Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Seduced, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 164 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?
Сканиране
Lindsey (2009)
Допълнителна корекция
hrUssI (2012)

Издание:

Виржиния Хенли. Прелъстен

Редактор: Лилия Атанасова

ИК „Бард“, 1997

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция от hrUssI

Глава тридесет и трета

Когато се озова в стаята си на върха на кулата, Антония трепереше. Ураганът помежду им бе започнал да се заражда още от онзи първи ден, в който Адам Савидж бе изгледал с неприкрито презрение лорд Антъни Лам. Междувременно бяха станали няколко сътресения от сблъсъка на техните характери, нажежили опасно атмосферата. Младата жена обаче чувстваше, че онова, което предстои да се разрази, ще е много по-страшно. Беше видяла лицето му. Не можеше да го определи с друга дума, освен като диво. Когато се разбеснееше, настойникът й беше ужасяващ!

Свали разкъсаната риза и извади една рокля. Косата падаше в безпорядък върху раменете й. Вратата се отвори с трясък. Савидж връхлетя в стаята. Антония се обърна, притиснала зелената рокля към голото си тяло и отстъпи крачка назад от яростта му. Той бе олицетворение на самия дявол! Усети горещината на адския огън и миризмата на сяра!

Младият мъж се готвеше да даде воля на гнева си, когато осъзна, че вече не е свободен да влиза така в спалнята й.

— На долния етаж, госпожице, когато свалите тези скандални панталони.

Завъртя се и тръшна вратата след себе си.

Тони се облегна върху гардероба; очите й бяха пълни със сълзи. Пое си дълбоко дъх, за да се овладее. Трябваше да се направи женствена и привлекателна, преди да слезе долу. Когато му обяснеше в каква безизходица се бе озовала, той щеше да я разбере. И щеше да изпита угризения за яростното си избухване. В крайна сметка дори бе станало по-добре, че откри истината. Сега щеше да я защитава от злия й братовчед.

Младата жена започна да се облича с разтреперани ръце. Сложи светлозелената рокля. Докато решеше черните си коси, огледа лицето си. Извади розовото червило, за да подчертае женствената пълнота на устните си. Обувките с високи токчета я правеха да изглежда по-висока и й даваха увереност; точно от това се нуждаеше, за да се осмели да слезе при него. Досега гневът му трябва да се бе поукротил.

Савидж стоеше пред камината в голямата банкетна зала. На Тони й трябваше доста кураж, за да прекоси стаята. Мощното тяло на настойника й почти закриваше камината. Лицето му, като че ли беше изсечено от черен дъб. Белегът, прорязал устата му, изпъкваше по-ясно от обикновено.

— Каква игра играеш?

Гласът му изплющя като камшик. Антония прехапа лекичко език и след това смело отвърна:

— Много е просто. Онзи, който се изгуби през онази ужасна буря, беше Антъни, а не Антония. Заех мястото на брат си, за да не изгубя Лам Хол.

На лицето му се появи неописуем ужас.

— Дяволска кучка!

Очите й се разшириха невярващо.

— Май не разбираш. Титлата и собствеността отиват за Бърнард Лам при смъртта на Антъни.

— Разбирам прекалено добре. Интригантка такава. Невероятно користна кучка!

Гневът едва не я задуши. И тя го зашлеви през лицето.

Той се надвеси над нея, потъмнял от ярост. Тони прекалено късно осъзна какво бе сторила. Страхът я вцепени.

— Давай, удари ме, както направи, когато повярва, че Доли е забременяла от мен! А аз си мислех, че твоят кодекс на честта не ти позволява да удряш жена!

Язвителните й думи разпалиха още повече презрението, което Адам изпитваше към самия себе си, най-вече задето бе позволил да бъде измамен от една жена.

— Как, мътните го взели, изобщо можах да те помисля за мъж?

— Да ти кажа ли как? Ти никога не си ме погледнал истински. Изгледа веднъж презрително Тони с ледените си очи и го отхвърли като безполезен. Действаше като арогантна свиня и се отнасяше с крайно неуважение към него, защото не отговаряше на твоите представи за мъж.

— Млъкни! — изрева Адам. — Езикът и поведението ти са скандални, възмутителни!

— Ти наложи това. Ти си този, който ме научи да псувам, да пуша и да се мъкна из всички лондонски бардаци!

— Мили боже всемогъщи! — промълви младият мъж, припомнил си как бе обучавал повереника си.

— Според тебе мъж е онзи, който всяка нощ ляга с някоя уличница! Е, за мен пък мярката за един мъж е куражът. Аз намерих смелост да предизвикам на дуел братовчед си, който и досега се опитва да ме убие и, кълна се в Бога и дявола, ще предизвикам и теб, ако ти стиска!

