Джоана Линдзи
Сребърният ангел (26)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА

— Не знам дали трябва да ви поканя с тази омърлушена физиономия, Хаджи — усмихна се Рахин, когато главният евнух се появи на вратата. — Джамил не се ли зарадва на изненадата, приготвена от Нура?

— Изглеждаше трогнат.

— Но празникът не успя да го разведри, така ли?

— Напротив, показа се доволен — отвърна Хаджи и се разположи удобно на възглавниците.

Рахин сърдито изпухтя, защото приятелят й, изглежда, нямаше намерение да говори.

— Хайде, отворете си устата най-после! Какво се обърка пак?

— Джамил се учуди, че Жахар не присъства на вечерята заедно с другите фаворитки. Беше му неприятно, че не сме я поканили.

— Какво? — стресна се Рахин. — Да не се е пошегувал? Наложницата става фаворитка едва когато е угодила на господаря си в леглото.

— Той много добре го знае, Рахин. Но признайте, че положението е единствено по рода си. Никога досега не е викал при себе си робиня и не я е отпращал девствена. Така че в очите му Жахар е променила положението си, независимо как е протекла вечерта.

— Значи пак ще има отклонения от традициите?

— Така изглежда.

— Защо не иска да види какво смущение и гняв са завладели другите жени? Не му ли намекнахте поне?

— Разбира се.

— И какво?

— Каза, че тази нощ ще доведе нещата докрай.

— О, не! — изохка Рахин. — Трябва ли да ме обижда така? Много добре знаеше, че аз ще предприема нещо, за да накажа оная глупачка, която го разсърди и го доведе дотам да рискува живота си. Само по милостта на Аллаха и благодарение на собствената си смелост се върна у дома здрав и читав. Да не мисли, че ще оставя Жахар да си живее безгрижно, докато благоволи да а повика отново? Би трябвало да ме познава по-добре!

— Може би след всички преживени неприятности просто не му е дошло на ум, че ще накажете момичето — отбеляза Хаджи.

— Как така? — изсъска Рахин. — Тя си заслужаваше наказанието. Чудя се защо самият той не се погрижи да си го получи.

— Може би точно поради това и ние трябваше да се въздържим — въздъхна Хаджи. — По-рано реагираше с раздразнение на всяка дреболия, а сега като че ли изобщо не се засегна. Трябваше добре да размислим, преди да…

— Вие одобрихте решението ми! — прекъсна го остро Рахин.

— Знам, знам. Вече не можем да поправим стореното. Момичето прекара само два дни в кухнята. Не вярвам да му се е случило нещо лошо за толкова кратко време.

— Но Джамил не знае, нали? Или събрахте смелост да му кажете къде съм я пратила?

Хаджи поклати глава.

— Дано момичето не каже нищо — прошепна с надежда той.

— Не си правете такива сметки, Хаджи. Аз сама ще му го кажа.

— Не ставайте глупава, Рахин. Ако Жахар се оплаче, имаме достатъчно време да се подготвим за гнева му. Пък и вие действахте в негов собствен интерес. Може би момичето е променило отношението си през тези дни и няма да се сърди, а ще бъде благодарно.

— Дано — въздъхна Рахин. — Аллах е милостив, но не мога да разбера защо, откакто срещна тази англичанка, Джамил изцяло се промени. Въобще не мисли за последиците от действията си.

— Но това не е толкова лошо в положение като сегашното — отбеляза замислено Хаджи. — Щом ние не можем да предвидим какво ще направи, враговете му пък съвсем няма да могат. Сигурно ги е изненадал много с внезапното си излизане на езда.

— Омар не е успял да изкопчи нищо от негодника, когото Джамил доведе със себе си. Тръпки ме побиват, като си помисля, че е бил на крачка от смъртта. И без никакво оръжие, Хаджи! Кога преди Джамил е напускал палата без оръжие?

— Което отново доказва каква власт има над него тази руса жена и колко силно го вълнува. Мисля, че за в бъдеще трябва да се отнасяме с по-голямо внимание към нея.

— Ще се погрижа да се изпълняват всичките й желания, но тя трябва да си го заслужи — отзова се мрачно Рахин. — Няма да променям отношението си към жените му само защото на него му е хрумнало нещо.

Хаджи поклати глава пред тази несъкрушима упоритост, но иначе Рахин не би била Рахин.

— Ще се постараете ли поне да запазите известното на цял свят самообладание в отношенията си с Жахар? Тя май успя да разклати несъкрушимостта ви — и вашата, и на сина ви.

