Вирджиния Хенли
Прелъстен (22)

Глава двадесет и втора

Тони се изкъпа. Облече се като за езда, макар да се очакваше цял ден да пристигат гости.

Младата жена се отправи към кухните, за да избегне братовчед си. Спря се при вида на невероятното количество приготвена храна.

Вдъхна с удоволствие аромата на подправките.

— Тук ухае направо грешно.

— Казах на негово превъзходителство, че това ще скандализира гостите му — въздъхна със съжаление Джон Бул. — Поводът е доста подозрителен.

— Щастлив — промърмори под носа си Антония.

— И щастлив — съгласи се индусът.

— Мога ли да помогна?

— А, да, действително, господарю. Ще бъдете ли така любезен да помогнете с инспекцията. Вие знаете по-добре дали униформите са годни за вашата прелестна страна.

И той отвори вратата към съседното помещение, където десет-петнайсет човека обличаха ливреите си. Девойката усети, че бузите й се затоплят при тази гледка, но прехапа устни и отвърна очи от онези, които все още не бяха успели да навлекат атлазените си панталони.

Ливреите бяха подбрани с вкус в приятен сив цвят със снежнобели чорапи и черни обувки. Джон Бул подсмръкна.

— Бях поръчал алено със златни ширити, но негово превъзходителство се възпротиви.

На Антония й се искаше да се съгласи с иконома и да заяви, че Савидж е сгрешил в избора си, но както обикновено настойникът й бе прав и това я подразни.

— Мисля, че можеш да се довериш на неговата преценка.

— А, невинаги — отвърна индусът. — Понякога той се огражда с лоша компания и поема безумни рискове. Крайно време е да се откаже от контрабандата и да улегне.

„Контрабанда! Боже мили, това обяснява доста неща! — помисли си Тони. — Корабите му, богатството, белега!“

— Ако сте привършили с анализа на характера ми, бих се зарадвал да получа помощта ви — заяви току зад нея Адам.

— Странно, обикновено се справяш така добре с всичко сам — отвърна девойката. — Не си ли съгласен с мен, Джон Бул?

— О, да, той настоява да се обслужва сам.

— Не се и съмнявам — присви очи младата жена.

Савидж не обърна внимание на саркастичния й тон.

— Тъй като съпрузите и съпругите мразят да си правят компания едни на други, помислих, че би могъл да забавляваш граф Оксфорд, докато аз…

— Обслужваш графинята ли? — прекъсна го Антония.

— Не бих употребил такива груби слова, но бих искал да остана насаме с нея за около половин час. Бъди добро момче и покажи конете на Оксфорд.

Тони беше бясна. Настойникът й доказваше, че репутацията му не бе по-добра, отколкото можеше да се помисли по вида му; колкото до графиня Оксфорд, тя вече бе известна като „паднала жена“. Антония си казваше гневно, че изобщо не ревнува. Но когато същото се повтори и със съпругите на лорд Гровнър, граф Хънтингдън и лорд Шелбърн, тя вече кипеше.

Изглежда, елегантно облечените дами изпитваха неудържимо любопитство да разглеждат спалните, докато съпрузите им тичаха към конюшните. Савидж беше чисто и просто една похотлива свиня и имаше дързостта да слага рога на благородните си гости буквално под носа им.

Тони нямаше време да размишлява повече по въпроса, тъй като в този момент пристигнаха едновременно четири карети. Сред новодошлите бяха Розалинд и лейди Джърси. Разпозна веднага и Джорджина Девъншир и се закле да не оставя Адам насаме с всепризнатата лондонска красавица. Когато влязоха в къщата, девойката забеляза, че той разговаря с неколцина джентълмени и следователно задачата да забавлява Джорджина и останалите дами се падаше на нея.

— Антъни, скъпи — провикна се Франсис Джърси, — кълна се, че си пораснал, откакто те видях за последен път. Извисяваш се като върлина над мен. — След това прошепна многозначително: — Дойдох да хвърля поглед върху наложницата му.

— Киринда не е наложница, лейди Джърси — отвърна Тони, а сърцето й се сви от мъка.

Франсис вдигна ръка и я потупа по бузата.

— Какво невинно момче си само.

Поведе поканените към елегантната трапезария, чиито стени бяха покрити с розова коприна. Във всеки ъгъл на помещението имаше по една изящно украсена с дърворезба камина на братя Адамс, разположена сред множество огледала, в които кристалният полилей се отразяваше многократно. В него бяха поставени триста светлорозови свещи, ухаещи леко на роза.