Савидж стисна юмруци, за да не я удари. Никога в живота си не се бе чувствал така разгневен. Обърна се и се отдалечи на безопасно разстояние от нея, за да не я убие.

Слезе до реката, хвърли дрехите си и се гмурна във водата, за да охлади яда си. Антония беше негова повереница. Детето на Ив, което някога бе мислел да прави своя дъщеря. Тя обаче не беше момиченце, а голяма жена. Истинска чернокоса красавица с маниери и поведение на див ученик. Имаше нужда от един хубав пердах!

Беше го направила на глупак! Беше палил пурите й и й бе наливал уиски. Беше й позволил да гуляе в разпътна компания в Карлтън Хаус, да участва в състезания с файтони, да прави луди залози, и, Юда Искариотски, дори бе гледала как сътрапезниците й се облекчават в нощните гърнета!

Тази безсрамница бе нарушила всякакво приличие. Поведението й бе възмутително, отвратително, скандално. С всяка следваща минута Савидж свиваше все по-мрачно устни. И на всичко отгоре бе предизвикала един мъж на дуел. Безобразно поведение дори за един младеж, камо ли за млада дама. Трябваше да я отведе за известно време далече от страната. Пребледня, като се сети за циничните моряци, с които бе прекарала времето си на „Летящият дракон“. Максуайн, за бога!

Адам излезе от студената вода. Прибра назад дългата си черна коса и облече ризата и панталоните. Сега вече можеше да се владее. Щеше да отиде и да обяви правилата пред лейди Антония Лам. Беше неин законен настойник, отговорен, за парите и морала й, за бога. Ако случилото се се разчуеше, репутацията й щеше да бъде съсипана непоправимо. Уважаваните жени щяха да я изолират от своите кръгове, а мъжете щяха да започнат да й правят непристойни предложения. Никой джентълмен никога нямаше да поиска ръката й. Тя се намираше на ръба на пропастта. Не познаваше друга жена, която да се нуждае от по-твърда ръка.

Влезе решително в банкетната зала. Видя с известна доза задоволство, че стоеше на същото място, където я бе оставил.

— Антония.

Тони се обърна, съпроводена от шумоленето на зелената си рокля. Младият мъж не повярва на очите си. Тя пушеше пура! Спокойствието му излетя през комина. Пристъпи към нея, грабна пурата и я захвърли в огъня.

— Как смееш? — процеди той. — Ти си дама, не някоя пачавра!

— Ти си падаш по пачаври — заяви му дръзко.

— Млъквай! — изрева Савидж. — Аз съм ти настойник. Още една безобразна дума и ще те напердаша.

Тони се въздържа да не отвърне: „Няма да посмееш“. Знаеше прекрасно, че Адам Савидж щеше да се осмели. Щеше да я нашиба така, че да не може да сяда цяла седмица. Очите й горяха като зелени пламъчета, но все пак сдържа езика си.

— Е, лейди Лам, сега ще обявя правилата, които ще трябва да съблюдаваш. Днес слагаме край на този маскарад. Никога повече не се дръж дръзко с мен, нито дори с дума или поглед. Никога повече не излизай без придружител. Никога повече не трябва да псуваш, да пушиш или да пиеш. С други думи, госпожице, ще бъдеш дама във всякакъв смисъл на думата.

— Никога вече!

— Какво каза?

Тонът му прозвуча заплашително. Младата жена побърза да отстъпи, като протегна напред ръце в стремежа си да отдалечи заплахата.

— Нямаш представа колко ужасно е да бъдеш дама! Като Антъни можех да ходя, където си искам, да говоря каквото си ща. Да избирам приятелите си. Да се обзалагам. Да ям и да пия каквото ми дойде наум. Можех да бъда трезва като съдия или да се напия до забрава. Можех да цитирам Шекспир или да се посмея на някое цинично петстишие. Можех да стрелям по яребици или по полилеите в Карлтън Хаус. С други думи, като Антъни бях свободна. Свободна да избирам! Като Антония трябва да бъда превзета, благоприлична и учтива. Трябва да бъда дама. А да бъдеш дама значи да бъдеш затворница. Но не и свободна да избираш!

— Достатъчно! — нареди й. — Родена си дама и, кълна се в Бога, ще бъдеш такава поне докато съм ти настойник. Не разбирам как лейди Рандолф е могла да се съгласи на такъв срамен план.

Леденосините му очи бяха изпълнени с презрение.

