Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Seduced, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 166 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?
Сканиране
Lindsey (2009)
Допълнителна корекция
hrUssI (2012)

Издание:

Виржиния Хенли. Прелъстен

Редактор: Лилия Атанасова

ИК „Бард“, 1997

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция от hrUssI

Глава тридесет и пета

Антония обви ръце около здравия му врат, прокара пръсти в дългата му коса и потрепери. Облегна глава на широкото му рамо, заслушана в дълбоките, силни удари на сърцето му, докато я носеше към стълбището. Лененият плат на ризата му дразнеше нежната й буза. Затвори очи, замаяна от миризмата му.

Адам заизкачва стълбите, ръцете му я стиснаха по-здраво. Носеше я с такава лекота; радваше се на голямата му сексуална енергия, която след малко щеше да се излее върху нея.

Изведнъж я обзеха тревоги и свян. Ами ако не беше подходяща жена за Савидж? Погледна крадешком към лицето му точно когато влязоха в спалнята. Сините му очи я гледаха напрегнато, в тях видя едновременно огън и лед. Устните му бяха здраво стиснати и изглеждаха жестоки. Дъхът на Тони секна. Никога досега не го бе виждала с такова изражение. Приличаше на сатир; не, по-скоро олицетворяваше жестокостта на див звяр, примитивен, необуздан. Приличаше на леопард.

Топлината, която се излъчваше от тялото му, я пареше. Мъжествеността му я бе обсебила. Ума си ли бе изгубила, че му позволяваше да я отнесе в леглото си? Той бе толкова мургав, плашещо мургав. Беше прекалено едър, прекалено стар за нея! Беше опитен, развратник, неморален, добре обучен в изкуството на прелъстяването, корупцията и греха.

Докато носеше плячката си към леглото, Адам Савидж изпитваше силно желание. Кръвта сякаш започна да тече по-бавно във вените му; усещаше пулсиране в гърдите, в слабините, дори в стъпалата си. Членът му бе така втвърден, че му бе трудно да изкачва стълбите.

Черните й коси се бяха разпилели като водопад върху ръката му. Зелените й очи бяха широки, бездънни езера. Щеше да ги наблюдава как потъмняват от желание, как се замъгляват от страст, как горят от сладострастие, разпалено от него самия, а след това просветляват и добиват замечтан вид от приятна отмала.

Уханието й бе опияняваща смес от аромат на виолетки и на жена. Искаше му се да я вкуси, но си нямаше доверие.

Антония се бе вкопчила в него така, сякаш желанието й бе не по-малко от неговото, и това го пришпорваше още повече. Когато я постави върху широкото легло, забеляза ужасения й вид и си даде сметка, че тя се страхува. Гърдите му се свиха от нежност. Седна до нея и се взря в лицето й; тя лежеше съвсем неподвижно. Взе дланта й в своята.

— Скъпа моя, от акта ли се страхуваш или от мен?

— Не… не знам — отвърна му едва чуто.

— По малко и от двете, предполагам — промърмори Адам.

— Ти… изведнъж ми се стори опасен.

Леопардът повдигна рамене.

— Нямаше да си играеш с огъня, ако не искаше да се изгориш.

Антония не бе забравила какво й бе казал той във Венеция: че няма да разкъса химена й, тъй като времето е недостатъчно. Тази вечер обаче времето не беше проблем.

— Адам, последния път, когато бяхме заедно, беше най-прекрасната нощ в живота ми. Можеш ли да направиш това отново?

— Мога да опитам — прошепна той и докосна бузата й. — Миналия път ти отказах, а на теб ти се искаше и ти се струваше, че ще умреш, ако не го направя. Сега пък знаеш, че ще стигнем до края, и вече не си толкова сигурна, дали го искаш.

Ъгълчетата на устата й се извиха нагоре, а по тялото й премина приятна тръпка. Начинът, по който я гледаше, сякаш се готвеше да я погълне, я караше да се чувства по-красива и желана от другите жени.

Младият мъж съзнаваше, че ще трябва да поукроти бушуващия в него огън, докато успее да разпали нейния до такава степен, че да изгори и последните й тревоги и страхове. Подпря се на ръце и се надвеси така, че устните им да се докоснат.

— Доколкото си спомням, ти забраних да носиш повече тези мъжки дрехи. Ти обаче умишлено гордо показваш красивите си крака, за да предизвикаш както гнева, така и страстта ми.