Джорджина затаи дъх.

— О, и аз трябва да си направя една стая в розово. Така на човек му се струва, че живее в цвете.

Франсис Джърси я тупна лекичко с ветрилото си.

— Имаш изключително снизходителен съпруг, Джорджина. Той не само се прави, че не вижда дребните ти прегрешения, ами и ти осигурява небивал разкош.

— Божичко, мъжът ми дори не знае дали съм жива, Франсис. Бизнесът и политиката заемат всеки негов миг, когато е буден. Монополизирал е господин Савидж до такава степен, че запознанството ни е все още на етапа на флирта, кълна се.

— Но не за дълго, ако те познавам добре, хитрушке. — Лейди Джърси повдигна деликатно рамене и гласът й отново премина в шепот. — Всички лондончанки мечтаят да опитомят дивия звяр. Още с пристигането си се прочу като женкар.

— Роз, нека ти покажа зимната градина — предложи Тони, за да промени темата на разговор, но Джорджина и Франсис продължиха да я разнищват.

— Говори се, че се интересувал от политика.

— Трябва да е така — заяви провлечено Антония, — тъй като тази сутрин замъкна до спалнята си всички съпруги на по-важните лондонски мъже.

Лейди Девъншир придоби определено засегнат вид и девойката изпита моментна радост.

Роз не последва двете жени в зимната градина, а хвана внучка си за ръката.

— Тони, това бе недвусмислен намек. Какво искаше да кажеш?

— Той е развратник. Всеки ден забавлява титулувани дами на Халф-мун Стрийт и всяка вечер ходи в бордей.

Неочаквано очите й се напълниха със сълзи; баба й учудено я изгледа.

— О, скъпа, ти май си влюбена в него.

— Не ставай смешна!

— Нямаше да се държиш така, ако не си влюбена — понижи глас Роз.

Антония подсмръкна.

— Това е заради къщата… Идънуд. Влюбих се в къщата му.

— Ти и още стотина други жени — добави сухо лейди Рандолф.

— Точно това е и скапаният проблем, нали? — възкликна внучка й, като избърса гневно сълзите си.

— Ако продължаваш в този дух, той ще открие, че не си Антъни.

Тони се овладя на мига. Целуна баба си по слепоочието.

— Не се притеснявай. Признавам, че той ме подлудява, но няма да се поддавам на истерията. Ще я запазя за дневника си.

След това се усмихна на Розалинд и се отправи към зимната градина.

Все едно, че се озова в друг свят. Въздухът бе топъл и влажен и ухаеше силно на екзотични цветя. Таванът бе огромен, боядисан в зелено стъклен свод, а под него се виждаше умалено копие на цейлонската джунгла. Накъдето и да погледнеше, всичко плуваше в цвят и зеленина — виещи се растения, бамбук, палми, бананови дървета.

Сред тази пищна зеленина Киринда бе седнала на ръба на фонтан, в който риби на черни и златни линии се стрелкаха измежду водните лилии. С изкусително нежния си, музикален глас тя изброяваше имената на различните орхидеи на лейди Джърси и херцогиня Девъншир. Тони отново изпита ревност при вида на екзотичната красота на Лотосов цвят.

Откъм входа се дочу дълбок глас.

— Всичко в Цейлон омагьосва сетивата.

Всички жени, които се намираха в зимната градина, бяха като хипнотизирани. Магията бе развалена от Руни, който бе пуснат да лети свободно. Той кацна на рамото на Савидж и изграчи:

— Дяволска примамка! Покай се!

— О, колко комично — провикна се Джорджина. — Адам, скъпи, трябва да го имам на всяка цена!

Антония затаи дъх, когато настойникът й намигна.

— Тази птица струва цяло състояние — обърна се към своята гостенка младият мъж. — Никога няма да се разделя с Рупи.

Внезапно Тони се почувства по-добре. Сама не знаеше защо.

— Идънуд е великолепен, господин Савидж — обади се Роз.

Лейди Джърси отбеляза:

— Очевидно всеки детайл е избиран с любов.

— Заслугата е предимно на лорд Лам. Именно той е давал предложения на Уайт по време на строежа на Идънуд, а след това избра почти цялата мебелировка. Дори тази зимна градина е негова идея.

Антония се изчерви, но похвалата стопли душата й. Джорджина я погледна замислено.