— В такъв случай значи си голям глупак! Благодарение на усилията на Бърнард Лам кормилото на нашата платноходка се счупи по време на бурята. Той уби брат ми и неколкократно се опита да премахне и мен. В нощта, преди да тръгна за Ирландия ме блъсна под колелата на една препускаща насреща ми карета!

Повдигна полите си и смъкна чорапа, за да покаже синините по бедрото си. Савидж се взря невярващо, поразен от безсрамието й. Божичко, краката й бяха толкова дълги, сякаш нямаха край. Облиза пресъхналите си устни.

— Прибирай се в стаята си, госпожичке.

Антония се подчини, съкрушена от факта, че и този път не й бе повярвал.

Младият мъж потърси незабавно господин Бърк. Откри го в кухнята да чисти две пресни сьомги, уловени в тяхната река. Икономът очевидно знаеше доста за това, което ставаше.

— Бърк, явно си знаел за измамата. Можеш ли да ми дадеш някакво обяснение за всички тези лъжи или Лам Хол е просто лудница, а обитателите й — побъркани?

Той си изми ръцете.

— Мога ли да седна, милорд?

— За бога, не ме наричай „милорд“. Нека поговорим като мъже.

И двамата седнаха пред масивната дъбова маса.

— Мисля, че цялата работа започнах аз, макар и неумишлено. Когато излязоха с лодката, близнаците взеха еднакви жълти мушами. Тъй като не се върнаха след стихването на бурята, двамата с лейди Рандолф само дето не полудяхме от чакане и търсене. Най-после един от тях бе изхвърлен полумъртъв на брега. С Роз помислихме, че е Антъни. Когато я съблякохме и тя дойде на себе си, с изненада открихме, че Антъни всъщност бе Антония. Това бе третият инцидент, станал за съвсем кратък период от време, непосредствено след като Бърнард Лам ни посети, за да изкаже съболезнованията си по повод смъртта на бащата на близнаците. След Антъни Бърнард беше евентуален наследник на титлата, Лам Хол, лондонската къща, на всичко! Подозирахме, че инцидентите не са просто случайност. Лейди Рандолф знаеше какво значи да изгубиш дома си. Тъй като нямала син, след смъртта на лорд Рандолф всичко отишло за неговия наследник от мъжки пол, а Роз дойде да живее в Лам Хол. Ако се приемеше, че Антъни се е удавил, неговият наследник от мъжки пол, Бърнард Лам, наследяваше всичко. Планът бе дързък, но Антония настоя просто да запази онова, което принадлежи на брат й до неговото завръщане. Мина доста време, преди да приеме, че той никога няма да се върне.

Савидж прекара пръсти през косата си. Очите му не бяха по-малко ледени, челюстите — все така възмутено стиснати.

— И мислиш наистина, че Бърнард Лам има пръст в тази работа?

— Наистина го мисля, сър. Антония бе преследвана в продължение на дни. Миналата седмица, когато си тръгвала от Воксхол, била блъсната под колелата на някаква карета. Страхуваше се да излезе от къщи. Дойдохме при вас на Халф-мун Стрийт, за да търсим защитата ви. Когато й предложихте да дойде в Ирландия, тя се вкопчи в това като в свое спасение.

— Цялата тази работа е абсурдна. Също като комичните пиеси на Шеридан!

— Не искам да прозвучи неуважително, сър, но мен това не ме разсмива. Лейди Антония е най-мъжествената жена, която съм виждал.

— Дявол да го вземе, човече, не става дума за това. Изобщо не трябваше да й се разрешава да се представя за брат си. В съвременна Англия на един млад лорд се позволява практически всичко; той може да се отдава дори на разврат. Бъдещето на Антония най-вероятно е съсипано!

— О, отдавна разбрах, че това е ужасна грешка. Не само, че е изключително непристойно, ами е и страшно опасно.

— Е, поне постигнахме съгласие по един въпрос. Можеш да бъдеш уверен в едно — край на тази лудост. Фарсът приключи, господин Бърк.

— Слава на Бога за това, милорд.

— Би ли бил така добър да кажеш на лейди Лам, че желая да поговоря отново с нея? Може би градината в якобински стил е подходяща за това.

 

 

Антония се взираше към далечната планина през прозореца на стаята си в кулата на Блакуотър Касъл. Защо я беше гледал така презрително? А когато му бе казала какво бе сторил с нея омразният й братовчед и му бе показала синините си, защо не я бе прегърнал със силните си ръце и не я бе уверил, че отсега нататък ще бъде в безопасност? Силната болка в сърцето я накара да затвори очи. Сълзите потекоха по страните й. Беше провалила всичко. Фактът, че се бе представяла за мъж, го бе възмутила дълбоко. Той никога нямаше да погледне Антония така, както бе гледал Ан. Нямаше да успее да го привлече към себе си дори след милион години!