Докосна отново устните й.

— Успях ли? — попита едва чуто тя.

— Възбуден съм — отговори дрезгаво Савидж, като този път прокара езика си по устните й. — Ще ти сваля гащичките, но още не знам дали за да нацелувам или да понаплескам задничето ти.

Сърцето на Антония трепна при тези думи; дори само близостта му бе достатъчна да я развълнува. Отвори уста, за да отвърне на закачката му и той се възползва от това. Дълбоката целувка все едно, че я дамгоса като негова. Подейства й толкова възбуждащо, че й се прииска да му бъде робиня и да изпълнява всичките му прищевки, колкото и покварени да са те.

Адам се изправи, без да отделя очи от лицето й. Тя проследи ръцете му, когато той свали ленената риза и бричовете си. Зелените й очи се разшириха от удоволствие при вида на великолепната му голота. Той със сигурност бе най-възхитителният мъж, който природата бе създала.

Взираше се с благоговение в този прекрасен представител на мъжкия род. Копнееше да се озове гола до него, да притисне тялото си в неговото, мечтаеше устните им да се слеят.

Младият мъж свали обувките й с високи токчета и затаи дъх в очакване, докато смъкваше момчешките панталони от дългите й стройни крака. Отдолу тя не носеше нищо и той бе възнаграден да зърне розовата кожа под черните къдрици между бедрата й. Докато махаше корсажа, погледът му все така не се отделяше от лицето й. Мазолестите му палци обаче започнаха да правят въртеливи движения около нежните връхчета на гърдите й заради удоволствието да ги почувства как настръхват. Очите им потъмняха от желание.

— Очите ти са сини като Бискайския залив — промълви Антония.

Винаги щеше да му казва тези думи. Те щяха да го подканят да я люби. Лек трепет премина през гърдите, корема и бедрата й.

Той се отпусна върху нея и тя изохка. Завря лице във вдлъбнатината до гърлото му, като вдъхваше, вкусваше и целуваше кожата, която помнеше много добре и за която копнееше непрекъснато след Венеция.

Савидж прокара пръсти през косите й, след това обхвана лицето й в дланите си и го повдигна. Целуна я нежно, бавно и между целувките шепнеше любовни слова.

Ръцете й галеха раменете му. Чувстваше възбудения му член да се притиска, твърд като мрамор, в мекия й корем. Протегна длан да го погали и се изненада от размерите му. Отдръпна се леко, за да го види.

Не можеше да повярва, че нещо толкова дълго и дебело може да се помести в тялото й. Припомни си как не бе устояла на изкушението да поеме гладката главичка в устата си. Бе искала да го почувства в себе си и устните й без усилия се справиха с големите му размери. Понечи да се приближи до него и сега; имаше нужда да го вкуси, да го усети как потръпва под езика й. Леопардът обаче я притегли обратно към лицето си.

— Не, скъпа, не тази нощ.

Горещата му уста проправи огнена пътечка надолу по шията й. Мазолестите му длани претеглиха гърдите й и ги повдигаха към устните му, така че всяка една да получи дължимото. Първо целуна гордото връхче, после го облиза, пробяга с език няколко пъти около него и накрая го засмука, сякаш искаше да откъсне сочна череша от дръжката й. С мъка се удържа да не я захапе, толкова вкусна беше.

Антония гореше от желание; струваше й се, че този мъж я подлудява.

— Моля ти се, моля ти се — шепнеше тя. — Моля те, не ми причинявай такава болка.

— Скъпа моя, освободи се от страховете си. Ще бъда търпелив и мил с теб… сега.

— Защо невинаги?

Савидж поклати глава.

— Само този първи път. Когато любя, аз съм див, необуздан, дори жесток. Моята любов ще бъде бурна като ураган, нажежена до бяло, луда от желание да проникна в теб, да проникна до дъно. Скъпа моя, ти самата си толкова невъздържана, че се съмнявам да имаш нужда да бъда нежен с теб повече от един път.

Очите й пламнаха от страстта, възбудена от думите му. Той разтвори краката й и прокара пръсти през копринените къдрици. Когато Антония започна да надига хълбоци и да издава несвързани възклицания, младият мъж пъхна пръстите си в нея, за да я раздразни така, че да се навлажни. После коленичи между бедрата й, доближи члена си и натисна с него. Стегнатите мускулчета около отвора й поеха и притиснаха върха на фалоса му.

