Вирджиния Хенли
Прелъстен (28)

Глава двадесет и осма

Любовната игра с тази златокоса богиня бе изключително еротично преживяване, тъй като, вместо да затвори очи и да се пренесе някъде другаде, тя го съзерцаваше напрегнато, гледаше очите му, устните и езика, наблюдаваше предизвикателното им поведение в първата й среща със страстта. Реакцията й бе буйна.

Когато устата на Савидж се отдели от гърдите й и започна да проправя жарка пътечка към корема й, младата жена обви дългите си крака около него, за да го привлече към себе си. Желаеше го. Желаеше го целия.

Усетила възбудения му член между бедрата си, Антония изгуби самоконтрол и се надигна от леглото, за да ухапе широката му гръд. Савидж сведе поглед към миниатюрните, изкачващи се нагоре следи от зъбите й и се усмихна доволно. Ако той бе Леопард, тя бе Пантерата! Божичко, какво ли щеше да направи, когато вкара езика си в нея?

Отдели краката й от кръста си и ги разтвори широко, после прокара внимателно пръсти през черните къдрици помежду им. Тони повдигна ханш; клепачите й бяха така натежали от страст, че бе притворила очи, но въпреки това той успяваше да зърне зелените огънчета в тях.

Вкара показалеца си в нея, не много дълбоко. Затова пък започна да си играе и да гали миниатюрната розова пъпка малко по-нагоре от отвора и продължи, докато я накара да набъбне. В началото тя бе суха, но след малко всичко около триъгълничето се навлажни за него.

— Приятно ли ти е така?

— Ммм, знаеш ли… прекрасно е.

Напрежението в нея нарастваше и най-накрая избухна във вид на малка експлозия, която отне дъха й.

— Ох — възкликна тя, — каква наслада ми достави само!

Адам се усмихна разбиращо. И тогава внимателно и бавно вкара пръста си по-дълбоко в нея. Нямаше намерение да унищожи бижуто й. Щеше да остави рубина на нейната девственост като дар за бъдещия й съпруг. Тази вечер нямаше да има болка и кръв, само опияняващо удоволствие.

Младата жена бе толкова тясна, че средният му пръст бе достатъчен да я накара да се почувства запълнена до пръсване. Леопардът остана известно време абсолютно неподвижен, за да й даде възможност да свикне с новото усещане, и бе възнаграден от пулсациите на стегнатия й проход. Антония повдигна колене и ги разтвори, за да му даде възможност да вижда всичко, което прави с нея, а след това се надигна на лакти, за да може да наблюдава и тя.

Савидж измъкна бавно пръста си и го плъзна отново в нея. Повтори неколкократно това движение. Мускулите й обхванаха собственически пръста му. Не след дълго тя достигна първия оргазъм в живота си; викът излезе от гърлото й в същия миг, в който тялото й потръпна конвулсивно. Младият мъж я дръпна за краката, така че тя падна по гръб върху черните атлазени чаршафи, а след това ги повдигна върху раменете си.

Партньорката му кръстоса глезени зад врата му и придърпа главата му по-близо до центъра на своята жизненост. Ноздрите му се разшириха, когато вдъхнаха тръпчивия аромат на жена. Миг след това езикът му се озова върху хлъзгавата повърхност.

— Неее… — възкликна Тони. — Дааа… моля те, още… ах, още.

Изви се диво към устата му със съзнанието, че по-близо до рая от това не може и да съществува. Внезапно стаята се изпълни с уханието на виолетки. То бе резултат от любовната им игра. Тя имаше вкус и аромат на диви виолетки. Страстните й викове пронизваха сърцето му. Никога не бе виждал толкова красива в страстта си жена.

Тони помисли, че ще изгуби съзнание — само за момент Адам я бе изпразнил като чаша. Не след дълго обаче се почувства отново преизпълнена с енергия и живот. Имаше предостатъчно сексуална енергия, за да изгори. Младата жена се надигна и го накара да легне върху чаршафите, докато тя решаваше по какъв начин да му се наслади.