— Реших да направя основни промени както в дома ни в Бат, така и във вилата в Чизик. Тони, нали ще ми помогнеш с познанията и съветите си?

Тони по-скоро би яла пясък, отколкото да направи това. Погледна към своя настойник и му намигна на свой ред.

— Китайски стил! Според мен мебелите в този стил ще се превърнат в новата лудост на висшето общество.

— Е — отвърна неохотно херцогиня Девъншир, — Негово височество прави къщата си в Брайтън в ориенталски стил, а всички знаят, че Джордж има безупречен вкус.

Лейди Джърси, някогашна съперница на Джорджина, се обади с меден глас:

— Негова светлост не те придружи днес. Едно птиченце ми каза, че отново е в Ричмънд.

Херцогиня Девъншир хвърли самодоволен поглед към своята събеседничка.

— Той ме помоли да ти предам нещо, скъпи Адам. Ще пристигне утре, за да разгледа Идънуд и да поговори по делови въпроси с теб.

— Моля, предай му, че за мен ще бъде чест да посрещна Негово височество по всяко време, по което избере да ме посети — отвърна любезно младият мъж.

— А сега да вървим, все още не съм разгледала градините и парка. Оставям на теб да оседлаеш един от чистокръвните си жребци за мен, така че да пояздя малко из твоите земи.

Савидж се усмихна.

— Тони ще има честта да свърши тази работа вместо мен. А аз отивам да доведа и другите желаещи да яздят.

Антония неохотно се подчини и я поведе към конюшнята. След малко се появи и Савидж, съпроводен от шестима мъже и четири жени. Той повдигна Джорджина на едно от оседланите със странично женско седло животни; ръцете му се задържаха малко по-дълго от нужното на тънката й талия и той се усмихна току в красивото й лице.

— Извини ме, миличка, но двайсетина от съседите ми пристигнаха току-що, а гласовете им ще ни бъдат нужни, за да остана в Долната камара, нали знаеш.

Младата жена нацупи хубавите си устни.

— Винаги става така, че губя мъжете заради политиката. Тя е доста взискателна любовница.

Докато наблюдаваше тази размяна на любезности, на Тони й се стори, че помежду им премина електрически заряд? Божичко, нима вече бе легнал и с Джорджина?

Отвратена, тя се обърна, за да помогне на другите дами да се качат на конете си. Една от тях бе толкова млада, че гърлото й се сви при вида на възрастния мъж до нея. С облекчение разбра, че лорд Харви бе довел дъщеря си. Шарлот не можеше да отдели поглед от Тони Лам. Напоследък беше срещала на няколко пъти името му в скандалните рубрики на вестниците, а сега, след като бе видяла и самия него, бе решила, че е прекрасна партия за женитба.

Джорджина тръгна първа и мъжете забързаха след нея. Антония умишлено остана последна; не беше в настроение и знаеше, че не става за компания. Шарлот обаче от своя страна търсеше възможност да остане насаме с привлекателния млад лорд.

— Баща ми обеща един бал за идния сезон. Ще дойдете ли и вие, лорд Лам?

Тони понечи да скастри младата госпожица, но в този момент забеляза колко нежна и уязвима е тя.

— За мен ще бъде чест, стига да съм в Лондон, миледи. — И побърза да добави, за да я обезкуражи: — Не е ли по-добре да побързаме да настигнем другите? Реката е съвсем наблизо.

Момичето се изчерви и сведе ресници.

— Бих предпочела да яздим през гората, милорд.

Боже мили, някое разгонено младо конте щеше да си направи истински пир с невинната й спътничка. Откакто бе станала част от мъжкия свят, Антония бе разбрала, че не съществуват неща като кодекс на честта, щом ставаше дума за жени. Всички мъже бяха развратни и вдигаха женските поли толкова често и нехайно, колкото и щипката емфие към носа си.

Светостта на брака бе другият голям мит. Цялото общество се подиграваше с верността. Не съществуваше такова нещо като верен съпруг. Беше ли чудно тогава, че възрастните жени вече не възхваляваха целомъдрието? Савидж се бе оборудвал с цяла конюшня от жени така, както си бе осигурил завиден брой чистокръвни коне и всички те изгаряха от желание да бъдат яздени!

Гневът на Тони се разгаряше. Затова и не обърна внимание, когато нещо профуча край ухото й. Конят й се подплаши, а Шарлот извика:

— Какво беше това?