Адам не продължи с натиска си, а сля устни с нейните и съсредоточи любовните си усилия там, като й показа с езика си точно какво щеше да направи след малко и с мъжкото си оръжие. Опиянена от целувките му, Тони не почувства болка, когато започна да го поема все по-навътре. Той вече бе навлязъл наполовина, а тя усещаше само щастие, че най-после се бе съединила с възхитителното му тяло.

Езикът му проникна дълбоко в устата й и тя изпита внезапно неистов глад за него. Ноктите й се забиха в раменете му, а краката й се обвиха високо около кръста му.

Леопардът галеше устните й със своите, докато обмисляше как да постъпи по-нататък с девствеността й. Беше я възбудил до такава степен, че тя го ухапа. Той също не можеше да се сдържа повече.

Когато проникна в нея, тя извика и заби до кръв ноктите си в тялото му. Той замря за момент в очакване болката й да стихне.

Младата жена се чувстваше дотолкова изпълнена от него; страхуваше се, че ще се пръсне. Той обаче застана неподвижно и малко по малко тя си даде сметка, че може да понесе това и дори започна да й става приятно да го усеща в себе си. Това й даваше невероятно надмощие над него. Постепенно осъзна, че Адам шепнеше нещо в ухото й. Казваше й колко гореща и стегната я чувства. Думите му бяха интимни, еротични, изкушаваха я да сподели страстта му и да изрази докрай женската си чувственост.

Струваше им се, че се изгарят един друг. Най-накрая, когато никой не можеше да понася повече това мъчение, той се раздвижи. Зелените й очи се отвориха от изненада и се сляха с леденосиния му поглед. Той бе пуснал дълбоко котва и създаваше прекрасни и същевременно мъчителни усещания и за двамата, докато я подчиняваше на изумителното си тяло.

Дишането им бе учестено, любенето — толкова жарко, та им се струваше, че ще се разтопят. Около гърдите и раменете им се увиваха дълги черни кичури, които не принадлежаха на нея или на него, а и на двамата. И тогава нощта експлодира. Антония извика отново, този път от удоволствие.

Младият мъж изстена дрезгаво, докато се изливаше в нея. Стисна я в ръцете си, сякаш не успяваше нито да се приближи достатъчно близко, нито да проникне достатъчно дълбоко в нея. Притисна я към тялото си. Очите й станаха по-светли и замечтани и най-накрая се затвориха, а тя се понесе някъде между небето и земята.

Савидж се замисли за онова, което бе направил. Не можеше да върне нещата. Колкото и безсрамно да звучеше, но не съжаляваше. Тони бе много млада, но възрастта нямаше нищо общо със станалото. Двамата си подхождаха. Обществото несъмнено щеше да бъде скандализирано от интимността между един настойник и неговата повереница, но се съмняваше, че щеше да ги отлъчи от редиците си. Той бе прекалено богат, а тя — с твърде знатен произход, за да бъдат сериозно порицани. Във всеки случай той едва ли би се тревожил за мнението на така нареченото висше общество, ако не бе Антония. Изпитваше неистово желание да я защитава. Тя самата обаче бе достатъчно дръзка, за да се вълнува от подобен проблем. Сега, след като познаваше Тони, се ужасяваше само при мисълта, че едва не се бе оженил за Ив.

Младата жена се притисна към него. Той целуна нежно къдриците по слепоочието й. Лицето й бе озарено от новия, току-що придобит опит, очите й блестяха като смарагди — най-после бе извършила толкова дълго забранявания акт. Забелязаха едновременно струйката кръв между бедрата й. Адам протегна ръка, за да я избърше, преди тази гледка да я е разстроила, но тя го хвана бързо за китката и приближи пръстите му към гърдите си; искаше да разнесе кръвта по голата си плът, все едно, че оставяше печата си върху й. Печат, който я изпълваше с гордост.

Погледът й се плъзна надолу по тялото му и когато стигна до фалоса, той вече бе започнал да се втвърдява отново. Протегна пръст към окървавената главичка, после размаза кръв по гърдите край сърцето му.

— Посвещавам те и те кръщавам с благородното име Савидж.

Той я сграбчи и двамата се търкулнаха в леглото, като се смееха и хапеха лекичко, отдадени на бурна любовна игра. Преди падането на нощта успяха да се изтощят един друг и потънаха в дълбок сън.