Леопардът й даде възможност да се овладее, да се наслади на придобитата си отново мощ.

— Понякога похотливостта е достойнство — пошегува се дрезгаво той.

Тя се отпусна в цял ръст отгоре му, протегнала крака върху неговите. И обсипа устните му с множество целувчици.

— Устата ти е божествена. Кара ме да се чувствам красива.

— Сладка моя, ти наистина си красива. Толкова красива, че дъхът ми секва и сърцето ми спира да бие.

— И ти не изглеждаш зле — засмя се Тони. — Тялото ти ме привлича до полуда.

— Изследвай ме. Задоволи любопитството си.

Антония се надигна и седна по турски пред него. Смело погали гърдите му и прокара пръсти по черните косъмчета, които го покриваха като животинска козина. Гръм и мълнии, нищо чудно, че привличаше жените, като да бяха разгонени кучки. Той бе великолепно мъжко животно и сравнен с него, всеки друг мъж бледнееше.

Нямаше по-лесно нещо от това да се влюби в него. Тони знаеше, че е увлечена вече от месеци, но отказваше да признае, че го обича. Страхуваше се да не се разочарова. Погледът й попадна върху корема му. Той беше плосък и твърд, осеян със сребристи белези. Не се поколеба, иначе Адам щеше да помисли, че белезите я отвращават. Те бяха част от него, по-точно част от миналото му, но бяха изиграли важна роля в оформянето на личността му.

Пръстите й се плъзнаха по назъбените белези. Когато потърси очите му, откри, че той я наблюдава напрегнато.

— Болят ли те?

Леопардът поклати глава.

— Само споменът. И така би трябвало да бъде, за да не повторя същите грешки.

Младата жена ги натисна малко по-силно и почувства как се съпротивляват под пръстите й. В известен смисъл те не му позволяваха да бъде прекалено съвършен и това само по себе си не бе лошо.

Най-после погледът й се насочи към обекта на най-голямото й любопитство. Съзерцава го дълго, все още не смееше да го докосне.

— Е? — подтикна я да говори той, като прикриваше развеселеността си.

— Не е съвсем такъв, какъвто очаквах.

— В какъв смисъл?

— Ами, много по-голям е, разбира се. А и формата му е особена. Леко е извит, като ятаган, а тази част…

Почти го докосна.

— Главата? — подсказа й Адам.

— Гла… главата… отгоре и отдолу не е същата. Отгоре е гладко закръглена, докато отдолу се разделя във формата на сърце.

— Голям е, защото в момента е напълнен с кръв. Причината за това са твоята красота и близост, които ме възбуждат. Ръбът под главата е създаден да предизвиква триене в тялото на жената.

Антония усети как мускулите в долната част на корема й се стегнаха.

— Леко е закръглен, за да следва извивките в женското тяло.

Наблюдаваше я как облизва устни.

— Разбира се, размерите му не са непрекъснато такива. В невъзбудено състояние членът се отпуска, главата му се скрива и той се свива до по-малко от половината от сегашната си големина.

Пое дланта й, за да я окуражи, и я насочи към фалоса си. Внезапно пръстите й започнаха да парят от желание да го докосне, да го почувства, да научи всичко.

— Толкова е твърд, струва ми се, че е невъзможно да омекне.

— След еякулацията става мек — увери я младият мъж.

— Еякулация ли? — попита тя, а очите й го погледнаха сериозно.

— Когато те галех по най-интимните места, ти се възбуди до степен да получиш оргазъм. Същото е и с мен. — Пръстите му се затвориха върху нейните, като ги накараха да обхванат члена му. А след това придвижи ръката й няколко пъти нагоре-надолу. — Движенията при коитуса водят до кулминацията, при която моето семе се изхвърля навън.

Зелените й очи се разшириха, сякаш току-що пред нея бе разкрито едно голямо тайнство. Вече знаеше от „Кама сутра“ какво означава „коитус“. Знаеше и че още не бяха изпълнили коитус.

— Боли ли?

Дългите й пръсти усилиха натиска си върху члена му, докато усети пулсирането му в синхрон с ударите на сърцето.

