря очи. Уверил се че тя гледа, Мейс се мушна между краката й и започна да я гали толкова изтънчено и ловко, че Саранда нямаше как да не отвърне. Дори когато и притъмня пред очите и едва не загуби контрол, той я накара да гледа, да задържи поглед върху лицето му. Сетне, точно когато започваше да чувства приятната тръпка на освобождаването, той спираше, слагаше голямата си длан между гърдите й и казваше:

— Пренеси енергията тук, точно в сърцето си.

Първоначално Саранда помисли, че трябва да си е изгубил ума.

Но той й обясни, че като позволи на сексуалната енергия да се издигне към гърдите неизразходвана, може да разтвори сърцето си и да разшири способността си да прощава и да обича. Най-великият любовник в Европа, мислеше си тя. Сигурно знае какво прави.

След няколко опита Саранда наистина успя да почувства как енергията се вдига. Неудовлетворена, тъй като се нуждаеше от освобождаване, тя въпреки всичко принуждаваше енергията да се вдигне от слабините нагоре и усети как се настанява в сърцето й. С ръка върху гърдите й, помагайки й с думи, Мейс я пренасяше от водовъртежа на усещанията, който тя се надяваше най-накрая да забрави. Но той не търсеше забрава. Той търсеше нови чувства помежду им.

И тогава, доволен, че тя му помага, Мейс я целуваше и започваше отново. Среднощната луна вече блестеше на небето, а той все още я учеше с безкрайно търпение да приема неговите ласки.

Саранда преживя още един пристъп на паника, когато той най-накрая влезе в нея. До този момент се бе изпразнила безброй пъти благодарение на ръцете му, устните му и от триенето в нея, докато се приготвяше за проникването. Но той все още не бе задоволил своето желание и не бе проникнал в нея.

Най-накрая го направи, като вдигна високо бедрата й, а преди да проникне, я раздразни с пулсиращата глава на пениса си. Но да бъде с лице към него се оказа повече, отколкото Саранда можеше да понесе. Започна да се бори с ужасните върви, които я държаха безпомощна под него. Тя извика, сякаш агонизираше от болка. Като се повдигна, Мейс улови лицето й. Тя извърна глава, но той отново я обърна към себе, навярно за стотен път.

— Гледай ме, принцесо.

Тя поклати глава.

— Гледай ме — нареди той грубо.

Когато властният жест на силната му ръка потвърди думите му, Саранда най-накрая отвори очи и потърси лицето му.

— Ето така — каза той, като отново започна да прониква в нея. — Просто гледай, чувствай. Изпитвала ли си същото с някой друг?

— С никого — отвърна задъхана тя, тръскайки глава. — С никого не ми е било толкова хубаво.

— Това е, скъпа. Просто се отдай на усещането да съм вътре в теб. Погледни ме в очите. Какво виждаш?

— Аз…

Мейс бе променил позата. Той така майсторски се движеше в нея, че тя не можеше да намери думи. Усещаше как приближава следващият оргазъм.

— Виждаш ли някаква злоба в мен?

Тя поклати глава.

— Изглеждам ли ти така, сякаш искам да те нараня? Кажи ми.

— Изглеждаш ми така, сякаш ме обичаш.

— Така е, любима. Продължавай да гледаш. Продължавай да запомняш, че така изглежда любовта.

С учестяването на ритъма, той потърси гърдите й и ги погали. Тя остана без дъх и отново всичко се завъртя пред очите й.

— Не откъсвай погледа си от мен — заповяда той. — Продължавай да ме гледаш в очите.

Саранда трябваше да се бори, за да задържи очите си отворени. Мейс пъхна палеца си в устата й. Тя го засмука в ритъма на нарастващото удоволствие. На прага на оргазма той спря и тя усети как приятните вълни се задвижиха бавно нагоре по гръбначния й стълб до самото й сърце. В същото време видя в погледа на Мейс одобрението, светлината, любовта. И започна да разбира най-сетне какво е означавала тази изтощителна нощ.

— Мейс — прошепна тя, когато отново се опомни, че е на леглото, където ръцете я боляха нетърпимо, а сънят тегнеше над клепачите й.

Той се наведе и я прегърна нежно.

— Какво има, любима?

— Не мога повече. Толкова съм уморена. Заспивам.

Мейс беше все още вътре в нея, твърд като кристал в някоя дълбока, тъмна пещера.

— Почти свършихме, скъпа. Само още малко.

— Какво е това — извика тя, раздразнена и изтощена, на ръба наплача. — Какво искаш от мен?

— Ще разбереш — обеща й той. И започна наново.

Следващият път беше по-лесно. И следващият. От изтощението съзнанието й започна да се отпуска. Прекалено уморена за да мисли, тя най-сетне се отдаде на чувствата си. На усещането за неговия горещ език между гърдите си. На усещането за пръстите му, заровени в меките косми между бедрата й. На празното, болезнено желание, когато той се отдръпваше и вече не я изпълваше с неподражаемото пулсиране вътре в нея.

И тогава то се случи. Чудото, което чакаше Мейс. Саранда вече не искаше свободата си, за да забие гневно нокти в гърба му или да го бие, когато я обземаше паника. Внезапно, само за миг, тя бе обхваната от радост, толкова неизмерима, че сякаш изпълваше сърцето й и се излъчваше от всяка нейна пора. Поразителното бе, че тя чувстваше сърцето си като една огромна щастлива орбита, пулсираща с любов и съчувствие. Като че ли бе обзета от невероятен прилив на толкова нежна и всепоглъщаща любов, че обгръщаше цялата земя. За първи път тя усети какво е да прощаваш.