Рахин издаде някакъв не много приличен звук под носа си и евнухът се ухили. После промърмори:

— Предполагам, че сте изпратили човек да я отведе обратно в харема?

— Естествено. Празникът няма да трае дълго. Вече трябва да е в хамама.

— От нас отново се очакват чудеса Но от мен да мине. Какви цветове да изберем този път?

— Синьо — за да успокои нервите й, пък и неговия горещ темперамент, ако пак му хрумне да избяга Аллах да ни пази!

Устните на Рахин леко потръпнаха.

— Много подходящо! Човек винаги може да разчита на вас, Хаджи. Вие мислите за всичко. Ще приготвя сапфирите си и тоалетът ще бъде пълен. Дано следващия път, когато я повикат, Жахар да има вече свои собствени скъпоценности.

— Отношението ви към това момиче се подобрява с всяка изминала минута, Рахин.

— Ти се моли и нейното да се е подобрило…

Но Аллах не чу молитвите им. Още на половината път към хамама ги пресрещна една от прислужничките. Останала без дъх, женицата уплашено изхриптя:

— Побързайте, лала! Кадар едва удържа англичанката и много го е страх да не й стори зло.

— Какво означава това?

— Тя се бори с него, лала.

Рахин заплашително сви вежди.

— Нима вие, глупачки такива, сте й казали, че владетелят я вика при себе си?

Разширените от ужас очи на жената бяха достатъчен отговор.

— Не се сърдете на слугите, Рахин — отбеляза вразумително Хаджи, макар че и той се намръщи. — Всеки смята за чест…

— Целият харем знае защо затворихме Жахар в кухнята!

— Тук никой не умее да пази тайна! — Внезапно Рахин се укроти. — Ох, няма значение. По-лошото е, че пропаднаха надеждите ни. Тази млада жена никога няма да се примири. — И тя решително продължи: — Хаджи, веднага донесете успокоително! Нямаме време да разиграваме театър, трябва да свършим много работа. Чакам ви в хамама.

Рахин измина тичешком останалия път до банята, която по това време беше празна. Гледката, която се разкри пред очите й, приличаше на любовна прегръдка, защото робът Кадар беше обгърнал с две ръце Шантел и беше свел глава към ухото й. Но илюзията веднага се разрушаваше от кървавите ивици по бузите на младежа, от издрасканите му рамене, от здравите ръце, които притискаха свитите юмруци на младата жена до гърдите й. Лицето на Жахар пламтеше в огън от дивата, макар и безполезна борба да се освободи от желязната хватка. Девойката изобщо не чуваше успокоителните и умолителни слова, които евнухът шепнеше в ухото й.

— Значи стигнахме и до насилие, така ли?

Шантел изгледа неодобрителната физиономия на Рахин и изсъска:

— Вървете по дяволите, мадам!

Рахин удържа напиращите остри думи.

— Надявам се, че няма да почнем отново да предъвкваме добре познатите ви аргументи. Последствията от съпротивата ви срещу господаря си остават същите, момиче.

— Моят така наречен господар не е тук, а дори и да беше, щях да му кажа да върви по…

Шантел не можа да се доизкаже, защото Кадар притисна колкото се може по-силно гърдите й, за да спре неприличните думи.

Рахин пристъпи напред и я хвана под брадичката Присвитите виолетово-сини очи пламтяха от гняв. Младата жена положително би я убила с поглед, стига да можеше.

— Вие явно не сте се поучили от грешките си. Дори не се зарадвахте, че ви върнаха сред по-приемливи условия.

— Как ли пък не! — изсъска Шантел и обвинително прибави: — Нали казахте, че ще ме забрави.

— За съжаление това си остана само мое желание — отговори сухо Рахин.

— Какво ще стане, ако и този път откажа да вляза в леглото му?

— Честно казано, не знам, мила. Достатъчно си поиграхте с търпението му. Той не е свикнал да чака, когато е пожелал нещо.

— Ау, колко страшно! — произнесе подигравателно Шантел. Но когато Рахин се засмя, гневът й избухна с нова сила. — Този път отказвам да отида при него. Кажете му, че съм паднала в бъчва с вода и съм се удавила.

— Не ставайте смешна, дете. Много добре знаете, че нямате…

— Нямам избор, знам! — изфуча Шантел. — Но този път ще ме отвлечете за косите. Кълна ви се, че ще насиня и неговото око, ако се осмели да ме докосне!