— Да, става болезнено и мъчително, ако остана дълго в състояние на възбуда.

Двамата се спогледаха; пламъчетата в очите им показваха ясно, че бяха възбудени. Думите, като че ли излязоха сами от устата й и увиснаха във въздуха; не можеше да ги върне обратно.

— Искам извивката на твоя ятаган да последва извивката в моето тяло.

Той протегна ръце към нея и я придърпа към себе си.

— Сладка моя Ан, желая го по-силно от каквото и да било, но това би било твърде егоистично от моя страна. Само аз ще изпитам удоволствие.

— Но ти вече ми достави удоволствие с пръстите и устата си и подозирам, че удоволствието от напора на мъжкото оръжие ще бъде десеторно по-голямо.

— Стократно, любов моя, но преди него ще трябва да изтърпиш болката, когато проходът ти ще бъде разпънат почти до разкъсване. Просто нямаме достатъчно време да привикнеш с болката и да я преодолееш. Ритуалът е истинско тайнство. Възнамерявам да те оставя недокосната, за да го преживееш в бъдеще.

— Но аз не мога да се омъжа никога — възпротиви се младата жена.

Адам се усмихна.

— Никога е толкова дълго, толкова дълго време. И дори никога да не се омъжиш, със сигурност ще си имаш любовник.

— Откъде си толкова сигурен? — възкликна тя.

— След тази нощ тялото ти ще копнее за любовни ласки. Не след дълго ще започнеш да търсиш и да намериш някого, когото да обичаш.

— Но аз търсих и намерих теб.

— Това сега е игра на фантазията ни. След по-малко от два часа зората ще доведе реалността.

— Адам, искам те.

— Не, любов моя. Ами ако забременееш?

— Ох, боже, защо винаги трябва да се плаща на дявола?

Леопардът повдигна рамене.

— Предполагам, защото рискът прави играта по-сладка.

— Готова съм да рискувам! — възкликна Тони.

— Знам това и то те прави още по-желана, но си изключително млада, а тази нощ за теб отговарям аз.

— Обеща да ме любиш!

— Обещах само да ти разкрия тайнствата на секса.

Младата жена въздъхна. Дявол да я вземе почтеността му; същевременно обаче съзнанието, че бе готов да я защити с цената на всичко, я караше да се чувства безкрайно сигурна.

— Покажи ми как да ти доставя удоволствие.

Хвана ръцете й, приближи едната до къдравите косъмчета около сърцето му, а другата постави върху възбудения си член.

— Просто си играй с мен.

Антония започна да го милва, да го притиска и мачка, като наблюдаваше като омагьосана как той се издува, как помръдва в дланта й. Адам изохка гърлено от насладата, която му доставяше тя. Внезапно това вече не й бе достатъчно. Искаше й се да го целува, да го вкуси, да го поеме в тялото си. Искаше да го дари с по-голямо удоволствие, от която и да било друга жена в живота му.

Обхвана го с двете си ръце и го приближи до устните си като безценен предмет. Целуна гладката му като кадифе главичка. Прокара деликатно връхчето на езика си по ръба и се спря на миниатюрния отвор в центъра. Сега бе дошъл ред на Адам да бъде гласовит и Тони се наслаждаваше на властта си над него. Плъзна устни надолу и ги затвори около ръбчето, така че цялата му глава се озова в горещата й уста; започна да я облизва и смуче, докато втвърденият орган запулсира диво.

— Престани, любов моя, ще свърша — рече задъхано Савидж.

Младата жена го изгледа изпод дългите си ресници; поведението й говореше красноречиво, че няма намерение да спира.

Леопардът контролира още известно време оргазма си, за да се наслади на омайващите усещания. Знаеше, че няма да издържи дълго на любовната й игра и когато почувства, че краят наближава, извади уголемения си член.

Семето му плисна върху черните атлазени чаршафи.

— Винаги ли си толкова импулсивна? — попита прегракнало Леопардът.

— Научих се да улавям мига — отвърна дрезгаво тя.