Внезапно кръвта замръзна във вените на младата жена; обзе я ужасяващо предположение. Само след минута свистенето се повтори и един куршум се заби в дървото зад нея.

— Някой стреля по нас!

Момичето изпищя, когато лорд Лам грабна юздите на коня и заби токове в хълбоците му, за да го пришпори. Понесоха се към реката и забавиха едва когато видяха компанията на Джорджина. Шарлот бе много изплашена. За да я успокои, Антония заяви:

— Вероятно това е някой бракониер. Стой край другите, а аз ще отида да съобщя за него.

Страхът й намаляваше за сметка на нарастващия гняв. Знаеше кой бе стрелял по нея. Трябваше да съумее да убеди Адам Савидж, че Бърнард Лам се опитва да я убие. Как се осмеляваше той да я излага на подобен риск, като кани злото копеле в Идънуд?

Девойката нахлу в конюшнята и предаде коня си на един от конярите. Готвеше се да тръгне да дири своя настойник, когато дочу нисък, дълбок смях от едно от отделенията за животните. Позна го начаса. Беше последван от изкусителен женски глас и интимен смях.

Антония се запъти натам, почти заслепена от ярост; пред очите й се въртяха червени кръгове. Онова, което видя над ниските вратички, я накара да застине. Савидж, с покрит със слама гръб, подаваше ръка на Анджела Браун, легнала безсрамно на сламата. Адам й помогна да се изправи и изрече:

— Казах ти, че ще ни открият. Струва ми се трябва да сме благодарни, че това е Тони, а не Бърнард.

— Братовчед ми беше прекалено зает да ме преследва из гората!

Младият мъж не можеше дори да си представи, че Бърнард представлява някаква заплаха за неговия повереник. Той просто беше разглезен заради парите, които притежаваше по рождение, и презираше братовчед си, тъй като беше беден.

— Тони, за бога, ти си обсебен от тази абсурдна мисъл — възкликна Савидж.

Антония изгледа презрително актрисата. Тоалетът й бе във възможно най-крещящо алено и жълто. Ако някой друг се бе облякъл по такъв начин, щеше да бъде откаран в лудницата. Анджела обаче изглеждаше смайващо в тези дрехи.

— Как е глезенът? — попита я саркастично.

Адам отговори, като успя да запази сериозна физиономия:

— Тъй като току-що го прегледах най-подробно, мога да те уверя, че е като нов.

Актрисата го изгледа дръзко и изтупа сламата от полите си.

— Добре — продължи Антония. — Значи вече няма да й се налага да прекарва толкова много време по гръб!

— Какво, по дяволите, става с теб? — попита Савидж.

В този момент към тях се приближи Бърнард Лам, очевидно развеселен.

— Сребърната лъжица в устата, с която е роден, вероятно е заседнала в гърлото му.

Адам и Анджела се засмяха на жестоката забележка.

Тони се вбеси, че настойникът й беше на страната на нейния неприятел. Тя се спусна към братовчед си и стовари камшика си за езда върху лицето му.

— Кучи син такъв, ако искаш да стреляш по мен, по-добре да се срещнем на Батърси Фийлдс и да приключим с този въпрос! Секундантите ми ще се свържат с теб!

Завъртя се и излезе от конюшнята.

Бърнард Лам притисна носната кърпа към ударената си буза, като сипеше грозни заплахи по адрес на титулувания си братовчед.

Адам Савидж присви замислено очи, но не каза нищо. Между тези двама младежи ставаше нещо и той трябваше да открие какво точно бе то. За момента злобата на повереника му се бе разгоряла и никакви логически доводи нямаше да му повлияят, докато гневът му не се охладеше. Беше абсолютно сигурен само в едно. Не можеше да става дума за никакъв дуел!

— Онова, което имате помежду си, не е моя работа — обърна се към Бърнард той. — Съжалявам, че той те нападна в дома ми. Ела да се погрижим за раната ти.

— Това е дреболия… драскотина.

Тони се отправи незабавно обратно към Лондон заедно с Роз. Нарочно седна на капрата до Брадшо, за да избегне въпросите на баба си. До ушите й не трябваше да стигне нищо за последните й неприятности, иначе Роз щеше да й забрани да си отмъсти. Девойката стисна юмруци и ги пъхна дълбоко в джобовете си. Беше абсолютно сигурна само в едно — без съмнение щеше да има дуел!