Джоана Линдзи
Сребърният ангел (39)

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА

— По-добре ли сте вече?

Шантел отпрати Адама, която оправяше леглото й, и погледна Рахин, която беше дошла да я посети.

— Ужасно ми е неприятно да ви опиша как се чувствам в действителност, мадам.

Рахин се усмихна на киселия й тон.

— Бих казала, че сте много по-добре.

Шантел понечи да се намръщи, но си спести усилията. Имаше чувството, че вътрешностите й се изстискани и извадени навън да се сушат. Устата й горчеше, костите й сякаш бяха разглобени на съставните си части и се чувстваше по-слаба от всякога. Но това не беше нищо в сравнение с вчерашния ден. За да я възнагради за доброто поведение, днес Рахин говореше английски и й спестяваше усилията да си превежда думите й.

— Дойдохте да ми окажете последна почит ли, мадам?

Рахин високо се изсмя.

— Не ставайте глупава. След няколко дни ще бъдете като нова.

Шантел затвори очи, защото не можеше да понася доброто й настроение. Никой не биваше да се забавлява, когато тя страдаше.

— Може би трябва да приема, че се радвате, дето съм се завърнала между живите?

— Много се радвам, Жахар. Не знам какво толкова има у вас, но вие напълно променихте Джамил и аз съм ви благодарна. Имам чувството, че съм си върнала сина.

— Не бях забелязала, че сте го изгубили.

— Това е дълга история. Не вярвам, че ще ви заинтересува.

Шантел би трябвало да прояви любопитство, но в ума й се въртеше друго.

— Сънувала ли съм, или Джамил наистина беше тук?

— Седя до вас почти цял следобед.

— Нали не е позволено да се влиза в харема?

— Имайте предвид, че обстоятелствата бяха извънредни, мила. За първи път тровят някоя от жените му.

Но Шантел беше напълно сигурна, че заслужава повече грижи от останалите харемски дами.

— Как се стигна дотук?

— Съмнявам се, че някога ще узнаем кой е искал да ви убие, но не се бойте, че това може да се повтори. Отсега нататък ще получавате ядене от собствената ми кухня, а Хаджи Ага ви дава двама души от личната си охрана. Никога няма да оставате сама.

— Прекрасно — промълви горчиво Шантел. — Значи съм пленница още повече отпреди.

— Не бива да говорите така.

— Защо? Да не искате да бъда благодарна, че някой желае смъртта ми?

Никога нямаше да й се удаде възможност да избяга, но имаше и нещо по-лошо: след последната нощ с Джамил тя вече не знаеше дали наистина го иска. Ала Рахин не биваше да узнае. Нали именно тя го беше предрекла. Щеше да й бъде много неприятно да чуе самоувереното: „Нали ви казах.“

Как го направи Джамил? Как можа да овладее гнева и смущението й и да я накара да го пожелае отново? Господи, та те се любиха цяла нощ! След преживения страшен шок и двамата не можеха да се наситят един на друг. Накрая май той беше този, който трябваше да моли за милост.

Би трябвало да се срамува от себе си, но не беше така. По някое време през нощта му беше простила повикването на Джамила, а той я беше уверил, че това няма да се повтори. Шантел искаше да му вярва и му повярва, защото го желаеше. Нямаше нищо по-просто. Ето че като влюбена овчица започваше да свиква дори с робството. Какво, влюбена? Божичко, ама че смешно! Да се влюби в мъж, който притежава четиридесет и осем жени? Не, по-добре да не се рови толкова надълбоко…

— …Не мислите ли и вие така?

— Простете, какво казахте?

— Казах, че трябва да благодарите на Бога, че сте още жива.

— Разбира се — отговори с мрачна гримаса Шантел.

— Казаха ли ви вече, че сте ужасно нетърпелива пациентка?

Шантел отново изкриви устни.

— Трудно е човек да се оправи с мен, нали, Рахин?

— На всичкото отгоре сте и нахална.