Всяка нощ младата жена преживяваше отново и отново интимностите, които бяха споделили във Венеция. Все още усещаше целувките му, чувстваше настойчивите му устни върху своите. Тръпнеше при спомена как грапавият му език проникваше дълбоко както в устата, така и в други интимни части на тялото й. Езикът на Леопарда.

Подскокна, дочула лекото почукване на вратата. Влезе господин Бърк и заяви тихо:

— Двамата разговаряхме. Разказах му какво се случи през нощта на изчезването на Антъни. Той пожела да поговорите отново в градината. Не мисля, че ще ти се кара, Антония.

— Благодаря, господин Бърк. Никога нямаше да се справя без вас.

Щом влезе в градината, забави несъзнателно стъпки, смутена от все още мрачното изражение на Савидж. Въпреки това не можеше да остане равнодушна на уханието на прекрасните цветя. Това бе толкова красиво кътче, създадено като че ли специално за влюбени. Очите й отново се изпълниха със сълзи при мисълта за онова, което би могло да бъде.

— Говорих с господин Бърк и разбрах, че искрено вярваш във вината на Бърнард Лам за смъртта на брат ти.

— Ти обаче не мислиш подобно нещо!

— Ще проуча въпроса. Надявам се си даваш сметка, че нямаше да имаш причина да се страхуваш от братовчед си, ако не се бе представила за своя близнак.

Ядът на Адам започваше да се пробужда отново. Беше ясно, че двамата не можеха да разговарят, без наоколо им да хвърчат искри.

— Нямах избор. Нима си въобразяваш, че ще оставя всичко, което бе притежавал Антъни, в ръцете на този убиец!

— Млъкни! Няма да търпя наглостта ти.

Белегът на устата му придаваше мрачен и жесток вид. Леденият му поглед беше безмилостен.

Антония не обърна внимание на думите му. Беше я обхванало неспокойно, опасно настроение.

— Тъй като съм жена, дори не ми даваш свободата да се изкажа. Как желая Господ да ме бе създал мъж!

— Лъжлива кавгаджийка такава, нищо подобно не желаеш. Ти си жена до мозъка на костите си. Опияняваш се от факта, че си жена, и се възползваш от всичките дяволски оръжия на твоя пол, но като всички жени си алчна и искаш, освен това да се възползваш и от привилегиите на мъжа. За теб всичко това бе просто една игра, която ти даваше възможност да се разхождаш в панталони, да говориш и правиш всички възмутителни неща, за които се сети дяволското ти мозъче. Да правиш на пълни глупаци всички мъже, които познаваш.

Тони отметна глава и гарвановочерните й коси се разпиляха в безпорядък върху раменете. Когато бе разгневена, тя определено бе най-пленителното създание, което беше виждал.

— Разбирам, че нямаш никакви скрупули — подразни я Адам.

— Аз ли нямам скрупули? Нямала съм скрупули! Кучи син! — Спусна се към него със стиснати юмруци и заудря с тях по широката му гръд. — Ти си този, който няма скрупули. Би направил всичко за пари, тъй като парите носят власт. Нарушаваш закона. Пренасяш контрабандно всичко забранено от закона, каквото и да е то. Следобедите си прекарваш в леглото на една или друга от важните лондонски дами, а нощите — в някой бордей. И ако ще си говорим за скрупули, ти току-що си купи титла, пъклен лорд Блакуотър!

Савидж отново кипеше от гняв. Това момиче успяваше да накара кръвта му да кипне. Хвана ръцете й и ги изпъна от двете й страни. Държа ги така, докато й говореше с опасен, спокоен тон:

— Този нелеп фарс изобщо не бе нужен, лейди Кучко. Единственото, което бе нужно да кажеш, за да запазиш безценното си имение след изчезването на брат ти, бе, че е заминал в Цейлон, за да утеши наскоро овдовялата ви майка.

Антония го наблюдаваше изумено. Колко просто. Защо, за бога, не се бе сетила за това?

— Ще те освободя от безскрупулното си присъствие. Лондонските дами очакват завръщането на незадоволената ми мъжественост. — Белегът на устните му се изви подигравателно, когато размаха с широк жест ръка. — Моля, чувствай се свободна да се наслаждаваш на гостоприемството на Блакуотър Касъл. Аз трябва да се погрижа за пренасянето на контрабандна стока до Франция — заяви и това бе самата истина.