— Защо „и неговото“? — попита объркано Рахин и хвърли поглед към евнуха, който направи опит да се усмихне. — Ах, Кадар, окото ви май е подуто?

Момъкът не отговори, макар че дясното му око наистина беше подпухнало. Рахин смаяно заклати глава.

— От вас явно може да се очаква всичко, Жахар. Но това не бива да продължава вечно.

— Точно така — потвърди зад гърба й Хаджи. Беше чул достатъчно, за да разбере, че Рахин беше права, като поиска да упоят упоритата англичанка. Тя не одобряваше употребата на наркотици, пък и откакто Джамил пое властта, вече нямаше нужда от прилагането им. Затова и този път Хаджи се опита първо да сплаши момичето с надеждата, че накрая все пак ще се усмири.

— Щом и без това ще я влачим, нека първо я накажем с бастонадата.

Но евнухът не постигна желания ефект, защото Шантел му хвърли унищожителен поглед и изкрещя:

— Хайде, започвайте! Все ми е едно какво ще ме правите. Няма да е по-лошо, отколкото да ме хвърлите в леглото на онова чудовище, по което се прехласвате. На онзи двуличен сладострастник, но онзи проклет от Бога тира…

Тя не успя да довърши, защото Хаджи ловко използва удобния случай и пъхна в отворената уста тънък гумен маркуч, от който наркотикът пръсна в гърлото й. Шантел изписка и диво зарита с крака. Ритникът й улучи глезена на Хаджи и евнухът отскочи назад. Младата жена веднага изплю маркуча.

— Негодник! — Очите й бавно се затваряха, но тя не се предаваше. — Проклет… — Този път не можа да довърши и главата й клюмна на рамото на Кадар.

Като видя бързото действие на наркотика, Рахин стреснато посегна към ръката на Хаджи.

— Колко й дадохте, човече? Кълна се в брадата на Пророка, та тя веднага заспа!

Хаджи също се изплаши.

— Не повече от обичайното.

— Защо не взехте предвид колко е слаба?

— Слаба! — изсъска евнухът и потърка глезена си. — Права сте, но аз много бързах и дори не помислих, че е мършава като…

— Простете, че ви прекъсвам, господарю — обади се Кадар. Шантел мирно спеше в обятията му. — Една от слугините ми каза, че англичанката е работила цял ден без почивка. Когато отидох в стаята й, тя спеше дълбоко на сламеника си и едва успях да я събудя.

— Аллах да ни е на помощ! А се бореше като дявол — промълви с уважение Хаджи. — Откъде толкова издръжливост?

— Тя е англичанка — отговори Рахин, сякаш това беше достатъчно обяснение.

Хаджи гневно изръмжа при тази проява на национална гордост.

— Англичанка или не, не ми се вярва да остане дълго в безсъзнание, колкото и да е изтощена. Волята на тази млада особа е толкова силна, че тя няма да се поддаде на физическата слабост дори когато е подпомогната от успокоително. Нека използваме мирния й сън, за да я изкъпем и облечем както подобава. — Той кимна на Кадар да отнесе Шантел в близкия басейн и повика жените, както и ужасената Адама, която притискаше към гърдите си табличката с гримовете.

— Ние лесно ще се справим с нея — промълви Рахин. — Но Джамил ужасно ще се разгневи, като я види в това състояние.

— Ще я наливаме с кафе, докато дойде на себе си — предложи Хаджи Ага.

— Дали ще й помогне?

— Кой знае? — промърмори скептично евнухът. Рахин пое дълбоко въздух.

— Поне ще махнем всички останали по тялото й косми. Слава на Аллаха, че Джамил още не е открил този грях…

— Открил го е, Рахин — прекъсна я меко евнухът. — И ме попита как е успяла да запази русите кичурчета между краката си.

— Казахте ли му?

Той кимна и лицето му изрази смущение.

— Джамил избухна в смях.

Рахин вдигна вежди.

— Искате да кажете, че историята го е развеселила?

— Точно така. И заповяда сребърните кичурчета да останат по местата си.

— Забранено е! — извика възмутено Рахин.

— За владетеля забрани няма — изрече сериозно Хаджи.

— Нали жените ще я видят, като се къпе!

— Да. И ще поискат и техните косми да израснат, за да заприличат на новата фаворитка.

— Ох! — въздъхна Рахин. — Наистина ли вярвате, че Жахар ще стигне до положението на първа икбал?

Хаджи изкриви устни и тихо отговори:

— Ако не я убие в пристъп на ярост, преди да направи своя.