Младият мъж я вдигна от леглото и я постави върху широките си рамене. Започна да тича из стаята, игрив като момче. Спря пред огледалото, за да могат да се видят в цялото си безгрижие и без всякакви задръжки. Замилва дългите й крака; беше му много приятно да усеща гладката им кожа върху раменете си и паренето на слабините й в тила си.

Антония почувства, че се възбужда отново. Миг по-късно очите й се разшириха при вида на члена му, който бе започнал да се уголемява и втвърдява отново, докато достигна почти до пъпа му.

— Как можеш да се напълниш отново толкова бързо?

— Половият ми орган е еректирал, но повечето мъже се нуждаят от известен интервал след еякулацията, преди да могат да се изпразнят отново.

— Колко дълъг е този интервал?

— Различен за различните хора. От няколко секунди за един юноша… може би до часове за по-възрастните мъже.

— А твоят период колко трае? — попита тя, като се търкаше във врата му.

— Около пет минути. Горе-долу същото време, което е необходимо и за теб.

— Истински дявол си! Всичките ми тайни ли знаеш? — засмя се Тони.

Адам се отпусна на колене, за да й даде възможност да слезе. Тя понечи да се отдалечи, но той се оказа по-бърз от нея. Седна върху килима и я привлече върху скута си, след което започна да я целува. Не спря, докато устните й не се подуха, после се премести доста по-надолу, така че след малко другите й устни също се подуха.

Трябва да бе заспала, тъй като, когато се събуди, двамата лежаха прегърнати в леглото, а ръцете му я държаха здраво през кръста.

По време на съня на младата жена Леопардът бе лежал съвсем неподвижно, а в главата му се бе вихрил истински ураган от мисли. Бе разбрал, че желае прекрасното младо създание в обятията си безкрайно по-силно от сдържаната жена, която го чакаше в Цейлон. Искаше му се да я събуди и да я принуди да му разкрие името си. Парите му със сигурност можеха да разрешат затрудненията и проблемите й и да им дадат възможност да бъдат заедно.

Савидж знаеше, че това не е справедливо. Тя бе прекалено млада, прекалено невинна за него. Ужасното му минало щеше да хвърли тъмно петно и върху нея. Най-добре бе да остави нещата така. Краткотрайната връзка, която и двамата щяха да помнят дълго, беше за предпочитане пред вероятността да съсипе един млад живот. Леопардът въздъхна дълбоко.

Антония се протегна и отвори очи. Зората вече бе оцветила небето в розово. Заровени в косите й, устните му промълвиха:

— Не си тръгвай. Остани още малко с мен.

Нейните устни отвърнаха беззвучно:

— Завинаги.

Когато той седна и спусна крака на пода, тя беше тази, която промърмори срещу раздялата. Очите й го наблюдаваха, докато той изпъваше стройното си тяло и прокарваше пръсти в косите си. Тогава, все така гол, младият мъж излезе на балкона, за да приветства утрото. Погледна надолу и махна на някого.

— Паизано! Амико!

Тони чу, че някой му отговори отдолу; смая я фактът, че Адам си говореше най-спокойно така както беше съвсем гол.

— Венива!

Разбра, че питаше за храна!

Савидж грабна една кошница, завърза я с връвта от пердето и я спусна през балкона. След това се върна в стаята за пари и хвърли монетите. Онези отдолу започнаха да го разпитват и Леопардът отвърна със смях на въпросите им. Антония помнеше, че думата „дона“ означава „жена“. Те знаеха, че в спалнята му има жена!

„Куел’анимале.“ Наричаха го див звяр. В тона им усети одобрение.

Адам влезе отново в спалнята.

— Каза, че няма да ми даде храната, докато не те види.

Антония зяпна от изумление. Но беше прекалено късно да проявява скромност. Облече неговата риза и се спусна в разтворените му обятия. Той я целуна за добро утро пред очите на събралите се на тротоара. Младата жена побърза да захване долната част на дрехата между краката си.

— Бене! Белисимо! Вай сиете белла.

— Казва, че си много красива — прошепна Савидж — и много гола.