Тони се събуди на зазоряване, но не посмя да отвори очи. Божичко, какво бе сторила? Всичко, отговори си сама и се изчерви до корените на косите си. Когато Адам я погледнеше с леденосините си очи, щеше да умре, ако забележеше в тях дори намек от презрение.

Любимият й даде знак, че се е събудил, с милувки. Тя отвори очи и го видя над себе си. Целувката му й напомни за снощната страст. Осъзна колко се нуждаеше от доказателство, че не само бе останала в съзнанието му, ами го изпълваше цялото.

След като я люби, Савидж не я остави да се понесе към рая, ами я вдигна на ръце и я понесе към стаята й в кулата.

— Искам да бъдеш в твоето легло, когато госпожа Кени донесе водата за банята ти. Не желая да скандализираме прислугата. Не мисля, че все още е убедена, че си жена, а не мъж.

Пръстите й се вплетоха в дългата му черна коса и го придърпаха буйно към нея.

— Ти обаче си убеден — заяви тя с увереността на жена, започнала да съзнава силата си.

Устата му се сля с нейната; цялото й тяло омекна дотолкова, че не остави у нея и сянка на съмнение кой беше господарят.

Адам се изненада, когато Антония слезе за закуска. Носеше утринна рокля, избродирана с незабравки. Буйните й черни къдрици бяха хванати със синя панделка. Масата ги разделяше, но не им попречи да се любят с поглед. Не беше за вярване, че за невинната хубавица насреща му не бяха тайна нито шмекериите на картоиграчите, нито бордеите. Тони бе готова на всякакви луди предложения и младият мъж си даде сметка, че това засилва привлекателността й.

Усмивката му накара сърцето й да се преобърне — рядко се случваше лицето му да изгуби мрачния си, затворен вид. Тя бе заразителна и Антония също се усмихна. След малко вече се смееха на глас, докато си припомняха всички безобразия, които бе извършила, представяйки се за брат си.

Разгледаха заедно замъка, а след това по тайната стълба излязоха в градината. От цветята се сипеше прашец и превръщаше въздуха в уханна мъгла.

Младата жена се подпря на рамото му, а ръката му я обгърна през кръста.

— Нека си обещаем да се върнем през есента, за да оберем плодовете.

Савидж я притисна към тялото си. Той вече бе откъснал плода.

В ранния следобед се отправиха към реката; там, под дърветата, стоеше закотвена плоскодънна лодка. Савидж взе оставената в нея въдица.

— Я да опитаме дали ще успеем да хванем сьомга.

— По дяволите риболова! — възкликна Антония, която бе седнала на един камък, за да свали обувките и чорапите си. — Вече не съм длъжна да се отдавам на тези проклети мъжки занимания!

— Аз ще ловя, а ти можеш просто да изглеждаш красива.

Младият мъж се отпусна на земята, подпрял гръб в един пън.

Тони повдигна поли, за да потопи краката си във водата. След малко ги повдигна още.

— Ако поразголиш още малко изкусителните си дълги крака, ще се озовеш по гръб върху тревата — пошегува се Адам.

— Ти риба ли ловиш или се хилиш похотливо?

— И двете — усмихна се още по-широко той.

— Ти ми каза да изглеждам красива — отвърна Антония и извади крака от водата, но продължи да държи нагоре полите си.

— Ела тук!

С желание се подчини на командата. Ръката му погали слабия й прасец, после се плъзна по бедрото й.

— Ах, безсрамница, не си си сложила гащи.

— Знаех си, че няма да ти бъде нужно много време, за да откриеш тайната ми — пошегува се тя.

Младият мъж я придърпа в скута си, забравил за въдицата и ръката му се засуети под полата, изучавайки меките й закръглени форми и влажни отвори.

Съблече я бързо, но последвалата любовна игра бе бавна и продължителна, така че накрая Антония не можеше да издържи нито секунда повече.

Тя лежеше отпусната върху тревата, а вълните от удоволствие следваха една след друга. Онова, което правеше с нея, увеличи страстта и глада му. Любиха се отново почти диво. Двойка леопарди, които се чифтосваха в тревата. След това обаче Адам бе толкова нежен с нея, че гърлото й се стегна, а от очите й всеки момент щяха да потекат сълзи.