— Няма никой наоколо, мадам.

Този път Рахин се засмя.

— Непоправима сте. Е, нищо, наричайте ме Рахин, когато няма никой наоколо.

— А вие ме наричайте Шантел, ако обичате.

— Нали трябва да забравите предишния си живот… — започна Рахин, но веднага я прекъснаха.

— Вие забравихте ли го?

— Аз… Най-добре е сега да си починете.

— Още не — отговори остро Шантел и се надигна. — Първо ми кажете кой беше мъжът, който миналата вечер искаше да убие Джамил.

— Сигурно никога няма да узнаем.

— Нима не знаете и защо го е направил?

Рахин я погледна с истинска изненада.

— Но как така… Не сте ли чули нищо за проблемите на Джамил?

— Не разбирам за какво говорите.

— Нали споменах пред вас за това още когато така лекомислено го подтикнахте да напусне палата. Казах ви, че животът му е в опасност.

— Да, но това беше всичко. И не съм съгласна, че го е направил по моя вина. Не съм отговорна за необуздания му темперамент — отговори високомерно Шантел.

— Няма да споря с вас — каза спокойно Рахин и разказа на младата си сънародница за многократните покушения върху живота на владетеля, както и за подозренията, че зад тях се крие Селим, евентуалният наследник на трона.

— Но Джамил има синове — възрази Шантел, макар че тази тема не й беше особено приятна.

— Вярно е, ада децата са още малки. Тук не е Англия, дете. Почти винаги се предпочита възрастният брат пред малолетния син. Имало е и случаи, когато майки са купували подкрепата на армията, за да издигнат сина си, но в Барка не се помни такова нещо.

— А Шейла?

— Шейла никога не би го направила!

Шантел се учуди с каква жар Рахин защити първата съпруга на Джамил. После очите й се разшириха от ужас.

— Синът на Нура е втори по ред, нали?

— Да, но… Това е смешно, Жахар.

— Шантел.

Рахин изкриви устни.

— Добре, Шантел. Няма защо да правим подобни предположения. Освен това след Селим има още един полубрат на Джамил. Ясно ли ви е колко души трябва да умрат, за да дойдат на власт Нура и синът й? Дори ако останалите смъртни случаи не събудят подозрение, не виждам защо Джамил трябва да умре пръв.

По гърба на Шантел пробягнаха студени тръпки. Не можеше да се говори толкова спокойно за смъртта на Джамил. А тя дори не подозираше каква опасност то заплашва…

— Предпочитам да не бяхте ми казвали нищо за това.

Рахин вдигна рамене.

— Вие ме попитахте, мила. — После се приведе и стисна ръката й. — Благодарна съм ви, че го откъснахте от проблемите му, макар че не мога да одобря поведението ви.

Шантел разбра, че това беше намек за упорството й, но дали Рахин знаеше, че след последната нощ то си беше отишло завинаги? Сигурно. Тя беше осведомена за всичко.

Бузите й пламнаха и тя реши, че е време да сменят темата. Рахин я изпревари.

— Не биваше да оставам толкова дълго. Лекарите ви предписаха пълна почивка поне за една седмица.

— Цяла седмица?

Рахин неволно се засмя.

Трябва да я спазвате, няма как.

— Джамил ще се разсърди.

— Защо?

Шантел смутено отмести очи и прошепна:

— Обеща ми да не вика в леглото си никоя друга.

Рахин вдигна вежди, защото знаеше, че в този момент Джамил вечеря с Шейла. Как е могъл да даде подобно обещание? Но трябваше да бъде честна и да признае, че той не го беше нарушил явно. Не беше повикал Шейла в покоите си, а беше отишъл при нея. Да не мислеше, че никой няма да узнае само защото имаше специален коридор към апартаментите на съпругите му?

Рахин мълчеше и Шантел изпитателно я изгледа.

— Спазва ли той обещанието си, Рахин?

— Сигурно, доколкото му е възможно.

Какво друго би могла да каже?