— О, дявол такъв. — Тони се спусна към леглото и любимият й успя да види само прекрасните й голи крака. Тя седна по турски. — Какво взе?

— Плодове, прясно изпечен хляб и италиански салам с много подправки.

— Ммм! Амброзия! Храна за боговете! Можеш да ме храниш.

— Храната е моя. Аз я платих.

— Аз нямам пари. Какво ще ми вземеш?

— Ризата от гърба ти ще бъде достатъчна.

Антония свали дрехата и му я подаде. Фактът, че не проявяваше фалшива свенливост, му достави огромно удоволствие. Постави кошницата помежду им.

— Заповядай, скъпа моя.

Младата жена се престори, че размишлява какво да избере, после се пресегна през кошницата и обхвана в длан члена му. Той я сграбчи и храната се разсипа върху леглото.

Макар и престорена, свирепостта му я изплаши. Тони изписка и се опита да избяга от него, но той я хвана за глезените и бавно я придърпа към себе си върху черните атлазени чаршафи. Търкането на хлъзгавата материя в гърдите й бе доста чувствено изживяване и тя усети как се възбужда отново. Това започваше да се случва с нея със скоростта на стрела, щом се намираше в леглото на Леопарда. Знаеше, че той щеше да задоволи желанията на тялото й. За момент се запита какво щеше да стане, когато се превърнеше отново в момче, когато станеше отново Антъни. Трябваше да намери начин да държи настойника си на разстояние, в противен случай щеше да бъде вечно възбудена.

Мислите излетяха от главата й, когато ръмжащият Адам я прикова между бедрата си, а после легна отгоре й с цялата си тежест. Брадата му одра лицето й и това й се стори дотолкова олицетворение на мъжествеността, че цялата отмаля.

— Нека да те науча да мъркаш — прошепна той, долепил уста до устните й.

А след това я подчини напълно на волята си.

Накрая я взе в скута си и двамата започнаха да се хранят един друг с пресния хляб и салам и със сочните плодове на слънчева Италия. Изведнъж дори закуската се превърна в чувствено изживяване, когато любимият й облизваше и смучеше връхчетата на пръстите, с които го хранеше. Антония докосваше и масажираше всяка част на мощното му тяло; опитваше се да запечата всяка подробност в паметта си. Измъчваше се, защото не можеше да го поеме дълбоко в себе си, за да го задоволи, както би сторила една истинска жена, но той бе непреклонен по този въпрос.

Савидж галеше прелестните й закръглени гърди, докато тя яздеше здравото му като мраморна колона бедро, научи я как да се самозадоволява, ако желанието й нараснеше прекомерно. Внезапно леденосините му очи я пронизаха и той каза:

— Защо да не поръчам да ни приготвят една вана? Ще можеш да измиеш златистата пудра от косите си и маската на пеперуда от красивото си лице, така че да видя как изглеждаш в действителност.

Обзе я паника.

— Не! Никаква баня. Колкото и да ми е тъжно, трябва да си вървя.

— Сладка моя, сигурна ли си по въпроса за банята? От теб се носи моята мъжка миризма — заяви дрезгаво той.

Тони поклати глава.

— Сигурно е вече дванайсет по обяд. Трябваше да си тръгна на зазоряване. Помогни ми да се облека.

Адам закопча златния й корсаж, но не успяха да открият златистите гащички. Най-накрая младата жена се отказа и облече направо обемната си тюлена пола. Краката я поведоха неохотно към вратата. Видя, че малкият златен ключ не е на мястото си, и насочи към него очи, пълни със сълзи.

— Не мога да ти го дам, докато не ми кажеш фамилното си име.

— Лам… бет — промълви тя.

Знаеше, че никога вече няма да бъде същата като преди. Леопардът се бе изправил край нея мрачен и замислен. Антония постави ръце на раменете му и се надигна на пръсти, за да го целуне за сбогом.

— Благодаря ти, Адам, за дара на познанието, който ми даде. Той е безценен.

Когато устните им се отделиха, той притисна ключа в дланта й.