Джоана Линдзи
Сребърният ангел (8)

ГЛАВА ОСМА

— Хайде, лала, хапнете нещо.

— Защо?

Хаким загрижено изгледа младата жена, свита върху ниското легло. Очите й бяха обградени със сини кръгове — последица от постоянното безсъние. Сребърнорусите коси висяха в безпорядък около бледото лице. Шантел не ги решеше, нито позволяваше на Хаким да ги докосва. Беше облечена в същата роба, която й бяха дали преди четири дни — светлосиво одеяние, което още повече подчертаваше бледостта на лицето й. Не сваляше робата дори когато лягаше да спи. Единственото, което беше запазило блясъка си, беше гласът й, понякога раздразнен, но в повечето случаи студен и враждебен.

Тя не признаваше промените, извършени от Хаким в каютата й. По стените висяха пъстри коприни, целият под бе покрит с меки кожи, леглото представляваше дебел дюшек, застлан с коприна и украсен с големи възглавници. В един ъгъл, зад желязна решетка, беше поставена красива медна вана. До нея имаше ковчеже с ароматни сапуни и благовонни масла. Но Шантел не се докосваше до тях. Всеки ден Хаким й топлеше вода, която така си и изстиваше неизползвана

Откакто я бяха пленили, тя не беше слагала залък в устата си. Капитанът й предложи личния си запас от деликатеси, но и това не помогна. Хаким беше на края на силите си. Непрекъснато уверяваше Шантел, че няма от какво да се бои, че я очаква живот, изпълнен с охолство и какви ли не забавления, че ще си има истински съпруг, че съпругите се ползват с много по-голяма свобода, отколкото наложниците. Кълнеше се във всичко свято, че я очаква най-голямото щастие на света, но тя оставаше равнодушна. А може би просто не му вярваше. Вече не знаеше как да я накара да се съживи.

— Така ще си умрете, лала, за нищо и никакво. Кому е полезна вашата смърт?

— На самата мен — отговори тя. — Ще спася една Бърк от позора на робството.

Хаким дълбоко въздъхна.

— Робството е неприятно за мъжете, но при жените важат съвсем други правила. Колко пъти ви казах…

— Не е важно какво сте ми казали — прекъсна го сърдито тя. — Все едно, аз си оставам робиня.

Хаким хвърли поглед към недокоснатото ядене върху таблата и се увери, че е взел правилно решение. Трябваше да принуди момичето да се храни с цялата твърдост, на която беше способен.

— Силите ви се топят, лала. Скоро ще бъде късно.

— Така ли?

— Ако Раиз Мехмед се убеди, че ще умрете, преди да сме стигнали Барка, вие губите цялата си стойност за него. Ще ви захвърли на екипажа и всеки ще прави с вас каквато си иска. Така ще умрете още по-бързо.

Шантел с мъка потисна един стон при представата за варварството, на което щеше да бъде изложена. После вдигна гневен поглед към дребния турчин.

— Нали вече ме изнасилиха на вашия кораб? Какво значение имат няколко пъти повече?

— Изнасилили са ви? Да не сте полудяла? Вашата девственост удвоява и утроява цената ви. Раиз Мехмед ще одере жив всекиго, който би се осмелил…

— Вашият проклет капитан беше легнал отгоре ми!

Хаким смаяно я изгледа, но после едва се удържа да не се разсмее. Нима момичето беше толкова невинно? Но да, разбира се, иначе не би вярвало, че наистина са го обезчестили.

— Лала, вие все още сте девствена — увери я меко той.

— Да не ме смятате за глупачка! — изкрещя Шантел.

— Не, разбира се, че не. Но вие сте млада и… просто сте се заблудили. Мъжът, който… който ви докосна, не може… Ами той е евнух. Знаете ли какво означава това?

— Да — отговори тихо пленницата и бузите й пламнаха.

— Той трябваше да провери дали високо ценената девствена ципа е цяла и недокосната — продължи все така меко Хаким. — Ние се убедихме, че сте девствена, лала, и така установихме напълно вашата стойност. Всички жени, пленени от нас, минават през тази проверка.

Ала Шантел не го слушаше. Почувства се като глупава овчица, която няма понятие от живота, и с изненада установи, че камък се смъкна от душата й при новината за запазената девственост. Но споменът за преживяното унижение не можеше да бъде забравен толкова скоро, а и действителното й положение не се променяше кой знае колко. Пазеха я девствена, за да я продадат скъпо и прескъпо.

— Това не ме интересува, Хаким.

Сега вече момъкът се разгневи от упорството й.

— Значи за вас няма значение, че дузина мъже ще се нахвърлят отгоре ви като зверове?

Шантел уплашено политна назад, но пак поклати глава. Къде беше разликата: дузина мъже сега или един мъж непрекъснато, цял живот? Изнасилването си беше изнасилване. На кораба поне всичко щеше да мине бързо. Тя беше много слаба и нямаше да издържи дълго.

— Сигурно ще ви е все едно, ако ви измъчват, преди да ви убият? — продължи да пита Хаким.

— Какво искате да кажете? — промълви стреснато младата жена.

— Да не мислите, че Раиз Мехмед ще си прави труда да ви разубеждава? Дал ви е време до тази вечер, лала, иначе ще изтърпите мъчението, което ние наричаме бастонада. Нека ви обясня. То е измислено специално за непокорни жени, защото не уврежда кожата и не намалява цената им. Ще ви бият с тънка пръчка по стъпалата, а това е много болезнено, тъй като нашите хора умеят да удрят по чувствителните места. Смятам, че ще ви бъде ужасно неприятно да ви подложат на подобно наказание. Нима искате да умрете в страшни мъки?

Шантел рязко се изправи и святкащите й от гняв очи се впиха в дребния турчин.

— Вие сте един проклет негодник, Хаким Бекташ! Защо, по дяволите, не ми разказахте по-рано за вашата отвратителна бастонада?

— Надявах се, че не сте толкова упорита, лала. Жената трябва да бъде мека и покорна. Ако се бяхте примирили с участта си, и за мен щеше да бъде по-леко да ви помагам.

— Можете да ми помогнете по един-единствен начин: като ме махнете от този кораб, преди да е станало много късно.

Хаким бавно заклати глава и по лицето му се изписа тъга.

— Не мога да го сторя. Но ще ви науча на много неща: езика, обичаите на Ориента. Ако ми позволите, бих искал да ви подготвя за новия ви живот. Не е ли по-добре да се научите да ни разбирате, вместо да си останете сляпа и неграмотна?

В продължение на няколко дълги секунди Шантел го гледа право в очите. После посегна към хляба, оставен на таблата, и кимна с глава, макар и едва забележимо. Може да беше своенравна и упорита но тя съвсем не беше глупава.