Мейс я хапеше нежно по врата, когато тя най-сетне успя да проговори.

— Мейс.

Той спря и зачака.

— Отвържи ме.

— Вече говорихме за това.

— Отвържи ме, Мейс. Искам да те докосвам. Не ми е достатъчно само ти да го правиш. Искам и аз да ти дам нещо.

Мейс я погледна подозрително. Като се повдигна на колене, той коленичи пред нея и насочи пениса си към устата й.

— Още не е дошло времето.

Езикът й беше толкова жаден да го вкуси, че веднага се показа и започна да го лиже ентусиазирано. Тя го пое целия в устата си и макар да бе твърде голям, устата й сякаш се разтегна по собствена воля, толкова ненаситна бе да го вкуси. Тя го засмука силно и задърпа въжетата си, тъй като я сърбяха пръстите да го докосне.

За миг Мейс спря да диша. Застена тихо със затворени очи, сякаш удоволствието бе толкова голямо, че не можеше да намери думи, за да го изрази. Сетне, като заклати глава, сякаш се мъчеше да издържи, той насила се откъсна от нея.

— Не е честно. Предупредих те. Не ти ще контролираш.

Саранда не можеше да го обвинява за подозренията. Преди часове — или бяха минали дни? — беше загубила всякаква представа за времето — беше използвала устата си, за да го командва, вместо да бъде обратното. Но сега това бе преодоляно и като че ли някаква божествена намеса я бе пренесла към копнежа единствено да дава удоволствие в замяна на подаръка, който бе получила през дългите часове на нощта.

— Погледни ме в очите — каза му тя.

Той го направи някак весело.

— Какво виждаш?

Мейс се намръщи.

— Нещо се е променило, нали?

Мейс продължаваше да се мръщи, сякаш се бореше да отрече.

— По-точно, нещо липсва.

— Да… така е…

— Какво виждаш?

Той обаче все още не можеше да го определи.

— Аз ще ти кажа. Виждаш една жена, която те обича отвъд времето и пространството. Жена, която ти е толкова благодарна, че иска да дава така, както е получавала. Жена, в чиито очи някога се четеше болка от спомена, но която сега вижда единствено мъжа, когото обича.

Той се взря в лицето й и Саранда забеляза някакво колебание, сякаш толкова силно желаеше да й повярва, че се боеше.

— Отвържи ме, Мейс. Нека ти покажа какво направи за мен. Нека сега аз да те любя.

Предпазливо, очаквайки да се разбунтува всеки миг, той освободи крайниците й. Веднага щом се оказа на свобода, тя се обърна към него. В очите му виждаше, че очаква нейния подарък.

Саранда се притисна към него, обви шията му с ръце и толкова силно го зацелува, че той падна назад на леглото. Като го целуваше все по-дълбоко, тя се премести върху него, триейки слабините си о силните му крака, прокарвайки ръце по гърдите му, раменете, навсякъде, където можеше.

Саранда откри пениса му, притиснат между двете им тела. Той веднага се съживи от докосването на пръстите й и изпълни ръцете й. Като се наведе, тя го пое лакомо в уста, като прокарваше и двете си ръце по тялото на Мейс, разтваряше краката му и го галеше там.

Желанието да го възнагради измести изтощението. В този миг тя се чувстваше способна на всичко. Можеше дори да полети с него във въздуха. Щом бе в безопасност в обятията на Мейс.

— О, колко исках да те докосвам — рече задъхано тя. — Дори не подозираш какво ми беше — да те виждам толкова близо и да не мога да прокарам ръце по тялото ти. Мили Боже, как обичам тялото ти!

Очите на Мейс се отвориха широко от изненада.

— Така, мили. Дръж очите си отворени. Искам да те гледам в очите, докато свършваш. — Като се премести, Саранда се настани върху него и сантиметър по сантиметър се спусна надолу, докато той я изпълни докрай, дотолкова, че се боеше да не се разцепи на две. С вперен в него поглед тя започна да се движи, като го стискаше здраво с мускули, които трябваше да са уморени, но бяха много стегнати. И Саранда виждаше как очите му притъмняват точно както и нейните трябва да бяха притъмнявали, когато той я наблюдаваше.

Тя се наведе и облиза зърната му. Чу го как стене. Толкова дълго се бе отказвал от собственото си удоволствие, че сега бе готов да експлодира. Саранда ускори ритъма, а той я хвана за бутовете и ги стисна, докато тя се движеше.

Тя искаше да му дари удоволствие. Но докато се движеше и го гледаше с любов в очите, усети как се разтапя, как се превръща в пара и влиза в него. Нейният оргазъм бе толкова неочакван и мощен, че надскочи телесното удоволствие. Той беше триумф на духа, при който две души се срещат, и, освободени от телесния си затвор, най-сетне засилват.

— О, Мейс — каза тя, сякаш хипнотизирана, загледана в очите му. — Мейс… Мейс… благодаря ти. Благодаря ти, че ме спаси.

Двамата бяха толкова разтърсени, че останаха да лежат, впити в обятията си, неспособни да говорят. Той я бе прегърнал силно и чувстваше как сърцето й се разтваря и разширява, как започва да обича.

Саранда сгуши глава в извивката на ръката му и заспа спокоен сън. И знаеше, дълбоко в сърцето си, в новооткритата чистота на душата си, че повече нищо няма да е в състояние да я нарани.